Интервюто с Наби Кейта: Обичах Джерард, но Иниеста е моят №1
Четвъртък вечер е и освен непрекъснато идващите вести към рекордния трансфер на Алисон в Ливърпул въодушевяват хилядите почитатели на „ червените” на трибуната Даруен на стадион „ Иууд Парк” в Блакбърн. Представянето на Наби Кейта през второто полувреме на мача с локалния Роувърс подсказва, че има и различен трансфер, чието дълго очакване си е коствало.
Да, приказваме единствено за предсезонна контрола против противник от Чемпиъншип и би трябвало да се внимава с прибързаните изводи. Ранните усещания обаче са от голяма важност. Само минути след появяването си в игра капитанът на Гвинея изведе Даниел Стъридж зад отбраната на Блакбърн с превъзходен диагонален пас. Спокойствието му с топката, разпределянето и придвижването му впечатлиха от-до. Същото се видя и в мача с Борусия (Дортмунд).
Една година след уговарянето на извънредно комплицирана договорка с Република България (Лайпциг) за халфа – цялата сума може да доближи до 52,75 млн. паунда, Ливърпул най-накрая откри за какво бащата на 23-годишния Наби го е наричал Деко, когато двамата играели футбол по улиците на Конакри, столицата на Гвинея. В очите на самото момче той бил обаче Стивън Джерард или Андрес Иниеста. Юрген Клоп би се побъркал от благополучие, в случай че се окаже, че е докарал в тима си композиция от качествата на тези две митове.
„ След подписването ми с Ливърпул моят татко приказва доста с мен за това какъв брой обича този клуб – споделя Кейта. – Като дете играхме по улиците с фланелки на Ливърпул. Татко обичаше тима в тези времена, когато аз бях на 11-12 години. Тъй като съм полузащитник и Стивън Джерард беше шефът на тима, аз нямаше по какъв начин да бъда другиго по време на игра, с изключение на Стивън Джерард.
Любимият ми футболист изобщо обаче беше Андрес Иниеста. Разбира се, това е поради завършващия му пас, техниката и качествата му. Зная, че той не е прочут със своята настъпателност, само че аз прибавих този детайл към моята игра. Според мен той е доста необходим, когато си полузащитник. Винаги съм се възхищавал и на Деко – занимателно, тъй като татко ми го обожаваше като състезател. Дори стартира да ме назовава с прякора Деко из къщата.”
Влиянието на Секу Кейта върху неговия наследник не отслабва и до ден сегашен. Джерард бе въз основата Мелууд предишния месец, с цел да съобщи своята фланелка с именития №8 на Кейта, който след кошмарни договаряния и година очакване най-накрая пристигна от Лайпциг против сума – трансферен връх за клуба по това време.
„ Този номер 8 постоянно съм го харесвал от детството си, а и татко ми го е носил като състезател, тъй че е още по-специален за мен. Татко е нямал шанса да играе професионален футбол, само че е достигнал обичайно равнище в аматьорски тим в Конакри. Наясно съм със смисъла на този номер тук в Ливърпул и съм доста възбуден от това да го нося. Това, че е номерът на Стивън, не считам да го трансформирам в в допълнение напрежение върху себе си. По-важното е да допринеса за този тим, а не номерът на гърба ми.
Не знаех, че Стивън ще бъде на Мелууд, тъй че за мен беше огромен потрес в позитивен смисъл да получа фланелката от него. Той ми сподели, че всички тук ще ме поддържат и ще ми оказват помощ да се развъртвам. Точно за това съм и в Ливърпул: да се изучавам и да пораствам като футболист.”
Барселона и Байерн (Мюнхен) съперничиха на Ливърпул за подписа на Кейта предишното лято, но самият той бил уверен, че „ Анфийлд” би трябвало да е мястото за правене на идната му стъпка в развиването, даже още преди изумителния поход на „ червените” към финала в Шампионската лига.
„ Вярно е, че имаше и други забъркани клубове – да вземем за пример и упоменатите от Вас, само че огромна част от моето решение играе ролята на треньора. Имахме положителни диалози с Юрген Клоп и неговите думи за плана тук в действителност ме убедиха. Можех да видя накъде върви клубът и приказвах обстойно и нашироко със Садио Мане. Садио ми е като брат. Изкарахме девет месеца дружно в Залцбург и изградихме сърдечна дружба. Оттогава сме огромни другари. Той ми сподели какъв брой популярен клуб е това и по какъв начин тимът напредва стремително с голям капацитет за още и още.”
Приспособяването към физическата страна на британския футбол не би трябвало да е проблем за Кейта, който, макар възхитата си от елегантни халфове като Иниеста и Деко, с ненаситност признава любовта си към нападателната част на играта. Четирите му червени картона предишния сезон обаче подсказват, че тази обич може би е даже леко прекомерна.
„ Според мен имах ненапълно малшанс с два от тези червени картони (б.и. – засмива се). Главното тук е, че те не бяха поради загуба на дисциплинираност или неща от този жанр – просто за влизания, които бяха сметнати от съдиите за малко по-силови, в сравнение с в действителност бяха.
Аз съм човек с нрав на победител. Имам изгарящо предпочитание да надвивам. Затова и съм нападателен на терена в позитивния смисъл на думата. Първата ми конфигурация при излизане на игрището е да пазя добре и да оказа помощ на тима си да не допусне гол. Като полузащитник работата ми след обезпечаване на стабилността в отбраната на тима е да осигуря мунициите за нападателите, да сътворявам положения за тях.
Аз съм екипен състезател. Дългосрочната ми цел постоянно е била да играя футбол на допустимо най-високото за мен равнище за огромен клуб. Когато това се загнезди в съзнанието ти, в никакъв случай не се предаваш, непрекъснато се бориш и биеш да го осъществиш. Това обаче не иде да рече, че когато към този момент съм в голям клуб, ще се отпусна и ще спра да се боря. Ще продължа да си бъда все същият.”
Анди Хънтър, „ Гардиън”
Да, приказваме единствено за предсезонна контрола против противник от Чемпиъншип и би трябвало да се внимава с прибързаните изводи. Ранните усещания обаче са от голяма важност. Само минути след появяването си в игра капитанът на Гвинея изведе Даниел Стъридж зад отбраната на Блакбърн с превъзходен диагонален пас. Спокойствието му с топката, разпределянето и придвижването му впечатлиха от-до. Същото се видя и в мача с Борусия (Дортмунд).
Една година след уговарянето на извънредно комплицирана договорка с Република България (Лайпциг) за халфа – цялата сума може да доближи до 52,75 млн. паунда, Ливърпул най-накрая откри за какво бащата на 23-годишния Наби го е наричал Деко, когато двамата играели футбол по улиците на Конакри, столицата на Гвинея. В очите на самото момче той бил обаче Стивън Джерард или Андрес Иниеста. Юрген Клоп би се побъркал от благополучие, в случай че се окаже, че е докарал в тима си композиция от качествата на тези две митове.
„ След подписването ми с Ливърпул моят татко приказва доста с мен за това какъв брой обича този клуб – споделя Кейта. – Като дете играхме по улиците с фланелки на Ливърпул. Татко обичаше тима в тези времена, когато аз бях на 11-12 години. Тъй като съм полузащитник и Стивън Джерард беше шефът на тима, аз нямаше по какъв начин да бъда другиго по време на игра, с изключение на Стивън Джерард.
Любимият ми футболист изобщо обаче беше Андрес Иниеста. Разбира се, това е поради завършващия му пас, техниката и качествата му. Зная, че той не е прочут със своята настъпателност, само че аз прибавих този детайл към моята игра. Според мен той е доста необходим, когато си полузащитник. Винаги съм се възхищавал и на Деко – занимателно, тъй като татко ми го обожаваше като състезател. Дори стартира да ме назовава с прякора Деко из къщата.”
Влиянието на Секу Кейта върху неговия наследник не отслабва и до ден сегашен. Джерард бе въз основата Мелууд предишния месец, с цел да съобщи своята фланелка с именития №8 на Кейта, който след кошмарни договаряния и година очакване най-накрая пристигна от Лайпциг против сума – трансферен връх за клуба по това време.
„ Този номер 8 постоянно съм го харесвал от детството си, а и татко ми го е носил като състезател, тъй че е още по-специален за мен. Татко е нямал шанса да играе професионален футбол, само че е достигнал обичайно равнище в аматьорски тим в Конакри. Наясно съм със смисъла на този номер тук в Ливърпул и съм доста възбуден от това да го нося. Това, че е номерът на Стивън, не считам да го трансформирам в в допълнение напрежение върху себе си. По-важното е да допринеса за този тим, а не номерът на гърба ми.
Не знаех, че Стивън ще бъде на Мелууд, тъй че за мен беше огромен потрес в позитивен смисъл да получа фланелката от него. Той ми сподели, че всички тук ще ме поддържат и ще ми оказват помощ да се развъртвам. Точно за това съм и в Ливърпул: да се изучавам и да пораствам като футболист.”
Барселона и Байерн (Мюнхен) съперничиха на Ливърпул за подписа на Кейта предишното лято, но самият той бил уверен, че „ Анфийлд” би трябвало да е мястото за правене на идната му стъпка в развиването, даже още преди изумителния поход на „ червените” към финала в Шампионската лига.
„ Вярно е, че имаше и други забъркани клубове – да вземем за пример и упоменатите от Вас, само че огромна част от моето решение играе ролята на треньора. Имахме положителни диалози с Юрген Клоп и неговите думи за плана тук в действителност ме убедиха. Можех да видя накъде върви клубът и приказвах обстойно и нашироко със Садио Мане. Садио ми е като брат. Изкарахме девет месеца дружно в Залцбург и изградихме сърдечна дружба. Оттогава сме огромни другари. Той ми сподели какъв брой популярен клуб е това и по какъв начин тимът напредва стремително с голям капацитет за още и още.”
Приспособяването към физическата страна на британския футбол не би трябвало да е проблем за Кейта, който, макар възхитата си от елегантни халфове като Иниеста и Деко, с ненаситност признава любовта си към нападателната част на играта. Четирите му червени картона предишния сезон обаче подсказват, че тази обич може би е даже леко прекомерна.
„ Според мен имах ненапълно малшанс с два от тези червени картони (б.и. – засмива се). Главното тук е, че те не бяха поради загуба на дисциплинираност или неща от този жанр – просто за влизания, които бяха сметнати от съдиите за малко по-силови, в сравнение с в действителност бяха.
Аз съм човек с нрав на победител. Имам изгарящо предпочитание да надвивам. Затова и съм нападателен на терена в позитивния смисъл на думата. Първата ми конфигурация при излизане на игрището е да пазя добре и да оказа помощ на тима си да не допусне гол. Като полузащитник работата ми след обезпечаване на стабилността в отбраната на тима е да осигуря мунициите за нападателите, да сътворявам положения за тях.
Аз съм екипен състезател. Дългосрочната ми цел постоянно е била да играя футбол на допустимо най-високото за мен равнище за огромен клуб. Когато това се загнезди в съзнанието ти, в никакъв случай не се предаваш, непрекъснато се бориш и биеш да го осъществиш. Това обаче не иде да рече, че когато към този момент съм в голям клуб, ще се отпусна и ще спра да се боря. Ще продължа да си бъда все същият.” Анди Хънтър, „ Гардиън”
Източник: sportal.bg
КОМЕНТАРИ