Карловци на Еверест - поправят плочата на Проданов
Четиримата карловци Христо Тахчиев, Здравко Костадинов и Калина и Николай Фимови поеха към Еверест с задачата да ремонтира паметната плоча на Христо Проданов, сложена през 2010 година. Дотам отиде карловецът Христо Енков, деен екскурзиант, някогашен планински избавител, а от 2015 година кмет на Свежен. Той поръчал плочата от специфична шведска стомана, най-високо качество, на практика безконечна. От бурите обаче единият болт паднал и трябвало да се завие и циментира още веднъж.
И четиримата са планинари, туристи с огромен опит. Христо Тахчиев е компютърен експерт и буен фен на пътешествията, бил е в античния град Петра в Йордания, в Египет, преди време пропътува в Щатите от Чикаго до Лос Анджелис. Здравко Костадинов е предприемач, като президент на Ротари клуб през 2013 година откри паметника на Евлоги и Христо Георгиеви в Карлово. Калина и Николай Фимови са пребродили доста планини у нас и в Европа. Тя е счетоводителка, Николай е помощник-нотариус.
Като човек с по-голям опит в интернационалните пътувания, Христо се заел с организацията, той поканил и останалите.
Кацаме в Катманду, градът е с надморска височина 1300 метра, споделя Тахчиев. Оттам ни взима дребен аероплан до Лукла на 2800 метра. Пистата е една от най-опасните в света - против самолета, който се приземява, се изправя висока планина и рискът да се разбие в нея е напълно действителен. От Лукла се потегля пешком нагоре към Хималаите - трекът е 65 километра нагоре за осем дни и стига до височина 5365 метра, където е базовият лагер. Връщането е също 65 километра пешком, за три дни. Спим в по този начин наречените лоджи - обекти, сходни на нашите хижи. Пътеката, по която вървим, е необятна 2-3 метра. По нея нагоре и надолу се движат безчет хора, шерпите споделят, че туристите по трасето са най-малко 12 000. След 20 години те ще могат да вървят до Еверест сами, а на път за върха ще нощуват в петзвездни хотели, предвижда Христо.
Още до момента в който провел пътуването, той се свързал с Даюла Шерпа, покорил три пъти Еверест и още шест осемхилядника. Още на летището в Лукла се запознахме с Мингма Шерпа - лидера, който потегли да търси Боян Петров на Еверест, описват туристите. Когато разбра, че сме българи, Мингма Шерпа извади телефона си и ни сподели кореспонденцията си с Боян. Непалецът още скърби за своя другар. Бяхме доста близки, споделил той. Нашите пък се възхищават на Мингма Шерпа - той е най-младият човек в света, който единствено на 32 години е покорил всичките 14 осемхилядника, и то от първи път. Името му е записано в книгата на Гинес, прецизират те.
До 2800 метра стигаме с дребен аероплан единствено с 20-ина места. Носим по два багажа - един огромен - водонепромокаем денк, който ти дават от компанията и събира 13-14 кг. Един носач взима два такива денка на гърба. Ние пътуваме осем дни до крайната цел. Всяка заран носачът взима денка, който си приготвил, придвижва го до идващото село и го оставя там. Ние вървим с по една дребна раничка 5-6 кг, в която има вода, яке и бисквитки. Спираме междинно някъде да ядем. По тези места сме яли най-вече локална храна - чеснова супичка, ориз, картофи, подправени с къри. Храним се в лоджите. В тях има дребни ресторантчета, които оферират храна. Колкото по-нагоре в планината се качваш, толкоз храната става по-скъпа. Едно ястие е от порядъка на 4-5 $, само че някъде, където изискванията не са толкоз положителни, споделят, че е задоволително да си поръчаш вечеря, с цел да спиш гратис.
Спяхме в спални чували, само че има вид да се завиеш и с техни завивки, които се оказа, че доста топлят и са по-добър вид за тези, които не са привикнали с чувала, описват туристите от Карлово.
На осмия ден би трябвало да сме на 5150 метра, там е последното село Горак шеп. На три километра от него е базовият лагер, а наоколо е връх Кала Патар, откъдето е мечтаният аспект към Еверест, за който туристите отиват там. Виждат се още Лотце, Нупце и други осемхилядници. Отдалеч гледката е невероятна, изясняват те.
На базовия лагер в този сезон няма нищо, с изключение на камъни, под които се крие голям хладилник. Няма никакви рискови места, но половината от хората, които са се запътили към него, не стигат до такава степен поради височината - след 4000 метра кислородът понижава. Дори няколко крачки могат да те затруднят. Средно годишно трима туристи умират по трасето към базовия лагер от височинна болест. Видяхме по какъв начин двама шерпи носят една жена надолу в безпомощно положение. Единственото лекуване, измислено против височинна болест, е да те смъкват на ниско, споделя Калина.
Групата спазила традицията - на няколко места туристите сложили своите молитвени знаменца.
И четиримата са планинари, туристи с огромен опит. Христо Тахчиев е компютърен експерт и буен фен на пътешествията, бил е в античния град Петра в Йордания, в Египет, преди време пропътува в Щатите от Чикаго до Лос Анджелис. Здравко Костадинов е предприемач, като президент на Ротари клуб през 2013 година откри паметника на Евлоги и Христо Георгиеви в Карлово. Калина и Николай Фимови са пребродили доста планини у нас и в Европа. Тя е счетоводителка, Николай е помощник-нотариус.
Като човек с по-голям опит в интернационалните пътувания, Христо се заел с организацията, той поканил и останалите.
Кацаме в Катманду, градът е с надморска височина 1300 метра, споделя Тахчиев. Оттам ни взима дребен аероплан до Лукла на 2800 метра. Пистата е една от най-опасните в света - против самолета, който се приземява, се изправя висока планина и рискът да се разбие в нея е напълно действителен. От Лукла се потегля пешком нагоре към Хималаите - трекът е 65 километра нагоре за осем дни и стига до височина 5365 метра, където е базовият лагер. Връщането е също 65 километра пешком, за три дни. Спим в по този начин наречените лоджи - обекти, сходни на нашите хижи. Пътеката, по която вървим, е необятна 2-3 метра. По нея нагоре и надолу се движат безчет хора, шерпите споделят, че туристите по трасето са най-малко 12 000. След 20 години те ще могат да вървят до Еверест сами, а на път за върха ще нощуват в петзвездни хотели, предвижда Христо.
Още до момента в който провел пътуването, той се свързал с Даюла Шерпа, покорил три пъти Еверест и още шест осемхилядника. Още на летището в Лукла се запознахме с Мингма Шерпа - лидера, който потегли да търси Боян Петров на Еверест, описват туристите. Когато разбра, че сме българи, Мингма Шерпа извади телефона си и ни сподели кореспонденцията си с Боян. Непалецът още скърби за своя другар. Бяхме доста близки, споделил той. Нашите пък се възхищават на Мингма Шерпа - той е най-младият човек в света, който единствено на 32 години е покорил всичките 14 осемхилядника, и то от първи път. Името му е записано в книгата на Гинес, прецизират те.
До 2800 метра стигаме с дребен аероплан единствено с 20-ина места. Носим по два багажа - един огромен - водонепромокаем денк, който ти дават от компанията и събира 13-14 кг. Един носач взима два такива денка на гърба. Ние пътуваме осем дни до крайната цел. Всяка заран носачът взима денка, който си приготвил, придвижва го до идващото село и го оставя там. Ние вървим с по една дребна раничка 5-6 кг, в която има вода, яке и бисквитки. Спираме междинно някъде да ядем. По тези места сме яли най-вече локална храна - чеснова супичка, ориз, картофи, подправени с къри. Храним се в лоджите. В тях има дребни ресторантчета, които оферират храна. Колкото по-нагоре в планината се качваш, толкоз храната става по-скъпа. Едно ястие е от порядъка на 4-5 $, само че някъде, където изискванията не са толкоз положителни, споделят, че е задоволително да си поръчаш вечеря, с цел да спиш гратис.
Спяхме в спални чували, само че има вид да се завиеш и с техни завивки, които се оказа, че доста топлят и са по-добър вид за тези, които не са привикнали с чувала, описват туристите от Карлово.
На осмия ден би трябвало да сме на 5150 метра, там е последното село Горак шеп. На три километра от него е базовият лагер, а наоколо е връх Кала Патар, откъдето е мечтаният аспект към Еверест, за който туристите отиват там. Виждат се още Лотце, Нупце и други осемхилядници. Отдалеч гледката е невероятна, изясняват те.
На базовия лагер в този сезон няма нищо, с изключение на камъни, под които се крие голям хладилник. Няма никакви рискови места, но половината от хората, които са се запътили към него, не стигат до такава степен поради височината - след 4000 метра кислородът понижава. Дори няколко крачки могат да те затруднят. Средно годишно трима туристи умират по трасето към базовия лагер от височинна болест. Видяхме по какъв начин двама шерпи носят една жена надолу в безпомощно положение. Единственото лекуване, измислено против височинна болест, е да те смъкват на ниско, споделя Калина.
Групата спазила традицията - на няколко места туристите сложили своите молитвени знаменца.
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ