Четирите работодателски организации отново ще бойкотират заседанието на тристранката в

Четирите работодателски организации още веднъж ще бойкотират съвещанието на тристранката в четвъртък. На него би трябвало да се разиска бюджета на страната за 2026 година Първият опит за свикването ѝ бе предходната сряда, когато работодателите още веднъж не влязоха в Министерския съвет.

" Вече неведнъж декларирахме, че с сегашния план на държавен бюджет за 2026 година се отстъпва от декларираната от ръководещото болшинство позиция за опазване на данъчно-осигурителния модел на България. Напротив, планува се нарастване на осигурителните вноски с 2 процентни пункта (което води до над 10% растеж на разхода за осигурителни вноски за фонд „ Пенсии " ) и двукратно повишение на налога върху дивидента. Така ежемесечно от всеки ангажиран в действителния бранш ще се изземват спомагателни средства, с цел да се финансират неефективни разноски в бюджетната сфера, в това число ново двуцифрено нарастване на възнагражденията в секторите „ Сигурност и защита " и „ Висше обучение ". Всичко това трансферира сметката за политическия популизъм върху бизнеса и работещите, обезсърчава вложенията, забавя икономическия напредък, уголемява сивата стопанска система и в последна сметка ще редуцира бюджетните доходи ", се споделя в позиция на Асоциацията на организациите на българските работодатели (АОБР).

" За наше страдание, развиването на бюджетната процедура не допуска действителен спор, търсенето и намирането на оптимални решения в сегашния миг. По тази причина организациите, обединени в Асоциацията на организациите на българските работодатели няма да вземат участие в идното съвещание на Националния съвет за тристранно съдействие (НСТС) на 13 ноември. Ние не одобряваме да бъдем участници в развой, който подменя обществения разговор с официално разискване на най-важния закон в страната. След осъществен опит предходната седмица за официална консултация на плана за държавен бюджет в НСТС, на идващ стадий за разискване ни се предлага същият документ, без корекции по наличието. Това не е държавнически метод, а реплика на съвещания, лишена от същински спор и отговорност. АОБР няма да легитимира сходно решение. Нашата отговорност е да защитим конкурентоспособността на българската стопанска система, а не да участваме в развой, който пренебрегва промени и продължава неефективното харчене, в това число на финансови средства, взети на заем ", пишат още те.

Дават и съответни ограничения, които ще се отразят позитивно на бюджета с над 3,1 милиарда евро
без да се засягат налози и осигурителни права.
- Отмяна на автоматизираните механизми за установяване на работната заплата – съвкупната
спестена сума е над 742 млн.евро;
- Съкращаване на най-малко 5 500 трайно незаети щатни бройки в държавната
администрация и въвеждане на предели на бонусите – с общ резултат над 138 млн.евро;
- Задържане на разноските за прехрана на държавния уред (това са настоящите общи
разходи, без тези за персонал) на равнището от 2025г. – спестеният запас е над 480
млн.евро;
- Запазване на размера на бюджета на правосъдната система на равнище 2025г., в това число бюджета
на Висш съдебен съвет – икономисва над 108 млн.евро;
- Намаляване на размера на финансовата стратегия с 234 млн.евро (около 3%);
- Съкращаване разноски на „ Централен бюджет " – в плана са заложени над
990млн.евро без уточнение на стратегии и политики – предлагаме да се резервира
буфер от 660млн. евро и по този начин да се спестят най-малко 300 млн.евро.
Сред ограниченията, които могат да генерират спомагателни доходи ще посочим и:
- Актуализация на данъчните оценки на парцели – даже консервативното удвояване на
настоящите стойности ще генерира най-малко 1,1 млрд.евро, в това число доходи от Данък добавена стойност над 140
млн.евро. Тази мярка има подтикващ резултат за общините, ще стабилизира
състоянието им и ще минимизира дефицити в общинските бюджети, с което ща се
отрази и на сборния недостиг в КФП. Мярката е и мощен инструмент за изсветляване
на бизнеса в България.