Това Е Същинско Чудо! Българче, Родено 250 Грама, Вече Е На 1 Годинка!
Чист шанс било, че 38-годишната тогава Стела съумяла да забременее от първия опит, и то с близнаци. В петата седмица от бременността обаче тя получава кървене и губи единия ембрион.
„ Проблемите при мен бяха: дребна матка, неприятна плацента, малко околоплодни води, риск от тромбоза, високо кръвно налягане… И по този начин през два-три дни тичах до гинеколога ми поради кървенето “ – спомня си Стела.
В 18-а гестационна седмица бебето стопира да пораства.
Най-страшната вест за бременната Стела пристигнала, когато гинекологът в два следващи прегледа й съобщил едни и същи размери на бебето. Кървенето продължавало, а на 19 юни предходната година Стела се озовава по неотложност в болничното заведение с кръвно налягане 255/150. Но на този стадий следящият я експерт споделил, че няма какво да стори, с изключение на да усили дозите на медикаментите й за хипертония и да я прати да си почива вкъщи.
" Мисля, че през днешния ден е най-хубавият ден това дете да пристигна на бял свят “
През нощта кръвното налягане на Стела траяло да се повишава и тя и брачният партньор й се обадили в Университетската клиника в Улм, откъдето им споделили незабавно да идват.
„ След обширен обзор при мен се събраха всички лекaри и основният на родилното поделение. Казаха ми, че има опaсност за живота и на двете ни и би трябвало да остана в бoлницата. Не трябвашe да лежа по тил, тъй като бебчето ми притискаше вена кава и по този начин до нея не доближаваше пълноценно кръвоснабдяване.
В същото време трябваше да лежа по тил, тъй като акушерките не мoжеха да я открият, с цел да чуват сърчицето й… – споделя Стела. – И по този начин до заветната събота 24.06.2017, когато основният доктор ме прегледа на видеозон и сподели: „ Мисля, че през днешния ден е най-хубавият ден това дете да пристигна на бял свят “.
Тъй като бебето било прекомерно малко за 24 гестационна седмица, лекарите споделили, че би трябвало да създадат Т-образен прорез на матката на майката, с цел да не го наранят при раждането. „ И ми споделиха – спомня си Стела, – че в случай че не оцелее, ще би трябвало да продължа с опитите за зачеване след една година. Аз им споделих, че към този момент си имам дете и друго не желая. Сложиха ми спинална анестезия, за жал от половината стомах нагоре не ме хвана. Бяха неистови болки, само че стисках зъби и ръмжах, единствено и единствено детето ми да е добре. Съпругът ми беше до мен, от самото начало ме галеше и успокояваше. След 15 минути чух едва гласче, все едно мишле църка. Попитах дали е жива и отговорът беше „ Да “.
Ето по този начин се родило едно същинско знамение – тежащо към 250 г момиченце. И то не по кое време да е, а на рождения ден на баща си. Ето за какво я кръщават Мадисан-Анатоли. „ 15-16 часа след раждането, Мадисан получи кървене на дробчетата, това беше доста сериозно, не се знаеше какво ще се случи с нея след седмица битка от нейна страна и от страна на лекарите, кървенето беше спряно. “
Били са нужни към 30 дни, с цел да доближат заветните 300 грама! Минали са през доста кръвопреливания, системи…
„ Задължително беше всекидневното ни наличие с мъжа ми в интензивното поделение. Тъй като живеем на 50 км от болничното заведение, страната ми обезпечи гратис жилище на 100 м от нея до изписването на щерка ми и имах право 2 пъти дневно да се храня в болничното заведение. Имаше тетрадка, в която всекидневно, на всеки половин час или при сривове, се описваше всичко и имах достъп да прочета какво се е случвало с детето ми, когато съм отсъствала.
Аз отхвърлих психолог, само че психoложката всеки ден идваше при мен… ей по този начин да си поговoрим. При първата ни среща ми подари брошура, която да попълням и разказвам ежедневно какво е положението на Мади и какво се случва с нея. Като килограми, сантиметри, първа среща с баба, дядо, по кое време е гушната за първи път, по кое време и е махната сондата за храна и така нататък
ссссссссссссссссссссссссс
В началото на август 2017-а Мади към този момент била 400 година
ссссссссссссссссссссссс
Тогава от личния състав на болничното заведение почнали да образоват Стела да се грижи сама за детето си.
„ През този интервал при започване на август 2017-а – споделя тя, – ми разрешиха и да я вземам на гърдите си, което беше наложително, както за мен, по този начин и за брачна половинка ми! Детето да усеща, че сме до нея и че я обичаме. Първоначално най-малко по 1 час, а в случай че нямаше сривове в дишането и положението й, колкото устояваме да стоим в една позиция.
Къпехме я дружно със сестрата, всичко дружно правехме. Дъщеря ми имаше рехабилитация всеки ден, както за моториката, по този начин и за дишането. Бяхме 4 месеца и половина в интензивно и месец и половина при новородените. Не желаеха да я пускат, само че аз настоях. Затова стоях 1 седмица в болничното заведение дружно с нея в независима стая, където ме учеха по какъв начин да й давам медикаментите, курс за избавяне, в случай че се наложи и така нататък
На 01.12.2017 беше нашето изписване с екран и кофеин (който е за стимулиране на дишането), които към този момент не използваме от няколко дни. След изписването ми изпращаха 1 път седмично сестра Катрин от болничното заведение, която ни посещаваше у дома и при проблем постоянно идваше… “
Можем единствено да си представим през какви страхове и паники е предходна тази майка. За нея всяка секунда е била от голяма важност, а всеки претърпян от детето й ден – скъп подарък от Съдбата. Затова и всеки ден в 14,43 (рождения час на Мади) в интензивното поделение Стела „ чествала “ рожден ден на дъщеричката си.
„ След визитация… бързах да се дезинфекцирам и да вляза при нея, с цел да й благопожелавам, да й кажа какъв брой е мощна и дай благодаря. Вярвайте в децата си! – моли Стела към всички майки на недоносени деца. – В тези нежни телца се крият същински борци, значимото е да им се даде късмет! “
„ Проблемите при мен бяха: дребна матка, неприятна плацента, малко околоплодни води, риск от тромбоза, високо кръвно налягане… И по този начин през два-три дни тичах до гинеколога ми поради кървенето “ – спомня си Стела.
В 18-а гестационна седмица бебето стопира да пораства.
Най-страшната вест за бременната Стела пристигнала, когато гинекологът в два следващи прегледа й съобщил едни и същи размери на бебето. Кървенето продължавало, а на 19 юни предходната година Стела се озовава по неотложност в болничното заведение с кръвно налягане 255/150. Но на този стадий следящият я експерт споделил, че няма какво да стори, с изключение на да усили дозите на медикаментите й за хипертония и да я прати да си почива вкъщи.
" Мисля, че през днешния ден е най-хубавият ден това дете да пристигна на бял свят “
През нощта кръвното налягане на Стела траяло да се повишава и тя и брачният партньор й се обадили в Университетската клиника в Улм, откъдето им споделили незабавно да идват.
„ След обширен обзор при мен се събраха всички лекaри и основният на родилното поделение. Казаха ми, че има опaсност за живота и на двете ни и би трябвало да остана в бoлницата. Не трябвашe да лежа по тил, тъй като бебчето ми притискаше вена кава и по този начин до нея не доближаваше пълноценно кръвоснабдяване.
В същото време трябваше да лежа по тил, тъй като акушерките не мoжеха да я открият, с цел да чуват сърчицето й… – споделя Стела. – И по този начин до заветната събота 24.06.2017, когато основният доктор ме прегледа на видеозон и сподели: „ Мисля, че през днешния ден е най-хубавият ден това дете да пристигна на бял свят “.
Тъй като бебето било прекомерно малко за 24 гестационна седмица, лекарите споделили, че би трябвало да създадат Т-образен прорез на матката на майката, с цел да не го наранят при раждането. „ И ми споделиха – спомня си Стела, – че в случай че не оцелее, ще би трябвало да продължа с опитите за зачеване след една година. Аз им споделих, че към този момент си имам дете и друго не желая. Сложиха ми спинална анестезия, за жал от половината стомах нагоре не ме хвана. Бяха неистови болки, само че стисках зъби и ръмжах, единствено и единствено детето ми да е добре. Съпругът ми беше до мен, от самото начало ме галеше и успокояваше. След 15 минути чух едва гласче, все едно мишле църка. Попитах дали е жива и отговорът беше „ Да “.
Ето по този начин се родило едно същинско знамение – тежащо към 250 г момиченце. И то не по кое време да е, а на рождения ден на баща си. Ето за какво я кръщават Мадисан-Анатоли. „ 15-16 часа след раждането, Мадисан получи кървене на дробчетата, това беше доста сериозно, не се знаеше какво ще се случи с нея след седмица битка от нейна страна и от страна на лекарите, кървенето беше спряно. “
Били са нужни към 30 дни, с цел да доближат заветните 300 грама! Минали са през доста кръвопреливания, системи…
„ Задължително беше всекидневното ни наличие с мъжа ми в интензивното поделение. Тъй като живеем на 50 км от болничното заведение, страната ми обезпечи гратис жилище на 100 м от нея до изписването на щерка ми и имах право 2 пъти дневно да се храня в болничното заведение. Имаше тетрадка, в която всекидневно, на всеки половин час или при сривове, се описваше всичко и имах достъп да прочета какво се е случвало с детето ми, когато съм отсъствала.
Аз отхвърлих психолог, само че психoложката всеки ден идваше при мен… ей по този начин да си поговoрим. При първата ни среща ми подари брошура, която да попълням и разказвам ежедневно какво е положението на Мади и какво се случва с нея. Като килограми, сантиметри, първа среща с баба, дядо, по кое време е гушната за първи път, по кое време и е махната сондата за храна и така нататък
ссссссссссссссссссссссссс
В началото на август 2017-а Мади към този момент била 400 година
ссссссссссссссссссссссс
Тогава от личния състав на болничното заведение почнали да образоват Стела да се грижи сама за детето си.
„ През този интервал при започване на август 2017-а – споделя тя, – ми разрешиха и да я вземам на гърдите си, което беше наложително, както за мен, по този начин и за брачна половинка ми! Детето да усеща, че сме до нея и че я обичаме. Първоначално най-малко по 1 час, а в случай че нямаше сривове в дишането и положението й, колкото устояваме да стоим в една позиция.
Къпехме я дружно със сестрата, всичко дружно правехме. Дъщеря ми имаше рехабилитация всеки ден, както за моториката, по този начин и за дишането. Бяхме 4 месеца и половина в интензивно и месец и половина при новородените. Не желаеха да я пускат, само че аз настоях. Затова стоях 1 седмица в болничното заведение дружно с нея в независима стая, където ме учеха по какъв начин да й давам медикаментите, курс за избавяне, в случай че се наложи и така нататък
На 01.12.2017 беше нашето изписване с екран и кофеин (който е за стимулиране на дишането), които към този момент не използваме от няколко дни. След изписването ми изпращаха 1 път седмично сестра Катрин от болничното заведение, която ни посещаваше у дома и при проблем постоянно идваше… “
Можем единствено да си представим през какви страхове и паники е предходна тази майка. За нея всяка секунда е била от голяма важност, а всеки претърпян от детето й ден – скъп подарък от Съдбата. Затова и всеки ден в 14,43 (рождения час на Мади) в интензивното поделение Стела „ чествала “ рожден ден на дъщеричката си.
„ След визитация… бързах да се дезинфекцирам и да вляза при нея, с цел да й благопожелавам, да й кажа какъв брой е мощна и дай благодаря. Вярвайте в децата си! – моли Стела към всички майки на недоносени деца. – В тези нежни телца се крият същински борци, значимото е да им се даде късмет! “
Източник: bradva.bg
КОМЕНТАРИ