Четвърта в листата с кандидати за общински съветници от МК

Четвърта в листата с претенденти за общински съветници от МК " Вътрешна македонска революционна организация - Разузнавателна служба на ФРГ (БЪЛГАРСКИ ГЛАСЪ) " е юрист МАРИЯ ГЕОРГИЕВА - правист с дългогодишна процедура, със стабилен административен и управнически опит.
Мария Георгиева е ръководител на Адвокатски Съвет към Адвокатска Колегия - Благоевград. Основател и началник на " Център за гратис правно консултиране " на лица в неравностойно състояние.
Мария Георгиева се включва в предизборната конкуренция с упоритостта да търси решения на проблемите, да сплотява и предизвиква. А идеята е единствено една - Благоевград!

МК „ Вътрешна македонска революционна организация – Разузнавателна служба на ФРГ (БЪЛГАРСКИ ГЛАСЪ) “ под №69 в бюлетината за избор на общински съветници е от дребното листи, които се явяват с ясни цели и цели, за които ще упорстват в идващия Общински съвет. Един от водещите цели е основаването на Кризисен център за жертви на принуждение. Какво постанова в Благоевград да бъде основан сходен център ?

Изключително доста се веселя, че всички участници в локалната коалиция, а и в самата листа, са единомислещи, че би трябвало да бъде основан подобен спешен център. Домашното принуждение е един сериозен обществен проблем в нашето общество. До преди 3 – 4 години огромна част от обществото смяташе, че това е по-скоро проблем сред четири стени. Проблем в фамилията. Не, това не е по този начин. Това е един главен проблем, против който цялото ни общество, тръгвайки от локалната власт, следва да застане и да прояви непоносимост.

Вие сте персонално ангажирана с идеята към този момент няколко години. Какви са вашите наблюдения над казуса и усилва ли се броят на жертвите на принуждение в общината и района?

Определено е по този начин. Ангажирана съм до толкоз, доколкото като ръководител на Адвокатска гилдия – Благоевград и като настоящ юрист, всекидневно получавам информация за осъществени актове на домашно принуждение. Друг е въпросът, че до преди известно време реакцията на първичните получатели на тези сигнали – полицейските чиновници, беше радикално друга от тази, която започваме да постановяваме все още с общи старания. Предупреждаваха се и жертвата, и насилника с един сигнален протокол по Закона за Министерство на вътрешните работи да не се саморазправят между тях. Това беше първата реакция във връзка с такива случаи. Това обаче не довежда до нещо по-добро. Напротив. Моите наблюдения са, че в последно време случаите на домашно принуждение освен зачестиха, само че и все по-често се разпознават от съответните институции и органи. Това е в основата на противодействието на този тип закононарушения, защото за мен домашното принуждение е закононарушение.
Освен законодателни промени, които се подхващат на национално равнище, какво може да се промени на локално равнище за предварителна защита?

Знаете ли, извънредно значимо е на локално равнище една жертва на домашно принуждение, без значение дали става дума за брачна половинка, дете или възрастен човек, който е със специфични потребности или е неработоспособен, да разчита на поддръжката на всички институции. Тоест, следва всички институции да се обединят към една обща платформа, обща стратегия освен за предварителна защита, а в по този начин основаната спешна обстановка, защото актът на домашно принуждение е една спешна обстановка и би трябвало да се отреагира неотложно. Какво имам поради и за какво незабавно се нуждаем от откриването на подобен спешен център? На първо място сме привикнали да одобряваме, че насилието се показва единствено във физическата му форма. А не е по този начин.
Голяма част от жертвите на домашно принуждение години търпят актове на домашно физическо принуждение, заради невъзможността да подсигурят за себе си, за децата си опция за едно обикновено престояване на друго място. Един обикновен образец ще дам в тази ситуация. Майка и две деца, които също са жертви на домашно принуждение, тъй като участват на физическото принуждение върху майката, излизат на улицата. Те няма къде да отидат. Майката няма по какъв начин да реагира. Няма къде да отиде, не може да заведе децата отвън обитаемото място, тъй като посещават учебно заведение, вървят на детска градина, т.е. тя е неразривно обвързвана с нашия град или със съответното обитаемо място. В такава обстановката майката няма различен вид, няма опция. Единствената опция за нея е да остане в дома на насилника и да продължи да търпи принуждение. Но освен това – по този метод продължаваме да формираме насилници, защото в 99 % от случаите деца, които са били обект на домашно принуждение или са ставали очевидци на такова, също се трансформират в домашни насилници. Ето по тази причина в последно време случаите на домашно принуждение приключват съдбовно. Статистиките за последните една – две години демонстрират, че броят на жертвите се е нараснал на 80, което е неприемливо.

Каква тъкмо е концепцията на МК „ Вътрешна македонска революционна организация – Разузнавателна служба на ФРГ (БЪЛГАРСКИ ГЛАСЪ) “ по повод центъра и какво ще обезпечи той на жертвите?

Това, което предлагаме ние е да бъде основана една обществена услуга, която е общинска към дирекция „ Социално подкрепяне “. Така наречената резидента услуга, т.е. една услуга, в която за интервал от 3 до 6 месеца, тъй като такова е условието по закон, да предоставим на жертвите на домашно принуждение условия, в които да посрещат обикновените си потребности. Или в различен случай - да предоставим на дете, което е жертва на домашно принуждение, било единствено или с родител, място, на което да обитава.
Другата услуга, която незабавно, спешно следва да бъде включена – това е присъединяване на експерти психолог и психотерапевт, на обществен служащ и не на последно място защита, която при всички случаи да препятства насилника още веднъж да посегне на жертвата.

Дори поради събитието, че тя се е осмелила да напусне фамилното жилище или да промени мястото на живеене на децата. И още нещо доста значимо – съответна правна услуга, безвъзмезден юрист, който освен ще съветва жертвата, само че и ще употребява всички юридически и правни механизми, тъй че неотложно да се получи ограничаваща заповед във връзка с насилника.
Тоест, концепцията ни е целият набор от институции да бъде включен в едно общо взаимоотношение. Ето за какво имаме крещяща нужда от основаването на подобен спешен център, който ще обезпечи незабавна помощ от експерти и отбрана по отношение на жертвата.
Знаете, че в доста случаи жертвите на домашно принуждение са жертви и на икономическо принуждение, т.е. те са сложени в една в действителност доста тежка финансова взаимозависимост.

Това още веднъж би могло да бъде прекратено посредством основаването на този спешен център, тъй като постъпвайки в него, жертвата ще получи и съответна помощ, с цел да може да се оправи в публичния живот и в обществените си контакти. Не на последно място в спешния център жертвата ще получава опция да ѝ бъде обезпечена работа. Така тя няма да бъде подвластна от насилника и ще може да се оправя сама, без да е подвластна.
Смятам, че на този стадий всички институции би трябвало да се обединят към това да се сътвори такава база. Съгласно закона в подобен спешен център могат да бъдат настанени до 15 лица. Най-близкият до област Благоевград подобен център се намира в град Перник. Той е с надалеч по-малък потенциал и не би могъл да поеме личните си жертви на домашно принуждение, още по-малко тези, които идват от цяла Югозападна България.
Ако хората ви гласоподават доверие и станете част от идващия Общински съвет, по какъв начин ще убедите останалите общински съветници, че подобен център е нужен на Благоевград?

Ще се върна към първия въпрос. На първо място ще слага акцент върху това, че не броят на жертвите на домашно принуждение е от голяма важност, а това, че една жертва на домашно принуждение би трябвало да бъде спокойна да даде публичност на казуса, само че за задачата би трябвало да се усеща предпазена от всички институции, от самата локална власт. Тя би трябвало да види, че сега, в който е посегнато на нейните права, сега, в който се лимитира право ѝ на персонален живот, на персонална независимост, има институции, които незабавно, неотложно, спешно застават зад нея и ще ѝ окажат нужната помощ.

Аз съм уверена, че фактически, в хипотезата, че на следващия ден аз бъда част от Общински съвет, елементарно мога да убедя, с нагледни образци по какъв начин се трансформира животът на една жертва, когато се взимат своевременни ограничения. И тук не приказваме единствено за самите жертви, само че и за децата, които стават очевидци на актове на домашно принуждение. При съответни ограничения техният живот радикално се трансформира – от самата посещаемост в учебно заведение до триумфа и по-късно.

За разлика от децата, които остават в тази конюнктура сред тези четири затворени стени. Именно заради неналичието на съответна интервенция от страна на локалните органи, точно заради неналичието на съответна поддръжка, ние като общество водим децата към този път, който ги трансформира в утрешни насилници.

Ние от МК „ Вътрешна македонска революционна организация – Разузнавателна служба на ФРГ (БЪЛГАРСКИ ГЛАСЪ) “ сме безапелационни, че това би трябвало да спре и имам вяра, че ще получим нужната поддръжка, с цел да можем да създадем този по този начин нужен за обществото ни спешен център за жертви на домашно принуждение.
МК „ Вътрешна македонска революционна организация – Разузнавателна служба на ФРГ (БЪЛГАРСКИ ГЛАСЪ) “ – номер 69 в бюлетината за съветници!

БЛАГОЕВГРАД В СИГУРНИ РЪЦЕ!

Купуването и продаването на гласове е закононарушение!