ЧЕЗ не е заинтересована от участие на българската държава в

ЧЕЗ не е заинтересована от участие на българската държава в ...

ЧЕЗ не желае държавата да влиза в сделката на Върбакова.


ЧЕЗ не е заинтересована от участие на българската държава в сделката с "Инерком" преди да има решение по заведеното от чешката компания арбитражно дело срещу България. Председателят на Надзорния съвет на чешката компания Вацлав Пачеш заяви това ясно в две интервюта пред БНР и бТВ, от които се разбира също, че раздорът между българското правителство и ЧЕЗ няма как да помогне за намиране на решение. Пачеш не оставя съмнение, че за компанията му най-важно е арбитражното дело, което може да им донесе до 600 млн. евро - тоест почти два пъти повече от сумата от продажбата на бизнеса на ЧЕЗ в България.

Като се има предвид, че делото почти няма да приключи преди крайния срок, в който "Инерком" трябва да плати на ЧЕЗ (ноември т.г.), възможността на купувача да осигури банково финансиране без благословията на българското правителство граничи с нулата. Това означава, че сделката отива на вятъра, както се изрази Пачеш.

Шефът на надзора на ЧЕЗ освен това призна за сериозните проблеми на компанията с регулаторния натиск у нас, както и с премиера Бойко Борисов, за когото ЧЕЗ е нежелана в страната.

Няма вариант ЧЕЗ да се откаже от арбитража срещу България

Според Пачеш няма вариант ЧЕЗ да се откаже от арбитража срещу България, тъй като искът на компанията надхвърля постигнатата с "Инерком" цена по сделката, за която той потвърди, че е в порядъка на 320 млн. евро". В същото време вече компанията се притеснявала дали "Инерком" ще намери средства да плати договорената сума след като върху банките, които обещали финансова подкрепа, е бил оказан оказан натиск да не правят това. Ако сделката с пазарджишката фирма все пак се провали, ще започнат преговори с индийската енергийна компания "Индия Пауър", която финансово е доста по-солидна и може да плати основната част от сделката със собствени средства.

Междувременно български министри и депутати дадоха на заден от заявените намерения на правителството да придобие (поне) контролен дял в закупуваните от Гинка Върбакова активи на ЧЕЗ у нас. Нещо повече, преди чешката компания да е дала официален отговор на българското предложение, което се очакваше да стане до началото на април, управляващите у нас започнаха да обясняват как всъщност няма проблем със сделката на Върбакова, тъй като държавата разполага с механизми за гарантиране на електроенергийните доставки, както и че нямало нищо притеснително около "Инерком".

В тази ситуация президентът Румен Радев съобщи във вторник, че ще свика Консултативния съвет за национална сигурност в средата на април, за да се отговори на въпросите за произхода на средствата на "Инерком".

Държавата може да влезе в ЧЕЗ след края на делото

"Доколкото знам, българската държава може да бъде допусната да закупи "ЧЕЗ България" или поне по-голямата част от активите, но само когато арбитражът е приключен (процедурата стартира през юли 2016 г., а този тип дела могат да продължат с години – б.ред.)", каза Пачеш в интервюто за БНР.

Според него премиерът Бойко Борисов не иска ЧЕЗ да работи в страната. Той се опасява също така, че "Инерком" няма да успее да плати сделката, особено след изтичането на документа, свързан с финансирането ѝ. Въпросната справка бе внесена от Борисов в парламента с обяснението, че е пратена по негова молба към чешкия му колега Андрей Бабиш от чешкия зам.-министър на финансите Ондрей Ланда, който е в надзора на ЧЕЗ. Ланда отрича обаче той да е правил това. Самата Върбакова твърди, че въпросният списък с офшорки и банки, за които се посочва, че осигуряват финансирането по сделката, не отговаря на истината и институциите, с които се преговаря за синдикиран заем са съвсем други Сред тях няма офшорки и руски банки, заявяват на няколко пъти от "Инерком", а финансовият им консултант Веселин Захариев от "Мейн Кепитъл" се оплака, че в последната седмица фирмата само дава обяснения пред банки, че политическият скандал около сделката не е заради тях, а заради други интереси.

Всичко ще отиде на вятъра

Пачеш обаче косвено потвърждава достоверността на публикувания документ с финансирането. "Има изтичане само на един документ, в който се съдържа информация за финансовите институции, които биха осигурили заем за "Инерком", за да закупи активите на ЧЕЗ. Във вестниците прочетох, че заради натиска две български банки са се оттеглили. Става дума за натиск от българското правителство. Ако това наистина е вярно, аз се опасявам, че всичко ще отиде на вятъра", посочва Пачеш.

При провал на Върбакова на ход е "Индия пауър"

Според него, ако "Инерком", която има девет месеца да плати договорената сума по сделката и вече е внесла неотменим депозит от 5 млн. евро, не може да осигури парите, ще се преговаря с другите кандидати за активите. Това са "Индия пауър" и "Енерго-Про", потвърди той.

"Все още има интерес да закупят целия бизнес в България, особено индийската компания", посочи Пачеш.

ЧЕЗ губи пари заради българското правителство, но си тръгва на нула

Той обясни оттеглянето на ЧЕЗ от България със загубения интерес да правят бизнес в страната, заради неизпълнени от правителството ангажименти.

"Ръководството на ЧЕЗ смята, че губи пари заради действията на правителството и че просто трябва да си тръгне от страната. Смисълът на всичко беше, че българското правителство и специално премиерът Бойко Борисов не искат ЧЕЗ изобщо да бъде в България... Вие знаете, че преди няколко години българското правителство падна заради цената на тока. Мисля, че ЧЕЗ направи грешка, като поиска увеличаване на цените на тока твърде бързо. Подчертавам, че това е лично мнение. Цената на електроенергията се качваше с такова темпо навсякъде в Европа, но тогава ЧЕЗ трябваше да осъзнае, че част от българското общество не е готово за подобно шоково увеличение. Сега премиерът Борисов е отново на власт и вероятно присъствието на ЧЕЗ не му се нрави - на него и на неговите хора. Ето защо за ЧЕЗ става много трудно да прави бизнес в България", обясни Пачеш.

Според него с предлаганата от "Инерком" цена ЧЕЗ ще излезе на нула от бизнеса си в България: "ЧЕЗ няма да загуби, но няма и да спечели. Просто ще е на нулата, доколкото знам. Реално, това е много трудно да се изчисли. ЧЕЗ продаде ТЕЦ "Варна" на загуба. Ето защо мисля, че в крайна сметка ще бъде в ситуацията – без печалба, но и без загуба".

Така към момента сделката между "Инерком" и ЧЕЗ е все по-малко вероятна, освен ако Върбакова (или който стои зад нея) не успее да намери финансиране различно от онова, от което вече се разграничи. Заявката за участие на българското правителство в сделката можеше да окуражи големи банки да отпуснат заеми, но след като ЧЕЗ заявява, че няма да допусне държавно участие, рисковете за банките остават и те няма как да се ангажират с "Инерком".

От фирмата обаче и във вторник заявиха, че преговарят с няколко международни банки, които изчаквали подписването на договора за покупко-продажба и финансовите резултата на българската фирма за 2017 г., за да се премине към следващия етап на финансирането.

"Нямаме информация за оказван натиск върху банки и не можем да коментираме действия, които не са свързани с нас", заявиха от "Инерком" и отново увериха, че

нямали притеснения относно осигуряването на финансиране на сделката.

Румен Радев: Правителството дължи отговори

Президентът ще свика КСНС, тъй като правителството дължи на народа отговори за схемата на финансиране на сделката и как тя е получила политическа подкрепа.

"Всички знаем, че без такава няма как подобна фирма да получи огромна ангажираност от банки. Докато не е ясен въпросът за схемата на финансиране, няма как да сме наясно и с това, под каква форма и по какъв начин българското правителство се кани да стане партньор на г-жа Гинка Върбакова ", подчерта Румен Радев.

Той смята, че трябва да бъде даден отговор и на въпроса кой води преговорите от името на българската държава и от името на Върбакова.

Държавата още не е решила дали въобще да участва в сделката

"Държавата не е направила крачка напред по закупуване на дял в ЧЕЗ, за да прави крачка назад", коментира председателят на парламентарната енергийна комисия Делян Добрев (ГЕРБ) пред журналисти. В последните дни той обясни, че държавата има механизъм да контролира доставките на ток от ЧЕЗ и без да е акционер в дружеството.

Същата теза - за ролята на енергийния регулатор като гарант за сигурността на доставките - развиха подробно в последните дни и от "Инерком".

"В момента се обсъжда дали въобще да се направи крачка и в каква посока", каза Делян Добрев.

Отново уверения, че контролът на КЕВР е достатъчен

Според Делян Добрев сделката на "Инерком" с ЧЕЗ не застрашава националната сигурност. "Службите ги изслушвахме преди една седмица в комисията по енергетика и заявиха, че нямат притеснения. Тоест, за националната сигурност компетентни по нея са службите, които казаха, че нямат притеснения. Повече нямам какво да добавя", коментира той намерението на Радев да свика КСНС.

Добрев отново акцентира върху това, че КЕВР има достатъчно правомощия да гарантира сигурността на електроснабдяването и ако тя е застрашена дори за назначи особен управител на електроразпределителната мрежа. "Законът за енергетиката е единственият закон, с който държавата може да влезе в частна фирма, да махне изпълнителния й директор и да назначи друг, за да гарантира качеството на услугата", посочи депутатът и бивш енергиен министър. Той още веднъж подчерта, че цената на тока за бита в момента зависи от регулатора, а не от желанието на доставчика. "В ЕРП-то хората нямат пари както в банките, или в пенсионните фондове, за да има какво да се гарантира", каза той относно внесеното от "Обединените патриоти" законово предложение КЕВР да решава дали да одобрява сделки с над 20 процента от енергийни компании.

Според Добрев така внесеният текст позволява на енергийния регулатор да взема чисто субективни решения. "Никой няма съмнения в сегашния състав на КЕВР, но все пак законите важат за дълъг период от време", допълни той.

Председателят на енергийния регулатор Иван Иванов на свой ред посочи, че президентът е преценил, че казусът около продажбата на активите на ЧЕЗ в България е от изключителна важност за националната сигурност и затова свиква консултативният съвет. Според него трябва да се видят изводите от КСНС, тъй като на съвета службите може да представят различна от вече изнесената в парламента информация за сделката "Инерком-ЧЕЗ".

Иванов също коментира законовите поправки на ОП, които според него в този вид не са работещи. "Промяната трябва да бъде придружена с изчерпателни критерии, по които да се произнася комисията, иначе може да се стигне до субективно решение. Да се разпише и кои органи могат да дават информация на КЕВР, защото само това е базата, на която можем да вземем решение (дали да се одобри дадена сделка в енергетиката)", коментира Иван Иванов.

Източник: mediapool.bg