ЗА МИСЛЕНЕТО НА ИДОЛИТЕ
Чета преразказано изявление, обещано в БНР, от И.К. – един от идолите на прехода.
Нашият Преход си има трима-четирима идоли, обожествявани от своите почитатели. Като имат вяра на идолите си, обожателите им се усещат близо един до различен – сред тях няма нищо, никакво разстояние, никакъв въздух – всичко е компактно и единно. И концепциите и задачите са само верните.
Така обожателят (симпатизантът и последователят) се усеща смесен с мозъка на Вожда и се трансформира в пестник, стена и мощ.
Та този, несъмнено доста интелигентен и несъмнено леден тотем е анализирал горещата обстановка сред Русия, Украйна, Съединени американски щати и НАТО.
Спестявам предстоящите от персона като неговата избрания, че Русия и Путин са агресори, че НАТО би трябвало да го дава доста по-твърдо, а България – още доста по-твърдо. Това се чака от него.
Има един подробност обаче от изявлението му, който ме порази.
На въпрос дали Путин ще нападне въпреки всичко Украйна, идолът от Прехода дава отговор почти по този начин: „ Едва ли, тъй като след това няма да има никакъв персонален потребен ход. “
Ето това е мисленето на идолите – това е цялата им логичност в политиката. И най-тъжното е, че са прави.
Каква е изгодата в персонален проект от протичащото се – това е само значимото. Не кой е крив или кой е прав, не кой се уголемява или кой се смалява, не кой нарушава интернационалните договорености, не къде е истината (ако я има изобщо), а какво ще завоюва или изгуби Путин, Зеленски, Байдън или Макрон. В случая – Путин.
В изявлението са казани и доста други неща, несъмнено, само че това – за персоналната полза на Путин, е гвоздеят.
Запомнете го това мислене – това висше политическо мислене, тази лична логичност. В него хората, живота им, любовта и здравето им, страните им нямат никакво значение. Значение има личността.
Този същият дребен Вожд на Прехода в миналото, в спешен за Балканите миг постъпи по същия метод – направи както му беше преференциално персонално и каквото се очакваше от него. После го изясни, че било най-хубавото за България, че нямало как…
И настоящата ни история го изяснява по същия метод – засега…
Николай Милчев
Нашият Преход си има трима-четирима идоли, обожествявани от своите почитатели. Като имат вяра на идолите си, обожателите им се усещат близо един до различен – сред тях няма нищо, никакво разстояние, никакъв въздух – всичко е компактно и единно. И концепциите и задачите са само верните.
Така обожателят (симпатизантът и последователят) се усеща смесен с мозъка на Вожда и се трансформира в пестник, стена и мощ.
Та този, несъмнено доста интелигентен и несъмнено леден тотем е анализирал горещата обстановка сред Русия, Украйна, Съединени американски щати и НАТО.
Спестявам предстоящите от персона като неговата избрания, че Русия и Путин са агресори, че НАТО би трябвало да го дава доста по-твърдо, а България – още доста по-твърдо. Това се чака от него.
Има един подробност обаче от изявлението му, който ме порази.
На въпрос дали Путин ще нападне въпреки всичко Украйна, идолът от Прехода дава отговор почти по този начин: „ Едва ли, тъй като след това няма да има никакъв персонален потребен ход. “
Ето това е мисленето на идолите – това е цялата им логичност в политиката. И най-тъжното е, че са прави.
Каква е изгодата в персонален проект от протичащото се – това е само значимото. Не кой е крив или кой е прав, не кой се уголемява или кой се смалява, не кой нарушава интернационалните договорености, не къде е истината (ако я има изобщо), а какво ще завоюва или изгуби Путин, Зеленски, Байдън или Макрон. В случая – Путин.
В изявлението са казани и доста други неща, несъмнено, само че това – за персоналната полза на Путин, е гвоздеят.
Запомнете го това мислене – това висше политическо мислене, тази лична логичност. В него хората, живота им, любовта и здравето им, страните им нямат никакво значение. Значение има личността.
Този същият дребен Вожд на Прехода в миналото, в спешен за Балканите миг постъпи по същия метод – направи както му беше преференциално персонално и каквото се очакваше от него. После го изясни, че било най-хубавото за България, че нямало как…
И настоящата ни история го изяснява по същия метод – засега…
Николай Милчев
Източник: svobodnoslovo.eu
КОМЕНТАРИ