PIRLS доказа: Децата, които са били в забавачка, са с...
Четвъртокласниците, които са посещавали детска градина, са постигнали по-високи резултати от тези, които не са били обхванати в предучилищна подготовка. Това демонстрират данните от последното издание на интернационално проучване PIRLS, извършено през 2016 година В него се включиха общо 50 страни, като България регистрира най-хубавото си показване от всички досегашни участия. Учениците ни доближиха 552 точки при приблизително 500 за проучването и изпревариха връстниците си от Съединени американски щати (549 т.), Италия (543 т.), Германия (537 т.), Израел (530 т.), Франция (511 т.) и други
Анализът на PIRLS потвърждава, че посещаването на детска градина има директна връзка с резултатите на децата. 79% от българските участници са ходили на детска градина най-малко 3 години. Това е нарастване с 21% по отношение на 2011 година В същото време необхванатите в предучилищна подготовка деца са намалели от 10% през 2011 година на 3% през 2016г. Четвъртокласниците, които са ходили минимум 3 година на детска градина, са изкарали 53 т. повече от тези, посещавали по-малко от година, и 75 т. повече от необхванатите в предучилищна подготовка.
Удовлетвореността на учителите също е определещя за резултатите на техните възпитаници. През 2016 година 40% от преподаватели са показали, че са задоволени от работата си, а техните възпитаници имат приблизително 557 точки. 52% са ненапълно задоволени, а едвам 8% са неудовлетворени. Възпитаниците им са постигнали надлежно 548 т. и 543 т.
Международното проучване PIRLS се концентрира върху две съществени цели при четенето в и отвън учебно заведение – четене с схващане на художествени текстове и добиване и прилагане на информация от научно-популярни текстове. Задачите в тестванията са свързани с четири когнитивни процеса – търсене и добиване на информация, извеждане на директни изводи, интерпретиране и обобщаване на хрумвания и информация, както и разбор и оценка на наличието, езика и структурата на текста.
През 2016 година общо 4281 възпитаници и 214 учители от 153 български учебни заведения, както и 4242 родители участваха в проучването. Резултатите демонстрират, че децата се оправят еднообразно добре с литературните и научно-популярните текстове. Средният им резултат при първия тип е 551 т., а при втория – 554 т. PIRLS употребява сравнителни нива на качествата и разделя учениците по отношение на получените резултати. Най-високото – напреднало ниво, изисква 625 точки, а високото – 550 т. Повече от половината български четвъртокласници, взели участие в проучването, доближават високо равнище, а всеки пети и напреднало. За съпоставяне, останалите страни имат едвам 10% възпитаници с достижения на напреднало ниво. Това значи, че българските възпитаници са добили задоволително познания от образователното наличие и даже го надвишават. Едва 5% от четвъртокласниците ни не са съумели да изкарат 400 т. и да покрият ниското ниво.
Анализите демонстрират, че фактори като просветителните благоприятни условия и социално-икономическото положение на фамилията въздействат в най-голяма степен на резултатите на учениците и са основополагащи за отношението на подрастващите към образованието. Децата, които имат повече от 100 книги, връзка с интернет, независима стая и най-малко един родител с висше обучение, са изкарали приблизително 144 точки повече от децата с по-малко от 25 книги вкъщи, чиито родители нямат по-високо от приблизително обучение.
Важен фактор за достиженията на българските възпитаници е и потреблението на езика на теста в фамилията. 83% от учениците постоянно или съвсем постоянно приказват на български в фамилията, 11% са показали, че го употребяват от време на време, а 6% - в никакъв случай. Разликата в достиженията им е 117 точки.
Международното проучване мери и настройката на децата към четенето. 55 % от участниците имат позитивното отношение към книгите и обичат да четат, до момента в който 12% споделят, че четенето не ги влече. Очаквано, техните резултати са приблизително с 47 т. по-ниски.
тагове четвъртокласници предучилищна подготовка резултати интернационално проучване PIRLS
Анализът на PIRLS потвърждава, че посещаването на детска градина има директна връзка с резултатите на децата. 79% от българските участници са ходили на детска градина най-малко 3 години. Това е нарастване с 21% по отношение на 2011 година В същото време необхванатите в предучилищна подготовка деца са намалели от 10% през 2011 година на 3% през 2016г. Четвъртокласниците, които са ходили минимум 3 година на детска градина, са изкарали 53 т. повече от тези, посещавали по-малко от година, и 75 т. повече от необхванатите в предучилищна подготовка.
Удовлетвореността на учителите също е определещя за резултатите на техните възпитаници. През 2016 година 40% от преподаватели са показали, че са задоволени от работата си, а техните възпитаници имат приблизително 557 точки. 52% са ненапълно задоволени, а едвам 8% са неудовлетворени. Възпитаниците им са постигнали надлежно 548 т. и 543 т.
Международното проучване PIRLS се концентрира върху две съществени цели при четенето в и отвън учебно заведение – четене с схващане на художествени текстове и добиване и прилагане на информация от научно-популярни текстове. Задачите в тестванията са свързани с четири когнитивни процеса – търсене и добиване на информация, извеждане на директни изводи, интерпретиране и обобщаване на хрумвания и информация, както и разбор и оценка на наличието, езика и структурата на текста.
През 2016 година общо 4281 възпитаници и 214 учители от 153 български учебни заведения, както и 4242 родители участваха в проучването. Резултатите демонстрират, че децата се оправят еднообразно добре с литературните и научно-популярните текстове. Средният им резултат при първия тип е 551 т., а при втория – 554 т. PIRLS употребява сравнителни нива на качествата и разделя учениците по отношение на получените резултати. Най-високото – напреднало ниво, изисква 625 точки, а високото – 550 т. Повече от половината български четвъртокласници, взели участие в проучването, доближават високо равнище, а всеки пети и напреднало. За съпоставяне, останалите страни имат едвам 10% възпитаници с достижения на напреднало ниво. Това значи, че българските възпитаници са добили задоволително познания от образователното наличие и даже го надвишават. Едва 5% от четвъртокласниците ни не са съумели да изкарат 400 т. и да покрият ниското ниво.
Анализите демонстрират, че фактори като просветителните благоприятни условия и социално-икономическото положение на фамилията въздействат в най-голяма степен на резултатите на учениците и са основополагащи за отношението на подрастващите към образованието. Децата, които имат повече от 100 книги, връзка с интернет, независима стая и най-малко един родител с висше обучение, са изкарали приблизително 144 точки повече от децата с по-малко от 25 книги вкъщи, чиито родители нямат по-високо от приблизително обучение.
Важен фактор за достиженията на българските възпитаници е и потреблението на езика на теста в фамилията. 83% от учениците постоянно или съвсем постоянно приказват на български в фамилията, 11% са показали, че го употребяват от време на време, а 6% - в никакъв случай. Разликата в достиженията им е 117 точки.
Международното проучване мери и настройката на децата към четенето. 55 % от участниците имат позитивното отношение към книгите и обичат да четат, до момента в който 12% споделят, че четенето не ги влече. Очаквано, техните резултати са приблизително с 47 т. по-ниски.
тагове четвъртокласници предучилищна подготовка резултати интернационално проучване PIRLS
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ