Венци Мицов: Чета какво пишат едни хора с пренции за нов морал по адрес на трагедията на министър Московски – чета и ме е срам
Чета какво пишат едни хора с искания за нов морал по адрес на нещастието, сполетяла министър Московски. Чета и ме е позор – написа във фейсбук Венци Мицов.
Реакцията му е против постовете, които спекулират за възможна виновност на бащата, изгубил 4-годишния си наследник в драматичен случай на Боровец през вчерашния ден.
Ето какво написа още Мицов:
И не, не съм почитател нито на кабинета, нито на политиките му, нито на министрите.
Но това тъкмо през днешния ден няма никакво значение.
Ако това ни е новият морал, благодаря.
Хора, които не могат да изпитат емпатия и съчувствие са почтени единствено за едно – за жалост.
А в този момент си задайте въпроса – имате ли двойни стандарти в състраданието си?
И в случай че отговорът е да…
То тогава знайте, че аз не съм от вашия тим.
Крещете, викайте, маскирайте нервността като гражданска сила, само че забравете за мен.
Аз може да не ставам за нищо, може да съм цялостен простак, само че най-малко мога да направя разликата сред политически конфликт и чисто човешко съчувствие.
И когато изгубя това си качество, ще знам, че няма никакъв смисъл да живея повече.
Съболезнования на индивида Московски.
Не го познавам, в никакъв случай не съм го виждал онлайн даже.
Но знам едно.
Губил съм близки хора.
Тате издъхна в ръцете ми.
Да загубиш детето си е не просто ужасяващо.
Това е най – ужасното нещо, което може да се случи някому.
И предлагам на всички, които в безумното си настървение започнаха да пишат гадости, да спрат за малко и да се засрамят.
Политическите борби са си политически борби.
Останалото е просто илюстрация на проядените ни и празни души…
„Труд онлайн“ предлага на читателите си да си спомнят една от най-великите музикални балади, написана след сходен драматичен случай.
Реакцията му е против постовете, които спекулират за възможна виновност на бащата, изгубил 4-годишния си наследник в драматичен случай на Боровец през вчерашния ден.
Ето какво написа още Мицов:
И не, не съм почитател нито на кабинета, нито на политиките му, нито на министрите.
Но това тъкмо през днешния ден няма никакво значение.
Ако това ни е новият морал, благодаря.
Хора, които не могат да изпитат емпатия и съчувствие са почтени единствено за едно – за жалост.
А в този момент си задайте въпроса – имате ли двойни стандарти в състраданието си?
И в случай че отговорът е да…
То тогава знайте, че аз не съм от вашия тим.
Крещете, викайте, маскирайте нервността като гражданска сила, само че забравете за мен.
Аз може да не ставам за нищо, може да съм цялостен простак, само че най-малко мога да направя разликата сред политически конфликт и чисто човешко съчувствие.
И когато изгубя това си качество, ще знам, че няма никакъв смисъл да живея повече.
Съболезнования на индивида Московски.
Не го познавам, в никакъв случай не съм го виждал онлайн даже.
Но знам едно.
Губил съм близки хора.
Тате издъхна в ръцете ми.
Да загубиш детето си е не просто ужасяващо.
Това е най – ужасното нещо, което може да се случи някому.
И предлагам на всички, които в безумното си настървение започнаха да пишат гадости, да спрат за малко и да се засрамят.
Политическите борби са си политически борби.
Останалото е просто илюстрация на проядените ни и празни души…
„Труд онлайн“ предлага на читателите си да си спомнят една от най-великите музикални балади, написана след сходен драматичен случай.
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ




