Социалните служби във Варна отнеха четирите деца от родителите им, съдът обаче им ги върна
Четири деца бяха върнати още веднъж на родителите си посредством решение на Варненския административен съд. Те били отнети от фамилията и настанени в Център за настаняване от фамилен вид в с. Кичево.
В претекстовете си съдът сочи свидетелски показания на комшия, който е живял дълго време в една постройка със семейство и декларира, че „ децата са били постоянно чисти, нахранени и неагресивни. Изключително скромни и тихи, те не създавали проблеми на съседи, техните родители също. Жилището им било хигиенично поддържано. “ В своето решение съдът приема, че не се открива от доказателствата, че несъмнено е предпазен „ най-хубавият “ интерес на децата, с оглед подхванатата мярка във връзка с тях – отнемането им от родителите и краткотрайното им настаняване в ЦНСТ. Съдът акцентира, че ответникът не е направил преценка на физическите, психическите и прочувствените потребности на децата, която кореспондира със задължението му да реши кой е техният „ най-хубав интерес “. В хода на делото не се потвърди, посредством събраните писмени доказателства, че децата – всички или някои от тях, са нападателни, физически или душевен засегнати, живеещи в среда на принуждение или душевен тормоз, в положение на стрес. Съдът намира като недоказано изказванието в заповедите на ответника, че ангажираността на родителите към децата им е незадоволителна. В претекстовете си съдът сочи, че настаняването на дете отвън фамилията е последна мярка за протекция, която следва да се ползва при съществуване на една или повече от плануваните в закона предпоставки и във всеки случай, при спазване на „ най-хубавия интерес “ на детето, което в съответния случай не е сторено. Правото на детето да резервира персоналните връзки с родителя си е предпазено от интернационалното право, което обезпечава детето да не бъде разделяно от родителите си срещу тяхната воля, с изключение на когато способените управляващи решат, че такова делене е належащо за висшите ползи на детето. Това директно, незабавно делене е допустимо в случаите на малтретиране, само че в сегашния проблем безапелационни и безспорни данни за това няма. Затова съдът приема, че в полза на децата Д. Б. Л., Л. Б. Л., А. Б. Л. и С. Б. Л. е те да останат в фамилията на родителите си, оповестяват от пресцентъра на съда във Варна.
Решението на Административен съд – Варна е постановено по чл.27а от Закона за протекция на детето ( Чл. 27а. „ Заповедта на шефа на дирекция " Социално подкрепяне " по чл. 27, алинея 1, в това число в случаите на незабавно настаняване отвън фамилията, предстои на авансово осъществяване по силата на закона, само че може да се апелира от родителите на детето в 14-дневен период от съобщаването “) и създава деяние до произнасянето на Районния съд за окончателното настаняване на децата в отвън фамилна среда.
В претекстовете си съдът сочи свидетелски показания на комшия, който е живял дълго време в една постройка със семейство и декларира, че „ децата са били постоянно чисти, нахранени и неагресивни. Изключително скромни и тихи, те не създавали проблеми на съседи, техните родители също. Жилището им било хигиенично поддържано. “ В своето решение съдът приема, че не се открива от доказателствата, че несъмнено е предпазен „ най-хубавият “ интерес на децата, с оглед подхванатата мярка във връзка с тях – отнемането им от родителите и краткотрайното им настаняване в ЦНСТ. Съдът акцентира, че ответникът не е направил преценка на физическите, психическите и прочувствените потребности на децата, която кореспондира със задължението му да реши кой е техният „ най-хубав интерес “. В хода на делото не се потвърди, посредством събраните писмени доказателства, че децата – всички или някои от тях, са нападателни, физически или душевен засегнати, живеещи в среда на принуждение или душевен тормоз, в положение на стрес. Съдът намира като недоказано изказванието в заповедите на ответника, че ангажираността на родителите към децата им е незадоволителна. В претекстовете си съдът сочи, че настаняването на дете отвън фамилията е последна мярка за протекция, която следва да се ползва при съществуване на една или повече от плануваните в закона предпоставки и във всеки случай, при спазване на „ най-хубавия интерес “ на детето, което в съответния случай не е сторено. Правото на детето да резервира персоналните връзки с родителя си е предпазено от интернационалното право, което обезпечава детето да не бъде разделяно от родителите си срещу тяхната воля, с изключение на когато способените управляващи решат, че такова делене е належащо за висшите ползи на детето. Това директно, незабавно делене е допустимо в случаите на малтретиране, само че в сегашния проблем безапелационни и безспорни данни за това няма. Затова съдът приема, че в полза на децата Д. Б. Л., Л. Б. Л., А. Б. Л. и С. Б. Л. е те да останат в фамилията на родителите си, оповестяват от пресцентъра на съда във Варна.
Решението на Административен съд – Варна е постановено по чл.27а от Закона за протекция на детето ( Чл. 27а. „ Заповедта на шефа на дирекция " Социално подкрепяне " по чл. 27, алинея 1, в това число в случаите на незабавно настаняване отвън фамилията, предстои на авансово осъществяване по силата на закона, само че може да се апелира от родителите на детето в 14-дневен период от съобщаването “) и създава деяние до произнасянето на Районния съд за окончателното настаняване на децата в отвън фамилна среда.
Източник: petel.bg
КОМЕНТАРИ