Четири нови кадъра с послания против войната и Путин са

Четири нови фрагмента с послания срещу войната и Путин са били включени във кино лентата " φ1.618 ", изпратен от Теодор Ушев за прожекциите в границите на 45-ия Московски интернационален кино фестивал, заяви режисьорът в изявление за Българска телеграфна агенция.

Става въпрос за по този начин наречения 25-и кадър. " Това е противозаконна през днешния ден техника, употребена в рекламата през 50-те. Когато сложиш единствено един кадър с някаква марка, лого, текст, окото не го засича, само че мозъкът записва изображението и на подсъзнателно равнище регистрира наличието му ", изяснява Ушев.

Той е разговарял с кореспондент на Българска телеграфна агенция, откакто текст от изявлението си по време на извършената с съветски публицисти конференцията след формалната медийна прожекция на кино лентата в Москва. Ушев цитира съветски създатели и декларира: " Войната унищожава съветската просвета. Всяка ваша изстреляна ракета изгаря по една съветска книга. Всяка ваша бомба взривява по едно стихотворение, унищожава по един филм. С всяко убито почтено дете или жена убивате и по един ваш публицист, актьор, режисьор. Войната убива вашето изкуство! ".

Отговорите на Теодор Ушев идват ден след закриващата гала по награждаването на 48-ото издание на московския фестивал на 27 април, когато стана известно, че филмът " φ1.618 " е получил специфичната премия " Сребърен Свети Георги ". С тирада,, Теодор Ушев разгласи, че се отхвърля от оценката.

Пред Българска телеграфна агенция Теодор Ушев споделя за концепцията и задачата на присъединяване на първия му игрален филм в московския фестивал, замислено като акция и какво е мнението му реакциите против тези негови дейности.

Как се появи концепцията да участвате на Московския кино фестивал и по какъв начин си обяснявате включването Ви в конкурсната стратегия, откакто имате блестящо изразена позиция за войната в Украйна и Владимир Путин?

- Мой другар, кино критик от Русия, ме попита не желая ли да изпратя кино лентата си на Московския фестивал. Каза ми, откакто го беше гледал в Талин: " Това е филм за фашизма в Русия, ще има доста значимо влияние върху хората там ".

Аз му споделих, че се майтапи. След това размислих и го изпратих. Нямах никакви илюзии, че ще го вземат. Съобщението в него е доста ясно - филмът разказва един тоталитарен дистопичен свят, копие на това, което съставлява Русия през днешния ден.

Два дни по-късно получих известие, че желаят кино лентата за конкурсната стратегия. Това се случи един месец преди крайния период за изпращане на филми. Не можех да допускам. Нито аз, нито хората от екипа. Дори някой сподели: " Тия от селекционната комисия някой ще ги убие ".

Отначало реакцията ми беше, че никога, филмът ми няма да върви във фестивала на Михалков. След това поговорих с сътрудници от Русия, описах им за случката. Всичките, до един съперници на режима, ми споделиха: " Задължително филмът би трябвало да се прожектира ". Трябва да е ясно - в случай че това беше филм за птичките и пчеличките, в никакъв случай не бих го изпратил. Но, мислех си, това е филм, който може да повлияе по някакъв метод на хората, които по насила не престават да живеят там. Да им даде кураж, да ги утеши.

В момента обстановката в Русия е такава, че е съвсем невероятно да се спасиш и да избягаш. Има непробиваема стена, през която не минава никаква светлина. И птичка не може да прелети. С разнообразни способи (познати ни от времето на соца) държат хората вътре. Отнемане, неиздаване на паспорти. Няколко мои другари се пробват да излязат от месеци, само че имат дребни деца и режимът преднамерено не им издава паспорти.

Обмисляли ли сте изобщо вид да посетите персонално фестивала и с каква цел?

- В един миг, признавам си, показах по какъв начин отивам там и върша акция на Червения площад. Другата концепция беше да пиша надписи с незабележим флуоресцентен маркер, както го върших в София (вижте кино лентата " Невидими връзки " ), само че бързо се отхвърлих. Предстоят ми по-интересни планове от това да лежа в наказателна колония и да вкарам Канада в напън по какъв начин да ме измъкне оттова. За проруските ни български дипломати, назначени от проруския ни президент, ми е ясно - щях да им доставя огромно наслаждение, в случай че ме опандизят в съветски затвор.

Още от началото си играехме на котка и мишка с хората от фестивала. До един миг, в който усетих, че те доста, но доста, желаят кино лентата ми там. Те доста добре знаеха кой съм, какви са възгледите ми. Разбрах от тях, че съветското посолство в Париж отхвърля да ми издаде културна виза и, в случай че желая, би трябвало да отида с туристическа, което значи, че могат да ме закопчаят напряко на летището. Те тайничко ми споделяха: " Недей да идваш ". Цялата преписка беше като в разказ на Джон льо Каре.

Написахте, че плакатът на " φ1.618 " за Московския фестивал е най-хубавият, който сте правил до момента. Направихте ли нещо друго друго и особено за кино лентата там?

- Ето тук идва същинската причина за цялата акция. В един миг ми хрумна още една концепция - да направя версия на кино лентата, в който да включа по този начин наречения 25-и кадър. Това е противозаконна през днешния ден техника, употребена в рекламата през 50-те. Когато сложиш единствено един кадър с някаква марка, лого, текст, окото не го засича, само че мозъкът записва изображението и на подсъзнателно равнище регистрира наличието му. Така нареченият " сюблимен кадър ". Използва се в анимацията. Аз самият съм го употребявал в два мои кино лентата преди.

Във кино лентата по този начин или другояче има splash фрагменти, като тези в комиксите. Трябваше единствено да подменя няколко фрагмента с нови изображения, които направих - четири на брой: " Путин говно ", " Нет войне " и " Иди " и " На хуй ", които сложих един след различен.

Първите два сложих в танца на Гаргара. Другите - в края, преди детонацията на Пумпала. Целта беше да бъдат тук-там, където да не се виждат. Но да останат в подсъзнанието на фена.

От този миг прожекцията на кино лентата на фестивала ми стана концепция фикс. За мен стана пънкарски, провокативен акт на изкуството. И държа присъединяване на тъкмо този филм, на тъкмо този фестивал, в тъкмо този миг да се възприема единствено по този начин.

Оставаше единствено да измисля метод по какъв начин да стане, тъй че при първия чек на файла да не го видят. Имаше правописна неточност в един текст. Те го означиха, когато превеждаха кино лентата, и тогава им изпратих новия файл с въпросните фрагменти.

Имате ли информация за реакциите на публиката след прожекциите?

- Разбрах, че и двете прожекции са били цялостни, както и че след преспрожекцията е имало бурни полемики сред някои критици. Имало една критичка, от някакъв уебсайт, която била възмутена от кино лентата. Нищо ново за мен.

Имах другари, които са били на прожекцията. Единият беше забелязал, попита ме: " На мен ли ми се коства, че видях " Путин говно ". Вторият не беше забелязал, Той е бил на втората прожекция. Може да са сменили DCP файла, в случай че някой го е видял. Не знам. Ще схвана скоро.

Искам да кажа, че в един миг усетих поддръжка от хората от фестивала. Започнахме да си приказваме с кодове, британски, от Втората международна война. Беше като в шпионски филм. Някой в управлението на фестивала, на доста високо равнище, ме поддържаше и ми помагаше в " протестния акт ". Подозирам кой е

Смятам, че болшинството от хората в Москва в действителност ненавиждат Путин, войната. Но са в клещите на терора. Обобщаването, че всички руснаци не са хора, че са жестоки и безчовечни, че всички поддържат режима и войната, са погрешни и обидни за хората. Изглежда мнозина са не запомнили какво е да живееш в тоталитарен режим, в цензура, под опасност да бъдеш хвърлен в пандиза за най-малката демонстрация на свободно " словоизявление ". Сигурно съм доверчив, че мога да трансформира каквото и да било там. Но най-малко пробвах.

Разкажете за конференцията - които медии участваха в нея, зададоха ли Ви въпроси, на какъв език се организира и за какво няма запис от нея?

- Пресконференцията беше изненада за мен. Научих за нея две седмици преди провеждането ѝ. Казах си: " Опа, по какъв начин ми подвигнаха топката ". По това време щях да съм в Ел Ей (бел. а. - Лос Анджелис). Направих небрежно дизайна на надписа Don`t be a hero, be A human (от англ. - Не бъди воин, бъди човек - бел. а.) и го отпечатах на фланелка.

Тук позволих две неточности. Най-важната е, че настинах и при прожекцията в Ел Ей предходния ден много приказвах, от което гласът ми падна. Затова и звучах като Дарт Вейдър, което ме смущаваше и ми пречеше на концентрацията.

Пресконференцията се случваше онлайн, в 3:30 ч. сутринта в Ел Ей. Уговорката беше да ми изпратят линк към виртуалната страница половин час преди този момент. Събудих се в 3:00 ч., приготвих си телефона с " опорните текстове ". Планирах да запиша конференцията посредством софтуера. Всичките, които употребявам, имат такава алтернатива. Тогава се изненадах, тъй като онлайн конференцията беше в някакво интернет приложение, което срещам за пръв път - споделяше се KVey, или нещо сходно. Това беше и втората ми неточност - че не ревизирах авансово линка. Мислех, че е в Zoom. Затова и не можах да се оправя. Не открих опцията за запис. Затова не записах конференцията.

А и не ми беше значимо, почтено. Никога не ми е хрумвало, че някой може да се усъмни в истинността на думите ми. Мислех, че уредниците поставят всички конференции в YouТube. Загубил съм някои рефлекси от годините на цензура. А даже да бях записвал, не бих могъл да дава този запис, защото е нелегално изработен. Но съм сигурен, че той ще изтече скоро.

За мен по-важно бе да съумея да кажа, да вмъкна това, което бях написал. Чувствах се като в бърлогата на звяра. Знаех, че за всяка дума може да ме изключат. Напрежението беше голямо. Никога до момента не съм взел участие в конференция в страна, където съществува цензура и където би трябвало да внимавам за всяка дума, която споделям. Дано и това да е последното ми такова прекарване.

Пресконференцията протече доста забавно. Беше към 35 минути. Имаше много въпроси, от всевъзможен темперамент. Аз виждах единствено водещите. Нямах аспект към залата. Бяхме се разбрали да приказвам на британски, поради някакви представители от непознатата преса. Казах им, че ще кажа няколко думи на съветски. Те отвърнаха, че медиите ще харесат това. Трябваше да ги забаламосам някак си.

Така започнах с Чернишевски и с откъс от романа " Что делать ", който той написа в пандиза. За да избегне цензурата, прикрива нихилистичната си революционна философия зад любовна история - тъкмо като във кино лентата ми. Те чудесно знаят тази книга, учат я в девети клас.

Как се стигна до упоменатата от Вас " гробна тишина "?

- Тактиката ми беше да приказвам иносказателно, по-меко. Иначе щяха да ме отрежат и цензурират. И да въвеждам по малко от " декларацията " и текста срещу войната. Водещата и публицистите бяха доста доброжелателни. Тествах ги с едно изречение по какъв начин превеждат, когато загатвам войната. Казах нещо от сорта на: " Започнахме кино лентата преди войната ". Тц. Преводачът непосредствено пропусна целия откъс. Пак проба - същото. И по-късно вкарах първата част - за " безсмъртните " тирани. Преводачът изначало не се усети, по-късно включи накъде го повеждам и стартира да се поти. Щеше да получи инфаркт.

Най-интересният въпрос беше: " Какво експлодирам - тоталитаризма или създателя на книгата (идеята) за този тоталитаризъм? ". Всичко и всички, беше моят отговор.

И тук включих за съветската просвета. Отначало те се зарадваха, а аз минах на съветски с откъс от Анна Каренина. След това изстрелях на съветски и цялата последна част за бомбите. Преводачът се вцепени, спря да превежда. Всички млъкнаха след Ахматова. Това е стихотворение, което тя написа под напън от партията, принудително.

От въпросите разбрах, че бяха разбрали и видели всичко! До най-малкият подробност! Филмът ми беше свестен.

Пресконференцията ми пристигна като бонус в акцията. Всичко, което се случи, не беше предопределено за аудитория. То беше единствено поради хората в Русия.

Реакцията на публиката в България не ме интересува. Още по-малко ме интересуват воплите на злобари в обществените мрежи.

Текстът, който разгласих, е от записките, които направих авансово. Писах ги две седмици. Исках да звучат хем дискретно, хем да кажа " опорките си " посредством намеци и паралели. Руските критици са извънредно интелигентни, образовани хора. Не можеш да изревеш " Слава на Украйна! " и да очакваш да постигнеш нещо.

Аз постоянно се приготвям за изявленията с авансово написани текстове, които включвам в отговорите. Всичко съумях да си кажа, като се изключи една част, която пропуснах при говоренето.

Очаквахте ли по-голям медиен отзив за кино лентата в Русия след казаното?

- Не чаках никакъв медиен отзив. Много добре знам каква злокобна цензура е. В интерес на истината, имаше позитивни мнения за кино лентата, което ме учуди, само че болшинството преразказваха сюжета. Повечето кино публицисти в Русия са чували за мен. Познавам съвсем всички от тях, защото съм бил в Русия неведнъж. За страдание, множеството избягаха оттова.

Участието на фестивала на самостоятелното кино в Бевърли Хилс инцидентно или планувано съвпадане е и имаше ли там мнения за присъединяване на кино лентата в Москва?

- Абсолютно инцидентно. Просто съвпадане на датите. Аз още февруари знаех, че ще отида в Ел Ей, а не в Москва.

Коментари? Не, несъмнено. Никой в Канада и Америка не се интересува от никакви фестивали в Русия и в Източна Европа, по принцип. В момента шансът в Русия да пробие антивоенно кино или възгледи срещу Путин е толкоз най-малък, че би трябвало да се възползваме даже от най-малката опция.

Ако ме питате дали е имало възмутени мнения, както в българските обществени медии - не. Точно противоположното. Бяха учудени, че тъкмо този филм е минал през ушите на цензурата.

Питах продуцента ми в Канада и дистрибуторите ми там дали са съгласни да покажа кино лентата в Москва. Те споделиха: " Разбира се " - стига да не вървя в Русия, че имам работа да правя по-късно.

Решението да изпратя кино лентата си взех самичък, само че се съветвах с доста хора преди този момент. При " солови " акции като тази е доста значимо да съм сигурен, че почтени хора няма да пострадат.

Ако присъединяване на кино лентата в Москва е акция, каква е нейната цел и към кого е ориентирана?

- Системни, фашистки режими се побеждават единствено с несистемни способи. Аз наивно имам вяра в силата на изкуството да трансформира, да провокира света. Изкуството не върви след политиката, след събитията. То би трябвало да бъде събитие единствено за себе си. Исках да опитвам да сритам тенджерата, да я гръмна. Там, на място.

Да видя доколко Русия е фашизирана. До каква степен хората там са подчинени, поробени от Кошчей и злото. Пак дублирам - най-важната цел беше филмът да бъде показан! Всичко останало беше бонус, който ориста благородно ми подмятна. Или положителни хора в Русия.

Смятам, че самото награждаване на кино лентата е форма на митинг от хората в журито. Може и да бъркам, не знам. Някой ден ще схвана. Живял съм по времето на тоталитарен режим и цензура и знам, че всеки привидно дребен жест има голямо значение в изискванията на гнет, несвобода и репресии.

Всяко разкритие на рашисткия режим има смисъл. Трябва да бъдат предизвикани непрекъснато, да им се залагат бомбички, с цел да бъдат принудени да бъркат. Отзвукът измежду приятелите ми руснаци и украинци е категоричен. От няколко дни получавам поздравления от хора, които почитам.

Фактът, че " мурзилките " в България и троловете бяха задействани на пожар, също приказва, че акцията ми е имала смисъл. Е, в случай че бях отишъл на Червения площад с украинското знаме, пеейки " Червоная Калина ", щеше да има по-голям резултат. Но, скърбя, аз не желая да съм воин. Не съм роден нито в Русия, нито в Украйна, че да се жертвам дотам за свободата им. Ще ме извинявате, за което.

Гръмнаха доста лимонки. Разбрах в елементи по какъв начин действа рашистката агитация у нас и кой какъв е в йерархията. Втрещен съм, че България е превзета от рашизма. Започвайки от президента, минавайки през нацистка проруска партия в Народното събрание, чието въздействие пораства експоненциално, стигайки до медиите и % от хора, подкрепящи един безчовечен режим.

Другото нещо, което разбрах със страдание, беше мощното равнище на назадничавост в българското виртуално пространство. С голямо " удовлетворение " следих какъв брой елементарно манипулируемо е българското общество. Преди време прочут публицист в София ми сподели: " Погледни тези хора! Те са комплицирани, те не знаят какво се случва! ". С огромно страдание открих, че е прав.

А това е доста, доста рисково. Всеки популист, който предложи някакво утопично, само че просто решение като да вземем за пример да позатворим малко медии, да поограничим свободата, да позабраним партиите, да подадем властта в ръцете единствено на един човек, сякаш непосредствено определен от народа, може да вземе властта.

Българските политически субекти и най-много Москва и президентът, вкараха страната в безпорядък, в който всеки упорит комплексар може да вземе властта и да наложи московския фашизъм.

Не желая един ден да ми се постанова да върша в София тайни акции като тази с Москва. За страдание, този ден наподобява рисково близо.

Ожесточението, с което някои хора, с които сякаш сме на една страна на барикадата, ме атакуваха, приказва единствено за това какъв брой истерично и неаналитично е станало българското общество. Войната ни радикализира - през днешния ден всичко е единствено черно или единствено бяло. А това подхранва само възхода на човеконенавистични режими.

В нито един момент не съм се съмнявал, че това, което върша, е единственото вярно нещо сега.

Това, което казвате, евентуално ще провокира нова вълна от екстаз, само че и от отвращение. Какво друго бихте желали да предизвикате?

- Целта на един актьор е да предизвика, да разбунва духовете, да изправя огледало против публичните реакции. Не да бъде харесван. Артистите не са за бижу на политическата класа или олигархията.

Възмущението не ме интересува, нито възторга. Надявам се да провокирам полемики. С всичко, което върша. Ако това се случи, значи " φ1.618 " си е коствало да бъде основан.