Четвъртата неделя след Великден е, на кого отдаваме почит
Ч етвърта неделя след Великден е - на " разслабения " . Определението " разхлабен " в българската Библия се употребява за неподвижен човек.
За изцеряването от Иисус Христос на подобен неподвижен се споделя в днешното евангелско четиво. В Йерусалим при по този начин наречените Овчи врати имало къпалня, водоем, който евреите наричали Витезда, т.е. " Дом на милосърдието ", тъй като там от време на време ставали изцеления на хора с разнообразни увреждания.
От време на време Господен ангел раздвижвал водата и който пръв влизал след нейното оживление, оздравявал, от каквато болест и да страдал. Там лежал и един човек, болен от трийсет и осем години, който бил неподвижен и все не можел да свари пръв да влезе във водата след раздвижването й - постоянно някой различен го изпреварвал. Иисус го видял там, смилил се над него и го излекувал единствено с думите: " Стани, вземи си постелката и върви! ".
Човекът незабавно излекуван и почнал да върви. На това завидели юдейските съперници на Иисус и изтъкнали, че Той направил изцерението в събота, който бил ден за цялостен покой. Те поставяли законовата наредба над милостта към един тежко измъчен човек. Но Христос пренебрегнал наредбата от благосклонност към парализирания от толкоз години човек. Това събитие се напомня всяка година в четвъртата неделя след Великден. А по името на " къпалнята при Овчи врати " и за спомен на чудесното изцерение, възпято в църковните книги, един лечителен извор край София от епохи е наименуван " Овча купел ".
Карп бил от необятния кръг на седемдесетте апостоли на Иисус Христос.
Живял през I век. Единствен път се загатва името му от деятел Павел във второто обръщение до Тимотей. Карп бил негов помощник в град Троада, пристанище при южния вход на протока Дарданели (градът е последовател на античната Троя). Оттам минал деятел Павел в средата на века, когато за пръв път се отправил с транспортен съд за европейския бряг.
Според антични свидетелства деятел Карп след това проповядвал в град Верея, Тракия, което дава отговор на днешния град Стара Загора. Потрудил се доста за разпространяването на вярата в Христос и приключил спокойно живота си.
Новомъченикът свети Георги Софийски Най-нови се родил в София при започване на XVI век в семейство на българи християни.
Нарича се " най-нов " за разлика от другия страдалец Георги Софийски Нови, който потърпевш за вярата през 1515 година и чиято памет се празнува на 11 февруари.
В детска възраст Георги се научил да чете и написа и станал умишлен и деятелен християнин. На 25 години, тъй като бил просветен, хубав и благодетелен, някои мюсюлмани поискали да го привлекат към своята религия. Но като не съумели да реализират това с убеждения, те принудително навили на главата му свещената за тях чалма и го оповестили за мохамеданин.
Оскърбеният Георги хвърлил на земята натрапената му чалма и я стъпкал. Тогава озлобената мюсюлманска навалица го предала на съдията. Но всички старания се оказали напразни. Нито съблазнителните обещания за високо служебно състояние, нито жестоките мъчения сломили непоклатната неотстъпчивост на неговата християнска религия. Накрая съдията заповядал Георги да бъде обесен.
Изтощен от страданията обаче страдалецът починал в ръцете на палачите преди да го обесят. Въпреки това те го окачили на въжето, с цел да изпълнят присъдата. Това станало на 26 май 1530 година
Не пропускайте най-важните вести - последвайте ни в
За изцеряването от Иисус Христос на подобен неподвижен се споделя в днешното евангелско четиво. В Йерусалим при по този начин наречените Овчи врати имало къпалня, водоем, който евреите наричали Витезда, т.е. " Дом на милосърдието ", тъй като там от време на време ставали изцеления на хора с разнообразни увреждания.
От време на време Господен ангел раздвижвал водата и който пръв влизал след нейното оживление, оздравявал, от каквато болест и да страдал. Там лежал и един човек, болен от трийсет и осем години, който бил неподвижен и все не можел да свари пръв да влезе във водата след раздвижването й - постоянно някой различен го изпреварвал. Иисус го видял там, смилил се над него и го излекувал единствено с думите: " Стани, вземи си постелката и върви! ".
Човекът незабавно излекуван и почнал да върви. На това завидели юдейските съперници на Иисус и изтъкнали, че Той направил изцерението в събота, който бил ден за цялостен покой. Те поставяли законовата наредба над милостта към един тежко измъчен човек. Но Христос пренебрегнал наредбата от благосклонност към парализирания от толкоз години човек. Това събитие се напомня всяка година в четвъртата неделя след Великден. А по името на " къпалнята при Овчи врати " и за спомен на чудесното изцерение, възпято в църковните книги, един лечителен извор край София от епохи е наименуван " Овча купел ".
Карп бил от необятния кръг на седемдесетте апостоли на Иисус Христос.
Живял през I век. Единствен път се загатва името му от деятел Павел във второто обръщение до Тимотей. Карп бил негов помощник в град Троада, пристанище при южния вход на протока Дарданели (градът е последовател на античната Троя). Оттам минал деятел Павел в средата на века, когато за пръв път се отправил с транспортен съд за европейския бряг.
Според антични свидетелства деятел Карп след това проповядвал в град Верея, Тракия, което дава отговор на днешния град Стара Загора. Потрудил се доста за разпространяването на вярата в Христос и приключил спокойно живота си.
Новомъченикът свети Георги Софийски Най-нови се родил в София при започване на XVI век в семейство на българи християни.
Нарича се " най-нов " за разлика от другия страдалец Георги Софийски Нови, който потърпевш за вярата през 1515 година и чиято памет се празнува на 11 февруари.
В детска възраст Георги се научил да чете и написа и станал умишлен и деятелен християнин. На 25 години, тъй като бил просветен, хубав и благодетелен, някои мюсюлмани поискали да го привлекат към своята религия. Но като не съумели да реализират това с убеждения, те принудително навили на главата му свещената за тях чалма и го оповестили за мохамеданин.
Оскърбеният Георги хвърлил на земята натрапената му чалма и я стъпкал. Тогава озлобената мюсюлманска навалица го предала на съдията. Но всички старания се оказали напразни. Нито съблазнителните обещания за високо служебно състояние, нито жестоките мъчения сломили непоклатната неотстъпчивост на неговата християнска религия. Накрая съдията заповядал Георги да бъде обесен.
Изтощен от страданията обаче страдалецът починал в ръцете на палачите преди да го обесят. Въпреки това те го окачили на въжето, с цел да изпълнят присъдата. Това станало на 26 май 1530 година
Не пропускайте най-важните вести - последвайте ни в
Източник: vesti.bg
КОМЕНТАРИ