За читалищата като средище на различни общности разказаха гостите на пресклуба на БТА в Букурещ
Читалището в Извоареле е сборен център на българската общественост там. Това сподели за Българска телеграфна агенция, която е публицист и една от основателките на асоциацията на българското малцинство в Извоареле „ Български извори “. Тя беше един от гостите в пресклуба на организацията в Букурещ във връзка представянето на новия брой на списание ЛИК на тематика.
„ Българи са се заселили в Извоареле в Румъния преди към 200 години. Те и до през днешния ден пазят своя език и обичаи. Събирали са се на седенки, при чешмите и на селските хора. От 1930 година читалището е мястото, където се организират главните действия на общността: празници, срещи и културни събития. В него се вършат даже сватби “, описа Бианка Василе.
Именно в читалището в Извоареле на 1 февруари сънародниците ни ще отбележат и Трифон Зарезан, а през ноември 2023 година проведоха.
„ За да разпространяваме нашата кухня, неотдавна открихме и локален гастрономически пункт – Ханът на българите. В него, дружно с дамите от селото, организираме събития и подготвяме ястия, наследени от нашите баби, излъчени от майка на щерка. Проектът е мой, само че е обвързван с по-голяма визия, да промотирам селото като българска туристическа и гастрономическа дестинация “, добави Бианка Василе.
Тя акцентира, че желанието й е ханът да бъде културен център на и за българската общественост в Извоареле, само че да добавя читалището, а не да го измества.
„ Искам да направя туристическа дестинация, туристически маршрут и към този момент повеждам диалози с някои организации. Искаме да докараме българи в селото. Защото е село, което заслужава да бъде опознато. Извоареле е общественост, която има какво да предложи. Българите би трябвало да знаят, че в Извоареле още се приказва езика, въпреки и остарял. Искаме да разкажем историята на нашата общественост “, сподели с нескрита страст Бианка Василе.
По думите й името на гастрономическия център е жест на отдаване на респект към някогашния конак на болярина Петре Илиеску. Тази къща, известна като La Han (Ла Хан), е била събирателен пункт за българите, които живеели и работели по тези земи.
След присъединяване си в полемиката Бианка Василе подари на пресклуба на Българска телеграфна агенция в Букурещ сбирка пощенски картички с архивни фотоси на село Извоареле и неговите български поданици.
„ Това е самодейност от три-четири години, когато започнах да обикалям селото и да групирам фотоси. Десет семейства ми ги дадоха. Кадрите са свързани с обичаите, с църквата, с образа на селото, с обичайното облекло. И дружно с моя сътрудник Каталин Попа, с който направих и моята книга за българите в Извоареле, взехме фотосите, сканирахме ги професионално, с огромни размери. Пощенските картички ще бъдат публикувани и при представянето на книгата ми. По този метод желаеме да ги спасим, да ги цифровизираме. Красив жест. Да изпратим в чужбина, по пощата такива фотоси “, показа още Бианка Василе.
Такива картички ще има в Общината, в читалището, в Хана на българите, в локалния музей.
„ Искаме да стигнат и до Окръжния музей Телеорман. В момента водим полемики “, осведоми Бианка.
На собствен ред другият участник в полемиката, Владимир Митев, който е публицист от Румънската секция на БНР и основател на българо-румънския блок „ Мостът на другарството “, добави един по-различен детайл към тематиката за читалищата.
„ Тъй като читалища имат освен българите, бих желал да загатна арменското читалище „ Анжела Чакърян “ в Русе. Знаете, че арменската общественост в Русе съществува от епохи, нейната първа черква, доколкото знам е от 17 век и е една от най-старите на Балканите. Стари са и арменските връзки сред арменци от Русе и Букурещ. Пример за това е Емануел Мирзоян, прочут в Букурещ като Манук бей, създател, строител на Ние сме безусловно на метри от него тук, в пресклуба на Българска телеграфна агенция в Букурещ “, означи Владимир Митев.
Той добави, че тези връзки не престават и през днешния ден и даде образец с отбелязването на Арменската Коледа в Русе на 10 януари – събитие, което е събрало на едно място българи и арменци и от двете страни на Дунав. Сред гостите е била и Лиджия Кешишян, уредник на.
„ Събитието, което е обичайно и се организира от години в Букурещ, предходната година докара и български реализатори в румънската столица, измежду които Котарашки. Лиджия Кешишян е осъзнала нещо, което аз единствено на думи изповядвам, само че тя го осъществя, а точно, че светът е по-голям от болшинствата в нашите страни и може да си коства да интегрираме опита на хора, които не принадлежат на тези болшинства. Това ще ни направи по-богати всички “, сподели Владимир Митев.
„ Българи са се заселили в Извоареле в Румъния преди към 200 години. Те и до през днешния ден пазят своя език и обичаи. Събирали са се на седенки, при чешмите и на селските хора. От 1930 година читалището е мястото, където се организират главните действия на общността: празници, срещи и културни събития. В него се вършат даже сватби “, описа Бианка Василе.
Именно в читалището в Извоареле на 1 февруари сънародниците ни ще отбележат и Трифон Зарезан, а през ноември 2023 година проведоха.
„ За да разпространяваме нашата кухня, неотдавна открихме и локален гастрономически пункт – Ханът на българите. В него, дружно с дамите от селото, организираме събития и подготвяме ястия, наследени от нашите баби, излъчени от майка на щерка. Проектът е мой, само че е обвързван с по-голяма визия, да промотирам селото като българска туристическа и гастрономическа дестинация “, добави Бианка Василе.
Тя акцентира, че желанието й е ханът да бъде културен център на и за българската общественост в Извоареле, само че да добавя читалището, а не да го измества.
„ Искам да направя туристическа дестинация, туристически маршрут и към този момент повеждам диалози с някои организации. Искаме да докараме българи в селото. Защото е село, което заслужава да бъде опознато. Извоареле е общественост, която има какво да предложи. Българите би трябвало да знаят, че в Извоареле още се приказва езика, въпреки и остарял. Искаме да разкажем историята на нашата общественост “, сподели с нескрита страст Бианка Василе.
По думите й името на гастрономическия център е жест на отдаване на респект към някогашния конак на болярина Петре Илиеску. Тази къща, известна като La Han (Ла Хан), е била събирателен пункт за българите, които живеели и работели по тези земи.
След присъединяване си в полемиката Бианка Василе подари на пресклуба на Българска телеграфна агенция в Букурещ сбирка пощенски картички с архивни фотоси на село Извоареле и неговите български поданици.
„ Това е самодейност от три-четири години, когато започнах да обикалям селото и да групирам фотоси. Десет семейства ми ги дадоха. Кадрите са свързани с обичаите, с църквата, с образа на селото, с обичайното облекло. И дружно с моя сътрудник Каталин Попа, с който направих и моята книга за българите в Извоареле, взехме фотосите, сканирахме ги професионално, с огромни размери. Пощенските картички ще бъдат публикувани и при представянето на книгата ми. По този метод желаеме да ги спасим, да ги цифровизираме. Красив жест. Да изпратим в чужбина, по пощата такива фотоси “, показа още Бианка Василе.
Такива картички ще има в Общината, в читалището, в Хана на българите, в локалния музей.
„ Искаме да стигнат и до Окръжния музей Телеорман. В момента водим полемики “, осведоми Бианка.
На собствен ред другият участник в полемиката, Владимир Митев, който е публицист от Румънската секция на БНР и основател на българо-румънския блок „ Мостът на другарството “, добави един по-различен детайл към тематиката за читалищата.
„ Тъй като читалища имат освен българите, бих желал да загатна арменското читалище „ Анжела Чакърян “ в Русе. Знаете, че арменската общественост в Русе съществува от епохи, нейната първа черква, доколкото знам е от 17 век и е една от най-старите на Балканите. Стари са и арменските връзки сред арменци от Русе и Букурещ. Пример за това е Емануел Мирзоян, прочут в Букурещ като Манук бей, създател, строител на Ние сме безусловно на метри от него тук, в пресклуба на Българска телеграфна агенция в Букурещ “, означи Владимир Митев.
Той добави, че тези връзки не престават и през днешния ден и даде образец с отбелязването на Арменската Коледа в Русе на 10 януари – събитие, което е събрало на едно място българи и арменци и от двете страни на Дунав. Сред гостите е била и Лиджия Кешишян, уредник на.
„ Събитието, което е обичайно и се организира от години в Букурещ, предходната година докара и български реализатори в румънската столица, измежду които Котарашки. Лиджия Кешишян е осъзнала нещо, което аз единствено на думи изповядвам, само че тя го осъществя, а точно, че светът е по-голям от болшинствата в нашите страни и може да си коства да интегрираме опита на хора, които не принадлежат на тези болшинства. Това ще ни направи по-богати всички “, сподели Владимир Митев.
Източник: bta.bg
КОМЕНТАРИ