Астронавтите на борда на мисията „Артемис 2" се приближават все повече към Луната
Четиримата астронавти от задачата „ Артемис 2 " към този момент напуснаха орбитата на Земята, откакто галактическият транспортен съд „ Орион " задейства основния си мотор за финален подтик към Луната.
Прочетете още
Петминутното и 55-секундно включване на мотора, известно като „ транслунарна инжекция " (TLI), мина „ безпроблемно ", съобщи по-късно доктор Лори Глейз от НАСА пред Би Би Си.
А от капсулата „ Орион " канадският астронавт Джереми Хансен съобщи, че екипажът „ се усеща сносно тук горе ".
„ Артемис 2 " към този момент се намира на орбита, която ще води екипажа до противоположната страна на Луната и назад. Това е първият път от 1972 година насам, в който хора пътуват отвън орбитата на Земята.
В директното предаване от „ Орион " Земята постепенно се смалява, до момента в който капсулата се отдалечава от ден на ден и повече в космоса.
Хансен, който е първият неамериканец, пътуващ до Луната, съобщи пред контролния център на НАСА, че екипажът „ е усетил силата " на тези, които са показали непримиримост и са работили толкоз старателно по тази задача.
„ Човечеството още веднъж сподели на какво сме способни ", сподели той. „ Вашите очаквания за бъдещето са тези, които ни носят в този момент в това пътешестване към Луната. "
След като прекараха към един ден в удължена „ висока орбита към Земята ", моторите, навигационните и жизнеподдържащите системи на „ Орион " бяха тествани, до момента в който капсулата обикаляше нашата планета.
Накрая беше обещано окончателното утвърждение и моторите получиха позволение да проработят – последната огромна стъпка на задачата към Луната.
Зад седалките на екипажа сервизният модул възпламени единствения си основен мотор с дълъг, постоянен подтик, който добави хиляди километри в час към скоростта на „ Орион ".
Транслунарната инжекция изстреля галактическия транспортен съд в пътешестване, което се чака да води екипажа по-далеч от Земята, в сравнение с някой е бил до момента – на повече от 7600 км оттатък Луната – преди гравитацията да ги върне назад.
НАСА счита, че това може да надмине върха, подложен от „ Аполо 13 " през 1970 година, според от фините елементи на времето и траекторията.
Дори след огромното ускоряване към Луната, контрольорите към момента могат да извършат завой с ръчна спирачка и да върнат екипажа назад на Земята, в случай че нещо се обърка съществено.
В случай на изключителна обстановка, противоположният завой е най-бързият път към дома в първите 36 часа. След това може да бъде също толкоз бързо, а постоянно и по-лесно, да се остане на курс към Луната и да се върне към Земята, сподели мениджърът на програмата „ Орион " Хауърд Ху преди изстрелването.
Той добави, че екипът е „ провел стотици хиляди симулации, с цел да се увери, че е в положение да върнем екипажа безвредно вкъщи ".
На брифинга след сполучливото включване на моторите той беше ухилен и сподели на репортерите: „ Какви чудесни дни! "
Докато „ Орион " се впуска в дълбокия космос, гледката през прозорците му ще става все по-вдъхновяваща. Земята ще се смалява до дребна синьо-бяла точица зад тях, до момента в който Луната ще се трансформира от ослепителен диск в свят, затрупан с кратери, който запълва целия кадър.
Около шестия ден от задачата, до момента в който „ Орион " минава оттатък Луната, астронавтите ще могат да следят цялостно слънчево затъмнение.
Луната ще се плъзне тъкмо пред Слънцето, тъй че ярката му повърхнина ще бъде изцяло покрита, с цел да разкрие нормално скрития си ослепителен ореол, а Земята ще остане от едната страна.
В галактическите задачи се употребява доста астро-жаргон, а транслунарна инжекция е най-новият галактически термин, с който се срещнаха доста от тези, които наблюдават тази задача.
Tой ще бъде запомнен като големия подтик, който приближи човечеството с една дребна крачка по-близо до това да стъпи още веднъж на лунната повърхнина.
Прочетете още
Петминутното и 55-секундно включване на мотора, известно като „ транслунарна инжекция " (TLI), мина „ безпроблемно ", съобщи по-късно доктор Лори Глейз от НАСА пред Би Би Си.
А от капсулата „ Орион " канадският астронавт Джереми Хансен съобщи, че екипажът „ се усеща сносно тук горе ".
„ Артемис 2 " към този момент се намира на орбита, която ще води екипажа до противоположната страна на Луната и назад. Това е първият път от 1972 година насам, в който хора пътуват отвън орбитата на Земята.
В директното предаване от „ Орион " Земята постепенно се смалява, до момента в който капсулата се отдалечава от ден на ден и повече в космоса.
Хансен, който е първият неамериканец, пътуващ до Луната, съобщи пред контролния център на НАСА, че екипажът „ е усетил силата " на тези, които са показали непримиримост и са работили толкоз старателно по тази задача.
„ Човечеството още веднъж сподели на какво сме способни ", сподели той. „ Вашите очаквания за бъдещето са тези, които ни носят в този момент в това пътешестване към Луната. "
След като прекараха към един ден в удължена „ висока орбита към Земята ", моторите, навигационните и жизнеподдържащите системи на „ Орион " бяха тествани, до момента в който капсулата обикаляше нашата планета.
Накрая беше обещано окончателното утвърждение и моторите получиха позволение да проработят – последната огромна стъпка на задачата към Луната.
Зад седалките на екипажа сервизният модул възпламени единствения си основен мотор с дълъг, постоянен подтик, който добави хиляди километри в час към скоростта на „ Орион ".
Транслунарната инжекция изстреля галактическия транспортен съд в пътешестване, което се чака да води екипажа по-далеч от Земята, в сравнение с някой е бил до момента – на повече от 7600 км оттатък Луната – преди гравитацията да ги върне назад.
НАСА счита, че това може да надмине върха, подложен от „ Аполо 13 " през 1970 година, според от фините елементи на времето и траекторията.
Дори след огромното ускоряване към Луната, контрольорите към момента могат да извършат завой с ръчна спирачка и да върнат екипажа назад на Земята, в случай че нещо се обърка съществено.
В случай на изключителна обстановка, противоположният завой е най-бързият път към дома в първите 36 часа. След това може да бъде също толкоз бързо, а постоянно и по-лесно, да се остане на курс към Луната и да се върне към Земята, сподели мениджърът на програмата „ Орион " Хауърд Ху преди изстрелването.
Той добави, че екипът е „ провел стотици хиляди симулации, с цел да се увери, че е в положение да върнем екипажа безвредно вкъщи ".
На брифинга след сполучливото включване на моторите той беше ухилен и сподели на репортерите: „ Какви чудесни дни! "
Докато „ Орион " се впуска в дълбокия космос, гледката през прозорците му ще става все по-вдъхновяваща. Земята ще се смалява до дребна синьо-бяла точица зад тях, до момента в който Луната ще се трансформира от ослепителен диск в свят, затрупан с кратери, който запълва целия кадър.
Около шестия ден от задачата, до момента в който „ Орион " минава оттатък Луната, астронавтите ще могат да следят цялостно слънчево затъмнение.
Луната ще се плъзне тъкмо пред Слънцето, тъй че ярката му повърхнина ще бъде изцяло покрита, с цел да разкрие нормално скрития си ослепителен ореол, а Земята ще остане от едната страна.
В галактическите задачи се употребява доста астро-жаргон, а транслунарна инжекция е най-новият галактически термин, с който се срещнаха доста от тези, които наблюдават тази задача.
Tой ще бъде запомнен като големия подтик, който приближи човечеството с една дребна крачка по-близо до това да стъпи още веднъж на лунната повърхнина.
Източник: trafficnews.bg
КОМЕНТАРИ