Екзакта: Четирима са сигурните участници в следващ парламент
Четири са сигурните партии, които ще получат поддръжка за идващия парламент. 240-те депутатски места ще си разделят кандидат-депутати на ГЕРБ, Българска социалистическа партия, Движение за права и свободи и " Обединени патриоти " (ОП). Това демонстрират данни от национално представително проучване на " Екзакта Рисърч Груп ", извършено сред 12 и 18 април измежду 1000 души.
Ако през днешния ден се организираха парламентарни избори, 24,5% от българите биха дали своят вот за ГЕРБ, а 20,5% - за Българска социалистическа партия. Движение за права и свободи е с електорален дял от 6,1%, а Оперативна програма - с 5,5%. С 1,1% " Воля " би изгубила шансове за присъединяване в идващ парламент.
Въпросителните вдясно са повече от предлаганите решения, има две ядра - към Реформаторския блок и към " Демократична България ". Нито едното от тях към този момент не си подсигурява наличие в идващ парламент, разясняват социолозите. Извън тях остават 5%, които биха дали своят вот за нови десни партии. Те са запас, който занапред ще търси политическо посланичество, означават те.
В момента няма политическа партия у нас, чието въздействие еднопосочно да нараства, показват от " Екзакта ". Ретроспективните данни на организацията сочат, че след президентския избор през 2016 година въздействието на Българска социалистическа партия е нараствало. Този развой е пресечен понастоящем.
Априлското проучване сподели, че публичното мнение е разграничено на два съизмерими дяла, когато става дума за това дали пораства или понижава въздействието на ГЕРБ и Българска социалистическа партия - 27% настояват, че въздействието на ГЕРБ пораства през последните месеци, а съгласно 29% то понижава. Българска социалистическа партия уголемява въздействието си съгласно 26%, а съгласно 28% го свива, показват социолозите. Повечето партии, които не са показани в Народното събрание, са оценени от хората като губещи политическо въздействие.
За последната година с 3% нарастват искащите да гласоподават за нова партия и в този момент те са 33% от пълнолетните българи. Сред тях по-често се срещат хора на възраст сред 18 и 40 години, поданици на дребните градове и на селата.
Предсрочни парламентарни избори не са нужни на страната ни съгласно 56% от българите. 27% желаят предварителен избор. 53% от гласоподавателите на Българска социалистическа партия се афишират за предварителни избори. Близо половината от хората, които желаят предварителни избори показват, че биха дали своят вот за нова партия.
Социолозите записват висока поддръжка (сред 74% от българите) за участието на страната ни в Европейския съюз (ЕС), съперниците са 16%. Ретроспективният разбор по данни на " Екзакта " от последните години демонстрира, че поддръжката за еврочленството ни е трайна и висока - сред 74 и 79%. Неодобрението е сред 13% и 16%. В момента най-високо отрицание за участието ни в Европейски Съюз се записва измежду гласоподавателите на Българска социалистическа партия - 28%, разясняват от " Екзакта ".
Одобрението за участието ни в НАТО се вмества сред 55 и 60% през последните години, а неодобрението е сред 22 и 28%. През април 2018 година 58% от българите утвърждават участието ни в НАТО, а отрицание заявяват една четвърт. 40% от гласоподавателите на Българска социалистическа партия не утвърждават участието ни в НАТО.
Като цяло хората, които чакат изгоди за страната ни от Българското председателство на Съвета на Европейски Съюз, са повече от тези, които не чакат изгоди (40% към 34%). Оценките обаче са мощно политизирани. Сред последователите на ръководещите надвива тезата, че България ще извлече изгоди от председателството, до момента в който множеството симпатизанти на опозицията не чакат изгоди, означават социолозите. /dariknews.bg
Ако през днешния ден се организираха парламентарни избори, 24,5% от българите биха дали своят вот за ГЕРБ, а 20,5% - за Българска социалистическа партия. Движение за права и свободи е с електорален дял от 6,1%, а Оперативна програма - с 5,5%. С 1,1% " Воля " би изгубила шансове за присъединяване в идващ парламент.
Въпросителните вдясно са повече от предлаганите решения, има две ядра - към Реформаторския блок и към " Демократична България ". Нито едното от тях към този момент не си подсигурява наличие в идващ парламент, разясняват социолозите. Извън тях остават 5%, които биха дали своят вот за нови десни партии. Те са запас, който занапред ще търси политическо посланичество, означават те.
В момента няма политическа партия у нас, чието въздействие еднопосочно да нараства, показват от " Екзакта ". Ретроспективните данни на организацията сочат, че след президентския избор през 2016 година въздействието на Българска социалистическа партия е нараствало. Този развой е пресечен понастоящем.
Априлското проучване сподели, че публичното мнение е разграничено на два съизмерими дяла, когато става дума за това дали пораства или понижава въздействието на ГЕРБ и Българска социалистическа партия - 27% настояват, че въздействието на ГЕРБ пораства през последните месеци, а съгласно 29% то понижава. Българска социалистическа партия уголемява въздействието си съгласно 26%, а съгласно 28% го свива, показват социолозите. Повечето партии, които не са показани в Народното събрание, са оценени от хората като губещи политическо въздействие.
За последната година с 3% нарастват искащите да гласоподават за нова партия и в този момент те са 33% от пълнолетните българи. Сред тях по-често се срещат хора на възраст сред 18 и 40 години, поданици на дребните градове и на селата.
Предсрочни парламентарни избори не са нужни на страната ни съгласно 56% от българите. 27% желаят предварителен избор. 53% от гласоподавателите на Българска социалистическа партия се афишират за предварителни избори. Близо половината от хората, които желаят предварителни избори показват, че биха дали своят вот за нова партия.
Социолозите записват висока поддръжка (сред 74% от българите) за участието на страната ни в Европейския съюз (ЕС), съперниците са 16%. Ретроспективният разбор по данни на " Екзакта " от последните години демонстрира, че поддръжката за еврочленството ни е трайна и висока - сред 74 и 79%. Неодобрението е сред 13% и 16%. В момента най-високо отрицание за участието ни в Европейски Съюз се записва измежду гласоподавателите на Българска социалистическа партия - 28%, разясняват от " Екзакта ".
Одобрението за участието ни в НАТО се вмества сред 55 и 60% през последните години, а неодобрението е сред 22 и 28%. През април 2018 година 58% от българите утвърждават участието ни в НАТО, а отрицание заявяват една четвърт. 40% от гласоподавателите на Българска социалистическа партия не утвърждават участието ни в НАТО.
Като цяло хората, които чакат изгоди за страната ни от Българското председателство на Съвета на Европейски Съюз, са повече от тези, които не чакат изгоди (40% към 34%). Оценките обаче са мощно политизирани. Сред последователите на ръководещите надвива тезата, че България ще извлече изгоди от председателството, до момента в който множеството симпатизанти на опозицията не чакат изгоди, означават социолозите. /dariknews.bg
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ