Паднала от 3000 м: Единствената оцеляла сред 92-ма пътници в самолет, ударен от мълния
Четири деца оцеляха в продължение на седмици след самолетна злополука. Те бяха открити живи в джунглата на Колумбия, откакто дребен пътнически аероплан се разруши на 1 май. При случая починаха водачът и двама възрастни пасажери. Четирите деца – на 1, 4, 9 и 13 години, останаха невредими и съумяха да намерят избавление. Историята на Джулиан Дилер, случила се 50 години по-рано, е доста сходна. Тя се бори с глада, комарите и страха от гибелта, само че оцелява.
Познанията им за ядливите плодове и семена са били ключът към оцеляването имНапълно изтощена, с изгорени от слънцето плещи и със замъглени от апетит мисли, Джулиан се пробва да се изкачи по хълма пред нея. За няколко изминати метра се нуждае от часове. Има мъчителна рана на гърба, червеи са прояли дупка в кожата ѝ. Но най-сетне стартира да изпитва облекчение.
След 10 дни сама в перуанската тропическа гора, тя най-сетне намира знак за човешка цивилизация – лодка и заслон, изработен от палмови листа. Тя се вторачва в единствения си късмет за оцеляване.
Те оцеляха след самолетна злополукаСпи, надява се и чака. От време на време Джулиан се пробва да хване жаба, с цел да засити глада си. Никой обаче не идва, а тя се усеща прекомерно слаба, с цел да продължи. На единадесетия ден трима мъже излизат от гората.
„ Аз съм Джулиан, оцелях при разбиването на самолета LANSA ”, споделя 17-годишното момиче на испански.
Нейната история обикаля света. Тя е единствената, оживяла при злополуката в Източно Перу в края на 1971 година, при която починаха 91 души.
Джулиан познава законите на джунглата. Тя е израснала с родителите си зоолози в изследователска станция в перуанската тропическа гора.
През 1998 година режисьорът Вернер Херцог прави документалния филм „ Падането на Джулиан в джунглата “, а четири десетилетия след злополуката тя написа книга. „ Когато паднах от небето. Как джунглата ми върна живота ” е преведена на дванадесет езика.
Ред 19, място F
На 24 декември 1971 година Джулиан и майка ѝ са измежду тълпата на летището в Лима. В залата за чекиране е цялостен безпорядък. Няколко полета са анулирани предходния ден и в този момент стотици пасажери се пробват да заловен различен аероплан, с цел да се приберат вкъщи за Коледа.
Режисьорът Вернер Херцог, който години по-късно се среща с Джулиан за документалния филм за нея, е измежду чакащите.
Джулиан и майка ѝ съумяват да си намерят места в самолета на перуанската самолетна компания LANSA.
„ Когато най-сетне видяхме машината, тя ни изглеждаше превъзходна, като чисто нова. “ По-късно се оказва, че не е по този начин. Двете дами заемат местата си. Предпоследен ред, номер 19. Джулиан а седи до прозореца, място F, майка ѝ е в средата на редицата от трима. До пътеката е мъж. Полетът от Лима до Пукалпа би трябвало да отнеме към час. Настроението e приповдигнато, всички чакат Коледа с неспокойствие.
След половин час еуфорията изчезва и идва място за суматохата. Самолетът се насочва право към фронта на гръмотевична стихия и стартира да се тресе. Хората крещят. Багажът пада от рафтовете, чашите летят във въздуха. Джулиан чува майка си да споделя: „ Вече всичко свърши. “ Това е последният път, в който чува гласа ѝ.
Самотно хвърчене на седалка във въздуха
View this post on Instagram
Самолетът пада от 3000 метра височина, само че без Джулиан. Седалката, за която е завързана, се върти сама във въздуха. Как тъкмо се е случило остава като въпрос на спекулации. Самолетът евентуално е бил разрушен на части от гръмотевица, а седалката е била изхвърлена отвън машината с пасажера върху нея.
Джулиан пада. Губи схващане и продължава да пада. Събужда и се вижда джунглата пред себе си. Усеща по какъв начин коланът стопира дъха ѝ.
Когато идва на себе си, тя лежи на мека растителност. Тялото ѝ е покрито с тиня, очилата ѝ са изчезнали. Лявото ѝ око е подуто, има комоцио и счупена ключица, както и няколко разкъсвания. Но е жива. В този миг тя не изпитва боязън, по-късно дефинира чувството за „ безгранично възприятие на самотност “.
„ Никога няма да не помни картината, която видях, когато отворих очи - върховете на дърветата колосите в джунглата и златна светлина, минаваща през тях, която кара всичко да свети в доста нюанси “, споделя Джулиан за момента на събуждането си.
Торбичка с плодови бонбони
Джулиан не намира никакви парчета или елементи от багаж, само че открива торбичка с плодови бонбони. Иска да напусне мястото, на което е паднала, а по този начин излиза от обсега на търсещите самолети.
Тя открива доста мъничък поток, само че знае, че там, където има дребен, има и по-голямк, който най-после се влива в река.
През деня следва течащата вода, а когато се стъмни, остава в закътано място за сън.
Когато вали, мощните капки и студът не ѝ дават да заспи, а когато е изсъхнало, я мъчат комари и мушици. Тя доста мисли за майка си и се вкопчва в мисълта, че и тя може да е жива.
Бонбоните са единственото и прехранване. Няма нож за корените и запалка - за риба на огън.
Тъй като декември е дъждовният сезон, плодове също съвсем няма.
Уроците на джунглата
На шестия ден Джулиан се натъква на огромна река. За да избегне риска да настъпи отровни змии или паяци, тя първо гази през водата, а по-късно се оставя да на течението да я носи. Водите са обитание за каймани, само че момичето знае, че те нормално не атакуват хора.
„ Моето преимущество беше, че бях живял в джунглата задоволително дълго. Родителите ми бяха зоолози и съвсем нямаше нещо, което да не са ми посочили “, споделя Джулиан в книгата си.
Плува, почива, надява се, съмнява се. Силите на Джулиан понижават. Слънцето напича кожата ѝ, мухите са снесли яйца в раните ѝ. Тя стартира да си фантазира, ненадейно вижда покриви и чува звуци на пилета.
„ Едва открих следващи сили. Осъзнавах, че би трябвало да хапвам нещо, в случай че не желая да умра. Но какво? “, пита се Джулиан. Така стига до чакълен бряг, на който открива лодката и заслона, където е открита и избавена от трима горски служащи на 3 януари 1972 година
View this post on Instagram
Бронята на изживяното
Едва десетилетия по-късно тя съумява да приказва за претърпяното.
„ Едва неотдавна осъзнах по какъв начин съм живяла през последните 40 години - с ризница, която едвам в този момент постепенно се чупи “,споделя Джулиан пред Süddeutsche Zeitung през 2014 година
След злополуката момичето записва да учи биология и има докторска степен за живота на прилепите. По-късно Джулиан става заместник-директор на Баварската държавна зоологическа колекция в Мюнхен и към момента дава отговор за изследователската станция в Перу, която родителите ѝ основават. През 2021 година Джулиан получи Федералния кръст за заслуги за отношението си към природата и хората в перуанската тропическа гора.
През годините осъзнава, че желае да продължи делото на родителите си. „ Дадоха ми втори живот. Използвам го, с цел да защитя гората ”, споделя тя.
