Четенето е единственото културно занимание у нас, което бележи ръст след COVID-пандемията
Четем от ден на ден. 60% от българите прочитат приблизително по 10 книги на година, до момента в който 40 на 100 не са прелистили нито една, демонстрира национално изследване.
Четенето обаче е единственото културно занятие у нас, което бележи растеж от COVID-пандемията насам, написа bTV.
От столичната библиотека тази година са взети над 700 хиляди книги - това е с над 10 % повече по отношение на 2023-та. Само за последните 12 месеца читателите в библиотеката са се нараснали с над 22 хиляди души и по този начин доближават до над 100 хиляди регистрирани клиенти. 30-годишният Адриан прекрачва прага на библиотеката едвам на 9.
" Когато не съм ангажиран с друго – чета “, споделя той.
Тази година към този момент има над 100 прочетени книги. Харесва българските писатели от 20-те и 30-те години на предишния век “.
" Тогава се основават изключителни мостри на литературата - един Чавдар Мутафов, позабравен, брачен партньор на Фани Попова - Мутафова, прочее извънреден проектант... Един Владимир Полянов с неговите диаболични повести и разкази. Един Кирил Христов - не се откри някой да преиздаде след 90-те години неговите романи “, разяснява Адриан.
Столичната библиотека разполага с над милион тома. Тази година максимален интерес е имало към българските създатели на детска литература.
Предпочитания има и към книгите с художествена литература, философия, логика на психиката, политика и география.
" Над 60% от нашите читатели са младежи до 30-годишна възраст и има един подем бих могла да кажа към използването на библиотеките, тъй като от ден на ден хора осъзнават цената и смисъла от съществуването на библиотеките “, разяснява доктор Светослава Тончева от бранш " Обществени, естествени и точни науки “ в Столичната библиотека.
" Това, което би трябвало да се направи е политика в Националната тактика за просвета, каквато ние към момента нямаме. Да се разбере, че културата и в частност четенето - това е учебното заведение за живота. Ние през четенето разбираме какви можем да бъдем, какви не желаеме да бъдем. Разбираме доста повече за прочувствения свят, за прочувствената действителност, която не постоянно е забележима в един консуматорски свят, в какъвто живеем “, разяснява Янина Танева, създател на " Фабрика за хрумвания “.
Въпреки че четем повече към момента европейската статистика демонстрира, че България се подрежда на едно от последните места по този индикатор.
Четенето обаче е единственото културно занятие у нас, което бележи растеж от COVID-пандемията насам, написа bTV.
От столичната библиотека тази година са взети над 700 хиляди книги - това е с над 10 % повече по отношение на 2023-та. Само за последните 12 месеца читателите в библиотеката са се нараснали с над 22 хиляди души и по този начин доближават до над 100 хиляди регистрирани клиенти. 30-годишният Адриан прекрачва прага на библиотеката едвам на 9.
" Когато не съм ангажиран с друго – чета “, споделя той.
Тази година към този момент има над 100 прочетени книги. Харесва българските писатели от 20-те и 30-те години на предишния век “.
" Тогава се основават изключителни мостри на литературата - един Чавдар Мутафов, позабравен, брачен партньор на Фани Попова - Мутафова, прочее извънреден проектант... Един Владимир Полянов с неговите диаболични повести и разкази. Един Кирил Христов - не се откри някой да преиздаде след 90-те години неговите романи “, разяснява Адриан.
Столичната библиотека разполага с над милион тома. Тази година максимален интерес е имало към българските създатели на детска литература.
Предпочитания има и към книгите с художествена литература, философия, логика на психиката, политика и география.
" Над 60% от нашите читатели са младежи до 30-годишна възраст и има един подем бих могла да кажа към използването на библиотеките, тъй като от ден на ден хора осъзнават цената и смисъла от съществуването на библиотеките “, разяснява доктор Светослава Тончева от бранш " Обществени, естествени и точни науки “ в Столичната библиотека.
" Това, което би трябвало да се направи е политика в Националната тактика за просвета, каквато ние към момента нямаме. Да се разбере, че културата и в частност четенето - това е учебното заведение за живота. Ние през четенето разбираме какви можем да бъдем, какви не желаеме да бъдем. Разбираме доста повече за прочувствения свят, за прочувствената действителност, която не постоянно е забележима в един консуматорски свят, в какъвто живеем “, разяснява Янина Танева, създател на " Фабрика за хрумвания “.
Въпреки че четем повече към момента европейската статистика демонстрира, че България се подрежда на едно от последните места по този индикатор.
Източник: skandal.bg
КОМЕНТАРИ