Средновярно
Четвъртък заран е, а пред кабинета на джипито няма ни-кой! Не ми се е случвало от 25 години. Лекарят не може да извърши избрани процедури, тъй като сестрата втори ден не е на работа - не може да стигне до ДКЦ-то поради митинга на работещите в наземния превоз в столицата.
Докато втори ден колите аха да се качат един връз различен, а мотрисите на метрото току да се разпилян по шевовете си, градската администрация се прави на умряла лисица. Ще бъде ли чут гласът на водачите и ватманите, или оглушителната глухота на Кметството ще блокира столицата? Защото точно то, воглаве с градоначалника, с бездействието си на практика политизира митинга, който зрееше от много време.
Евентуалното гратис паркиране в " зоните " и шофиране в бус лентите, както и неписането на отсъствия на учениците е следващото закърпване на юргана и замитане на същинския проблем, само че никога не е излаз от безотговорността. Нито обясненията какъв брой рейса може да купят парите от нарастването на заплатите. Защо до момента не са купени? Защо в покрайнините на София още виждаме рейсове, които ни припомнят юношеските ни години? Защо трамвайните мотриси (с изключение на една-две линии) са на десетки години? Защо водачите са принудени да поставят десетки часове ексклузивен труд? Защо младите не желаят да се трудят в тази сфера? Дали работещите в столичния градски превоз имат учредения да стачкуват, дано попитат тези водачи, които получиха инсулт или инфаркт зад кормилото.
Не е решение нарастването на бонусите на протестиращите, тъй като бонусите не вършат пенсия, нито купуват здравето на водачите. Обяснението, че междинната заплата е 3900 лв. (или нещо подобно) е тъкмо толкоз средновярно, колкото онази прословута приказка за свинското със зеле.
А дали е митинг или стачка и по какъв начин се заплаща (или не) надницата в единия и в другия случай, едва ли има изключително значение за хората, които не могат да стигнат до работа или до образователно заведение.
Опасността се разраства, тъй като транспортните служащи в Русе и Варна също имат съответни претенции. Не е изключено недоволството на водачите и в други градове да се отприщи.
И не е единствено превозът. Протестират публичните медии. Протести обмислят работещите във фонд " Земеделие ", в Агенцията за битка с градушките, в АПИ. Протестираха медицинските сестри.
А настояванията на всички тях не са предизборни. Няма по какъв начин и обикновено да им лепнеш етикета " политически стимулирани ".
Какво би спряло протестната вълна?
Иначе, безмилостната европейска статистика е красноречива: българите са на второ място в Съюза по дълготрайност на работната седмица. Но си знаем, че заплатите са на опашката.
Докато втори ден колите аха да се качат един връз различен, а мотрисите на метрото току да се разпилян по шевовете си, градската администрация се прави на умряла лисица. Ще бъде ли чут гласът на водачите и ватманите, или оглушителната глухота на Кметството ще блокира столицата? Защото точно то, воглаве с градоначалника, с бездействието си на практика политизира митинга, който зрееше от много време.
Евентуалното гратис паркиране в " зоните " и шофиране в бус лентите, както и неписането на отсъствия на учениците е следващото закърпване на юргана и замитане на същинския проблем, само че никога не е излаз от безотговорността. Нито обясненията какъв брой рейса може да купят парите от нарастването на заплатите. Защо до момента не са купени? Защо в покрайнините на София още виждаме рейсове, които ни припомнят юношеските ни години? Защо трамвайните мотриси (с изключение на една-две линии) са на десетки години? Защо водачите са принудени да поставят десетки часове ексклузивен труд? Защо младите не желаят да се трудят в тази сфера? Дали работещите в столичния градски превоз имат учредения да стачкуват, дано попитат тези водачи, които получиха инсулт или инфаркт зад кормилото.
Не е решение нарастването на бонусите на протестиращите, тъй като бонусите не вършат пенсия, нито купуват здравето на водачите. Обяснението, че междинната заплата е 3900 лв. (или нещо подобно) е тъкмо толкоз средновярно, колкото онази прословута приказка за свинското със зеле.
А дали е митинг или стачка и по какъв начин се заплаща (или не) надницата в единия и в другия случай, едва ли има изключително значение за хората, които не могат да стигнат до работа или до образователно заведение.
Опасността се разраства, тъй като транспортните служащи в Русе и Варна също имат съответни претенции. Не е изключено недоволството на водачите и в други градове да се отприщи.
И не е единствено превозът. Протестират публичните медии. Протести обмислят работещите във фонд " Земеделие ", в Агенцията за битка с градушките, в АПИ. Протестираха медицинските сестри.
А настояванията на всички тях не са предизборни. Няма по какъв начин и обикновено да им лепнеш етикета " политически стимулирани ".
Какво би спряло протестната вълна?
Иначе, безмилостната европейска статистика е красноречива: българите са на второ място в Съюза по дълготрайност на работната седмица. Но си знаем, че заплатите са на опашката.
Източник: duma.bg
КОМЕНТАРИ