Наистина покъртително. Котаракът Лео и други истории от руините в Турция и Сирия
" Четири лапи " е единствената организация за отбрана на животните, която, с изключение на в Турция, съумя да помогне на място и в Сирия след земетресенията преди месец. В екипа ѝ са и двама българи. Те споделят, че помощта, която оказват на животните там, е на първо място помощ за хората.
Това е картина, която се е запечатала в съзнанието му – младо куче, единствено на 2-3 месеца, с тежки счувания на таза и задните крайници и обездвижено благодарение на дървени дъски.
„ Видът на това животно, завързано с тези дървени трупи, с цел да му се запазят крачетата, със стърчащ строшен кокал, беше поразителен “, споделя Велизар Ангелов .
Историята обаче има благополучен край, бърза да добави той. Кучето е откарано от Сирия в Турция, претърпява няколко сполучливи интервенции и към този момент се учи да се движи отначало.
Ангелов и доктор Марина Иванова са двамата български представители в екипа на фондация „ Четири лапи “, които единствено преди дни се завърнаха от Турция и Сирия.
Там интернационалната организация, която се занимава със отбрана на животните по целия свят, оказа помощ в засегнатите от опустошителните трусове региони. Тя е единствената сходна организация, която получи достъп на място и в Сирия.
Медицинската грижа за потърпевши животни е единствено дребна част от помощта, която фондацията оказва в потърпевшите региони. Пред Свободна Европа двамата българи описват, че измежду главните им цели е било да дават храна – общо над 125 тона - както за селскостопански животни като кози, овце и крави, по този начин и за домашни - като кучета и котки.
За доста от жителите на засегнатите от земетресенията райони животните, с изключение на членове на фамилията, са и единственият занаят, означават Марина Иванова и Велизар Ангелов. Затова и помощта за тях в действителност е на първо място помощ за хората.
Котаракът, избавен след 18 дни под руините
Когато чува новината за в Турция и Сирия на 6 февруари, доктор Марина Иванова е в Южна Африка. Като ветеринарен доктор и координатор на избавителните задачи на фондация „ Четири лапи “ Иванова е там, с цел да види положението на няколко слона.
Веднага откакто става ясна сериозността на бедствието, тя схваща, че ще би трябвало да изпрати екип. Земетресението с магнитуд 7,8 и последвалите няколко мощни вторични труса предизвикаха гибелта на повече от 50 000 души и унищожиха домовете на милиони.
Иванова се свързва с партньорски организации в Турция, с цел да ревизира от какво имат потребност и по какъв начин може да се помогне. Около две седмици по-късно екипът на „ Четири лапи “ към този момент е на терен, а Иванова идва малко по-късно. Част от групата е и Велизар Ангелов, който е координатор интернационалните планове от българския офис на фондацията.
За първи път видях такова опустошение с очите си.
„ За първи път видях такова опустошение с очите си “, споделя Ангелов. „ Едно е да видиш мащаба на бедствието по малкия екран, напълно друго онлайн на място. Това са десетки, стотици разрушени обитаеми места, хората живеят на палатки “, прибавя той.
Двамата с Иванова обаче са единомислещи, че в Турция организацията по разчистването на срутените здания и възобновяване на градовете е добра. Има изключителни пунктове, в които нуждаещите се да получат поддръжка, а ангажираните доброволци са доста.
Много са и животинските истории с благополучен край, тъй като просто е построена добра конструкция за избавяне и оказване на здравна помощ даже и за тях. Пример за това е казусът на котарака Лео , който е избавен след цели 18 дни под руините.
„ Това е една от случките, които са се запечатали в съзнанието ми “, споделя Иванова. „ В началото котето беше кожа и кости, напълно едва, изглеждаше като че ли няма предпочитание да живее. “
Лекарите обаче го поставят в кувьоз и стартират да го лекуват. Благодарение на положителната мрежа от контакти сред организациите те съумяват да намерят и стопанката на котарака. Тя също е настанена в болница, само че в различен град. За да вдъхнат кураж и на двамата, лекарите вземат решение да създадат видео диалог. А резултатът се вижда в мига, в който котаракът чува гласа на стопанката си.
„ Въпреки че нямаше никаква мощ, Лео незабавно надигна глава, стартира да се умилква към телефона и да се пробва да мърка. Тогава това коте реши, че би трябвало да се живее “, споделя Иванова.
" Все едно земетресението се е случило през вчерашния ден "
Не по този начин оптимистично наподобяват нещата в Сирия . Въпреки че Иванова има дълготраен опит в региони, изумени от бедствия – била е да оказва помощ на животни в Шри Ланка след цунамито през 2005, в Бейрут след детонацията през 2020, а също и в България след наводнението в Мизия и детонацията в Хитрино – тя е потресена от размера на разрушенията и изискванията, в които живеят хората в Сирия.
„ Това, което човек вижда там, е в действителност покъртително. Докато в Турция се вижда, че нещата малко по малко стартират да се оправят, в Сирия ситуацията е в действителност ужасно - гледката е все едно земетресението се е случило през вчерашния ден “, споделя Иванова.
„ Имаше хора, които се опитваха да стигнат под руините като разрушават бетона с елементарен чук – представете си какъв брой няма техника “, прибавя тя.
Точно такова е усещането и на Велизар Ангелов, който показва, че обстановката от двете страни на границата е „ несравнима “. В Сирия ги няма „ тежките машини, които разчистват, няма ги колите за спешна помощ, които хвърчат напред-назад непрестанно, няма вода, няма ток, няма храна “.
Няма ги колите за спешна помощ, няма вода, няма ток, няма храна.
Една от аргументите е, че най-засегнатите региони са под контрола на размирен опозиционни сили и по тази причина за тях няма помощ от държавното управление на Башар ал-Асад, а интернационалната помощ доближава доста мъчно. „ Четири лапи “ е единствената организация за отбрана на животните, която съумява да си издейства позволение да посети регионите, като това се случва след доста бюрократични спънки и дълги договаряния.
Разрешението, което в последна сметка доброволците получават, е за престой единствено 7 часа. В това лимитирано време те съумяват да раздадат няколко тона фуражи край град Джиндирес . Както в Турция, по този начин и в Сирия реакцията на хората е откровена, безкрайна признателност, някои от тях даже се разплакват.
„ В тези региони в дребните обитаеми места главното прехранване е развъждането на животни, най-много кози и овце. Тези хора имат потребност да изхранват своите животни. Затова помощта, която ние оказваме, е в последна сметка точно за хората “, отбелязва Иванова.
Докато е в Сирия, екипът оказва помощ и на ранени животни, които доброволци от два приюта в Идлиб им водят. Тъй като при някои от най-тежките случаи в Сирия просто няма опция да се създадат нужните медицински интервенции, те придвижват животните в Турция – както става с младото куче, превързано саморъчно с дъски.
И макар че както Иванова, по този начин и Ангелов виждат 7-те си часа, прекарани в Сирия, като извънредно потребни, те остават обезпокоени за бъдещето на района и хората там. По думите на Иванова разрушенията са толкоз съществени, а достигащата помощ – толкоз малко, че „ човек не вижда решение “.
„ И с дребното, което ние успяхме да създадем, хората се усещаха щастливи, само че за нас чувството беше, че не е задоволително. Хората не заслужават да живеят в такива условия и да изпитват такова страдалчество “, показва лекарката.
Затова и „ Четири лапи “ възнамерява да продължи помощта за Сирия. В момента екипът разисква опциите още веднъж да посети региона след към месец и събира дарения.
„ Те несъмнено имат потребност от доста, доста помощ “, обобщава Велизар Ангелов.
Това е картина, която се е запечатала в съзнанието му – младо куче, единствено на 2-3 месеца, с тежки счувания на таза и задните крайници и обездвижено благодарение на дървени дъски.
„ Видът на това животно, завързано с тези дървени трупи, с цел да му се запазят крачетата, със стърчащ строшен кокал, беше поразителен “, споделя Велизар Ангелов .
Историята обаче има благополучен край, бърза да добави той. Кучето е откарано от Сирия в Турция, претърпява няколко сполучливи интервенции и към този момент се учи да се движи отначало.
Ангелов и доктор Марина Иванова са двамата български представители в екипа на фондация „ Четири лапи “, които единствено преди дни се завърнаха от Турция и Сирия.
Там интернационалната организация, която се занимава със отбрана на животните по целия свят, оказа помощ в засегнатите от опустошителните трусове региони. Тя е единствената сходна организация, която получи достъп на място и в Сирия.
Медицинската грижа за потърпевши животни е единствено дребна част от помощта, която фондацията оказва в потърпевшите региони. Пред Свободна Европа двамата българи описват, че измежду главните им цели е било да дават храна – общо над 125 тона - както за селскостопански животни като кози, овце и крави, по този начин и за домашни - като кучета и котки.
За доста от жителите на засегнатите от земетресенията райони животните, с изключение на членове на фамилията, са и единственият занаят, означават Марина Иванова и Велизар Ангелов. Затова и помощта за тях в действителност е на първо място помощ за хората.
Котаракът, избавен след 18 дни под руините
Когато чува новината за в Турция и Сирия на 6 февруари, доктор Марина Иванова е в Южна Африка. Като ветеринарен доктор и координатор на избавителните задачи на фондация „ Четири лапи “ Иванова е там, с цел да види положението на няколко слона.
Веднага откакто става ясна сериозността на бедствието, тя схваща, че ще би трябвало да изпрати екип. Земетресението с магнитуд 7,8 и последвалите няколко мощни вторични труса предизвикаха гибелта на повече от 50 000 души и унищожиха домовете на милиони.
Иванова се свързва с партньорски организации в Турция, с цел да ревизира от какво имат потребност и по какъв начин може да се помогне. Около две седмици по-късно екипът на „ Четири лапи “ към този момент е на терен, а Иванова идва малко по-късно. Част от групата е и Велизар Ангелов, който е координатор интернационалните планове от българския офис на фондацията.
За първи път видях такова опустошение с очите си.
„ За първи път видях такова опустошение с очите си “, споделя Ангелов. „ Едно е да видиш мащаба на бедствието по малкия екран, напълно друго онлайн на място. Това са десетки, стотици разрушени обитаеми места, хората живеят на палатки “, прибавя той.
Двамата с Иванова обаче са единомислещи, че в Турция организацията по разчистването на срутените здания и възобновяване на градовете е добра. Има изключителни пунктове, в които нуждаещите се да получат поддръжка, а ангажираните доброволци са доста.
Много са и животинските истории с благополучен край, тъй като просто е построена добра конструкция за избавяне и оказване на здравна помощ даже и за тях. Пример за това е казусът на котарака Лео , който е избавен след цели 18 дни под руините.
„ Това е една от случките, които са се запечатали в съзнанието ми “, споделя Иванова. „ В началото котето беше кожа и кости, напълно едва, изглеждаше като че ли няма предпочитание да живее. “
Лекарите обаче го поставят в кувьоз и стартират да го лекуват. Благодарение на положителната мрежа от контакти сред организациите те съумяват да намерят и стопанката на котарака. Тя също е настанена в болница, само че в различен град. За да вдъхнат кураж и на двамата, лекарите вземат решение да създадат видео диалог. А резултатът се вижда в мига, в който котаракът чува гласа на стопанката си.
„ Въпреки че нямаше никаква мощ, Лео незабавно надигна глава, стартира да се умилква към телефона и да се пробва да мърка. Тогава това коте реши, че би трябвало да се живее “, споделя Иванова.
" Все едно земетресението се е случило през вчерашния ден "
Не по този начин оптимистично наподобяват нещата в Сирия . Въпреки че Иванова има дълготраен опит в региони, изумени от бедствия – била е да оказва помощ на животни в Шри Ланка след цунамито през 2005, в Бейрут след детонацията през 2020, а също и в България след наводнението в Мизия и детонацията в Хитрино – тя е потресена от размера на разрушенията и изискванията, в които живеят хората в Сирия.
„ Това, което човек вижда там, е в действителност покъртително. Докато в Турция се вижда, че нещата малко по малко стартират да се оправят, в Сирия ситуацията е в действителност ужасно - гледката е все едно земетресението се е случило през вчерашния ден “, споделя Иванова.
„ Имаше хора, които се опитваха да стигнат под руините като разрушават бетона с елементарен чук – представете си какъв брой няма техника “, прибавя тя.
Точно такова е усещането и на Велизар Ангелов, който показва, че обстановката от двете страни на границата е „ несравнима “. В Сирия ги няма „ тежките машини, които разчистват, няма ги колите за спешна помощ, които хвърчат напред-назад непрестанно, няма вода, няма ток, няма храна “.
Няма ги колите за спешна помощ, няма вода, няма ток, няма храна.
Една от аргументите е, че най-засегнатите региони са под контрола на размирен опозиционни сили и по тази причина за тях няма помощ от държавното управление на Башар ал-Асад, а интернационалната помощ доближава доста мъчно. „ Четири лапи “ е единствената организация за отбрана на животните, която съумява да си издейства позволение да посети регионите, като това се случва след доста бюрократични спънки и дълги договаряния.
Разрешението, което в последна сметка доброволците получават, е за престой единствено 7 часа. В това лимитирано време те съумяват да раздадат няколко тона фуражи край град Джиндирес . Както в Турция, по този начин и в Сирия реакцията на хората е откровена, безкрайна признателност, някои от тях даже се разплакват.
„ В тези региони в дребните обитаеми места главното прехранване е развъждането на животни, най-много кози и овце. Тези хора имат потребност да изхранват своите животни. Затова помощта, която ние оказваме, е в последна сметка точно за хората “, отбелязва Иванова.
Докато е в Сирия, екипът оказва помощ и на ранени животни, които доброволци от два приюта в Идлиб им водят. Тъй като при някои от най-тежките случаи в Сирия просто няма опция да се създадат нужните медицински интервенции, те придвижват животните в Турция – както става с младото куче, превързано саморъчно с дъски.
И макар че както Иванова, по този начин и Ангелов виждат 7-те си часа, прекарани в Сирия, като извънредно потребни, те остават обезпокоени за бъдещето на района и хората там. По думите на Иванова разрушенията са толкоз съществени, а достигащата помощ – толкоз малко, че „ човек не вижда решение “.
„ И с дребното, което ние успяхме да създадем, хората се усещаха щастливи, само че за нас чувството беше, че не е задоволително. Хората не заслужават да живеят в такива условия и да изпитват такова страдалчество “, показва лекарката.
Затова и „ Четири лапи “ възнамерява да продължи помощта за Сирия. В момента екипът разисква опциите още веднъж да посети региона след към месец и събира дарения.
„ Те несъмнено имат потребност от доста, доста помощ “, обобщава Велизар Ангелов.
Източник: svobodnaevropa.bg
КОМЕНТАРИ