Едо сбъдна мечтите на железнородените
Чичо ми Мирчо беше един от най-върлите последователи на най-най-лудия футболен клуб у нас - пловдивския Локомотив. Караше камион и работният му график напълно зависеше от това в кое кътче на България играе обичаното му Локо, с цел да го гледа с очите си във време, в което нямаше пътуващи агитки на гостуващите тимове, а единствената телевизия я даваше, я не даваше по един мач на кръг. Разказваше увлекателно и от позицията на безконечен свидетел за подвизите на Зума, Гочо и Къната, а в черно-бялото му сърце имаше особено място за едно арменче.
" Гледай, като дребни гари ги минава ", се възторгваше Мирчо от трибуните при неподражаемите слаломи измежду противниковите защити на изсъхнало длъгнесто момче с кичара откъм гърба. Едуард Ераносян! Видиш ли го, в никакъв случай не можеш да забравиш колоритната му фигура. Централен нападател от класа с безспорни механически заложби, само че и находчив, самочувствен, цапнат в устата, нецепещ басма никому. И взривяваше ентусиастите на пловдивското Юве като малко други. Чичо ми естествено бе измежду тези 5000 пловдивчани, понесли Едо на ръце в оня популярен полуфинал за Купата на Съветската войска в Ихтиман против ЦСКА на 12 май 1983 година, когато даже на съдията му се постановяваше да ги пъди от терена. Едо вкара 2 гола за успеха с 3:2, като вторият бе същински шедьовър - по ераносянски, с рейд сред бранителите.
Източник:
Това отвори необятно вратите пред втородивизионния тогава отбор към първия трофей в клубната витрина. На финала против Чирпан самият Едо постави удивителната в изречение за черно-бялата летопис с попадение за крайното 3:1.
Чичо ми обаче не доживя да види лелеяната шампионска купа на " Лаута ". А бляновете на генерации " железнородени " сбъдна тъкмо Едо. Знам по какъв начин тогава потомствени локомотивци лепяха по надгробните монументи на бащите си вестникарски отрязъци на класирането с името на Локо най-отгоре. Никой не слагаше тима в огромните сметки преди сезон 2003/04 година, в чийто край точно трупата на Едо победи с първа купа в забележителната клубна история. Онова, което не съумя да свърши генерацията на най-хубавия български футболист при започване на 70-те години Христо Бонев, го реализира отбор, воден от друга клубна легенда. С помощта на мощната фигура зад тила си - Георги Илиев. " Президентът ми предложи поста и се разбрахме единствено за 10 минути - спомня си Ераносян. - Поставената пред мен цел тогава бе място в шестицата и най-много да обигравам тима и да натрапвам колкото може повече млади футболисти. "
Началото на акцията бе мечтано, Локо Пд поведе още след първия кръг по голова разлика и след това изравни клубния връх за най-хубав старт от 1968/69 година с 6 следващи победи. Едо скъса с наследството на Димитър Димитров-Херо и на процедура стартира да гради отбор с нов образ.
Източник:
Играеше по схемата 3-5-2, залагаше твърдо в защита на подценяваните от предходния ментор юношески национали Кирил Котев и Александър Тунчев и откри точното място за десния бек Владимир Иванов-Фугата, който към този момент действаше в центъра на отбраната. Треньорът използваше ротация на двамата вратари и държеше на вариативността в офанзивата, където замразеният от Херо македонец Бобан Янчевски означи значими голове в тандем с Екундайо Джайеоба. Единайсеторката си имаше и водач, вълшебният стрелец Мартин Камбуров - геният на юношата на градския противник Ботев разцъфтя на " Лаута ", а 25-те му попадения през сезона трасираха пътя към първото място.
Ентусиазмът на Ераносян последователно завладя всички на " Лаута ", макар че след първите триумфи там го играеха на умрялата лисица - изпълнителният шеф Емил Наков не се уморяваше да повтаря: " Ние сме непретенциозен клуб и нашата цел е да не изпаднем ". " 4 кръга преди края на полусезона имаме 10 победи и един еднакъв - споделя Едо в книгата " Футболните борби за Пловдив. - Предстоят мачове с Литекс, Нефтохимик, Славия и ЦСКА. Събираме се преди тренировката и споделям намерено, на глас в треньорската стая пред помощниците ми Маринов, Шейтанов и пред Наков: " Ако от тези 4 срещи вземем 6 точки, имаме действителен късмет да се борим за купата ". Паднаха от смях. Обявиха ме за вманиачен арменец.
Източник:
Ние обаче в действителност взехме 6 точки. Тогава Георги Илиев ме викна в София и ме попита какво би трябвало да създадем за осъществяване на тази нова цел. Говорихме за подготовката, възобновяване, футболисти. Чак тогава всички одобриха и прегърнаха концепцията. "
" Капарираната " купа обаче можеше да бъде изгубена типично по български. И макар че мнозина бяха шокирани от ексцентричните подготвителни способи на лудия арменец през зимната пауза - вкара спортната аеробика като наложителен детайл, след първия пролетен кръг като бомба отекна новината, че Ераносян е заменен с асистента му Иван Маринов-Маслара. Години по-късно излезе истината за непредвидения ход. " Вкараха ме в конспирация. Предадоха на Жоро Илиев изопачено мои думи по " разваления телефон ", безапелационен е Едо. Отборът продължи по набраната инерция, само че в дербито на Пловдив последният в класирането Ботев препъна водача с 0:0, а малко по-късно необикновената за отбора опълченска тактичност против Левски докара до тежка загуба с 0:3 на " Герена ". Едо бе на трибуните на всеки мач и не можеше да познае своите, фантазията бе напът да отлети.
Източник:
Тогава пристигна щастливата развръзка, освен това инцидентно. Ераносян и жена му са в заведение, в което влиза и Илиев със свитата му, а в директен диалог недоразумението е изгладено и треньорът е върнат на поста. Останалото е история, а купата, първа за пловдивски отбор от 37 години, бе отпразнувана по невиждан за България метод - с тържествена върволица в открит рейс до централния площад в града на тепетата, където трофеят бе вдигнат пред 40 000 възторжени почитатели. Нека след това да замесват името му в разнообразни интриги, даже в допинг афери, да броят какъв брой пачки е изгубил на покер, да ехидничат, че е съумял да влезе в спор с всеки един от президентите на клубове, които е водил, само че за историята остава - Едо бе Богоизбраният да е Първият.
Краят на фамилната история? Внука на моя чичо Мирчо го познавате всички - Доминик Янков, чието израстване несъмнено щастливо гледа от небето. Изгряваща звезда, към този момент национал, първенец на България. В Разград, не на " Лаута ", където неведомите футболни пътища едвам не го събраха с Ераносян. Кой знае обаче дали някой ден приказката за обич и честност няма да има своето продължение под тепетата в клуба с най-горещите почитатели у нас...
Източник:
" Гледай, като дребни гари ги минава ", се възторгваше Мирчо от трибуните при неподражаемите слаломи измежду противниковите защити на изсъхнало длъгнесто момче с кичара откъм гърба. Едуард Ераносян! Видиш ли го, в никакъв случай не можеш да забравиш колоритната му фигура. Централен нападател от класа с безспорни механически заложби, само че и находчив, самочувствен, цапнат в устата, нецепещ басма никому. И взривяваше ентусиастите на пловдивското Юве като малко други. Чичо ми естествено бе измежду тези 5000 пловдивчани, понесли Едо на ръце в оня популярен полуфинал за Купата на Съветската войска в Ихтиман против ЦСКА на 12 май 1983 година, когато даже на съдията му се постановяваше да ги пъди от терена. Едо вкара 2 гола за успеха с 3:2, като вторият бе същински шедьовър - по ераносянски, с рейд сред бранителите.
Източник:
Това отвори необятно вратите пред втородивизионния тогава отбор към първия трофей в клубната витрина. На финала против Чирпан самият Едо постави удивителната в изречение за черно-бялата летопис с попадение за крайното 3:1.
Чичо ми обаче не доживя да види лелеяната шампионска купа на " Лаута ". А бляновете на генерации " железнородени " сбъдна тъкмо Едо. Знам по какъв начин тогава потомствени локомотивци лепяха по надгробните монументи на бащите си вестникарски отрязъци на класирането с името на Локо най-отгоре. Никой не слагаше тима в огромните сметки преди сезон 2003/04 година, в чийто край точно трупата на Едо победи с първа купа в забележителната клубна история. Онова, което не съумя да свърши генерацията на най-хубавия български футболист при започване на 70-те години Христо Бонев, го реализира отбор, воден от друга клубна легенда. С помощта на мощната фигура зад тила си - Георги Илиев. " Президентът ми предложи поста и се разбрахме единствено за 10 минути - спомня си Ераносян. - Поставената пред мен цел тогава бе място в шестицата и най-много да обигравам тима и да натрапвам колкото може повече млади футболисти. "
Началото на акцията бе мечтано, Локо Пд поведе още след първия кръг по голова разлика и след това изравни клубния връх за най-хубав старт от 1968/69 година с 6 следващи победи. Едо скъса с наследството на Димитър Димитров-Херо и на процедура стартира да гради отбор с нов образ.
Източник:
Играеше по схемата 3-5-2, залагаше твърдо в защита на подценяваните от предходния ментор юношески национали Кирил Котев и Александър Тунчев и откри точното място за десния бек Владимир Иванов-Фугата, който към този момент действаше в центъра на отбраната. Треньорът използваше ротация на двамата вратари и държеше на вариативността в офанзивата, където замразеният от Херо македонец Бобан Янчевски означи значими голове в тандем с Екундайо Джайеоба. Единайсеторката си имаше и водач, вълшебният стрелец Мартин Камбуров - геният на юношата на градския противник Ботев разцъфтя на " Лаута ", а 25-те му попадения през сезона трасираха пътя към първото място.
Ентусиазмът на Ераносян последователно завладя всички на " Лаута ", макар че след първите триумфи там го играеха на умрялата лисица - изпълнителният шеф Емил Наков не се уморяваше да повтаря: " Ние сме непретенциозен клуб и нашата цел е да не изпаднем ". " 4 кръга преди края на полусезона имаме 10 победи и един еднакъв - споделя Едо в книгата " Футболните борби за Пловдив. - Предстоят мачове с Литекс, Нефтохимик, Славия и ЦСКА. Събираме се преди тренировката и споделям намерено, на глас в треньорската стая пред помощниците ми Маринов, Шейтанов и пред Наков: " Ако от тези 4 срещи вземем 6 точки, имаме действителен късмет да се борим за купата ". Паднаха от смях. Обявиха ме за вманиачен арменец.
Източник:
Ние обаче в действителност взехме 6 точки. Тогава Георги Илиев ме викна в София и ме попита какво би трябвало да създадем за осъществяване на тази нова цел. Говорихме за подготовката, възобновяване, футболисти. Чак тогава всички одобриха и прегърнаха концепцията. "
" Капарираната " купа обаче можеше да бъде изгубена типично по български. И макар че мнозина бяха шокирани от ексцентричните подготвителни способи на лудия арменец през зимната пауза - вкара спортната аеробика като наложителен детайл, след първия пролетен кръг като бомба отекна новината, че Ераносян е заменен с асистента му Иван Маринов-Маслара. Години по-късно излезе истината за непредвидения ход. " Вкараха ме в конспирация. Предадоха на Жоро Илиев изопачено мои думи по " разваления телефон ", безапелационен е Едо. Отборът продължи по набраната инерция, само че в дербито на Пловдив последният в класирането Ботев препъна водача с 0:0, а малко по-късно необикновената за отбора опълченска тактичност против Левски докара до тежка загуба с 0:3 на " Герена ". Едо бе на трибуните на всеки мач и не можеше да познае своите, фантазията бе напът да отлети.
Източник:
Тогава пристигна щастливата развръзка, освен това инцидентно. Ераносян и жена му са в заведение, в което влиза и Илиев със свитата му, а в директен диалог недоразумението е изгладено и треньорът е върнат на поста. Останалото е история, а купата, първа за пловдивски отбор от 37 години, бе отпразнувана по невиждан за България метод - с тържествена върволица в открит рейс до централния площад в града на тепетата, където трофеят бе вдигнат пред 40 000 възторжени почитатели. Нека след това да замесват името му в разнообразни интриги, даже в допинг афери, да броят какъв брой пачки е изгубил на покер, да ехидничат, че е съумял да влезе в спор с всеки един от президентите на клубове, които е водил, само че за историята остава - Едо бе Богоизбраният да е Първият.
Краят на фамилната история? Внука на моя чичо Мирчо го познавате всички - Доминик Янков, чието израстване несъмнено щастливо гледа от небето. Изгряваща звезда, към този момент национал, първенец на България. В Разград, не на " Лаута ", където неведомите футболни пътища едвам не го събраха с Ераносян. Кой знае обаче дали някой ден приказката за обич и честност няма да има своето продължение под тепетата в клуба с най-горещите почитатели у нас...
Източник:
Източник: topsport.bg
КОМЕНТАРИ