Добре дошли в трудния за живеене свят на хората, страдащи от Обсесивно-компулсивно разстройство
Чистене, почистване и отново почистване... до пристъп и след това още веднъж, нареждане на дрешника и отново нареждане, само че този път малко по-вляво та да е към този момент идеално! А дали заключих вратата, ще се върна да ревизира – и по този начин три пъти….
Добре пристигнали в сложния за живеене свят на хората, страдащи от по този начин нареченото – Обсесивно-компулсивно разстройство или казано на понятен език – завладяващо-натрапчиво разстройство.
Какво значи тази диагноза с цел да си разбираем – що е то ОКР?
Обсесия е положение при което, изпитваме доста мощно завладяваща заинтригуваност към нещо, залива ни настойчив интерес към деяние или положение, което е неподвластно на волевия надзор. Можем да допълним и с още едно разяснение – паразитно възприятие или поведенческо отклоняване, на което заради някаква причина е разрешено да дефинира мислите и управлява живота. Компулсия е повтарящо се деяние, без да бъде премислено дали се постанова да го правим, належащо ли е или не, просто го вършим на автопилот.
Случващото се може да засегне доста разнообразни елементи от всекидневието – постоянно миене на ръце, броене на нещата в дамската чанта, заключена ли е вратата, неспособност да изхвърлим остарели и непотребни движимости, както и доста други, за които няма да ни стигне място да ги изредим.
От къде идва, по какъв начин се отключва?
Медицината към момента подвига плещи, когато би трябвало да се отговори изрично на този въпрос. Образните проучвания демонстрират разлики във фронталната кора на основният мозък, както и в субкортикалните (подкоровите) му структури. Психиатри и психолози са на мнение, че има нарушаване на работния развой в структурата на мозъка, наречена Лимбична нервна система. Емоцията е мотора на появяващото се обсесивно разстройство, а самата тя е артикул в резултат на доста комплицирано взаимоотношение, сред обособените неврони съставящи общата целокупност на въпросната нервна система. Резултатът е нарушение на способността за надзор на държанието и прочувствените реакции.
Има медицински изказвания за това, че разстройството има генетична основа в случаите на родственици от първа линия диагностицирани с ОКР. От друга страна рисковите фактори са много пъстра палитра, преболедуване на хорея на Хънтингтън, енцефалит летаргика (енцефалит на декор Економо), болест на Паркинсон, разстройство на Турет, шизофрения, хорея на Сиденхам, някои епилепсии, мозъчни районни контузии, исхемия, тумори и други
Маниакалната страна на държанието демонстрира боязън от загуба на надзор над личното държание, боязън от микроби, замърсяване, забравяне, загуба, неправилна класификация на предмети, непреодолимо предпочитание за симетричност и съвършен ред…
Интересен и различен взор е изказванието, че има група от хора (и то най-вече жени), при които ОКР идва безшумно и неусетно вследствие метода на живот. Идеалният образец е прословутото възприятие за надзор над дейностите и живота хората, на които най-вече държим. Буди интерес фактът, че в някои от случаите, обсесията е осъзната, призната и става добре пристигнала в живота, без да и се противим.
Годините, в които вършим едно и също деяние, примерно – събиране на разхвърляните чорапи по земята, ни приучва да го автоматизираме. Така в мозъка се основава „ заучен път ” – невронна автомагистрала, която ни засмуква в повторения, за което не хабим сила, тъй като всичко ни е познато. Медиците изследвали това необичайно „ общуване “ сред пациент и диагноза, настояват, че обсесията се трансформира в предизвикателство за притежателя си, като го стимулира хем да се оправя с него, като го управлява сполучливо, хем да не желае да се разделя със страданието си от осъзнато терзание да не се появи друго, заместващо „ положителното остаряло зло “. Много от хората с ОКР знаят или подозират, че техните обсесивни мисли не са реалистични, само че волевото отричане от тях коства големи усиля.
Видове обсесивни разстройства – депресивни, под паника, хранителни, шизофренни, уплахите спадат тук (като най-известните са към стотина, най-странните са 10 и т.н) и какви ли още не....
Как да ги лекуваме? Симптоматично и по отношение на задълбочения епизод, в който се намира пациента. За страдание, цялостното изцеление е допустимо единствено в случай че не е тежко положението. Приемане на антидепресивни препарати, както и профилирани селективни инхибитори на противоположното захващане на серотонина (SSRI).
Успешно се ползва Когнитивно-поведенческа терапия, която е основана на основата на диалог. Помага на хората да разпознават погрешните, неправилни способи на мислене, което дава ясна преценка на обстановките. Помага на хората да се научат да слагат под подозрение отрицателни мисли, да дефинират действително по какъв начин те въздействат на техните усеща и дейности и да променят моделите на държание. Конгитивно-поведенческата терапия се смята за „ златен стандарт “ в психотерапията за доста хора. Работи най-добре, когато се сведе до самостоятелен метод.
Ако си помагате с медикаментозна терапия, не прекратявайте процеса, без първо да обсъдите с лекаря си. Внезапното им прекъсване може да докара до утежняване, както и други евентуално рискови резултати.
В дъното на целия този обаян кръг би трябвало да знаем, че е належащо да се доверим на експерт и би трябвало да беседваме за всичко, което ни тормози, даже да няма връзка с действителния ни проблем. Успешният екип Лекар – Пациент, постоянно върви с една крачка пред болестта и може да победи в борбата за превъзходство над нашия разум, страсти и държание.
АВТОР: ЕЛЕНИ СИДЕРА
Добре пристигнали в сложния за живеене свят на хората, страдащи от по този начин нареченото – Обсесивно-компулсивно разстройство или казано на понятен език – завладяващо-натрапчиво разстройство.
Какво значи тази диагноза с цел да си разбираем – що е то ОКР?
Обсесия е положение при което, изпитваме доста мощно завладяваща заинтригуваност към нещо, залива ни настойчив интерес към деяние или положение, което е неподвластно на волевия надзор. Можем да допълним и с още едно разяснение – паразитно възприятие или поведенческо отклоняване, на което заради някаква причина е разрешено да дефинира мислите и управлява живота. Компулсия е повтарящо се деяние, без да бъде премислено дали се постанова да го правим, належащо ли е или не, просто го вършим на автопилот.
Случващото се може да засегне доста разнообразни елементи от всекидневието – постоянно миене на ръце, броене на нещата в дамската чанта, заключена ли е вратата, неспособност да изхвърлим остарели и непотребни движимости, както и доста други, за които няма да ни стигне място да ги изредим.
От къде идва, по какъв начин се отключва?
Медицината към момента подвига плещи, когато би трябвало да се отговори изрично на този въпрос. Образните проучвания демонстрират разлики във фронталната кора на основният мозък, както и в субкортикалните (подкоровите) му структури. Психиатри и психолози са на мнение, че има нарушаване на работния развой в структурата на мозъка, наречена Лимбична нервна система. Емоцията е мотора на появяващото се обсесивно разстройство, а самата тя е артикул в резултат на доста комплицирано взаимоотношение, сред обособените неврони съставящи общата целокупност на въпросната нервна система. Резултатът е нарушение на способността за надзор на държанието и прочувствените реакции.
Има медицински изказвания за това, че разстройството има генетична основа в случаите на родственици от първа линия диагностицирани с ОКР. От друга страна рисковите фактори са много пъстра палитра, преболедуване на хорея на Хънтингтън, енцефалит летаргика (енцефалит на декор Економо), болест на Паркинсон, разстройство на Турет, шизофрения, хорея на Сиденхам, някои епилепсии, мозъчни районни контузии, исхемия, тумори и други
Маниакалната страна на държанието демонстрира боязън от загуба на надзор над личното държание, боязън от микроби, замърсяване, забравяне, загуба, неправилна класификация на предмети, непреодолимо предпочитание за симетричност и съвършен ред…
Интересен и различен взор е изказванието, че има група от хора (и то най-вече жени), при които ОКР идва безшумно и неусетно вследствие метода на живот. Идеалният образец е прословутото възприятие за надзор над дейностите и живота хората, на които най-вече държим. Буди интерес фактът, че в някои от случаите, обсесията е осъзната, призната и става добре пристигнала в живота, без да и се противим.
Годините, в които вършим едно и също деяние, примерно – събиране на разхвърляните чорапи по земята, ни приучва да го автоматизираме. Така в мозъка се основава „ заучен път ” – невронна автомагистрала, която ни засмуква в повторения, за което не хабим сила, тъй като всичко ни е познато. Медиците изследвали това необичайно „ общуване “ сред пациент и диагноза, настояват, че обсесията се трансформира в предизвикателство за притежателя си, като го стимулира хем да се оправя с него, като го управлява сполучливо, хем да не желае да се разделя със страданието си от осъзнато терзание да не се появи друго, заместващо „ положителното остаряло зло “. Много от хората с ОКР знаят или подозират, че техните обсесивни мисли не са реалистични, само че волевото отричане от тях коства големи усиля.
Видове обсесивни разстройства – депресивни, под паника, хранителни, шизофренни, уплахите спадат тук (като най-известните са към стотина, най-странните са 10 и т.н) и какви ли още не....
Как да ги лекуваме? Симптоматично и по отношение на задълбочения епизод, в който се намира пациента. За страдание, цялостното изцеление е допустимо единствено в случай че не е тежко положението. Приемане на антидепресивни препарати, както и профилирани селективни инхибитори на противоположното захващане на серотонина (SSRI).
Успешно се ползва Когнитивно-поведенческа терапия, която е основана на основата на диалог. Помага на хората да разпознават погрешните, неправилни способи на мислене, което дава ясна преценка на обстановките. Помага на хората да се научат да слагат под подозрение отрицателни мисли, да дефинират действително по какъв начин те въздействат на техните усеща и дейности и да променят моделите на държание. Конгитивно-поведенческата терапия се смята за „ златен стандарт “ в психотерапията за доста хора. Работи най-добре, когато се сведе до самостоятелен метод.
Ако си помагате с медикаментозна терапия, не прекратявайте процеса, без първо да обсъдите с лекаря си. Внезапното им прекъсване може да докара до утежняване, както и други евентуално рискови резултати.
В дъното на целия този обаян кръг би трябвало да знаем, че е належащо да се доверим на експерт и би трябвало да беседваме за всичко, което ни тормози, даже да няма връзка с действителния ни проблем. Успешният екип Лекар – Пациент, постоянно върви с една крачка пред болестта и може да победи в борбата за превъзходство над нашия разум, страсти и държание.
АВТОР: ЕЛЕНИ СИДЕРА
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ