Агенция по храните или палач ни пази
Чиновниците в Агенцията по сигурност на храните слагат преди всичко буквата на закона, което може да ги трансформира даже в палачи. Което е най-лесната позиция – щом законът е спазен, значи всичко е наред. Основната задача на Агенцията е да пази здравето на хората и животните в страната, като следи за качеството на предлаганите на пазара храни и взима ограничения против разпространяването на болести измежду добитъка. Така поставените задания са ясни, само че действителността е напълно друга.
Кравата Пенка, която мина границата и престоя 15 дни в Сърбия, а по-късно беше върната в страната, е избавена. Всички проби за изследваните заболявания са негативни и тя ще живее. Това обаче стана след големия медиен интерес към случая и откакто даже консервативният английски народен представител Джон Флек се застъпи за българската крава. Оказа се, че британците избавят Пенка от самите нас, българите. Защото без медийния звук кравата щеше да бъде умъртвена много бързо, просто тъй като е минала границата без документи.
Подобни случаи в практиката на БАБХ не липсват. От тях се вижда по какъв начин от Агенцията работят бързо и дейно.
Например в края на 2016 година четири коня от предпазена порода и две кучета бяха умъртвени поради липса на документи и даже без знанието на притежателя им. Животните бяха иззети след инспекция на пътя. Тогава Боян Минков отглежда 13 коня във видинското село Стакевци, само че му оферират да осинови и четири шестмесечни екземпляра от предпазената локална порода „ български каракачански кон “. Той се съгласява, обезпечава превоз и на 22 декември животните потеглят от Калофер към Стакевци. При превозването им, край град Правец, полиция стопира буса, издава акт на водача и конфискува животинките. С кончетата пътуват и две кучета. Животните се предават на БАБХ и се задържат в обор до квартал „ Обеля “ в София. 4-5 индивида се борят да ги спасят. Сирма Иванова разказва обстановката по този начин: „ Чукахме по кабинети в БАБХ, молехме, търсехме малка врата, с цел да измъкнем бебетата от пандиза им. Здрави животни, които ние просто искахме да спасим. От БАБХ ни отхвърлиха всякакво подпомагане. Държаха се жестоко, безсрамно и изрично, че сме направили доста тежко закононарушение и нищо не може да избави животните. Беше разумно да ни се наложат санкции. Ние бяхме подготвени да платим каквато и да е сума “.
Докато текат опитите за избавяне на кончетата, от БАБХ твърдят Боян Минков и неговите другари природозащитници, че шефът на организацията е в отпуск до 3 януари и когато се завърне, ще позволи казуса. Няколко дни по-късно обаче бъдещият осиновител на животните научава, че те са умъртвени. От БАБХ изясняват, че е неразрешен транспорта на животни без документи, с цел да се избегне преместването на заразни заболявания.
Агенцията по храните умъртви и над 100 птици през февруари тези година, които също бяха без документи. Животните бяха избити преди да има данни, че са заболели. Пернатите, измежду които е имало и предпазен тип, бяха иззети на Дунав мост при Видин и настанени в столичния зоопарк. Те бяха сложени под карантина, само че два дни по-късно в зоопарка получават заповед за евтаназирането им. Директорът на зоопарка апелира заповедта пред Административен съд – София. Според определение на съда умъртвяването на животните е спряно още на 23 февруари, няколко часа след подаване на жалбата. На 26 февруари обаче от Областната дирекция за сигурност на храните – град София изземат животните, с цел да ги евтаназират. И го вършат няколко часа по-късно. Като от БАБХ изясняват, че не са получили факса с решението на съда. Освен това птиците бяха умъртвени преди да има данни за птичи грип. Преди да бъдат убити, проби от птиците изобщо не са взети, като на въпроса за какво, от организацията изясняват, че „ птиците може да бъдат прикрит предявител “. Едва откакто птиците са умъртвени проби са взети и от БАБХ осведомиха, че е потвърден птичи грип в две от убитите птици. Тогава Явор Гечев от фондация „ Четири лапи “ бе безапелационен, че пълномощията на организацията са незаконно нараснали.
Помилването на кравата Пенка е добра вест. Но една птичка пролет не прави. Важно е да забележим и други сходни решения. Защото в убиването на животни в БАБХ са много ефикасни. Но при отбраната на здравето на хората нещата не са толкоз безапелационни. И то отново с помощта на буквата на закона. В България постоянно има полемики за съставките на най-масовите храни – от сирене, през майонеза, до кренвирши. Коментарът на БАБХ обаче постоянно е еднакъв – съставките не са неразрешени и не са нездравословни за хората. Да, съставките не са неразрешени, само че е значимо в какви количества се влагат. Защото и лекарството може да стане отрова, в случай че се предозира. Обяснението, че в другите страни от Европейски Съюз също няма правила за състава на храните, също не е опрощение. Защото БАБХ би трябвало да се грижи за нашето здраве, а французите и германците да се грижат за себе си. Наистина, никой не е починал от един кренвирш с повече соя в него. Но какво става, в случай че цялостен живот се храниш с некачествена храна и дишаш замърсен въздух. Тук отговорът е явен.
Законите са за хората
Вместо БАБХ да работи за повишение качеството на храните, да подтиква вярното хранене при децата и да взима ограничения против производители, които слагат облагата си пред здравето на хората, Агенцията се трансформира в главорез на животни. И то за какво – тъй като съблюдава закона, като че ли той е нещо като Библия – не предстои на редакция. Законите се пишат от хора, в интерес на хора. Ролята на индивида е да се грижи и за животните. А законите може да се поправят, изключително когато това е належащо за опазване на здравето и живота.
Кравата Пенка, която мина границата и престоя 15 дни в Сърбия, а по-късно беше върната в страната, е избавена. Всички проби за изследваните заболявания са негативни и тя ще живее. Това обаче стана след големия медиен интерес към случая и откакто даже консервативният английски народен представител Джон Флек се застъпи за българската крава. Оказа се, че британците избавят Пенка от самите нас, българите. Защото без медийния звук кравата щеше да бъде умъртвена много бързо, просто тъй като е минала границата без документи.
Подобни случаи в практиката на БАБХ не липсват. От тях се вижда по какъв начин от Агенцията работят бързо и дейно.
Например в края на 2016 година четири коня от предпазена порода и две кучета бяха умъртвени поради липса на документи и даже без знанието на притежателя им. Животните бяха иззети след инспекция на пътя. Тогава Боян Минков отглежда 13 коня във видинското село Стакевци, само че му оферират да осинови и четири шестмесечни екземпляра от предпазената локална порода „ български каракачански кон “. Той се съгласява, обезпечава превоз и на 22 декември животните потеглят от Калофер към Стакевци. При превозването им, край град Правец, полиция стопира буса, издава акт на водача и конфискува животинките. С кончетата пътуват и две кучета. Животните се предават на БАБХ и се задържат в обор до квартал „ Обеля “ в София. 4-5 индивида се борят да ги спасят. Сирма Иванова разказва обстановката по този начин: „ Чукахме по кабинети в БАБХ, молехме, търсехме малка врата, с цел да измъкнем бебетата от пандиза им. Здрави животни, които ние просто искахме да спасим. От БАБХ ни отхвърлиха всякакво подпомагане. Държаха се жестоко, безсрамно и изрично, че сме направили доста тежко закононарушение и нищо не може да избави животните. Беше разумно да ни се наложат санкции. Ние бяхме подготвени да платим каквато и да е сума “.
Докато текат опитите за избавяне на кончетата, от БАБХ твърдят Боян Минков и неговите другари природозащитници, че шефът на организацията е в отпуск до 3 януари и когато се завърне, ще позволи казуса. Няколко дни по-късно обаче бъдещият осиновител на животните научава, че те са умъртвени. От БАБХ изясняват, че е неразрешен транспорта на животни без документи, с цел да се избегне преместването на заразни заболявания.
Агенцията по храните умъртви и над 100 птици през февруари тези година, които също бяха без документи. Животните бяха избити преди да има данни, че са заболели. Пернатите, измежду които е имало и предпазен тип, бяха иззети на Дунав мост при Видин и настанени в столичния зоопарк. Те бяха сложени под карантина, само че два дни по-късно в зоопарка получават заповед за евтаназирането им. Директорът на зоопарка апелира заповедта пред Административен съд – София. Според определение на съда умъртвяването на животните е спряно още на 23 февруари, няколко часа след подаване на жалбата. На 26 февруари обаче от Областната дирекция за сигурност на храните – град София изземат животните, с цел да ги евтаназират. И го вършат няколко часа по-късно. Като от БАБХ изясняват, че не са получили факса с решението на съда. Освен това птиците бяха умъртвени преди да има данни за птичи грип. Преди да бъдат убити, проби от птиците изобщо не са взети, като на въпроса за какво, от организацията изясняват, че „ птиците може да бъдат прикрит предявител “. Едва откакто птиците са умъртвени проби са взети и от БАБХ осведомиха, че е потвърден птичи грип в две от убитите птици. Тогава Явор Гечев от фондация „ Четири лапи “ бе безапелационен, че пълномощията на организацията са незаконно нараснали.
Помилването на кравата Пенка е добра вест. Но една птичка пролет не прави. Важно е да забележим и други сходни решения. Защото в убиването на животни в БАБХ са много ефикасни. Но при отбраната на здравето на хората нещата не са толкоз безапелационни. И то отново с помощта на буквата на закона. В България постоянно има полемики за съставките на най-масовите храни – от сирене, през майонеза, до кренвирши. Коментарът на БАБХ обаче постоянно е еднакъв – съставките не са неразрешени и не са нездравословни за хората. Да, съставките не са неразрешени, само че е значимо в какви количества се влагат. Защото и лекарството може да стане отрова, в случай че се предозира. Обяснението, че в другите страни от Европейски Съюз също няма правила за състава на храните, също не е опрощение. Защото БАБХ би трябвало да се грижи за нашето здраве, а французите и германците да се грижат за себе си. Наистина, никой не е починал от един кренвирш с повече соя в него. Но какво става, в случай че цялостен живот се храниш с некачествена храна и дишаш замърсен въздух. Тук отговорът е явен.
Законите са за хората
Вместо БАБХ да работи за повишение качеството на храните, да подтиква вярното хранене при децата и да взима ограничения против производители, които слагат облагата си пред здравето на хората, Агенцията се трансформира в главорез на животни. И то за какво – тъй като съблюдава закона, като че ли той е нещо като Библия – не предстои на редакция. Законите се пишат от хора, в интерес на хора. Ролята на индивида е да се грижи и за животните. А законите може да се поправят, изключително когато това е належащо за опазване на здравето и живота.
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ