Неделя на св. Йоан Лествичник с патриаршеска Литургия в столичния кв. „Дървеница“
Четвъртата Неделя на Великия пост, отдадена на преп. Йоан Лествичник, тази година съответствува с деня, в който честваме неговата памет – 30 март.
На този ден Негово Светейшество Софийският митрополит и Български патриарх Даниил отслужи божествена света Литургия в столичния храм „ Св. вмчк Георги Победоносец “, кв. „ Дървеница “, който отбелязва 140 години от своето създаване.
В съслужение бяха архимандрит Йоан – протосингел на Софийската света митрополия, архимандрит Флавиан – ръководител на църковното настоятелство при храма, протойерей Стоян Чиликов и духовник Георги Желязков от храмовото духовенство, дружно с протодякон Иван Петков.
Песнопенията в богослужението бяха изпълнени от храмовите артисти, с присъединяване на проф. Иван Желев.
В края на Великото величаене върху петнадесет от енориашите бе осъществен чинът на пострижение за читател, артист и свещоносец. Преди задамвонната молитва бе осветено коливо за благословение на вярващите.
В архипастирското си слово Негово Светейшество обърна внимание на поуките от възкресното Евангелие за срещата на Господ Иисус Христос, след Своето Преображение, с бащата на момче, измъчвано от дух:
„ Всеки един човек, който е пристъпил към вярата в зрелост, е бил в положението, в което бащата на болното момче възкликва: вярвам, Господи! помогни на неверието ми (Марк. 9:24). Умът на индивида се убеждава, само че в това време се колебае, съмнява се и не знае какво да направи. Разбира, че самичък по себе си няма сили. В избран миг и най-убеденият човек е в положение, в което убедеността, увереността се сменят с неразбиране, подозрение и обезверение.
Но думите на бащата (вярвам, Господи! помогни на неверието ми) ни демонстрират една друга истина, която ни възвестява апостолът: никой не може да назова Иисуса Господ, с изключение на посредством Духа Светаго (I Кор. 12:3). На друго място св. ап. Павел изброява и вярата като плод на Светия Дух (срв. Гал. 5:22). Без Божието деяние в нас не може от сърце и с цялостна убеденост да засвидетелстваме и изповядаме своята религия.
Вярата бива няколко вида – религия от слушане; религия от персонален опит – посредством житейските обстоятелства; и религия, която е резултат от нашата решителност да последваме със сърце и душа Бога. Тогава Божието деяние в индивида засвидетелства, че Бог е жив и съществува, че е покрай човешкото сърце и чува молитвите ни, вижда сърдечните стремежи и ни се разкрива.
Децата, които се раждат в православни фамилии, още в невръстна възраст, преди да се научат да приказват, имат опит от действието на Божията берекет в своите сърца. Те одобряват свето Причастие по молитвите, любовта и верността на техните родители и Божият мир е в това семейство, а децата нямат опита на мъката от обезверение – да минават от обезверение във религия посредством доста изпитване и търсене. Вярата напълно естествено пораства в сърцата им и по-късно, когато четат и се просвещават, виждат от нравствен опит истините, които учат теоретично “.
За духовното завещание, завещано от преп. Йоан Лествичник, посочващо пътя на православния християнин към Бога, към постигането на духовно съвършенство, патриарх Даниил показа:
„ Преподобни Йоан от млада възраст имал духовния опит на битката със пристрастеностите и постигането на блаженото положение на безстрастието. Вече в преклонна възраст, след дългогодишни подвизи в усамотение и избирането му за свещеник на Синайския манастир, по молба на Раитския свещеник, написва книгата „ Лествица на божественото възхождане “, в която разказва пътя (по-специално на монаха), който стартира с отречението от света, битка със пристрастеностите до постигането на блажено безстрастие и изпълване на индивида с Христовата обич, която стои на последното тридесето ходило.
В самото начало, когато той приказва за отричането от света, споделя: „ Попитаха ме някои индивиди, които живеят в света, по какъв начин, бидейки фамилни и обремени с грижи, да подражават и да се приближават до монашеското житие? “. Отговорът на св. Йоан бил: „ Въздържайте се от всяко зло и грях; правете положително, посещавайте църковните събрания, имайте смирение, приемайте светите Тайни, раздавайте по силите си лепта, живейте в мир без да притеснявате и да оскърбявате някого и няма да бъдете надалеч от Царството Божие “.
Негово Светейшество приведе образци от Лествицата за битката и освобождението на душата от пристрастеностите:
„ Преподобни Йоан Синайски загатва за духовник Исидор: игуменът на манастира видял, че у него има осъдителност, свирепост към братята, и му споделил: „ Ще те приема в манастира, само че при едно изискване: в случай че издържиш подвига да стоиш при вратата на манастира и на всеки минаващ да правиш реверанс с думите: „ Отче, помоли се за мен, тъй като съм обладан от злобен дух “. Този човек издържал в този героизъм повече от седем години и бил признат в цифрата на братята и игуменът решил да го посвети в презвитерски ранг, тъй като виждал усърдието му и плодовете на неговото смирение. Но монахът отказал, даже помолил по-близки до игумена да го убедят да не го ръкополага, тъй като знаел, че скоро му следва отхождане от този свят.
Когато преп. Йоан го попитал: „ Как претърпя и устоя толкоз дълго време? “, той му споделил, че през първата година на подвига в него имало стихия от намерения, врагът му внушавал: „ Ти самичък се подложи на иго, да се унижаваш така… Що за човек си? “; след една година обаче помислите намалели, а след още една – към този момент виждал ясно своите грехове и с душевно обезсърчение се молил да получи благосклонност от Бога и откровено умолявал индивидите да се молят за него. Постепенно достигнал такава духовна и душевна непорочност, че получил дара на проницателност и му било намерено по кое време ще напусне този свят. Казал и на вратаря там: „ Ако получа безстрашие пред Бога, не след дълго ще се помоля и ще бъдеш с мен “. Действително, няколко дни след неговия земен край, се преставил и вратарят.
В същото аскетическо съчинение четем за образци, които ни демонстрират по какъв метод се очиства човешкото сърце:
В манастира имало един брат Аввакир, към който, в продължение на дълго време, братята се отнасяли мощно неприветливо, ругаели го, постоянно го гонили от трапезата, лягал си братът гладен. Свети Йоан го попитал: „ Брате, ти по този начин и довечера си отиде гладен. Как издържаш? Какво те кара да стоиш тук? “. И той дал отговор: „ Братята ме изпитват дали съм същински духовник “. Поради своята елементарност всичко търпял и макар компликацията на монашеския път той извършил думите на Господа: Не съдете, с цел да не бъдете съдени (Мат. 7:1), обичайте враговете си…, положително правете на ония, които ви мразят (Мат. 5:44) “. В това той се подвизавал седемнадесет години, а след неговото отхождане игуменът заповядал да бъде заровен наред с изповедниците на вярата, при светите монаси “.
В края на словото си Негово Светейшество означи:
„ Пътят на вярващия човек към Бога е посипан с доста компликации, тъй като всички се раждаме с повредите, които прегрешението е нанесъл. Раждаме се със склонността към зло, към себеоправдаване, със самолюбие. Но без битката със пристрастеностите не е допустимо да се извърши сърцето ни с Божията берекет, да бъдем храм Божий. Пътят, който всеки православен християнин всекидневно върви, е път на битка със пристрастеностите.
Нека по молитвите на преп. Йоан Лествичник Бог да ни оказва помощ в духовния живот и подкрепени, просветени от образеца на светиите и техните молебствия, дано вървим бодро в пътя на вярата, като знаем, че този път е проправен от Подвигоположника Господ Иисус Христос, Който отвори път към Възкресението за всеки един човек посредством вярата в Него “.
Председателят на църковното настоятелство при храма архимандрит Флавиан изрече сърдечна признателност за визитата на Негово Светейшество, като в символ на синовна любов му сервира подарък – литургични такъми за дикирий и трикирий, дружно с филигранен кръст, направен на Света Гора, Атон.
Текст: Михаил Тасков
Снимки: Пламен Михайлов
На този ден Негово Светейшество Софийският митрополит и Български патриарх Даниил отслужи божествена света Литургия в столичния храм „ Св. вмчк Георги Победоносец “, кв. „ Дървеница “, който отбелязва 140 години от своето създаване.
В съслужение бяха архимандрит Йоан – протосингел на Софийската света митрополия, архимандрит Флавиан – ръководител на църковното настоятелство при храма, протойерей Стоян Чиликов и духовник Георги Желязков от храмовото духовенство, дружно с протодякон Иван Петков.
Песнопенията в богослужението бяха изпълнени от храмовите артисти, с присъединяване на проф. Иван Желев.
В края на Великото величаене върху петнадесет от енориашите бе осъществен чинът на пострижение за читател, артист и свещоносец. Преди задамвонната молитва бе осветено коливо за благословение на вярващите.
В архипастирското си слово Негово Светейшество обърна внимание на поуките от възкресното Евангелие за срещата на Господ Иисус Христос, след Своето Преображение, с бащата на момче, измъчвано от дух:
„ Всеки един човек, който е пристъпил към вярата в зрелост, е бил в положението, в което бащата на болното момче възкликва: вярвам, Господи! помогни на неверието ми (Марк. 9:24). Умът на индивида се убеждава, само че в това време се колебае, съмнява се и не знае какво да направи. Разбира, че самичък по себе си няма сили. В избран миг и най-убеденият човек е в положение, в което убедеността, увереността се сменят с неразбиране, подозрение и обезверение.
Но думите на бащата (вярвам, Господи! помогни на неверието ми) ни демонстрират една друга истина, която ни възвестява апостолът: никой не може да назова Иисуса Господ, с изключение на посредством Духа Светаго (I Кор. 12:3). На друго място св. ап. Павел изброява и вярата като плод на Светия Дух (срв. Гал. 5:22). Без Божието деяние в нас не може от сърце и с цялостна убеденост да засвидетелстваме и изповядаме своята религия.
Вярата бива няколко вида – религия от слушане; религия от персонален опит – посредством житейските обстоятелства; и религия, която е резултат от нашата решителност да последваме със сърце и душа Бога. Тогава Божието деяние в индивида засвидетелства, че Бог е жив и съществува, че е покрай човешкото сърце и чува молитвите ни, вижда сърдечните стремежи и ни се разкрива.
Децата, които се раждат в православни фамилии, още в невръстна възраст, преди да се научат да приказват, имат опит от действието на Божията берекет в своите сърца. Те одобряват свето Причастие по молитвите, любовта и верността на техните родители и Божият мир е в това семейство, а децата нямат опита на мъката от обезверение – да минават от обезверение във религия посредством доста изпитване и търсене. Вярата напълно естествено пораства в сърцата им и по-късно, когато четат и се просвещават, виждат от нравствен опит истините, които учат теоретично “.
За духовното завещание, завещано от преп. Йоан Лествичник, посочващо пътя на православния християнин към Бога, към постигането на духовно съвършенство, патриарх Даниил показа:
„ Преподобни Йоан от млада възраст имал духовния опит на битката със пристрастеностите и постигането на блаженото положение на безстрастието. Вече в преклонна възраст, след дългогодишни подвизи в усамотение и избирането му за свещеник на Синайския манастир, по молба на Раитския свещеник, написва книгата „ Лествица на божественото възхождане “, в която разказва пътя (по-специално на монаха), който стартира с отречението от света, битка със пристрастеностите до постигането на блажено безстрастие и изпълване на индивида с Христовата обич, която стои на последното тридесето ходило.
В самото начало, когато той приказва за отричането от света, споделя: „ Попитаха ме някои индивиди, които живеят в света, по какъв начин, бидейки фамилни и обремени с грижи, да подражават и да се приближават до монашеското житие? “. Отговорът на св. Йоан бил: „ Въздържайте се от всяко зло и грях; правете положително, посещавайте църковните събрания, имайте смирение, приемайте светите Тайни, раздавайте по силите си лепта, живейте в мир без да притеснявате и да оскърбявате някого и няма да бъдете надалеч от Царството Божие “.
Негово Светейшество приведе образци от Лествицата за битката и освобождението на душата от пристрастеностите:
„ Преподобни Йоан Синайски загатва за духовник Исидор: игуменът на манастира видял, че у него има осъдителност, свирепост към братята, и му споделил: „ Ще те приема в манастира, само че при едно изискване: в случай че издържиш подвига да стоиш при вратата на манастира и на всеки минаващ да правиш реверанс с думите: „ Отче, помоли се за мен, тъй като съм обладан от злобен дух “. Този човек издържал в този героизъм повече от седем години и бил признат в цифрата на братята и игуменът решил да го посвети в презвитерски ранг, тъй като виждал усърдието му и плодовете на неговото смирение. Но монахът отказал, даже помолил по-близки до игумена да го убедят да не го ръкополага, тъй като знаел, че скоро му следва отхождане от този свят.
Когато преп. Йоан го попитал: „ Как претърпя и устоя толкоз дълго време? “, той му споделил, че през първата година на подвига в него имало стихия от намерения, врагът му внушавал: „ Ти самичък се подложи на иго, да се унижаваш така… Що за човек си? “; след една година обаче помислите намалели, а след още една – към този момент виждал ясно своите грехове и с душевно обезсърчение се молил да получи благосклонност от Бога и откровено умолявал индивидите да се молят за него. Постепенно достигнал такава духовна и душевна непорочност, че получил дара на проницателност и му било намерено по кое време ще напусне този свят. Казал и на вратаря там: „ Ако получа безстрашие пред Бога, не след дълго ще се помоля и ще бъдеш с мен “. Действително, няколко дни след неговия земен край, се преставил и вратарят.
В същото аскетическо съчинение четем за образци, които ни демонстрират по какъв метод се очиства човешкото сърце:
В манастира имало един брат Аввакир, към който, в продължение на дълго време, братята се отнасяли мощно неприветливо, ругаели го, постоянно го гонили от трапезата, лягал си братът гладен. Свети Йоан го попитал: „ Брате, ти по този начин и довечера си отиде гладен. Как издържаш? Какво те кара да стоиш тук? “. И той дал отговор: „ Братята ме изпитват дали съм същински духовник “. Поради своята елементарност всичко търпял и макар компликацията на монашеския път той извършил думите на Господа: Не съдете, с цел да не бъдете съдени (Мат. 7:1), обичайте враговете си…, положително правете на ония, които ви мразят (Мат. 5:44) “. В това той се подвизавал седемнадесет години, а след неговото отхождане игуменът заповядал да бъде заровен наред с изповедниците на вярата, при светите монаси “.
В края на словото си Негово Светейшество означи:
„ Пътят на вярващия човек към Бога е посипан с доста компликации, тъй като всички се раждаме с повредите, които прегрешението е нанесъл. Раждаме се със склонността към зло, към себеоправдаване, със самолюбие. Но без битката със пристрастеностите не е допустимо да се извърши сърцето ни с Божията берекет, да бъдем храм Божий. Пътят, който всеки православен християнин всекидневно върви, е път на битка със пристрастеностите.
Нека по молитвите на преп. Йоан Лествичник Бог да ни оказва помощ в духовния живот и подкрепени, просветени от образеца на светиите и техните молебствия, дано вървим бодро в пътя на вярата, като знаем, че този път е проправен от Подвигоположника Господ Иисус Христос, Който отвори път към Възкресението за всеки един човек посредством вярата в Него “.
Председателят на църковното настоятелство при храма архимандрит Флавиан изрече сърдечна признателност за визитата на Негово Светейшество, като в символ на синовна любов му сервира подарък – литургични такъми за дикирий и трикирий, дружно с филигранен кръст, направен на Света Гора, Атон.
Текст: Михаил Тасков
Снимки: Пламен Михайлов
Източник: novinata.bg
КОМЕНТАРИ