Докато Чили наближава 50-ата годишнина от преврата от 1973 г., правителството на страната стартира инициатива за издирване на хора, изчезнали по време на авторитарното управление на генерал Аугусто Пиночет.< /p>
Прогресивният президент Габриел Борич обяви Националния план за издирване в сряда, като каза, че страната заслужава отговори за съдбата на хората, които остават в неизвестност. Акцията съвпада с Международния ден на жертвите на насилствено изчезване.
Пиночет дойде на власт при военния преврат, който доведе до свалянето и смъртта на демократично избрания социалистически президент Салвадор Алиенде.
По време на 17-годишната диктатура на Пиночет 1469 души са изчезнали в резултат на насилствени изчезвания. От този брой 1092 изчезнаха, след като бяха затворени, а 377 бяха екзекутирани, но останките им никога не бяха върнати.
„Имахме илюзията, че са живи, но с годините разбрахме, че не са“, каза Хуана Андреани, бивш задържан и приятел на изчезнал човек, пред агенция Ройтерс.
„Поне трябва да ни кажат какво им се е случило, какво им е направено. Това е най-лошата част от тези 50 години.“
Управлението на Пиночет дойде на фона на вълна от военни преврати, подкрепяни от Съединените щати в Латинска Америка по време на периода на Студената война.
Репортаж от столицата на Чили Сантяго, Лучия Нюман от Al Jazeera каза, че последователните чилийски правителства не са успели сериозно да издирят изчезналите хора, откакто Пиночет напусна властта през 1990 г.
Нюман отбеляза, че масови гробове са били откривани и преди в Чили близо до бивши центрове за разпит, но не всички намерени човешки останки са надлежно изследвани или идентифицирани.
„Криминалистичната наука е напреднала доста, така че има надежда, че поне някои от изчезналите ще бъдат идентифицирани, дори и да е само кост“, каза тя.
„Много хора тук ми казаха, дори ако това е само малка частица от изчезналия човек, която [те] могат да погребат, това ще помогне много да успокоят болката им.“
По-рано тази седмица 42-годишен адвокат, който беше отнет от семейството си при раждането си по време на ерата на Пиночет, срещна биологичната си майка за първи път, след като я намери чрез проследяване на ДНК. Той е израснал в САЩ.
„Бях задушен от тежестта на този момент“, каза Джими Липърт Тайдън пред Асошиейтед прес, след като се събра с майка си в чилийския град Валдивия. „Как да прегърнеш някого по начин, който компенсира 42 години прегръдки?“
В сряда Борич каза, че правосъдието е отнело „твърде много време“ за жертвите.
„Това не е услуга за семействата. Дълг на обществото като цяло е да предостави отговорите, които страната заслужава и от които се нуждае“, каза президентът, както съобщава New York Times.
Жертвите и техните роднини призоваха чилийските въоръжени сили да предоставят повече информация за съдбата на изчезналите хора.
„Очевидно висшите чинове на въоръжените сили са отговорни. Какво направиха с труповете?“ Карлос Гонзалес, който беше хвърлен в затвора и измъчван от военните по време на диктатурата, каза пред Ройтерс.
„Не може да не знаем какво се е случило с около 1000 чилийци. Това просто не може да бъде.“
Застъпниците също настояваха файловете на САЩ, свързани с Чили, да станат публични.
По-рано тази седмица Държавният департамент на САЩ разсекрети брифинг на разузнаването от 1973 г. до тогавашния президент Ричард Никсън, който го информира за „възможността за ранен опит за военен преврат“ в Чили, дни преди пуча.
САЩ признаха, че са участвали в тайни пропагандни операции срещу Алиенде още преди избирането му. Тя също така финансира опозиционни групи по време на неговия мандат.
„Най-общо казано, политиката на САЩ се стремеше да увеличи максимално натиска върху правителството на Алиенде, за да предотврати неговата консолидация и да ограничи способността му да прилага политики, противоречащи на интересите на САЩ и полукълбото“, се казва в доклад на Сената на САЩ от 1975 г.
Но остава неясно дали Вашингтон е играл пряка роля в преврата.
Източник: Ал Джазира и информационни агенции
