Политическата 2021 г. - съставен ли е най-накрая А отборът на България
Четири Народното събрание, три пъти избори, последните от които " 2 в 1 " /президентски и предварителни парламентарни/, два служебни кабинета и постоянно държавно управление в края на годината. Това е равносметката в числа от политическата 2021 година
На 13 декември, след съвсем седем месеца на политическа неустойчивост на фона на здравна и икономическа рецесия, новото постоянно съдружно държавно управление с министър председател Кирил Петков / " Продължаваме Промяната " / постави клетва пред Народното събрание. Наред с измененията в ръководството на страната се извърши и промяна на поколенията в Народното събрание.
Първите три месеца на 2021 година бяха и последните за 44-я парламент и за ръководството на кабинета " Борисов 3 " - коалиция сред ГЕРБ-СДС и " Обединени патриоти ". За първи път държавно управление отпред с Бойко Борисов изкара цялостния си четиригодишен мандат след два, завършили предварително с оставка.
Следващото, 45-то Народно заседание, имаше къс живот от девет пленарни дни и единствено един признат закон - промени в Изборния кодекс.
46-ият парламент също не съумя да излъчи постоянно държавно управление, само че актуализира бюджета за 2021 година и реалокира Бюрото за отбрана на очевидци от основния прокурор към министъра на правораздаването, като първа стъпка от мечтаната правосъдна промяна. За по-сериозна смяна обаче е нужно конституционно болшинство /три четвърти от националните представители/, каквото няма и в 47-то Народно събрание. Сред провокациите пред новото държавно управление и парламент са преодоляването на Коронавирус рецесията и на шоковото повишаване на цените на енергоносителите и на храните от първа нужда, измененията в Плана за възобновяване и резистентност, с цел да получи той утвърждение от Европейската комисия, както и въпросът с предоставяне на зелена светлина за начало на договарянията на Република Северна Македония за участие в Европейския съюз.
Едно от първите решения на 47-то Народно заседание беше да наложи мораториум върху цените на ток, парно и ВиК услуги до края на март, с което даде време на новия кабинет да проучва обстановката и да предложи решение. Държавният бюджет за 2022 година не беше признат до края на тази година, а остана за началото на идната.
4 април - постоянни парламентарни избори
На 4 април бяха извършени постоянните парламентарни избори. Народният избор дефинира ГЕРБ-СДС още веднъж за първа политическа мощ, новата групировка на Слави Трифонов - " ИТН " /ИТН/, беше втора, " Българска социалистическа партия за България " отстъпи и зае трета позиция. След това се подредиха Движение за права и свободи, " Демократична България " /ДБ/ и " Изправи се!Мутри вън! ".
45-ят парламент имаше прекомерно къс, само че надалеч не отегчителен, живот. Като първа политическа мощ ГЕРБ-СДС получиха първи от президента Румен Радев мандат за сформиране на държавно управление. Техният проектокабинет с претендент за министър председател Даниел Митов не срещна поддръжка, поканените за диалози Има Такъв Народ и Демократична България, които те припознаха за разумни сътрудници, изрично отхвърлиха да влязат в договаряния. И двете обединения от митингите оповестиха курс на " изчегъртване " на ГЕРБ и Борисов от властта. Така, останали в изолираност ГЕРБ- Съюз на демократичните сили върнаха мандата на Радев.
Втората политическа мощ - тази на Станислав Трифонов, на която беше заявена голяма поддръжка от всички в Народното събрание /НС/, също не пое отговорността с претекста, че няма свое лично болшинство.
Номинираната от Има Такъв Народ за министър председател международна шампионка по шах Антоанета Стефанова незабавно върна мандата. Същото направиха и от Българска социалистическа партия, които получиха третия изследователски мандат. Така се стигна до неизбежния предупреден завършек на 45-я парламент до първите за тази година предварителни парламентарни избори през лятото - на 11 юли, и първия длъжностен кабинет, назначен от президента Радев, в който министри на стопанската система и на финансите бяха Кирил Петков и Асен Василев. Около месец след изборите ГЕРБ направи рокади в управлението си и избра двама нови заместник-председатели - Даниел Митов и Томислав Дончев на мястото на Йорданка Фандъкова и Димитър Николов с претекста, че като кметове имат прекомерно доста задължения.
11 юли - предварителен избор
Предсрочните збори бяха в разгара на лятната почивка, само че все пак " изстреляха " партията на Слави Трифонов на първата позиция. Отново същите шест партии и обединения попаднаха в 46-то Народно събрани, само че с разменени места ГЕРБ-СДС останаха втори, след тях се подредиха " Българска социалистическа партия за България ", " Демократична България ", Движение за права и свободи и " Изправи се!Мутри вън! ", които трансформираха името си на " Изправи се БГ!Ние идваме! " /ИБГНИ/. Лидерите на митингите от 2020 година Николай Хаджигенов и Арман Бабикян, част от ИБГНИ, сътвориха гражданско придвижване " Ние идваме! ", с което да вземат участие в политическия живот.
Мнозинството на смяната от Има Такъв Народ, Демократична България и ИБГНИ обаче още веднъж нямаше нужните 121 депутати, с цел да ръководи страната. От Българска социалистическа партия обявиха, че без тях не е допустимо идващото ръководство. Има Такъв Народ предложиха два проектокабинета, преговаряха по цели, само че отхвърлиха да разискват с сътрудниците си имена на министри.
В 46-я парламент не влязоха емблематични за някои партии персони - ръководителят на 44-то Народно събрание Цвета Караянчева /ГЕРБ/ не попадна в състава на парламентарната група на обединението. В ПГ Движение за права и свободи не беше и Велислава Кръстева, в Народното събрание не влязоха Нона Йотова и Велизар Енчев от " Българска социалистическа партия за България ", а водачът на ГЕРБ Бойко Борисов още веднъж се отхвърли от депутатското си място.
От " ИТН " предложиха два проектокабинета - първият незабавно след изборите с претендент за министър председател Николай Василев, някогашен министър на държавната администрация в държавното управление на Симеон Сакскобургготски. Под мощен публичен напън след това Василев беше отдръпнат.
След това Има Такъв Народ започнаха диалози по цели с Българска социалистическа партия, Демократична България и ИБГНИ, които първоначално, по думите на участниците в тях, вървяха добре, имаше общи визии и всички чакаха, че най-сетне България ще има постоянно държавно управление. От партията на Слави Трифонов предложиха Пламен Николов за министър председател и той получи мандат за сформиране на кабинет. Скандал породи към претендента за министър на вътрешните работи Петър Илиев и подозрения за плагиатство на страници от неговата докторска дисертация.
Има Такъв Народ отхвърли да договаря с останалите обединения за министерски постове и да предложи съдружно съглашение. Демократична България и ИБГНИ не се съгласиха да дадат поддръжка без подобен документ и без да им бъде препоръчано присъединяване в изпълнителната власт. Без поддръжка от партиите на митинга, Има Такъв Народ се отхвърлиха да оферират кабинет и оповестиха курс към нови предварителни избори, а Пламен Николов отдръпна единодушието си да бъде препоръчан за министър-председател.
После ГЕРБ върна втория мандат за сформиране на държавно управление, а третият още веднъж отиде при " Българска социалистическа партия за България ", които направиха опит да измъкнат страната от парламентарната рецесия, само че не срещнаха поддръжка от Има Такъв Народ и Демократична България.
14 ноември - избори " 2 в 1 "
Вторият предварителен парламентарен избор съответства с президентските избори на 14 ноември. Начело на втория длъжностен кабинет остана Стефан Янев. Бившите служебни министри Кирил Петков и Асен Василев се включиха в предизборната конкуренция, а местата им в изпълнителната власт заеха Даниела Везиева и Валери Белчев.
Политическият план на Петков и Василев " Продължаваме Промяната " завоюва вота на гласоподавателите и стана първа политическа мощ. Те се явиха с регистрацията на ВОЛТ, в обединението влезе и Политическа партия " Средна европейска класа ". В четвъртото за 2021 година Народно заседание и 47-мо подред, влязоха седем обединения и партии - " Продължаваме Промяната " /ПП/, ГЕРБ-СДС, Движение за права и свободи, " Българска социалистическа партия за България ", " ИТН ", " Демократична България " и Политическа партия " Възраждане ". ИБГНИ изпаднаха под четирипроцентния предел.
Корнелия Нинова подаде оставка като водач на социалистите, поради, по думите й, пагубния резултат на изборите. На 22 януари 2022 година оставката й би трябвало да бъде доказана от Конгреса на партията и да бъде плануван вътрешнопартиен избор на нов водач. Докато Нинова обмисля дали да се кандидатира още веднъж, Крум Зарков към този момент разгласи, че ще се включи в борбата за лидерския пост.
Заради неприятните изборни резултати ръководителят на " Да, България " Христо Иванов също се отдръпна от поста. Председателят на ДСБ Атанас Атанасов разгласи, че ще свика висшия конгрес на партията, който да избере ново управление, а самият той пое отговорност за незадоволителните резултати на коалиция " Демократична България ", част от която са.
И Нинова, и Иванов, и Атанасов обаче получиха мандат от управителните органи на обединенията си да водят диалози за взаимно ръководство с победилата на вота " Продължаваме Промяната ".
" ИТН " изпаднаха до пето място в крайното класиране и в пост във фейсбук водачът им Слави Трифонов съобщи, че ще направи всичко допустимо, което зависи от него, този път да има държавно управление.
Още в деня на предварителния избор президентът Радев изрично съобщи, че залогът е голям и ще дефинира дали ще продължат процесите по установяването на държавността или задкулисието още веднъж ще получи институционална власт. Първият непосреден и най-съществен небосвод е да се сформира държавно управление, от което България има потребност, настоя той.
Стремеж да бъде формиран " А " тим на България, който да я изведе от рецесиите, съобщи съпредседателят на Политическа партия Кирил Петков. Той, както и другите три обединения Българска социалистическа партия, Има Такъв Народ и Демократична България, бяха безапелационни, че първо диалозите би трябвало да са по политики и едвам по-късно, в случай че се спогодят, да разискват министерски кресла.
Последваха диалози в 18 експертни групи по обособени тематики, предавани онлайн. След лидерска среща, на която бяха изчистени противоречивите въпроси, и решения на груповите органи на политическите сили, беше подписано Споразумението за взаимно ръководство на България в интервала 2021-2024 година То беше подписано от Политическа партия с всяка една от останалите три обединения поотделно - " Българска социалистическа партия за България ", " ИТН " и " Демократична България ". Коалиционното съглашение включва както краткосрочни, по този начин и дълготрайни цели и политики, методите на връзки сред сътрудниците и взимането на решения в обединението, състава и структурата на Министерския съвет.
На 11 декември президентът Румен Радев връчи мандата за сформиране на държавно управление на посочения от Политическа партия претендент за министър председател Кирил Петков и той незабавно му го върна изпълнен. По-късно в Народното събрание беше показан персоналният състав и структурата на Министерския съвет. В него има петима вицепремиери - един по дейно ръководство и четирима, които са и министри. Министерствата са 19. Създава се Министерство на електронното ръководство, а досегашното Министерство на стопанската система се разделя на Министерство на стопанската система и промишлеността и Министерство на нововъведенията и растежа.
Лидерът на Българска социалистическа партия Корнелия Нинова стана вицепремиер и министър на стопанската система и промишлеността. Асен Василев е вицепремиер по еврофондовете и министър на финансите. Бойко Рашков остана министър на вътрешните работи и в постоянното държавно управление, а служебният министър председател Стефан Янев пое Министерството на защитата.
На 13 декември новото държавно управление постави клетва пред Народното събрание. Преди това депутатите избраха Кирил Петков за министър-председател и утвърдиха структурата и персоналния състав на постоянното държавно управление със 134 гласа " за " и 104 " срещу " и при трите гласувания. Подкрепата си за Министерския съвет /МС/ дадоха от " Продължаваме Промяната ", " Българска социалистическа партия за България ", " ИТН " и " Демократична България ". " Против " бяха от ГЕРБ-СДС, Движение за права и свободи и " Възраждане ".
Днес е значим ден да продължим смяната - на мисленето, и в ръководството, означи Кирил Петков.
Мотото на държавното управление ще бъде " нулева приемливост към корупцията, към всеки един лев, изхарчен непозволено, непрозрачно ", съобщи той. Сред целите на новото държавно управление той уточни контрола на националните финанси и еврофондовете и битката с коронавирус рецесията, както и да се избегне увеличението на цената на тока за битовите консуматори от 1 януари и да се направи всичко допустимо да се понижат цените за бизнеса. Петков сложи съществена цел на Министерство на вътрешните работи - да няма нито един човек над закона. Прокуратурата би трябвало да бъде реформирана, сподели още той.
Президентски избори
Наред с предварителните парламентарни избори, на 14 ноември се организираха и постоянни президентски избори.
Президентът Румен Радев и вицепрезидентът Илияна Йотова завоюваха втори мандат на балотаж против Анастас Герджиков и Невяна Митева. В конкуренцията участваха 23 кандидатпрезидентски двойки.
Радев-Йотова бяха издигнати от Инициативен комитет и подкрепени от необятен набор от политически сили, измежду които Политическа партия, Има Такъв Народ, Българска социалистическа партия и ИБГНИ. Ректорът на СУ " Св.Климент Охридски " и полковник Невяна Митева също бяха номинирани от Инициативен комитет, подкрепени от ГЕРБ-СДС и други обединения. На балотажа и от гласоподаватели на Движение за права и свободи.
Темата за правосъдната промяна също беше част от акцията най-много посредством един от кандидатите за " Дондуков " 2 - Лозан Панов, ръководител на Върховен касационен съд. Той беше повдигнат от самодейността " Правосъдие за всеки " и подсилен от Демократична България, които след това регистрираха това като неточност.
44-то Народно заседание: краят на едно ръководство
Първите три месеца на 2021 година бяха и последните за 44-я парламент и за ръководството на третото държавно управление на Бойко Борисов.
Парламентът утвърди въвеждането на фигурата на прокурор, проверяващ основния, с приемането на второ четене на промени в Наказателно-процесуалния кодекс /НПК/. По-късно Конституционният съд разгласи за противоконституционни наредбите в Наказателно-процесуален кодекс и в Закона за правосъдната власт. Делото беше формирано по искане на президента Румен Радев.
Народно събрание призна българския жестов език за натурален независим език с приемането на Закон за българския жестов език. До 31 декември 2022 година ръководителите на административните структури в системата на изпълнителната власт и кметовете на общините би трябвало да основат условия за административно обслужване на глухите и сляпо-глухите.
В края на януари Кирил Вълчев единомислещо беше определен от депутатите за общоприет шеф на Българската телеграфна организация /БТА/ със 105 гласа " за ", без " срещу " и " въздържал се ". Другият кандидат за поста беше Ивайло Данаилов.
Месец по-късно бяха гласувани и промени в Закона за Българска телеграфна агенция, с които новините на държавната организация към този момент ще са със свободен достъп. Това би трябвало да стане до една година след влизането в действие на промените. Изключения от безвъзмездния достъп ще се позволяват в четири случая - за артикули, които съдържат творби, обект на предпазени права на трети лица; за профилирани осведомителни артикули, изготвяни по възлагане; за архивни материали след приключването на период и с ред на достъп, които се дефинират от генералния шеф на БТА; и за творби на издателската, печатна и продуцентска активност на Българска телеграфна агенция.
В началото на март депутатите отхвърлиха предлагането на Българска социалистическа партия за обезпечаване на съветската ваксина " Спутник V ". Вместо това Народното събрание разпореди на държавното управление да организира диалози с Европейската комисия за изследване на опциите за покупка на ваксини против COVID-19 с позволение за приложимост в страни отвън Европейски Съюз.
Мандатът на 44-ото Народно събрание приключи с тържествено съвещание на 25 март в новата пленарна зала в някогашния Партиен дом.
45-то Народно заседание: промени в Изборния кодекс и връщане в остарялата постройка на Народното събрание
С къс живот и единствено един признат закон - за промени в Изборния кодекс, ще се запомни 45-то Народно заседание.
Политическите сили в новия парламент започнаха работа с гласоподаване на оставката на кабинета " Борисов 3 " със 156 гласа " за ", само че по този начин и не съумяха да излъчат държавно управление, което докара и до бързото разформироване на това Народно заседание.
Първото съвещание беше намерено от най-възрастния депутат Мика Зайкова /ИТН/, която обърна внимание на депутатите, че гласоподавателят ги е изпратил с една единствена повеля - смяна, и една единствена цел - просперитетът на България.
Новите народни представители откриха сесията в остарялата постройка с надпис " Съединението прави силата ". И защото електронната система за регистрация и гласоподаване беше в новата постройка - някогашният Партиен дом, те трябваше да гласоподават и да регистрират наличието си посредством ставане на крайници или посредством повдигане на ръка от място.
От ГЕРБ-СДС оповестиха, че ще работят за възобновяване разговора сред институциите, останалите пет обединения - за смяна на модела на ръководство, който те считат за циничен, за " изчегъртване " на ГЕРБ от властта, за промяна в правосъдната система. Така се оформи устойчиво анти-ГЕРБ болшинство в Народното събрание, което си сложи като друга съществена цел смяна в изборните правила.
Първата стъпка на болшинството беше да неодобрява предлагането на ГЕРБ за ръководител на Народно събрание - Цвета Караянчева. В резултат, вместо първата политическа мощ да излъчи началник на Народното събрание, отпред бе определена Ива Митева от партията на Слави Трифонов.
След 14-часово съвещание бяха признати промени в Изборния кодекс, измежду които напълно машинно гласоподаване в секции в страната и чужбина с над 300 гласоподаватели, отпадане на ограничаването за броя на секциите в страните, отвън Европейския съюз, понижаване членовете на ЦИК на 15 души и назначение на новия състав на комисията с декрет на президента.
Възникна проблем с кандидатурата за ръководител на ЦИК. Първоначално, след консултациите при президента, на които политическите обединения показаха предложенията си за членове на комисията, както повеляват новите изборни правила, единствената кандидатура за ръководител беше на Красимир Ципов от ГЕРБ. Ден по-късно по негово гледище водачът на партията Бойко Борисов разгласи, че отдръпва номинацията и заподозря " капан " и " незаконен сговор ". Това наложи спомагателни съвещания при президента Радев и в последна сметка за ръководител на ЦИК бе определена Камелия Нейкова, издигната от Има Такъв Народ.
Заседанията на 45-то Народно събрание постоянно продължаваха до късно и за разлика от предходни парламенти, до края имаше величествен брой депутати в залата.
Още в първите дни депутатите сътвориха комисия за проверка на досегашното ръководство и от втория опит постановиха мораториум върху избрани дейности на държавното управление в оставка. Мораториумът стана и първият чеп в обединението анти-ГЕРБ в новия парламент. Причина за повишаване на напрежението станаха и измененията в Кодекса за обществено обезпечаване.
Временната комисия за проверка на ръководството нямаше време да излезе с отчет, само че създаде кавги - в основата на един от които бяха изказванията на предприемачите Светослав Илчовски и Иван Ангелов.
Премиерът Бойко Борисов по този начин и не се яви на чуване в 45-то Народно заседание по Националния проект за възобновяване и резистентност. За четири седмици не се състоя и парламентарен надзор, заради неспособност за присъединяване на членове на Министерския съвет.
46-то Народно заседание: актуализация на бюджета и първи стъпки в правосъдната промяна
За късото битие и на този парламент депутатите съумяха да гласоподават основаването на 22 непрекъснати комисии и на така наречен краткотрайна комисия за " Росенец ". Продължи работа и краткотрайната комисия на Мая Манолова за проверка на ръководството на държавните управления на Бойко Борисов.
След дълго пленарно съвещание, приключило в ранните часове на идващия ден, депутатите одобриха дефинитивно промени в бюджета за тази година.
Новата рамка предвиждаше с 2,5 милиарда лева повече доходи и 2,3 милиарда лева повече за разноски /основно за ограничения по отношение на Коронавирус кризата/. Бяха отделени средства за спомагателни хонорари за октомври, ноември и декември на чиновниците в Агенцията за обществено подкрепяне, Агенцията по заетостта и Главна ревизия по труда за работа на първа линия в пандемията от COVID-19. За Министерството на здравеопазването бяха отделени 224 035 600 лева за закупуване на спомагателни количества ваксини против COVID-19, за поддръжка на работещите на първа линия в битката с пандемията, както и за обезпечаване на лекарствени артикули.
В актуализацията бяха планувани в допълнение пари и в поддръжка на най-засегнатите браншове. " Препъни камък " бе бюджетът на ДОО и от кой момент да бъдат увеличени пенсиите. В последна сметка бе решено преизчислението на пенсиите с коефициент от 1,35 за година автентичен застрахователен стаж да влезе в действие от 25 декември. Така от 25 декември т.г. минималната пенсия е 370 лв., а оптималната - 1500 лв.. Прието бе от 1 октомври компенсацията за развъждане на дете през втората година от майчинството да се усили от 380 на 650 лв..
По време на разискванията по актуализацията на бюджета депутатите от Има Такъв Народ още веднъж предложиха въвеждането на един лев партийна дотация за фактически получен глас, считано от 1 септември. Пленарната зала отхвърли предлагането.
Депутатите гласоподаваха дефинитивно Бюрото по отбрана на очевидците да мине от послушание на основния прокурор към Министерството на правораздаването. Това стана с гласуваните на второ четене промени в Закона за отбрана на лица, застрашени по отношение на наказателно произвеждане.
Народно събрание одобри, само че единствено на първо четене, промени в Закона за правосъдната власт, с които се предвиждаше закриване на спецсъда и спецпрокуратурата.
Временната комисия, която трябваше да откри дали е имало полицейско принуждение над протестиращи през лятото на 2020 година, излезе с отчет. Показани бяха и фрагменти с полицейско принуждение, снимани от охранителните камери под колоните на постройката на Министерския съвет.
47-о Народно заседание: постоянно държавно управление и мораториум върху цените на тока
В нощта на 14 ноември, след края на изборния ден, България имаше нов победител - следващият нов състезател на политическата сцена - планът на някогашните служебни министри Кирил Петков и Асен Василев " Продължаваме Промяната ". По-малко от месец по-късно, на 13 декември, България към този момент имаше ново постоянно държавно управление отпред с Кирил Петков, определено от 47-ото Народно заседание.
Експертните диалози за бъдещо ръководство сред Политическа партия, Българска социалистическа партия, Има Такъв Народ и Движение за права и свободи предшестваха конституирането на новия парламент, което се състоя на 3 декември.
По традиция от Търновската конституция, първото съвещание беше намерено от най-възрастния, присъстващ в залата депутат - този път Силви Кирилов от " ИТН ". От депутатското си място още веднъж се отхвърли Бойко Борисов, както и известни лица от Има Такъв Народ - Филип Станев и Ивайло Вълчев. Делян Пеевски от Движение за права и свободи отново стана народен представител.
Освен доста млад състав, 47-ят парламент има и най-младия в новата демократична история на страната ръководител - 34-годишният Никола Минчев от " Продължаваме Промяната ".
В обръщението си при откриването на Народното събрание президентът Румен Радев уточни, че очакванията към новия парламент са огромни, а залогът съдбоносен. Време е за народен консенсус. Българите чакат от 47-то Народно събрание неотложни ограничения, които да разрешат справяне със обществената и икономическа рецесия през зимните месеци, уточни президентът. Пандемията, по думите му, също е настояща задача. Обществото чака отговорно държание при приемането на бюджета от този парламент, акцентира Радев. " От вас зависи този парламент да затвори епохата на прехода. Не можем да си позволим повече да пилеем историческо време и запас. Този парламент - най-младият в историята - има потенциала да изведе България по пътя на свободата и модернизацията ", приключи той.
В декларациите си за желанията множеството политици подчертаха, че на България е нужно допустимо най-скоро постоянно държавно управление, което да се оправи с актуалните здравна, икономическа и политическа рецесия.
В първите си пленарни дни депутатите одобриха правилника си за работа, редуцираха коледната си почивка и гласоподаваха състава на непрекъснатите комисии, които са 24. Създадени бяха две нови - по туризъм и по предварителна защита и противопоставяне на корупцията. Нито една комисия не беше управлявана от представител на опозицията. Гласувано беше също депутатите да получават заплатите си единствено по банков път.
Едно от първите решения на новия парламент беше да наложи мораториум върху цените на тока, парното и ВиК услугите. Причината - препоръчаното от Комисията за енергийно и водно контролиране нарастване на цените. Според държавното управление и депутатите това би се отразило тежко на битовите консуматори през зимата. Освен това мораториумът би дал успокоение за разбор на бранша и предложение на нови ограничения.
Предложението за мораториум пристигна от ПГ ГЕРБ-СДС. Категорично срещу предлагането бяха единствено от Движение за права и свободи. След незабавно съвещание на краткотрайната комисия за енергийната рецесия, пленарната зала уточни периода на деяние на мораториума - от 16 декември т.г. до 31 март 2022 година
В последното си съвещание за годината Народното събрание утвърди единомислещо спомагателни разноски и прехвърляния по държавния бюджет за 2021 година за сметка на преизпълнението на данъчните доходи за тази година. Предложението беше импортирано от новото държавно управление. Досегашната процедура беше преразпределянето на парите от остатъка да става с постановления на Министерския съвет.
Допълнително до 750 млн. лв. ще отидат за добавка от по 60 лева месечно към пенсиите за месеците от януари до юни следващата година в това число. Добавката ще е за всички пенсионери, без значение от размера на получаваната пенсия. Одобрени бяха и допълнителнителни разноски до 450 млн. лева по бюджета на Министерството на енергетиката за 2021 година за отплата на високите цени на тока и природния газ за крайните небитови консуматори за първото тримесечие на 2022 година Анализът на осъществяването на параметрите от приходите от налози по отношение на обновения държавен бюджет за 2021 година обрисува преизпълнение в размер към 1,2 милиарда лева, се показва в претекстовете за решението.
Народното събрание удължи и периода на диференцирана ставка на Данък добавена стойност от 9 на 100 до 31 декември 2022 година с приемането на първо и второ четене на промени в Закона за Данък добавена стойност. Мярката бе въведена като отплата на най-засегнатите от COVID-19 браншове, измежду които хотелиерския и ресторантьорския бизнес, и изтичаше на 31 декември т.г.
За началото на идната година остана приемането на бюджета за 2022 година, който следва да бъде препоръчан от новото постоянно държавно управление.
На 13 декември, след съвсем седем месеца на политическа неустойчивост на фона на здравна и икономическа рецесия, новото постоянно съдружно държавно управление с министър председател Кирил Петков / " Продължаваме Промяната " / постави клетва пред Народното събрание. Наред с измененията в ръководството на страната се извърши и промяна на поколенията в Народното събрание.
Първите три месеца на 2021 година бяха и последните за 44-я парламент и за ръководството на кабинета " Борисов 3 " - коалиция сред ГЕРБ-СДС и " Обединени патриоти ". За първи път държавно управление отпред с Бойко Борисов изкара цялостния си четиригодишен мандат след два, завършили предварително с оставка.
Следващото, 45-то Народно заседание, имаше къс живот от девет пленарни дни и единствено един признат закон - промени в Изборния кодекс.
46-ият парламент също не съумя да излъчи постоянно държавно управление, само че актуализира бюджета за 2021 година и реалокира Бюрото за отбрана на очевидци от основния прокурор към министъра на правораздаването, като първа стъпка от мечтаната правосъдна промяна. За по-сериозна смяна обаче е нужно конституционно болшинство /три четвърти от националните представители/, каквото няма и в 47-то Народно събрание. Сред провокациите пред новото държавно управление и парламент са преодоляването на Коронавирус рецесията и на шоковото повишаване на цените на енергоносителите и на храните от първа нужда, измененията в Плана за възобновяване и резистентност, с цел да получи той утвърждение от Европейската комисия, както и въпросът с предоставяне на зелена светлина за начало на договарянията на Република Северна Македония за участие в Европейския съюз.
Едно от първите решения на 47-то Народно заседание беше да наложи мораториум върху цените на ток, парно и ВиК услуги до края на март, с което даде време на новия кабинет да проучва обстановката и да предложи решение. Държавният бюджет за 2022 година не беше признат до края на тази година, а остана за началото на идната.
4 април - постоянни парламентарни избори
На 4 април бяха извършени постоянните парламентарни избори. Народният избор дефинира ГЕРБ-СДС още веднъж за първа политическа мощ, новата групировка на Слави Трифонов - " ИТН " /ИТН/, беше втора, " Българска социалистическа партия за България " отстъпи и зае трета позиция. След това се подредиха Движение за права и свободи, " Демократична България " /ДБ/ и " Изправи се!Мутри вън! ".
45-ят парламент имаше прекомерно къс, само че надалеч не отегчителен, живот. Като първа политическа мощ ГЕРБ-СДС получиха първи от президента Румен Радев мандат за сформиране на държавно управление. Техният проектокабинет с претендент за министър председател Даниел Митов не срещна поддръжка, поканените за диалози Има Такъв Народ и Демократична България, които те припознаха за разумни сътрудници, изрично отхвърлиха да влязат в договаряния. И двете обединения от митингите оповестиха курс на " изчегъртване " на ГЕРБ и Борисов от властта. Така, останали в изолираност ГЕРБ- Съюз на демократичните сили върнаха мандата на Радев.
Втората политическа мощ - тази на Станислав Трифонов, на която беше заявена голяма поддръжка от всички в Народното събрание /НС/, също не пое отговорността с претекста, че няма свое лично болшинство.
Номинираната от Има Такъв Народ за министър председател международна шампионка по шах Антоанета Стефанова незабавно върна мандата. Същото направиха и от Българска социалистическа партия, които получиха третия изследователски мандат. Така се стигна до неизбежния предупреден завършек на 45-я парламент до първите за тази година предварителни парламентарни избори през лятото - на 11 юли, и първия длъжностен кабинет, назначен от президента Радев, в който министри на стопанската система и на финансите бяха Кирил Петков и Асен Василев. Около месец след изборите ГЕРБ направи рокади в управлението си и избра двама нови заместник-председатели - Даниел Митов и Томислав Дончев на мястото на Йорданка Фандъкова и Димитър Николов с претекста, че като кметове имат прекомерно доста задължения.
11 юли - предварителен избор
Предсрочните збори бяха в разгара на лятната почивка, само че все пак " изстреляха " партията на Слави Трифонов на първата позиция. Отново същите шест партии и обединения попаднаха в 46-то Народно събрани, само че с разменени места ГЕРБ-СДС останаха втори, след тях се подредиха " Българска социалистическа партия за България ", " Демократична България ", Движение за права и свободи и " Изправи се!Мутри вън! ", които трансформираха името си на " Изправи се БГ!Ние идваме! " /ИБГНИ/. Лидерите на митингите от 2020 година Николай Хаджигенов и Арман Бабикян, част от ИБГНИ, сътвориха гражданско придвижване " Ние идваме! ", с което да вземат участие в политическия живот.
Мнозинството на смяната от Има Такъв Народ, Демократична България и ИБГНИ обаче още веднъж нямаше нужните 121 депутати, с цел да ръководи страната. От Българска социалистическа партия обявиха, че без тях не е допустимо идващото ръководство. Има Такъв Народ предложиха два проектокабинета, преговаряха по цели, само че отхвърлиха да разискват с сътрудниците си имена на министри.
В 46-я парламент не влязоха емблематични за някои партии персони - ръководителят на 44-то Народно събрание Цвета Караянчева /ГЕРБ/ не попадна в състава на парламентарната група на обединението. В ПГ Движение за права и свободи не беше и Велислава Кръстева, в Народното събрание не влязоха Нона Йотова и Велизар Енчев от " Българска социалистическа партия за България ", а водачът на ГЕРБ Бойко Борисов още веднъж се отхвърли от депутатското си място.
От " ИТН " предложиха два проектокабинета - първият незабавно след изборите с претендент за министър председател Николай Василев, някогашен министър на държавната администрация в държавното управление на Симеон Сакскобургготски. Под мощен публичен напън след това Василев беше отдръпнат.
След това Има Такъв Народ започнаха диалози по цели с Българска социалистическа партия, Демократична България и ИБГНИ, които първоначално, по думите на участниците в тях, вървяха добре, имаше общи визии и всички чакаха, че най-сетне България ще има постоянно държавно управление. От партията на Слави Трифонов предложиха Пламен Николов за министър председател и той получи мандат за сформиране на кабинет. Скандал породи към претендента за министър на вътрешните работи Петър Илиев и подозрения за плагиатство на страници от неговата докторска дисертация.
Има Такъв Народ отхвърли да договаря с останалите обединения за министерски постове и да предложи съдружно съглашение. Демократична България и ИБГНИ не се съгласиха да дадат поддръжка без подобен документ и без да им бъде препоръчано присъединяване в изпълнителната власт. Без поддръжка от партиите на митинга, Има Такъв Народ се отхвърлиха да оферират кабинет и оповестиха курс към нови предварителни избори, а Пламен Николов отдръпна единодушието си да бъде препоръчан за министър-председател.
После ГЕРБ върна втория мандат за сформиране на държавно управление, а третият още веднъж отиде при " Българска социалистическа партия за България ", които направиха опит да измъкнат страната от парламентарната рецесия, само че не срещнаха поддръжка от Има Такъв Народ и Демократична България.
14 ноември - избори " 2 в 1 "
Вторият предварителен парламентарен избор съответства с президентските избори на 14 ноември. Начело на втория длъжностен кабинет остана Стефан Янев. Бившите служебни министри Кирил Петков и Асен Василев се включиха в предизборната конкуренция, а местата им в изпълнителната власт заеха Даниела Везиева и Валери Белчев.
Политическият план на Петков и Василев " Продължаваме Промяната " завоюва вота на гласоподавателите и стана първа политическа мощ. Те се явиха с регистрацията на ВОЛТ, в обединението влезе и Политическа партия " Средна европейска класа ". В четвъртото за 2021 година Народно заседание и 47-мо подред, влязоха седем обединения и партии - " Продължаваме Промяната " /ПП/, ГЕРБ-СДС, Движение за права и свободи, " Българска социалистическа партия за България ", " ИТН ", " Демократична България " и Политическа партия " Възраждане ". ИБГНИ изпаднаха под четирипроцентния предел.
Корнелия Нинова подаде оставка като водач на социалистите, поради, по думите й, пагубния резултат на изборите. На 22 януари 2022 година оставката й би трябвало да бъде доказана от Конгреса на партията и да бъде плануван вътрешнопартиен избор на нов водач. Докато Нинова обмисля дали да се кандидатира още веднъж, Крум Зарков към този момент разгласи, че ще се включи в борбата за лидерския пост.
Заради неприятните изборни резултати ръководителят на " Да, България " Христо Иванов също се отдръпна от поста. Председателят на ДСБ Атанас Атанасов разгласи, че ще свика висшия конгрес на партията, който да избере ново управление, а самият той пое отговорност за незадоволителните резултати на коалиция " Демократична България ", част от която са.
И Нинова, и Иванов, и Атанасов обаче получиха мандат от управителните органи на обединенията си да водят диалози за взаимно ръководство с победилата на вота " Продължаваме Промяната ".
" ИТН " изпаднаха до пето място в крайното класиране и в пост във фейсбук водачът им Слави Трифонов съобщи, че ще направи всичко допустимо, което зависи от него, този път да има държавно управление.
Още в деня на предварителния избор президентът Радев изрично съобщи, че залогът е голям и ще дефинира дали ще продължат процесите по установяването на държавността или задкулисието още веднъж ще получи институционална власт. Първият непосреден и най-съществен небосвод е да се сформира държавно управление, от което България има потребност, настоя той.
Стремеж да бъде формиран " А " тим на България, който да я изведе от рецесиите, съобщи съпредседателят на Политическа партия Кирил Петков. Той, както и другите три обединения Българска социалистическа партия, Има Такъв Народ и Демократична България, бяха безапелационни, че първо диалозите би трябвало да са по политики и едвам по-късно, в случай че се спогодят, да разискват министерски кресла.
Последваха диалози в 18 експертни групи по обособени тематики, предавани онлайн. След лидерска среща, на която бяха изчистени противоречивите въпроси, и решения на груповите органи на политическите сили, беше подписано Споразумението за взаимно ръководство на България в интервала 2021-2024 година То беше подписано от Политическа партия с всяка една от останалите три обединения поотделно - " Българска социалистическа партия за България ", " ИТН " и " Демократична България ". Коалиционното съглашение включва както краткосрочни, по този начин и дълготрайни цели и политики, методите на връзки сред сътрудниците и взимането на решения в обединението, състава и структурата на Министерския съвет.
На 11 декември президентът Румен Радев връчи мандата за сформиране на държавно управление на посочения от Политическа партия претендент за министър председател Кирил Петков и той незабавно му го върна изпълнен. По-късно в Народното събрание беше показан персоналният състав и структурата на Министерския съвет. В него има петима вицепремиери - един по дейно ръководство и четирима, които са и министри. Министерствата са 19. Създава се Министерство на електронното ръководство, а досегашното Министерство на стопанската система се разделя на Министерство на стопанската система и промишлеността и Министерство на нововъведенията и растежа.
Лидерът на Българска социалистическа партия Корнелия Нинова стана вицепремиер и министър на стопанската система и промишлеността. Асен Василев е вицепремиер по еврофондовете и министър на финансите. Бойко Рашков остана министър на вътрешните работи и в постоянното държавно управление, а служебният министър председател Стефан Янев пое Министерството на защитата.
На 13 декември новото държавно управление постави клетва пред Народното събрание. Преди това депутатите избраха Кирил Петков за министър-председател и утвърдиха структурата и персоналния състав на постоянното държавно управление със 134 гласа " за " и 104 " срещу " и при трите гласувания. Подкрепата си за Министерския съвет /МС/ дадоха от " Продължаваме Промяната ", " Българска социалистическа партия за България ", " ИТН " и " Демократична България ". " Против " бяха от ГЕРБ-СДС, Движение за права и свободи и " Възраждане ".
Днес е значим ден да продължим смяната - на мисленето, и в ръководството, означи Кирил Петков.
Мотото на държавното управление ще бъде " нулева приемливост към корупцията, към всеки един лев, изхарчен непозволено, непрозрачно ", съобщи той. Сред целите на новото държавно управление той уточни контрола на националните финанси и еврофондовете и битката с коронавирус рецесията, както и да се избегне увеличението на цената на тока за битовите консуматори от 1 януари и да се направи всичко допустимо да се понижат цените за бизнеса. Петков сложи съществена цел на Министерство на вътрешните работи - да няма нито един човек над закона. Прокуратурата би трябвало да бъде реформирана, сподели още той.
Президентски избори
Наред с предварителните парламентарни избори, на 14 ноември се организираха и постоянни президентски избори.
Президентът Румен Радев и вицепрезидентът Илияна Йотова завоюваха втори мандат на балотаж против Анастас Герджиков и Невяна Митева. В конкуренцията участваха 23 кандидатпрезидентски двойки.
Радев-Йотова бяха издигнати от Инициативен комитет и подкрепени от необятен набор от политически сили, измежду които Политическа партия, Има Такъв Народ, Българска социалистическа партия и ИБГНИ. Ректорът на СУ " Св.Климент Охридски " и полковник Невяна Митева също бяха номинирани от Инициативен комитет, подкрепени от ГЕРБ-СДС и други обединения. На балотажа и от гласоподаватели на Движение за права и свободи.
Темата за правосъдната промяна също беше част от акцията най-много посредством един от кандидатите за " Дондуков " 2 - Лозан Панов, ръководител на Върховен касационен съд. Той беше повдигнат от самодейността " Правосъдие за всеки " и подсилен от Демократична България, които след това регистрираха това като неточност.
44-то Народно заседание: краят на едно ръководство
Първите три месеца на 2021 година бяха и последните за 44-я парламент и за ръководството на третото държавно управление на Бойко Борисов.
Парламентът утвърди въвеждането на фигурата на прокурор, проверяващ основния, с приемането на второ четене на промени в Наказателно-процесуалния кодекс /НПК/. По-късно Конституционният съд разгласи за противоконституционни наредбите в Наказателно-процесуален кодекс и в Закона за правосъдната власт. Делото беше формирано по искане на президента Румен Радев.
Народно събрание призна българския жестов език за натурален независим език с приемането на Закон за българския жестов език. До 31 декември 2022 година ръководителите на административните структури в системата на изпълнителната власт и кметовете на общините би трябвало да основат условия за административно обслужване на глухите и сляпо-глухите.
В края на януари Кирил Вълчев единомислещо беше определен от депутатите за общоприет шеф на Българската телеграфна организация /БТА/ със 105 гласа " за ", без " срещу " и " въздържал се ". Другият кандидат за поста беше Ивайло Данаилов.
Месец по-късно бяха гласувани и промени в Закона за Българска телеграфна агенция, с които новините на държавната организация към този момент ще са със свободен достъп. Това би трябвало да стане до една година след влизането в действие на промените. Изключения от безвъзмездния достъп ще се позволяват в четири случая - за артикули, които съдържат творби, обект на предпазени права на трети лица; за профилирани осведомителни артикули, изготвяни по възлагане; за архивни материали след приключването на период и с ред на достъп, които се дефинират от генералния шеф на БТА; и за творби на издателската, печатна и продуцентска активност на Българска телеграфна агенция.
В началото на март депутатите отхвърлиха предлагането на Българска социалистическа партия за обезпечаване на съветската ваксина " Спутник V ". Вместо това Народното събрание разпореди на държавното управление да организира диалози с Европейската комисия за изследване на опциите за покупка на ваксини против COVID-19 с позволение за приложимост в страни отвън Европейски Съюз.
Мандатът на 44-ото Народно събрание приключи с тържествено съвещание на 25 март в новата пленарна зала в някогашния Партиен дом.
45-то Народно заседание: промени в Изборния кодекс и връщане в остарялата постройка на Народното събрание
С къс живот и единствено един признат закон - за промени в Изборния кодекс, ще се запомни 45-то Народно заседание.
Политическите сили в новия парламент започнаха работа с гласоподаване на оставката на кабинета " Борисов 3 " със 156 гласа " за ", само че по този начин и не съумяха да излъчат държавно управление, което докара и до бързото разформироване на това Народно заседание.
Първото съвещание беше намерено от най-възрастния депутат Мика Зайкова /ИТН/, която обърна внимание на депутатите, че гласоподавателят ги е изпратил с една единствена повеля - смяна, и една единствена цел - просперитетът на България.
Новите народни представители откриха сесията в остарялата постройка с надпис " Съединението прави силата ". И защото електронната система за регистрация и гласоподаване беше в новата постройка - някогашният Партиен дом, те трябваше да гласоподават и да регистрират наличието си посредством ставане на крайници или посредством повдигане на ръка от място.
От ГЕРБ-СДС оповестиха, че ще работят за възобновяване разговора сред институциите, останалите пет обединения - за смяна на модела на ръководство, който те считат за циничен, за " изчегъртване " на ГЕРБ от властта, за промяна в правосъдната система. Така се оформи устойчиво анти-ГЕРБ болшинство в Народното събрание, което си сложи като друга съществена цел смяна в изборните правила.
Първата стъпка на болшинството беше да неодобрява предлагането на ГЕРБ за ръководител на Народно събрание - Цвета Караянчева. В резултат, вместо първата политическа мощ да излъчи началник на Народното събрание, отпред бе определена Ива Митева от партията на Слави Трифонов.
След 14-часово съвещание бяха признати промени в Изборния кодекс, измежду които напълно машинно гласоподаване в секции в страната и чужбина с над 300 гласоподаватели, отпадане на ограничаването за броя на секциите в страните, отвън Европейския съюз, понижаване членовете на ЦИК на 15 души и назначение на новия състав на комисията с декрет на президента.
Възникна проблем с кандидатурата за ръководител на ЦИК. Първоначално, след консултациите при президента, на които политическите обединения показаха предложенията си за членове на комисията, както повеляват новите изборни правила, единствената кандидатура за ръководител беше на Красимир Ципов от ГЕРБ. Ден по-късно по негово гледище водачът на партията Бойко Борисов разгласи, че отдръпва номинацията и заподозря " капан " и " незаконен сговор ". Това наложи спомагателни съвещания при президента Радев и в последна сметка за ръководител на ЦИК бе определена Камелия Нейкова, издигната от Има Такъв Народ.
Заседанията на 45-то Народно събрание постоянно продължаваха до късно и за разлика от предходни парламенти, до края имаше величествен брой депутати в залата.
Още в първите дни депутатите сътвориха комисия за проверка на досегашното ръководство и от втория опит постановиха мораториум върху избрани дейности на държавното управление в оставка. Мораториумът стана и първият чеп в обединението анти-ГЕРБ в новия парламент. Причина за повишаване на напрежението станаха и измененията в Кодекса за обществено обезпечаване.
Временната комисия за проверка на ръководството нямаше време да излезе с отчет, само че създаде кавги - в основата на един от които бяха изказванията на предприемачите Светослав Илчовски и Иван Ангелов.
Премиерът Бойко Борисов по този начин и не се яви на чуване в 45-то Народно заседание по Националния проект за възобновяване и резистентност. За четири седмици не се състоя и парламентарен надзор, заради неспособност за присъединяване на членове на Министерския съвет.
46-то Народно заседание: актуализация на бюджета и първи стъпки в правосъдната промяна
За късото битие и на този парламент депутатите съумяха да гласоподават основаването на 22 непрекъснати комисии и на така наречен краткотрайна комисия за " Росенец ". Продължи работа и краткотрайната комисия на Мая Манолова за проверка на ръководството на държавните управления на Бойко Борисов.
След дълго пленарно съвещание, приключило в ранните часове на идващия ден, депутатите одобриха дефинитивно промени в бюджета за тази година.
Новата рамка предвиждаше с 2,5 милиарда лева повече доходи и 2,3 милиарда лева повече за разноски /основно за ограничения по отношение на Коронавирус кризата/. Бяха отделени средства за спомагателни хонорари за октомври, ноември и декември на чиновниците в Агенцията за обществено подкрепяне, Агенцията по заетостта и Главна ревизия по труда за работа на първа линия в пандемията от COVID-19. За Министерството на здравеопазването бяха отделени 224 035 600 лева за закупуване на спомагателни количества ваксини против COVID-19, за поддръжка на работещите на първа линия в битката с пандемията, както и за обезпечаване на лекарствени артикули.
В актуализацията бяха планувани в допълнение пари и в поддръжка на най-засегнатите браншове. " Препъни камък " бе бюджетът на ДОО и от кой момент да бъдат увеличени пенсиите. В последна сметка бе решено преизчислението на пенсиите с коефициент от 1,35 за година автентичен застрахователен стаж да влезе в действие от 25 декември. Така от 25 декември т.г. минималната пенсия е 370 лв., а оптималната - 1500 лв.. Прието бе от 1 октомври компенсацията за развъждане на дете през втората година от майчинството да се усили от 380 на 650 лв..
По време на разискванията по актуализацията на бюджета депутатите от Има Такъв Народ още веднъж предложиха въвеждането на един лев партийна дотация за фактически получен глас, считано от 1 септември. Пленарната зала отхвърли предлагането.
Депутатите гласоподаваха дефинитивно Бюрото по отбрана на очевидците да мине от послушание на основния прокурор към Министерството на правораздаването. Това стана с гласуваните на второ четене промени в Закона за отбрана на лица, застрашени по отношение на наказателно произвеждане.
Народно събрание одобри, само че единствено на първо четене, промени в Закона за правосъдната власт, с които се предвиждаше закриване на спецсъда и спецпрокуратурата.
Временната комисия, която трябваше да откри дали е имало полицейско принуждение над протестиращи през лятото на 2020 година, излезе с отчет. Показани бяха и фрагменти с полицейско принуждение, снимани от охранителните камери под колоните на постройката на Министерския съвет.
47-о Народно заседание: постоянно държавно управление и мораториум върху цените на тока
В нощта на 14 ноември, след края на изборния ден, България имаше нов победител - следващият нов състезател на политическата сцена - планът на някогашните служебни министри Кирил Петков и Асен Василев " Продължаваме Промяната ". По-малко от месец по-късно, на 13 декември, България към този момент имаше ново постоянно държавно управление отпред с Кирил Петков, определено от 47-ото Народно заседание.
Експертните диалози за бъдещо ръководство сред Политическа партия, Българска социалистическа партия, Има Такъв Народ и Движение за права и свободи предшестваха конституирането на новия парламент, което се състоя на 3 декември.
По традиция от Търновската конституция, първото съвещание беше намерено от най-възрастния, присъстващ в залата депутат - този път Силви Кирилов от " ИТН ". От депутатското си място още веднъж се отхвърли Бойко Борисов, както и известни лица от Има Такъв Народ - Филип Станев и Ивайло Вълчев. Делян Пеевски от Движение за права и свободи отново стана народен представител.
Освен доста млад състав, 47-ят парламент има и най-младия в новата демократична история на страната ръководител - 34-годишният Никола Минчев от " Продължаваме Промяната ".
В обръщението си при откриването на Народното събрание президентът Румен Радев уточни, че очакванията към новия парламент са огромни, а залогът съдбоносен. Време е за народен консенсус. Българите чакат от 47-то Народно събрание неотложни ограничения, които да разрешат справяне със обществената и икономическа рецесия през зимните месеци, уточни президентът. Пандемията, по думите му, също е настояща задача. Обществото чака отговорно държание при приемането на бюджета от този парламент, акцентира Радев. " От вас зависи този парламент да затвори епохата на прехода. Не можем да си позволим повече да пилеем историческо време и запас. Този парламент - най-младият в историята - има потенциала да изведе България по пътя на свободата и модернизацията ", приключи той.
В декларациите си за желанията множеството политици подчертаха, че на България е нужно допустимо най-скоро постоянно държавно управление, което да се оправи с актуалните здравна, икономическа и политическа рецесия.
В първите си пленарни дни депутатите одобриха правилника си за работа, редуцираха коледната си почивка и гласоподаваха състава на непрекъснатите комисии, които са 24. Създадени бяха две нови - по туризъм и по предварителна защита и противопоставяне на корупцията. Нито една комисия не беше управлявана от представител на опозицията. Гласувано беше също депутатите да получават заплатите си единствено по банков път.
Едно от първите решения на новия парламент беше да наложи мораториум върху цените на тока, парното и ВиК услугите. Причината - препоръчаното от Комисията за енергийно и водно контролиране нарастване на цените. Според държавното управление и депутатите това би се отразило тежко на битовите консуматори през зимата. Освен това мораториумът би дал успокоение за разбор на бранша и предложение на нови ограничения.
Предложението за мораториум пристигна от ПГ ГЕРБ-СДС. Категорично срещу предлагането бяха единствено от Движение за права и свободи. След незабавно съвещание на краткотрайната комисия за енергийната рецесия, пленарната зала уточни периода на деяние на мораториума - от 16 декември т.г. до 31 март 2022 година
В последното си съвещание за годината Народното събрание утвърди единомислещо спомагателни разноски и прехвърляния по държавния бюджет за 2021 година за сметка на преизпълнението на данъчните доходи за тази година. Предложението беше импортирано от новото държавно управление. Досегашната процедура беше преразпределянето на парите от остатъка да става с постановления на Министерския съвет.
Допълнително до 750 млн. лв. ще отидат за добавка от по 60 лева месечно към пенсиите за месеците от януари до юни следващата година в това число. Добавката ще е за всички пенсионери, без значение от размера на получаваната пенсия. Одобрени бяха и допълнителнителни разноски до 450 млн. лева по бюджета на Министерството на енергетиката за 2021 година за отплата на високите цени на тока и природния газ за крайните небитови консуматори за първото тримесечие на 2022 година Анализът на осъществяването на параметрите от приходите от налози по отношение на обновения държавен бюджет за 2021 година обрисува преизпълнение в размер към 1,2 милиарда лева, се показва в претекстовете за решението.
Народното събрание удължи и периода на диференцирана ставка на Данък добавена стойност от 9 на 100 до 31 декември 2022 година с приемането на първо и второ четене на промени в Закона за Данък добавена стойност. Мярката бе въведена като отплата на най-засегнатите от COVID-19 браншове, измежду които хотелиерския и ресторантьорския бизнес, и изтичаше на 31 декември т.г.
За началото на идната година остана приемането на бюджета за 2022 година, който следва да бъде препоръчан от новото постоянно държавно управление.
Източник: dir.bg
КОМЕНТАРИ