)
Психологът Росен Йорданов: Тези хлапета просто не разбират, че посягане върху полицейски служител е табу
Четиримата младежи, упрекнати за побоя над шефа на полицията в Русе, остават за непрекъснато в ареста, реши Окръжният съд. Случаят, избран от психолога Росен Йорданов като " невиждан “, повдига въпроси за експанзията в обществото и неналичието на почит към институциите.
Според специалиста, посягането на полицейски чиновник е табу, което не може да бъде целесъобразно с провокация.
" Това е невиждан случай “, съобщи изрично Йорданов.
" Аз съм работил в най-бандитските години на прехода. Помня съществени и познавам съществени мъже бандити. Не си припомням някой в миналото да му е минавало през мозъка да нападне шеф на Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи “, предава Нова тв.
Йорданов отхвърли версията на един от арестуваните, Кирил Гочев, който твърди, че са били предизвикани от съседа на служителя на реда, който им препречил пътя и блъснал пестник на водача.
" Щом кажеш " Аз съм служител на реда “, всичко би трябвало да спре “, добави психологът.
Водещата повдигна и въпроса за ролята на самото Министерство на вътрешните работи в построяването на своя облик, като даде образци с полицейско принуждение по време на митинги и чиновници, забъркани в схеми с мигранти. Росен Йорданов се съгласи, че министерството има виновност за срутва в своя престиж.
" Министерство на вътрешните работи не се грижи за личния си престиж. Министерство на вътрешните работи от години стартира кадрово чиновници, които не дават самочувствие на системата. Изпъкват и израстват послушни хора, а не хора, които имат самочувствие, потвърден професионализъм. И всичко това сътвори онази липса на самоуважение, която е нужна на системата “, проучва той в ефира на NOVA.
Според него, казусът с неналичието на почитание е систематичен и визира и други институции като прокуратурата и съда, като корените му са в фамилията и учебното заведение. Той приключи с апел към цялото общество: " Призивът е към родителите, към обществото и към хората да схванат, че преди да гледат в паничката на другия, да погледнат себе си. Не може непрестанно да търсим извинителни пояснения за всяка една обстановка, в която попадаме, и страната да е перманентният провинен. Защото страната – това сме ние “.
