Лондон, Обединеното кралство и Сантяго, Чили – Глория Микелес се взира във витрината на Пощенския музей в Лондон. Някои от най-личните й предмети са изложени тук: писма от отчуждения баща на сина й в Чили, компактдискове и правителствени петиции, изискващи справедливост.
72-годишният Микелес е бил заточен по време на диктатурата на Аугусто Пиночет и е живял в Обединеното кралство от 37 години. Заедно с общност от чилийски изгнаници тя подготви изложбата, за да отбележи 50 години от свалянето на Пиночет от власт на социалистическото правителство на Салвадор Алиенде на 11 септември 1973 г.
По време на 17-годишната диктатура тайната полиция на Пиночет брутално преследва, изтезава и убива поддръжниците на Алиенде, принуждавайки чилийци като Микелес да бягат.
„Отбелязването на годишнината от преврата се превърна в част от нашето колективно изграждане на памет и искане за истина, справедливост и обезщетение“, каза тя пред Ал Джазира, цитирайки липсата на равносметка в Чили за извършените престъпления.
„Има безпрецедентна степен на отрицание и ревизионизъм.“
В Чили президентът Габриел Борич обеща да отбележи преврата със солидна програма от културни събития, откриване на музеи и засаждане на дървета в памет на всеки убит човек. Левичар, бивш лидер на студентски протест, Борич е смятан от мнозина за най-прогресивния президент на Чили след завръщането на страната към демокрацията.
„На 11 септември отбелязваме половин век от държавния преврат, който разби демокрацията в нашата страна и донесе със себе си убийства, смърт, мъчения, изгнание, прогонване и толкова много други трагедии, които не можем да забравим,“ Борич каза по време на публично предаване миналия юни.
Поводът е подходящ момент „за нас да потвърдим, че никакви различия между нас няма да ни накарат да пренебрегнем и спрем да защитаваме демокрацията и човешките права“, добави той.
Крайнодесни протестиращи
Не всички политически сектори в Чили са съгласни с Борич. Неговото предложение за установяване на междупартийно споразумение, заклеймяващо диктатурата, беше яростно противопоставено от десните опозиционни партии.
Хорхе Алесандри, член на камарата на депутатите от партията Независим демократичен съюз, тясно свързана с режима на Пиночет, наскоро каза, че превратът е бил „оправдан“, защото правителството на Алиенде „не е спазвало правилата на конституцията ”.
Възгледите му не са изолирани. Проучване тази година установи, че 36 процента от чилийците смятат, че превратът е бил оправдан, докато отделно проучване на общественото мнение установи, че четирима от 10 не смятат, че Пиночет е бил диктатор.
Луиза Флорес, на 62 години, е сред тази група. „Нямахме храна преди. Пиночет пое контрола над правителството и нещата започнаха да се подобряват“, каза тя пред Ал Джазира по време на скорошна антиправителствена демонстрация пред президентския дворец.
Към нея се присъединиха крайнодесни протестиращи, които развяха знамена, украсени с емблемата на полицията, призовавайки за по-голяма защита и власт на чилийската полиция. Обвинявайки правителството на Борич, че подхранва жестока престъпност в страната, протестиращите казаха, че неговият ангажимент към правата на човека значително е отслабил правоприлагането.
„Ако това е демократично правителство, предпочитам диктатурата на Пиночет“, каза един протестиращ пред Ал Джазира при условие за анонимност.
Мнозина в Чили приписват твърдата приватизационна политика на Пиночет и ценностите на свободния пазар за стимулиране на икономиката на страната и превръщането й в една от най-богатите нации в Южна Америка.
Но Консуело Контрерас Ларго, директор на чилийския Национален институт по правата на човека, смята, че подобни коментари са дълбоко обезпокоителни, доказвайки постоянното разпространение на дезинформация.
„Все още чувате хора да осъждат насилието на диктатурата, но след това защитават икономическия прогрес на времето“, каза тя пред Ал Джазира.
„За мен не само е немислимо някой да каже нещо толкова брутално, но е и невярно. След диктатурата [около 40 процента от] чилийците живееха под прага на бедността.“ При такива обстоятелства „не може да се говори за успешна страна“.
„Никога не сме заслужавали бруталността“
Пиночет се задържа на власт до 1990 г., когато референдум го принуди да се откаже от президентството – но той остава началник на армията до 1998 г., а след това неизбран „доживотен сенатор“, пост, който той установява по време на управлението си.< /p>
Той беше арестуван в Лондон през 1998 г. за престъпления срещу човечеството, но му беше позволено да се върне в Чили, където почина през 2006 г. с около 300 висящи обвинения срещу него. Той никога не е прекарвал и ден в затвора.
Повече от 3000 души бяха убити по време на диктатурата на Пиночет, докато десетки хиляди бяха измъчвани или хвърлени в затвора.
Обратно в Лондон, Микелес гледа мрачно изложбата, която е подготвила, за да запази преживяванията на общността в изгнание. „Нищо не ме депресира повече“ от коментари, които омаловажават или оправдават ужасите на диктатурата, каза тя.
„Да, [правителството на Алиенде] направи грешки и му липсваше опит, но ние никога, никога, не сме заслужили бруталността на мерките, които предприеха срещу нас“, каза тя. „Заслужавах ли да бъда измъчван и изнасилен? Никога не съм носел оръжие. Току-що организирах срещи със селски работници.“
Тя беше възмутена да чуе неотдавнашни съобщения, че крайнодесният депутат, републиканецът Глория Навейлън, е отхвърлила сексуалните престъпления на диктатурата като „градска легенда“ само седмици преди годишнината от преврата: „Те държат на своето ръка в раните ни и я усукваме“, каза Микелес.
Въпреки че оценява символичното значение на отбелязването на 50-годишнината в Чили, тя каза, че жестовете на правителството „не решават нищо“. Подобно на много оцелели от кървавия режим, тя никога не получи справедливост.
„За мен лично“, каза тя, „справедливостта е, че онези, които ме затвориха и измъчваха, са наказани.“
Източник: Ал Джазира