Hаблюдавайки настоящия европейски партиен елит мисля, че по-вероятната развръзка ще е разпадане на този съюз и всеки да се оправя както може. А това за България е хептен зле
Чета опорките с които ни заливат българските (пък и освен български) либерали и стигам до извода, че тези хора в действителност са попаднали страната на чудесата и не схващат най-елементарни неща и процеси. При това състояние заклинанията и мераците да ги управляват са меко казано идиотизъм.
Една от обичаните опорки за провежданата сега политика на Тръмп е, че с нея той ще загуби вечно хегемонията на Съединени американски щати в интернационален проект.
И тук идва цялостното недоумение на това какво се случва. От началото на предишния век в международен проект има две водещи посоки мощно залегнали в интернационалната политика - либерализма против реализма. Просто казано философията на либерализма се свежда до това, че за развиване на обществата е нужен един наддържавен международен хайлайф, който да задава разпоредбите - т.е. едно Световно държавно управление. Всъщност в основата на либерализма е концепцията на Удроу Уилсън, надградена в следващи интервали и известна все още като Глобализъм. В Теориите на конспирациите се назовава Дълбоката страна, а политиката й Новия международен ред.
От другата страна на барикадата е философията на рационализма, материализирана в американската теория Монро - която в кратце съставлява свят построен на база районни Велики сили и ръководен на база техните групови решения.
Тръмп е последовател точно на втората доктрина. В неговата визия света следва да бъде построен от няколко Велики сили, които между тях да вземат решение световните въпроси. Разбира се и Съединени американски щати да е най-великия измежду великите. А основният детайл на Величието се показва в това, че една страна с цел да е велика би трябвало да си е самодостатъчна. И тъкмо в това се корени и провежданата от него политика. Така че Тръмп въобще не си показва еднополюсен модел, а Съединени американски щати да бъде международен хегемон и служител на реда.
Какво следва от това? Към момента в света съществуват две плюс две страни, които дават отговор на тези критерии. Двете, които действително са постигнали цялостна самодостатъчност са Съединени американски щати и Китай. Другите, които са напълно близо и могат да го реализиран са Русия и Индия.
Къде във всичко това е Европейският съюз и европейските страни, сиреч и ние? Ами на този стадий нас ни няма в този нов Световен ред или по-точно сме в миманса. Това обрисува и вероятните вероятности - Европейският съюз или се разпада на съставните си елементи или се преучредява, само че към този момент на напълно друга база, на правилата на Конфедерация или нещо сходно. Само тогава може да стане самодостатъчен, т.е. да се трансформира във Велика мощ. Трети път за Европейски Съюз на практика не съществува. Ако не може да е фактор то ще бъде просто спътник на някоя от Великите сили. За страдание, наблюдавайки сегашния европейски партиен хайлайф мисля, че по-вероятната развръзка ще е раздробяване на този съюз и всеки да се оправя както може. А това за България е хептен зле.
Даниел Божилов
Една от обичаните опорки за провежданата сега политика на Тръмп е, че с нея той ще загуби вечно хегемонията на Съединени американски щати в интернационален проект.
И тук идва цялостното недоумение на това какво се случва. От началото на предишния век в международен проект има две водещи посоки мощно залегнали в интернационалната политика - либерализма против реализма. Просто казано философията на либерализма се свежда до това, че за развиване на обществата е нужен един наддържавен международен хайлайф, който да задава разпоредбите - т.е. едно Световно държавно управление. Всъщност в основата на либерализма е концепцията на Удроу Уилсън, надградена в следващи интервали и известна все още като Глобализъм. В Теориите на конспирациите се назовава Дълбоката страна, а политиката й Новия международен ред.
От другата страна на барикадата е философията на рационализма, материализирана в американската теория Монро - която в кратце съставлява свят построен на база районни Велики сили и ръководен на база техните групови решения.
Тръмп е последовател точно на втората доктрина. В неговата визия света следва да бъде построен от няколко Велики сили, които между тях да вземат решение световните въпроси. Разбира се и Съединени американски щати да е най-великия измежду великите. А основният детайл на Величието се показва в това, че една страна с цел да е велика би трябвало да си е самодостатъчна. И тъкмо в това се корени и провежданата от него политика. Така че Тръмп въобще не си показва еднополюсен модел, а Съединени американски щати да бъде международен хегемон и служител на реда.
Какво следва от това? Към момента в света съществуват две плюс две страни, които дават отговор на тези критерии. Двете, които действително са постигнали цялостна самодостатъчност са Съединени американски щати и Китай. Другите, които са напълно близо и могат да го реализиран са Русия и Индия.
Къде във всичко това е Европейският съюз и европейските страни, сиреч и ние? Ами на този стадий нас ни няма в този нов Световен ред или по-точно сме в миманса. Това обрисува и вероятните вероятности - Европейският съюз или се разпада на съставните си елементи или се преучредява, само че към този момент на напълно друга база, на правилата на Конфедерация или нещо сходно. Само тогава може да стане самодостатъчен, т.е. да се трансформира във Велика мощ. Трети път за Европейски Съюз на практика не съществува. Ако не може да е фактор то ще бъде просто спътник на някоя от Великите сили. За страдание, наблюдавайки сегашния европейски партиен хайлайф мисля, че по-вероятната развръзка ще е раздробяване на този съюз и всеки да се оправя както може. А това за България е хептен зле.
Даниел Божилов
Източник: svobodnoslovo.eu
КОМЕНТАРИ