Ако изборите бяха днес: ГЕРБ - 24,5 %, БСП - 20, 5 %
Четири %. Толкова е разликата сред ГЕРБ и Българска социалистическа партия при положение, че изборите бяха през днешния ден, показва проучване на " Екзакта Рисърч Груп ", извършено сред 12 и 18 април измежду 1000 души и представено от " Дарик ".
Четири са сигурните партии, които ще получат поддръжка за идващия парламент. 240-те депутатски места ще си разделят кандидат-депутати на ГЕРБ, Българска социалистическа партия, Движение за права и свободи и " Обединени патриоти " (ОП). 24,5% от българите биха дали своят вот за ГЕРБ, а 20,5% - за Българска социалистическа партия. Движение за права и свободи е с електорален дял от 6,1%, а Оперативна програма - с 5,5%. С 1,1% " Воля " би изгубила шансове за присъединяване в идващ парламент.
Въпросителните вдясно са повече от предлаганите решения, има две ядра - към Реформаторския блок и към " Демократична България ". Нито едното от тях към този момент не си подсигурява наличие в идващ парламент, разясняват социолозите. Извън тях остават 5%, които биха дали своят вот за нови десни партии. Те са запас, който занапред ще търси политическо посланичество, означават те.
В момента няма политическа партия у нас, чието въздействие еднопосочно да нараства, показват от " Екзакта ". Ретроспективните данни на организацията сочат, че след президентския избор през 2016 година въздействието на Българска социалистическа партия е нараствало. Този развой е пресечен понастоящем.
За последната година с 3% нарастват искащите да гласоподават за нова партия и в този момент те са 33% от пълнолетните българи. Сред тях по-често се срещат хора на възраст сред 18 и 40 години, поданици на дребните градове и на селата.
Социолозите записват висока поддръжка (сред 74% от българите) за участието на страната ни в Европейския съюз (ЕС), съперниците са 16%. Ретроспективният разбор по данни на " Екзакта " от последните години демонстрира, че поддръжката за еврочленството ни е трайна и висока - сред 74 и 79%. Неодобрението е сред 13% и 16%. В момента най-високо отрицание за участието ни в Европейски Съюз се записва измежду гласоподавателите на Българска социалистическа партия - 28%, разясняват от " Екзакта ".
Одобрението за участието ни в НАТО се вмества сред 55 и 60% през последните години, а неодобрението е сред 22 и 28%. През април 2018 година 58% от българите утвърждават участието ни в НАТО, а отрицание заявяват една четвърт. 40% от гласоподавателите на Българска социалистическа партия не утвърждават участието ни в НАТО.
Като цяло хората, които чакат изгоди за страната ни от Българското председателство на Съвета на Европейски Съюз, са повече от тези, които не чакат изгоди (40% към 34%). Оценките обаче са мощно политизирани. Сред последователите на ръководещите надвива тезата, че България ще извлече изгоди от председателството, до момента в който множеството симпатизанти на опозицията не чакат изгоди, означават социолозите.
Четири са сигурните партии, които ще получат поддръжка за идващия парламент. 240-те депутатски места ще си разделят кандидат-депутати на ГЕРБ, Българска социалистическа партия, Движение за права и свободи и " Обединени патриоти " (ОП). 24,5% от българите биха дали своят вот за ГЕРБ, а 20,5% - за Българска социалистическа партия. Движение за права и свободи е с електорален дял от 6,1%, а Оперативна програма - с 5,5%. С 1,1% " Воля " би изгубила шансове за присъединяване в идващ парламент.
Въпросителните вдясно са повече от предлаганите решения, има две ядра - към Реформаторския блок и към " Демократична България ". Нито едното от тях към този момент не си подсигурява наличие в идващ парламент, разясняват социолозите. Извън тях остават 5%, които биха дали своят вот за нови десни партии. Те са запас, който занапред ще търси политическо посланичество, означават те.
В момента няма политическа партия у нас, чието въздействие еднопосочно да нараства, показват от " Екзакта ". Ретроспективните данни на организацията сочат, че след президентския избор през 2016 година въздействието на Българска социалистическа партия е нараствало. Този развой е пресечен понастоящем.
За последната година с 3% нарастват искащите да гласоподават за нова партия и в този момент те са 33% от пълнолетните българи. Сред тях по-често се срещат хора на възраст сред 18 и 40 години, поданици на дребните градове и на селата.
Социолозите записват висока поддръжка (сред 74% от българите) за участието на страната ни в Европейския съюз (ЕС), съперниците са 16%. Ретроспективният разбор по данни на " Екзакта " от последните години демонстрира, че поддръжката за еврочленството ни е трайна и висока - сред 74 и 79%. Неодобрението е сред 13% и 16%. В момента най-високо отрицание за участието ни в Европейски Съюз се записва измежду гласоподавателите на Българска социалистическа партия - 28%, разясняват от " Екзакта ".
Одобрението за участието ни в НАТО се вмества сред 55 и 60% през последните години, а неодобрението е сред 22 и 28%. През април 2018 година 58% от българите утвърждават участието ни в НАТО, а отрицание заявяват една четвърт. 40% от гласоподавателите на Българска социалистическа партия не утвърждават участието ни в НАТО.
Като цяло хората, които чакат изгоди за страната ни от Българското председателство на Съвета на Европейски Съюз, са повече от тези, които не чакат изгоди (40% към 34%). Оценките обаче са мощно политизирани. Сред последователите на ръководещите надвива тезата, че България ще извлече изгоди от председателството, до момента в който множеството симпатизанти на опозицията не чакат изгоди, означават социолозите.
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ