Весела Чернева: ЕС все по-трудно ще взема единодушни решения за външната си политика и отбрана
Чисто политически, изключително в Западна Европа, войната в Газа има доста по-голям разделящ резултат, в сравнение с съветската експанзия в Украйна. Това разяснява в предаването на Дарик “Кой Говори ” заместник-директорът на Европейския съвет за външна политика Весела Чернева. По думите ѝ изключително в страни, в които има обичайната поддръжка за Израел, а в същото време има огромни мюсюлмански общности, като Германия, Нидерландия, се следи огромен обществен отпор против тези политики.
“Създава се вътрешен проблем за сигурността, както и вътрешни разделения в доста европейски общества. Едни вътрешни разделения, които са си там и дремят под повърхността. В резултат на на този спор, доста елементарно могат да се разсънят и биват събуждани изключително от крайната десница, с такива мощно антиислямски послания, в огромна част антимигрантски послания ”.
Полъх от 1968-а
Тези политически разделения стъпват върху едни ценностни разлики, разяснява Чернева и посочи настроенията измежду младите по тематиката с спора сред Израел и Палестина.
“Голяма част от младите европейци са със мощно прополистински възгледи. Един революционен лъх има в доста страни от Европа. Аз си приказвах с няколко такива млади момчета и девойки, които в действителност са уверени, че това е поход против старите колонизатори. Има един дух на 68’ година, който от време на време се възражда ”.
Според Весела Чернева, когато се преглеждат процесите в Съединените щати по линия на Израел и Палестина, би трябвало да се означи, че там доста повече става дума за етнически и религиозни общности, които имат близки връзки с разнообразни елементи от американски хайлайф.
“Затова е толкоз значимо за Джо Байдън, тъй като той от една страна не може да си разреши да отстъпи от обичайно произраелските позиции на американските администрации, от другата страна има в действителност огромен отпор изключително измежду американските младежи. В Европа обаче това е доста повече един спор в границите на обществата, в сравнение с в границите на елитите ”.
Фицо и приликите с България
Словакия пораства в стопански проект, само че политически от ден на ден затъва, разяснява Чернева. По думите ѝ останалите страни членки изпитват терзание накъде може да тръгне Словакия във външнополитически проект.
“Словакия е доста забавен случай, тъй като по доста неща е доста сходна с България. Разделението, качеството на медиите, способността за навлизане на подправени вести и агитация, концепцията, че публицистиката би трябвало да бъде на първо място в услуга на ръководещите. Фактът, че могат да се измислят такива дребни или по-големи планове на политическо инженерство, които да всмукват свободния избор. Очернянето на реформистките и демократичните обединения и то с една съзнателна тактичност.И в последна сметка тази сплав сред корпоративен избор и страна, която ние познаваме тук, там действа по доста подобен метод ”.
За бъдещето на Словакия Чернева предвижда, че след атентата ще забележим едно държавно управление, в което Фицо има доста повече свободата да прави каквото си желае и след президентските избори, няма да има кой да го стопира и озаптява.
Влиянието на крайнодесните в Европа
Крайната десница сама по себе си не е толкоз витално рискова, колкото преди пет години, коментиразаместник-директорът на Европейския съвет за външна политика.
“Преди пет години те в действителност заявиха, че желаят да разформироват Европейския съюз, да сложат завършек на политически план Европейски съюз. Днес те по-скоро декларират, че желаят да влязат вътре, с цел да го реформират, да го трансформират в посока на повече национални решения и по-малко общности решение. Ироничното е, че точно тези страни и тези партии от крайната десница - Марин Льо Пен във Франция, “Вокс ” в Испания, Орбан в Унгария - те имат доста малко общо, когато стартират да приказват за суверенитет. Защото суверенитетът на Италия и суверенитетът на Франция, в случай че го извадим отвън подтекста на Европейския съюз, няма доста допирни точки, да не кажем че има много несъгласия и конфликти. За френските националисти най-големият зложелател не са левите националисти, а италианските националисти ”.
В тази връзка Чернева посочи, че слуховете за огромно обединяване на крайната десница са много пресилени. Въпреки това обаче, съгласно нея, от ден на ден ще виждаме по какъв начин решения, свързани с външната политика и политиката за сигурност на Европейски Съюз, за които е належащо единогласие на всичките 27 страни членки, ще се вземат все по-трудно, имайки поради възхода на крайната десница.
“Създава се вътрешен проблем за сигурността, както и вътрешни разделения в доста европейски общества. Едни вътрешни разделения, които са си там и дремят под повърхността. В резултат на на този спор, доста елементарно могат да се разсънят и биват събуждани изключително от крайната десница, с такива мощно антиислямски послания, в огромна част антимигрантски послания ”.
Полъх от 1968-а
Тези политически разделения стъпват върху едни ценностни разлики, разяснява Чернева и посочи настроенията измежду младите по тематиката с спора сред Израел и Палестина.
“Голяма част от младите европейци са със мощно прополистински възгледи. Един революционен лъх има в доста страни от Европа. Аз си приказвах с няколко такива млади момчета и девойки, които в действителност са уверени, че това е поход против старите колонизатори. Има един дух на 68’ година, който от време на време се възражда ”.
Според Весела Чернева, когато се преглеждат процесите в Съединените щати по линия на Израел и Палестина, би трябвало да се означи, че там доста повече става дума за етнически и религиозни общности, които имат близки връзки с разнообразни елементи от американски хайлайф.
“Затова е толкоз значимо за Джо Байдън, тъй като той от една страна не може да си разреши да отстъпи от обичайно произраелските позиции на американските администрации, от другата страна има в действителност огромен отпор изключително измежду американските младежи. В Европа обаче това е доста повече един спор в границите на обществата, в сравнение с в границите на елитите ”.
Фицо и приликите с България
Словакия пораства в стопански проект, само че политически от ден на ден затъва, разяснява Чернева. По думите ѝ останалите страни членки изпитват терзание накъде може да тръгне Словакия във външнополитически проект.
“Словакия е доста забавен случай, тъй като по доста неща е доста сходна с България. Разделението, качеството на медиите, способността за навлизане на подправени вести и агитация, концепцията, че публицистиката би трябвало да бъде на първо място в услуга на ръководещите. Фактът, че могат да се измислят такива дребни или по-големи планове на политическо инженерство, които да всмукват свободния избор. Очернянето на реформистките и демократичните обединения и то с една съзнателна тактичност.И в последна сметка тази сплав сред корпоративен избор и страна, която ние познаваме тук, там действа по доста подобен метод ”.
За бъдещето на Словакия Чернева предвижда, че след атентата ще забележим едно държавно управление, в което Фицо има доста повече свободата да прави каквото си желае и след президентските избори, няма да има кой да го стопира и озаптява.
Влиянието на крайнодесните в Европа
Крайната десница сама по себе си не е толкоз витално рискова, колкото преди пет години, коментиразаместник-директорът на Европейския съвет за външна политика.
“Преди пет години те в действителност заявиха, че желаят да разформироват Европейския съюз, да сложат завършек на политически план Европейски съюз. Днес те по-скоро декларират, че желаят да влязат вътре, с цел да го реформират, да го трансформират в посока на повече национални решения и по-малко общности решение. Ироничното е, че точно тези страни и тези партии от крайната десница - Марин Льо Пен във Франция, “Вокс ” в Испания, Орбан в Унгария - те имат доста малко общо, когато стартират да приказват за суверенитет. Защото суверенитетът на Италия и суверенитетът на Франция, в случай че го извадим отвън подтекста на Европейския съюз, няма доста допирни точки, да не кажем че има много несъгласия и конфликти. За френските националисти най-големият зложелател не са левите националисти, а италианските националисти ”.
В тази връзка Чернева посочи, че слуховете за огромно обединяване на крайната десница са много пресилени. Въпреки това обаче, съгласно нея, от ден на ден ще виждаме по какъв начин решения, свързани с външната политика и политиката за сигурност на Европейски Съюз, за които е належащо единогласие на всичките 27 страни членки, ще се вземат все по-трудно, имайки поради възхода на крайната десница.
Източник: darik.bg
КОМЕНТАРИ