Чилийският поет и Нобелов лауреат Пабло Неруда е бил отровен,

Чилийският стихотворец и Нобелов лауреат Пабло Неруда е бил токсичен, открива Международен екип от правосъдни специалисти. Неруда умира през 1973 година, малко откакто с боен прелом е свалено държавното управление на президента Салвадор Алиенде, с който е бил другар.

Племенникът на поета, Родолфо Рейес, заяви за испанската осведомителна организация EFE за заключенията на проверяващите. Те са анализирали проби от бактерията Clostridium botulinum, открита в тялото на Неруда по време на предходно следствие през 2017 година Според Рейес специалистите стигат до заключението, че бактерията е ендогенна, т.е. попаднала е в тялото на поета извън.

" Мога да кажа това, тъй като съм виждал отчетите. Казвам това като юрист и племенник, с огромна отговорност. Съдията към момента не може да направи никакво изказване, тъй като би трябвало да разполага с цялата информация ", споделя Рейес пред испанското издание на El Pais, представен от Би Би Си.

Бактерията, която създава ботулинов токсин, причиняващ ботулизъм, е открита върху един от ексхумираните зъби на Неруда през 2017 година Тогава обаче учените не съумяват да открият по какъв начин е попаднала в тялото на поета.

" Сега е потвърдено, че бактерията е била ендогенна и че е била вкарана в тялото ", споделя Рейес.

В изявление за Асошиейтед прес Рейес декларира, че съдебномедицинските проби, осъществени в датски и канадски лаборатории, са посочили съществуването на " огромни количества бактерии Cloristridium botulinum, несъвместими с човешкия живот ". Мощният токсин, създаван от тази бактерия, предизвиква парализа на нервната система и гибел.

Според Рейес анализът на специалистите от университета Макмастър в Канада и университета в Копенхаген демонстрира, че бактериите не са попаднали в тялото на Неруда от ковчега или от покрайнината.

Коментарите на Рейес към момента не са доказани от съдебномедицинските специалисти от Канада, Дания и Чили. Докладът за повода за гибелта на Неруда би трябвало да бъде оповестен в сряда - близо половин век след гибелта на поета и член на Чилийската комунистическа партия и 12 година след началото на правосъдното следствие за възможното му отравяне.

Според формалната версия Неруда, прочут като млад стихотворец със сборника си " Двадесет любовни стихотворения и една ария на отчаянието ", умира от рак на простатата и недохранване на 23 септември 1973 година, единствено 12 дни след военния прелом, който смъква демократично определеното социалистическо държавно управление на президента Салвадор Алиенде, отбелязва Би Би Си.

По време на преврата Алиенде се самоубива. Неруда приема тежко новината за промяната на режима и гибелта на приятеля си и стартира да възнамерява емиграцията си в Мексико. Но ден преди заминаването е откаран с кола за спешна помощ в болница в чилийската столица, където е лекуван от рак и други болести. Там той умира скоро по-късно.

Официалната версия за гибелта на поета обаче нееднократно е поставяна под подозрение.

Гонсало Мартинес Корбала, някогашен дипломат на Мексико в Чили по време на преврата, споделя пред Associated Press малко преди гибелта си през 2017 година, че е видял Неруда два дни преди да почине и че поетът е тежал съвсем 100 кг - което не подхожда на изказванията за съдбовно безсилие.

Бившият водач на поета, Мануел Арая, споделил на чилийския арбитър, който проверява случая, че разчувстваният Неруда му се обадил от болничното заведение в Сантяго, където се лекувал, и споделил, че е бил инжектиран в стомаха, до момента в който спял. Поетът умира няколко часа по-късно.

През 2013 година тялото на Неруда е ексхумирано, с цел да се откри повода за гибелта му, само че тестванията не откриват токсични субстанции или токсини в костите му. Семейството и водачът му желаеха по-нататъшно следствие. Проби от останките на Неруда са изпратени за разбор в съдебномедицински лаборатории в четири страни, а през 2015 година чилийското държавно управление декларира, че е " доста евентуално трета страна да е виновна за гибелта му ".

През 2017 година група учени от разнообразни страни изключват гибелта на Неруда да е в резултат на рак или недохранване, само че не показват повода.

" Основните изводи са, че смъртният акт е недействителен, когато става въпрос за кахексията като причина за гибелта ", споделя Аурелио Луна, един от специалистите на групата по това време. - " Все още не можем да изключим или потвърдим естествена или насилствена причина за гибелта на Пабло Неруда ".

В нощта на гибелта на поета в клиниката е дежурил някой си " доктор Прайс ", а последвалото следствие е изразходвало доста време и сила за издирването му. " Д-р Прайс " обаче в никакъв случай не се появява в медицинските регистри на Чили. В последна сметка проверяващите вземат решение, че той е фиктивен, с цел да се отклони следствието.

Въпреки че приятелят му Габриел Гарсия Маркес назовава Неруда " най-великият стихотворец на XX век на който и да е език ", през последните години репутацията на Неруда пострада поради разкритията в персоналния му живот. Поетът изоставя първата си брачна половинка и щерка им Малва Марина, която се ражда с неврологично заболяване и умира на деветгодишна възраст.

В посмъртно оповестените си записки " Изповядвам: живях " Неруда признава, че е изнасилил тамилка, която работила за него като прислужница по време на бизнес пътуването му до Цейлон, когато бил млад посланик. След като разказва изнасилването, той написа: " Тя беше права да ме презира ".

Преди 5 година правозащитници се опълчват на опита летището в Сантяго да бъде преименувано на името на Неруда.

По това време писателката и активистка за правата на дамите Исабел Алиенде съобщи пред Guardian, че държанието на Неруда не обезценява творчеството му.

" Някои аспекти от живота и личността на Неруда ме отвращават. Въпреки това не можем да отхвърлим творчеството му. Много малко хора - изключително мощни или авторитетни мъже - се държат възхитително. За страдание, Неруда е бил посредствен човек - както в една или друга степен сме всички ние ", разяснява Алиенде.