Дедово събира средства за музей на просветата
Читалище „ Даскал Димо 2022 “ в Дедово разгласи дарителска акция за възстановка на килийното учебно заведение в Дедево. То е първото в Родопската яка.
Прочетете още
Идеята е да се построи настоящ макет на килийното учебно заведение от 1844 година – на един кат с една стая. На най-духовното място, където е било и тогава – в двора на църквата „ Свети Атанасий “. А в ново време да се трансформира в самобитен музей на писмото и четмото в селото отпреди 182 години.
Дарителската самодейност бе оповестена в деня на Традиционния месопустен карнавал в Дедово на 14 февруари тази година. Първите суми – от откупки на снимки от изложбата „ Маски и краски от Карнавали’25 “ и на магнитчета с мини кукерски маски – към този момент са в кутиите за дарения. Те са сложени в Клуба на пенсионера и в параклис „ Свети Дух “.
Началото на просветата в Дедево (Дедово) ни препраща към 1838-а, тогава, когато е била осветена църквата „ Свети Атанасий “. Видният дедевчанин Аргир Димов Постоловски довел в селото предложения му в Пловдив църковен артист даскал Христо Попов – Самоковеца и го настанил в къщата си. Самоковеца почнал да образова 20-ина момчета освен от Дедево, а и от близките села. Най-напред това ставало в плевнята на Аргир Димов, а по-късно в къщата на дядо Божил.
После, през 1844-а, дедевчани съградили непретенциозен дом за килийното учебно заведение – на един кат с една стая. Това станало допустимо откакто първенците на Дедево събрали пари, а всички останали помагали кой с каквото може – едни с камъни, други с добитък, трети с дървен материал, а четвърти с труд. На школото отредили най-духовното място в селото – в двора на църквата „ Свети Анастасий ".
Към 1850-а първият възпитаник на към този момент починалия даскал Ристю Самоковеца – Димо Аргиров, поел просветителската щафета. Даскал Димо, както незабавно почнали да назовават първородния наследник на Аргир Димов, издялал две дъски, сковал ги и ги почернил с въглен. След това ги окачил на стената. Освен това той направил и букви от тресчици, а под тях сложил ковчеже с пясък. Учениците гледали треските и усърдно ги рисували върху пясъка. Първоначално децата изучавали наустница (църковна книга, която се учи наизуст) и псалтир.
Пет години по-късно Даскал Димо преобразил килийното школо в Дедево във взаимно учебно заведение. След образование в Пловдив, той въвел проучването на земеописание, международна история, броене и граматика. Преподавал към този момент не на църковнославянски език, а на български.
През 1908 година взаимното учебно заведение се преместило в нова постройка – с две просторни стаи. Вече на четмо и писмо се учели и девойки, а и по-възрастни хора.
Прочетете още
Идеята е да се построи настоящ макет на килийното учебно заведение от 1844 година – на един кат с една стая. На най-духовното място, където е било и тогава – в двора на църквата „ Свети Атанасий “. А в ново време да се трансформира в самобитен музей на писмото и четмото в селото отпреди 182 години.
Дарителската самодейност бе оповестена в деня на Традиционния месопустен карнавал в Дедово на 14 февруари тази година. Първите суми – от откупки на снимки от изложбата „ Маски и краски от Карнавали’25 “ и на магнитчета с мини кукерски маски – към този момент са в кутиите за дарения. Те са сложени в Клуба на пенсионера и в параклис „ Свети Дух “.
Началото на просветата в Дедево (Дедово) ни препраща към 1838-а, тогава, когато е била осветена църквата „ Свети Атанасий “. Видният дедевчанин Аргир Димов Постоловски довел в селото предложения му в Пловдив църковен артист даскал Христо Попов – Самоковеца и го настанил в къщата си. Самоковеца почнал да образова 20-ина момчета освен от Дедево, а и от близките села. Най-напред това ставало в плевнята на Аргир Димов, а по-късно в къщата на дядо Божил.
После, през 1844-а, дедевчани съградили непретенциозен дом за килийното учебно заведение – на един кат с една стая. Това станало допустимо откакто първенците на Дедево събрали пари, а всички останали помагали кой с каквото може – едни с камъни, други с добитък, трети с дървен материал, а четвърти с труд. На школото отредили най-духовното място в селото – в двора на църквата „ Свети Анастасий ".
Към 1850-а първият възпитаник на към този момент починалия даскал Ристю Самоковеца – Димо Аргиров, поел просветителската щафета. Даскал Димо, както незабавно почнали да назовават първородния наследник на Аргир Димов, издялал две дъски, сковал ги и ги почернил с въглен. След това ги окачил на стената. Освен това той направил и букви от тресчици, а под тях сложил ковчеже с пясък. Учениците гледали треските и усърдно ги рисували върху пясъка. Първоначално децата изучавали наустница (църковна книга, която се учи наизуст) и псалтир.
Пет години по-късно Даскал Димо преобразил килийното школо в Дедево във взаимно учебно заведение. След образование в Пловдив, той въвел проучването на земеописание, международна история, броене и граматика. Преподавал към този момент не на църковнославянски език, а на български.
През 1908 година взаимното учебно заведение се преместило в нова постройка – с две просторни стаи. Вече на четмо и писмо се учели и девойки, а и по-възрастни хора.
Източник: trafficnews.bg
КОМЕНТАРИ