КСНС със 7 предложения към изпълнителната власт по отношение на Северна Македония
Четири години след подписването на контракта от 2017 година Република Северна Македония не направи нужното за неговото осъществяване. Не дава гаранция за осъществяване на поетите задължения. Това съобщи президентът Румен Радев след траялото близо шест часа съвещание на Консултативния съвет за национална сигурност на тематика " Интегриране на Западните Балкани в Европейски Съюз. Роля на Република България в разширението на Европейски Съюз и в процеса на стабилизиране и асоцииране: Република Северна Македония и Албания ".
" Съветът разиска вероятностите за консолидираното на Западните Балкани в Европейски Съюз. Констатирано беше, че в продължение на четири години страната претендент не направи нужното за неговото осъществяване и не дава гаранция за поетите задължения. В резултат на извършената през септември 2019 година среща при президента с присъединяване на представители от изпълнителната и законодателната власт бе призната рамкова позиция по отношение на разширението на Европейски Съюз. Посочените документи са основа на политиката във връзка с разширението на Европейски Съюз с РСМ и Република Албания и обосноваха отстоявания отвод на България да утвърди началото на договарянията за участие на РСМ ", съобщи Радев.
Държавният глава посочи, че преди 30 години, на 15 януари 1992 година България първа в света е признала днешна Република Северна Македония за новосъздадена самостоятелна страна.
" България в никакъв случай не е отричала правото на жителите на Северна Македония да се самоопределят на база лично съзнание и да употребяват своите езици. В същото време България държи на цялостното пълноправие на македонските българи с останалите нации на РСМ с експлицитното изписване в тяхната конституция. Десетилетната политика на дискриминация на македонските българи, 120 хиляди от които са български жители и жители на Европейски Съюз, напоследък ескалира в открити обществени офанзиви ", добави той.
Правата на македонските българи са основен детайл от Копенхагенските критерии за участие, безапелационен беше Румен Радев. " Не могат да са предмет на договаряния и тяхната отбрана е категорично посочена. Участниците се сплотиха, че са нужни всеобхватни и целенасочени дейности за възобновяване на доверието във всички области от съвместен интерес. От изключително значение са инфраструктурните, транспортни и енергийни планове с акцент върху Коридор №8. Това ще донесе до превъзмогване на несъгласията и ще даде подтик за ускорение на преговорния развой ”, сподели още президентът.
Президентът уточни признатите на Консултативния съвет за национална сигурност решения:
При осъществяване на вътрешната политика Министерският съвет да съблюдава националната позиция на България, като съблюдава условията от Договора през 2017 г, Рамковата позиция от 2019 година и декларацията на 44-ото Народно събрание;Даването на единодушие за началото на договаряния за влизане на Северна Македония в Европейски Съюз да не се обвързва със периоди, а с действителни резултати, изключително във връзка с македонските българи;Изпълнителната власт да продължи да работи за отчитане на осъществяването на Договора от 2017 година в преговорния развой за участие на Северна Македония в ЕС;Изпълнителната власт да изготви и обезпечи проект за деяние с ограничения за реализиране на осезателен прогрес във всички области на двустранните отношения;Изпълнителната власт да предложи на сътрудниците в Северна Македония основаването на взаимни работни групи по области в сходство с Договора за добросъседство от 2017 г. Да се подхващат ограничения за ускорение на създаване на Коридор №8 като автомагистрала, жп линия, енергийна и цифрова съгласуваност взаимно със Северна Македония и Албания.Да се предложи на македонския парламент структуриран разговор сред парламентарни комисии и групи за другарство.
Заседанието на КСНС се организира броени дни преди подготвяното посещаване на премиера Кирил Петков в Скопие на 18 януари, където ще се срещне с бъдещия министър председател на югозападната ни съседка Димитър Ковачевски. Поводът за визитата е 30-годишнината от признаването на самостоятелната македонска страна от България.
В съвещанието участваха председателят на Народното събрание Никола Минчев, по един представител на седемте парламентарни групи, министър председателят Кирил Петков, вицепремиерът и финансов министър Асен Василев, министрите на вътрешните работи Бойко Рашков и на защитата Стефан Янев, заместник-министърът на външните работи Ирена Димитрова и ръководителите на Държавните организации " Национална сигурност " и " Разузнаване " - Пламен Тончев и Антоан Гечев, както и посланикът на България в Скопие Ангел Ангелов.
" Ако България промени позицията си по въпросите за Северна Македония и участието ѝ в Европейски Съюз, Вътрешна македонска революционна организация ще изиска свикването на референдум по тематиката ", съобщи евродепутатът Ангел Джамбазки преди началото на Консултативния съвет по национална сигурност при президента. " Знаете, че сме правили доста опити за референдуми, само че не се сещам за нито една тематика която да е по-рефердумна от тази. Настояваме лицата, които могат по Конституция да го създадат. Ако не се направи - имаме готовността и желанието да свикаме народен референдум. Най-общо въпросът може да бъде би трябвало да бъде: Съгласен ли сте България да даде единодушие за начало на договарянията за Северна Македония, единствено в случай че извърши следните условия за участие ", съобщи Джамбазки.
На КСНС при президента Румен Радев постигнахме единна позиция във връзка с РСМ, сподели Десислава Атанасова от ГЕРБ-СДС след края на съвета. " Имаме консенсус по всички въпроси, въпреки че лиши време. Няма да разясня какво се е случило на КСНС, имаше отчети на външно министерство, които сме обсъждали. Изразяваха се позиции, обсъждаме и препотвърдихме към този момент отстояваните такива. Защитаваме освен националния интерес, само че и този на хората, които имат българско съзнание и живеят в РСМ. Ясно е написано в нашето мнение, че договарянията ще продължат не времево, а когато има изпълнени условия ", изясни тя.
Новината е, че няма вест, има цялостен консенсус на база на Декларацията на 44-то Народно заседание, разяснява резултатите от провелото се при президента съвещание на КСНС ръководителят на ПГ " Демократична България " Христо Иванов. Той дефинира съвещанието като ползотворно.
" Съветът разиска вероятностите за консолидираното на Западните Балкани в Европейски Съюз. Констатирано беше, че в продължение на четири години страната претендент не направи нужното за неговото осъществяване и не дава гаранция за поетите задължения. В резултат на извършената през септември 2019 година среща при президента с присъединяване на представители от изпълнителната и законодателната власт бе призната рамкова позиция по отношение на разширението на Европейски Съюз. Посочените документи са основа на политиката във връзка с разширението на Европейски Съюз с РСМ и Република Албания и обосноваха отстоявания отвод на България да утвърди началото на договарянията за участие на РСМ ", съобщи Радев.
Държавният глава посочи, че преди 30 години, на 15 януари 1992 година България първа в света е признала днешна Република Северна Македония за новосъздадена самостоятелна страна.
" България в никакъв случай не е отричала правото на жителите на Северна Македония да се самоопределят на база лично съзнание и да употребяват своите езици. В същото време България държи на цялостното пълноправие на македонските българи с останалите нации на РСМ с експлицитното изписване в тяхната конституция. Десетилетната политика на дискриминация на македонските българи, 120 хиляди от които са български жители и жители на Европейски Съюз, напоследък ескалира в открити обществени офанзиви ", добави той.
Правата на македонските българи са основен детайл от Копенхагенските критерии за участие, безапелационен беше Румен Радев. " Не могат да са предмет на договаряния и тяхната отбрана е категорично посочена. Участниците се сплотиха, че са нужни всеобхватни и целенасочени дейности за възобновяване на доверието във всички области от съвместен интерес. От изключително значение са инфраструктурните, транспортни и енергийни планове с акцент върху Коридор №8. Това ще донесе до превъзмогване на несъгласията и ще даде подтик за ускорение на преговорния развой ”, сподели още президентът.
Президентът уточни признатите на Консултативния съвет за национална сигурност решения:
При осъществяване на вътрешната политика Министерският съвет да съблюдава националната позиция на България, като съблюдава условията от Договора през 2017 г, Рамковата позиция от 2019 година и декларацията на 44-ото Народно събрание;Даването на единодушие за началото на договаряния за влизане на Северна Македония в Европейски Съюз да не се обвързва със периоди, а с действителни резултати, изключително във връзка с македонските българи;Изпълнителната власт да продължи да работи за отчитане на осъществяването на Договора от 2017 година в преговорния развой за участие на Северна Македония в ЕС;Изпълнителната власт да изготви и обезпечи проект за деяние с ограничения за реализиране на осезателен прогрес във всички области на двустранните отношения;Изпълнителната власт да предложи на сътрудниците в Северна Македония основаването на взаимни работни групи по области в сходство с Договора за добросъседство от 2017 г. Да се подхващат ограничения за ускорение на създаване на Коридор №8 като автомагистрала, жп линия, енергийна и цифрова съгласуваност взаимно със Северна Македония и Албания.Да се предложи на македонския парламент структуриран разговор сред парламентарни комисии и групи за другарство.
Заседанието на КСНС се организира броени дни преди подготвяното посещаване на премиера Кирил Петков в Скопие на 18 януари, където ще се срещне с бъдещия министър председател на югозападната ни съседка Димитър Ковачевски. Поводът за визитата е 30-годишнината от признаването на самостоятелната македонска страна от България.
В съвещанието участваха председателят на Народното събрание Никола Минчев, по един представител на седемте парламентарни групи, министър председателят Кирил Петков, вицепремиерът и финансов министър Асен Василев, министрите на вътрешните работи Бойко Рашков и на защитата Стефан Янев, заместник-министърът на външните работи Ирена Димитрова и ръководителите на Държавните организации " Национална сигурност " и " Разузнаване " - Пламен Тончев и Антоан Гечев, както и посланикът на България в Скопие Ангел Ангелов.
" Ако България промени позицията си по въпросите за Северна Македония и участието ѝ в Европейски Съюз, Вътрешна македонска революционна организация ще изиска свикването на референдум по тематиката ", съобщи евродепутатът Ангел Джамбазки преди началото на Консултативния съвет по национална сигурност при президента. " Знаете, че сме правили доста опити за референдуми, само че не се сещам за нито една тематика която да е по-рефердумна от тази. Настояваме лицата, които могат по Конституция да го създадат. Ако не се направи - имаме готовността и желанието да свикаме народен референдум. Най-общо въпросът може да бъде би трябвало да бъде: Съгласен ли сте България да даде единодушие за начало на договарянията за Северна Македония, единствено в случай че извърши следните условия за участие ", съобщи Джамбазки.
На КСНС при президента Румен Радев постигнахме единна позиция във връзка с РСМ, сподели Десислава Атанасова от ГЕРБ-СДС след края на съвета. " Имаме консенсус по всички въпроси, въпреки че лиши време. Няма да разясня какво се е случило на КСНС, имаше отчети на външно министерство, които сме обсъждали. Изразяваха се позиции, обсъждаме и препотвърдихме към този момент отстояваните такива. Защитаваме освен националния интерес, само че и този на хората, които имат българско съзнание и живеят в РСМ. Ясно е написано в нашето мнение, че договарянията ще продължат не времево, а когато има изпълнени условия ", изясни тя.
Новината е, че няма вест, има цялостен консенсус на база на Декларацията на 44-то Народно заседание, разяснява резултатите от провелото се при президента съвещание на КСНС ръководителят на ПГ " Демократична България " Христо Иванов. Той дефинира съвещанието като ползотворно.
Източник: manager.bg
КОМЕНТАРИ