Разказите на легендите на Ботев от четири различни поколения
Четири от ветераните на Ботев Иван Занев, Иван Глухчев, Димитър Младенов и Паница Хаджийски от разнообразни генерации приказваха през TrafficNews за своите мемоари от престоя си в клуба, който навърши 110-години.
Иван Занев е един от най-старите живи ветерани на Ботев, а сега е на 87 години. играе за клуба в интервала 1955 до 1964. Носител на Купата на България през 1962г. с Ботев, финалист в шампионата през 1956 и 1963. Един път вицешампион с Ботев през 1963 и два пъти бронзов медалист с „ жълто-черните “ през 1956 и 1961. Треньорът на ветераните на Ботев, с които е нееднократен републикански първенец.
" Каквото и да се каже за Ботев с думи е малко. Този тим е вяра и доста хора се кръстят в Ботев. Това един от най-обичаните тимове в България ", съобщи Иван Занев.
Занев, който е създател на шестия гол за Ботев при историческата победа с 6:1 над Левски през 1962г. си спомни и по какъв начин осъществя попадението.
" Този гол още го сънувам. Успях да излъжа цялата защита на Левски и вратаря и съумях да осъществявам за 6:1. Това е най-големият ми и паметен миг в моята футболна кариера. Това да победиш Левски в София с 6:1 и да вкараш шестия гол няма по какъв начин да се не помни. Имам две стремежи и се надявам да ги дочакам. Едното е да отивам на домакинските мачове на Ботев на Колежа, а другото ми предпочитание е да видя Ботев още веднъж да вкара шест гола на Левски в София ", сподели един от най-старите живи ветерани на Ботев.
Паница Хаджийски е един от именитите вратари на Ботев играл сред 1974 и 1977г.
Ботев за мен е душата на моя живот. Когато има сходни сбирки на ветераните на клуба разбираме дали сме били потребни на този клуб или не. Бяхме подготвени да се сбием за тима, давахме всичко от себе си на тима. Помня доста добре мача с Атлетико Мадрид и това е момента от историята на клуба, който няма да не помни. Беше много студено, само че имаше над 40 000 фенове. Аз тогава към момента бях млад и не бях в тим. Намирах се на трибуните под таблото на " Колежа ". Много хора не помнят, само че аз постоянно съм бил признателен на на всички, от които научих доста и ми помогнаха при престоя ми в Ботев.
Димитър Младенов има близо 350 мача за Ботев в елита. Играе за отбора от 1979 до 1997 с едно спиране през годините 1989-1991. С тима на Ботев е притежател на купата на страната през 1981 година, вицешампион през 1986 година и бронзов медалист през 1981, 1983, 1985, 1987, 1988, 1993, 1994 и 1995 година
1.jpg )
" За мен Ботев е всичко, целия ми живот. Дълги години имахме опция да играем за този клуб. Можем доста по-добре да играем, от това, което демонстрираме сега. Трябва да се вкара повече сърце, душа и да бъдем всеотдайни и да се раздаваме до край. Не желая да върша прогнози, само че дай боже Ботев да доближи до третото място. Ще се радваме доста, в случай че се случи. Моментите, които постоянно ще помня са няколко. Мачовете с Левски, Локомотив, ЦСКА в тези мачове би трябвало да разгърнеш капацитета си и това са същинските мачове, които играхме на положително и обичайно равнище. В тези срещи се вижда стила и качеството на тима. Печелихме от това, че бяхме доста добър колектив и имаме чисти взаимоотношения сред нас. Да, имало е и слаби мачове, няма по какъв начин да играеш постоянно на равнище. Колективът печели това не е самостоятелен спорт ", съобщи един от играчите с най-вече мачове за " канарчетата ".
Иван Глухчев има над 200 мача за Ботев в А група. Играе за отбора от 1965 до 1974г. С Ботев е първенец през 1967г. Един от най-успешните старши треньори на клуба в интервала 1984-1989г. В този интервал Ботев един път вицешампион и три пъти бронзов медалист.
" Ботев е моят живот. Чувствахме обичта на хората. До ден сегашен феновете на футбола ни почитат. Бяхме едно цяло и тим и почитатели ", съобщи Глухчев.
Глухчев си спомни по какъв начин треньорът Георги Генов го притегля в Ботев и посрещането на шампионския тим на Ботев през 1967г. в Пловдив.
" Когато ни посрещнаха през 1967г. откакто станахме първенци имаше шпалир от почитателите. Слязохме на централна гара и от там до площада имаше хора. Беше проведено честване на площада. Феновете бяха извънредно доста екзалтирани и имаше огромна еуфория. Бях едно нормално момче, когато пристигнаха в Ботев и единствено след две години станах първенец с клуба. За мен огромно благополучие, че Ботев ме поканиха да играя за клуба. Играх в Чепинец Велинград и играхме контрола с Ботев. Треньорът на Ботев Георги Генов ме искаше доста и сподели на вратаря Георги Найденов да ме убеди да дойда. Аз обаче желаех да остана във Велинград, климатът беше прекрасен, бях голмайстор и хората ме обичаха. Отборът изпадна от Б група и аз мислех по какъв начин да действам и дали да остана. По едно време се чука на вратата и пред мен беше треньорът Георги Генов с привързана глава. Каза ми момче идвай незабавно в Ботев, виж какво си направих, с цел да дойда до Велинград. Оказа се, че е аварирал малко преди Велинград и откакто е бил бинтован в болничното заведение незабавно е пристигнал да ме вземе с персоналния си автомобил. Дължа извънредно доста на този популярен човек. Той ми подаде ръка, а аз постоянно помня такива хора, които са ми помогнали и не ги не помня ", съобщи легендата на Ботев за два от най-интересните моменти в кариерата си.
Иван Занев е един от най-старите живи ветерани на Ботев, а сега е на 87 години. играе за клуба в интервала 1955 до 1964. Носител на Купата на България през 1962г. с Ботев, финалист в шампионата през 1956 и 1963. Един път вицешампион с Ботев през 1963 и два пъти бронзов медалист с „ жълто-черните “ през 1956 и 1961. Треньорът на ветераните на Ботев, с които е нееднократен републикански първенец.
" Каквото и да се каже за Ботев с думи е малко. Този тим е вяра и доста хора се кръстят в Ботев. Това един от най-обичаните тимове в България ", съобщи Иван Занев.
Занев, който е създател на шестия гол за Ботев при историческата победа с 6:1 над Левски през 1962г. си спомни и по какъв начин осъществя попадението.
" Този гол още го сънувам. Успях да излъжа цялата защита на Левски и вратаря и съумях да осъществявам за 6:1. Това е най-големият ми и паметен миг в моята футболна кариера. Това да победиш Левски в София с 6:1 и да вкараш шестия гол няма по какъв начин да се не помни. Имам две стремежи и се надявам да ги дочакам. Едното е да отивам на домакинските мачове на Ботев на Колежа, а другото ми предпочитание е да видя Ботев още веднъж да вкара шест гола на Левски в София ", сподели един от най-старите живи ветерани на Ботев.
Паница Хаджийски е един от именитите вратари на Ботев играл сред 1974 и 1977г.
Ботев за мен е душата на моя живот. Когато има сходни сбирки на ветераните на клуба разбираме дали сме били потребни на този клуб или не. Бяхме подготвени да се сбием за тима, давахме всичко от себе си на тима. Помня доста добре мача с Атлетико Мадрид и това е момента от историята на клуба, който няма да не помни. Беше много студено, само че имаше над 40 000 фенове. Аз тогава към момента бях млад и не бях в тим. Намирах се на трибуните под таблото на " Колежа ". Много хора не помнят, само че аз постоянно съм бил признателен на на всички, от които научих доста и ми помогнаха при престоя ми в Ботев.
Димитър Младенов има близо 350 мача за Ботев в елита. Играе за отбора от 1979 до 1997 с едно спиране през годините 1989-1991. С тима на Ботев е притежател на купата на страната през 1981 година, вицешампион през 1986 година и бронзов медалист през 1981, 1983, 1985, 1987, 1988, 1993, 1994 и 1995 година
" За мен Ботев е всичко, целия ми живот. Дълги години имахме опция да играем за този клуб. Можем доста по-добре да играем, от това, което демонстрираме сега. Трябва да се вкара повече сърце, душа и да бъдем всеотдайни и да се раздаваме до край. Не желая да върша прогнози, само че дай боже Ботев да доближи до третото място. Ще се радваме доста, в случай че се случи. Моментите, които постоянно ще помня са няколко. Мачовете с Левски, Локомотив, ЦСКА в тези мачове би трябвало да разгърнеш капацитета си и това са същинските мачове, които играхме на положително и обичайно равнище. В тези срещи се вижда стила и качеството на тима. Печелихме от това, че бяхме доста добър колектив и имаме чисти взаимоотношения сред нас. Да, имало е и слаби мачове, няма по какъв начин да играеш постоянно на равнище. Колективът печели това не е самостоятелен спорт ", съобщи един от играчите с най-вече мачове за " канарчетата ".
Иван Глухчев има над 200 мача за Ботев в А група. Играе за отбора от 1965 до 1974г. С Ботев е първенец през 1967г. Един от най-успешните старши треньори на клуба в интервала 1984-1989г. В този интервал Ботев един път вицешампион и три пъти бронзов медалист.
" Ботев е моят живот. Чувствахме обичта на хората. До ден сегашен феновете на футбола ни почитат. Бяхме едно цяло и тим и почитатели ", съобщи Глухчев.
Глухчев си спомни по какъв начин треньорът Георги Генов го притегля в Ботев и посрещането на шампионския тим на Ботев през 1967г. в Пловдив.
" Когато ни посрещнаха през 1967г. откакто станахме първенци имаше шпалир от почитателите. Слязохме на централна гара и от там до площада имаше хора. Беше проведено честване на площада. Феновете бяха извънредно доста екзалтирани и имаше огромна еуфория. Бях едно нормално момче, когато пристигнаха в Ботев и единствено след две години станах първенец с клуба. За мен огромно благополучие, че Ботев ме поканиха да играя за клуба. Играх в Чепинец Велинград и играхме контрола с Ботев. Треньорът на Ботев Георги Генов ме искаше доста и сподели на вратаря Георги Найденов да ме убеди да дойда. Аз обаче желаех да остана във Велинград, климатът беше прекрасен, бях голмайстор и хората ме обичаха. Отборът изпадна от Б група и аз мислех по какъв начин да действам и дали да остана. По едно време се чука на вратата и пред мен беше треньорът Георги Генов с привързана глава. Каза ми момче идвай незабавно в Ботев, виж какво си направих, с цел да дойда до Велинград. Оказа се, че е аварирал малко преди Велинград и откакто е бил бинтован в болничното заведение незабавно е пристигнал да ме вземе с персоналния си автомобил. Дължа извънредно доста на този популярен човек. Той ми подаде ръка, а аз постоянно помня такива хора, които са ми помогнали и не ги не помня ", съобщи легендата на Ботев за два от най-интересните моменти в кариерата си.
Източник: trafficnews.bg
КОМЕНТАРИ