Четирима млади мъже са екзекутирани в Иран заради участието си

Четирима млади мъже са екзекутирани в Иран поради присъединяване си в общонационалните митинги, които избухнаха в страната преди четири месеца. Други 18 души са наказани на гибел. Правозащитни организации обявиха, че те са били наказани след извънредно несправедливи фиктивни правосъдни процеси.

22-годишният първенец по карате Мохамед Мехди Карами е обесен на 7 януари единствено 65 дни след ареста му.

Източници на Би Би Си настояват, че той е имал по-малко от 15 минути, с цел да се отбрани в съда.

Според английската медия неговата история демонстрира по какъв начин управляващите в Иран употребяват показни правосъдни процеси, с цел да всяват боязън в сърцата на протестиращите, които упорстват за независимост и завършек на строгия режим.

" Не казвай нищо на мама “

Протестното придвижване стартира след гибелта в ареста на 22-годишната Махса Амини, арестувана от моралната полиция през септември за това, че не е носила " вярно " хиджаба си.

Властите нарекоха размириците „ протест “ и започнаха насилствени репресии против протестиращите иранци. По данни на основаната в Норвегия неправителствена организация Iran Human Rights минимум 481 протестиращи са били убити от силите за сигурност.

15 minutes to defend yourself against Iran's death penalty
— BBC News (World) (@BBCWorld)

Мохамед Карами е задържан по отношение на убийството на член на паравоенните сили „ Басидж “ по време на митингите в град Карадж на 3 ноември.

По-късно му е повдигнато обвиняване в углавно закононарушение " корупция на земята " (б.р. наименованието на углавните закононарушения в Иран) и на 30 ноември е изправен пред Революционния съд в Карадж дружно с още 16 души, в това число три деца, също упрекнати в присъединяване в убийството.

Обвиняемите имат право на адвокатска отбрана в Иран, само че в деликатни случаи като този или при каузи за шпионаж на подсъдимите не им е разрешено сами да избират юристите си. Съдебната власт им избира отбраната.

Журналистите и членовете на фамилията на обвинения също нямат право да участват в съда, тъй че единственият „ прозорец “ към това, което се случва зад затворените порти, са мощно редактираните фрагменти, оповестени от правосъдната власт.

На сходен видеозапис Карами наподобява очевидно обезпокоен, до момента в който " признава ", че е блъснал с камък по главата член на паравоенните сили. Назначеният му от съда юрист оспорва, а вместо това моли съдията за амнистия. След това Карами споделя, че е бил " излъган “, написа Би Би Си.

На 5 декември младият мъж е приет за отговорен и наказан на гибел. Други четирима души също са наказани на гибел.

Обикновено членовете на фамилиите на обвинените са подложени на напън от страна на управляващите да запазят безмълвие. Бащата на Карами обаче дава изявление за индийски вестник и декларира, че синът му се е обадил по телефона, плачейки, с цел да му каже: " Татко, споделиха ни присъдата. Моята е смъртна. Не казвай нищо на мама. "

„ Без излаз “

Съгласно иранската правна система, когато съд от по-ниска инстанция издаде смъртна присъда, тя се изпраща за утвърждение от Върховния съд. Но даже и Върховният съд да утвърди смъртната присъда, тя може да бъде обжалвана.

Бащата на Карами споделя, че неведнъж се е опитвал да се свърже с назначения от страната юрист, само че не е имало отговор. Тогава фамилията се пробвало да наеме един от най-известните ирански юристи по правата на индивида.

Адвокатът неведнъж написа до съда, издал присъдата, както и до Върховния съд. Но без отговор.

Iran Human Rights оповестява, че сега минимум 109 протестиращи са застрашени от екзекуция, защото са наказани на гибел или упрекнати в закононарушения, за които е планувана гибел.