Тайните на гейшите
, четем в “Последната гейша ” на Сайо Масуда
Кимоната на гейшите може и да са първокласни, само че не и животът им, както се схваща от книгата. Униформата не позволява вариации – бяло лице, възглавница на гърба, чорапи и обичайните налъми. Това е по този начин от епохи, по този начин е и през днешния ден. “Гейша ” по принцип значи креативна персона – създател, който развлича. Според японските разбирания това е момиче, което свири на шамисен и споделя истории, с цел да поддържа положителното въодушевление на мъжете.
Жените влизат в тази специалност чак в края на 18 век – до тогава само мъже са имали уговорката да забавляват императора като придворни шутове. А когато към съсловието се причисляват и дамите, характерът на активността разумно се уголемява – към досегашните задания се прибавя и “развлечението за цялото тяло ”. Или както написа Сайо Масуда в книгата си: “В живота си съм усвоила само изкуствата и любовната игра ”.
Официално сред проститутката и гейшата има разлика, само че най-малко през 1930-те и 1940-те години не е съществувало никакво разделяне сред двете специалности, споделя Масуда. Междувременно преспиването с клиентите не е измежду уговорките на гейшата, това става единствено по нейно предпочитание. Въпреки това никой не би пратил щерка си на учебния карнавал с костюм на гейша. Както се знае от дълго време специалността напълно не е толкоз елегантна, колкото са кимоната, носени от нейните представителки. Сайо Масуда единствено удостоверява това.
Гейшата би трябвало преди всичко да може да разсмива, да забавлява с приятни диалози, да танцува. И непрекъснато да налива на мъжете оризово вино – с цел да може като пийнат, да се провиснал и да продължат фиестата с дамата на някое сепаре, най-добре за цяла нощ. Така печелят и съдържателите на заведенията, и тези, които дават гейшите. Всичко е проведено доста строго, девойките носят и табелки с имената, с цел да няма повтаряне на поръчките. Оръдието на труда е личното тяло. Но освен за секс, а и за танци. Паралелно гейшата подрънква на триструнния шамисен – инструмента, от който гостите още повече се отпускат.
 |
Коя е най-неприятната страна на работата? Мъжете естествено, безапелационна е Сайо Масуда. На девойките им се постанова да вземат това, което им се дава. Масуда да вземем за пример попаднала при един кривоглед вид, който можел да й бъде дядо. Но въпреки всичко да бъдеш гейша може и да е добре. За Масуда да вземем за пример пътят към тази специалност е бил нещо като избавление. В продължение на няколко години тя е била подложена на тежък физически труд в една плантация. Един ден обаче майка й я продала на една госпожа, която желала да я трансформира в “творческа персона ”, с цел да може да изкарва от нея пари.
Продължителността на кариерата всекидневно се договаря с пазарлък, споделя още Масуда. Пълноценна гейша се става за към 10 години, само че има и една спомагателна година – в символ на признателност за образованието. След това гейшата към този момент може да стартира да работи за своя лична сметка. Тази специалност е в действителност единствено за смирени и услужливи дами, забили взор в земята, обобщава Масуда. И не е неистина, че в дъното на всичко стои търговията с хора.
Инфо: DW
