Вчера сами си гласувахме заплатите, шефът беше против, ама…
Чета през днешния ден: „ “ (не се смейте!) и виждам на водещата фотография един, дето баш към Швейцария ще ни води…
… и си крещя: тая работа – с Швейцария – коства ми се, че по-лесно и дейно ще ни приближат до Швейцария, в случай че гласоподават закон да слагаме дупки по сиренето. Повече триумф и „ доближаване “ до Швейцария ще има тогава, а и едно такова гласоподаване ще наподобява малко по-адекватно в Народното събрание от множеството им работа. Просто ще им се смеят по-малко.
А, както споделих, и повече триумф в „ приближаването “ ще имаме.
И се замислих за работата в Народното събрание и ми стана смешно. После ми стана тъжно.
И започнах да си го представям, да си го представям, представям…
Представих си какво е да вървиш на работа в България – в Народното събрание, а също и на същинска работа. И си показах по какъв начин ще наподобява един миш-маш (постарах се да избегна думата „ кросоувър “, да) сред двете. Демек, в случай че им сменим местата и си го представим по какъв начин в една частна компания се работи все едно е Народното събрание.
Значи: частна компания в ролята на парламента; шефът в ролята на народа (защото, нали знаете – по истинската концепция е народът да е шеф на депутатите… по принцип, нали…); чиновниците в ролята на депутатите. Ето по какъв начин си го представям като дневник на служителя:
Понеделник – днеска не пристигнах на работа, че имах една среща с „ специалисти “ сред 14.00 и 14.30 ч., но по този начин – по средата на деня, целият ти отива на кино, нѝ да подхванеш работа, нѝ да подхванеш отмора – напряко си го писах задочен. След срещата обядвах – от 14.30 ч. до 18.00 ч. После отидох на вечеря с други специалисти, само че по персонален въпрос, нищо, че платих със служебните пари от фонд „ представителни “. Ядох омари, хранени със злато и масажирани със зехтин. Кво да ви кажа… междинна работа, мусаката на жена ми е по-хубава.
Вторник – днеска не отидох на работа, че се изморих от срещата в понеделник и трябваше да си умря.
Сряда – днеска с сътрудниците си гласувахме нови заплати. Много хубаво ни се получи, новите заплати са доста хубави. Шефът беше срещу, притежателите на компанията – и те, доста викаха, доста роптаха, вайкаха се, споделиха, че ще банкрутират, молиха се, плакаха, ние си гласувахме заплатите и отидохме да обядваме, че се изморихме от гласуването. Показах на сътрудниците в менюто омарите, хранени със злато и масажирани със зехтин. Казаха, че им харесват, писахме ги на служебната сметка. Шефовете минаха около нас, на път за баничарницата. Смяхме им се. Това постоянно ни разтоварва.
Четвъртък – шефът пристигна да пита ква я вършим; вика, че от месеци никой нищо не работи в тая компания и потегли да желае да ревизира резултатите и да търси къде са парите от фонд „ представителни “. Б*си наглостта! Казахме, че е загадка и извикахме защитата да го изгони. Той след това заплаши, че ще стачкува дружно със притежателите пред офиса, но изпратихме полиция и се разотидоха. Един го арестуваха, едвам го пореспектират малко, да си знаят за другия път.
Петък – днеска не отидох на работа, че трябваше да давам конференция, в която съответно обясних по какъв начин сътрудниците от другия отдел са предатели на компанията и по какъв начин поради тях ще банкрутираме, и по какъв начин са сътрудници на непозната компания, и още няколко неща, но ги забравих към този момент, пиарите ми ги бяха написали доста добре, не ми би трябвало да ги помня повече.
За другата седмица… мѝ, възнамерявам да си я пиша цялата в „ срещи “, че не се устоя към този момент това напрежение и претоварване; и аз съм човек, и аз заслужавам отмора. За пò другата седмица иска ми се наложи да дойда отново, че тогава ще гласуваме отпуските. Не знам по какъв начин ще се оправя с това напрежение… И напряко не знам за какво се претъпквам с толкоз работа. Само едната разтуха ми остана – че гласувах всички поръчки за писалищен материали да минават през компанията на жена ми, а тези за ремонтите – през компанията на сина ми.
___________
Този коментар показва персоналното мнение на създателя
и може да не съответствува с позициите на редакцията на Novini.bg.
… и си крещя: тая работа – с Швейцария – коства ми се, че по-лесно и дейно ще ни приближат до Швейцария, в случай че гласоподават закон да слагаме дупки по сиренето. Повече триумф и „ доближаване “ до Швейцария ще има тогава, а и едно такова гласоподаване ще наподобява малко по-адекватно в Народното събрание от множеството им работа. Просто ще им се смеят по-малко.
А, както споделих, и повече триумф в „ приближаването “ ще имаме.
И се замислих за работата в Народното събрание и ми стана смешно. После ми стана тъжно.
И започнах да си го представям, да си го представям, представям…
Представих си какво е да вървиш на работа в България – в Народното събрание, а също и на същинска работа. И си показах по какъв начин ще наподобява един миш-маш (постарах се да избегна думата „ кросоувър “, да) сред двете. Демек, в случай че им сменим местата и си го представим по какъв начин в една частна компания се работи все едно е Народното събрание.
Значи: частна компания в ролята на парламента; шефът в ролята на народа (защото, нали знаете – по истинската концепция е народът да е шеф на депутатите… по принцип, нали…); чиновниците в ролята на депутатите. Ето по какъв начин си го представям като дневник на служителя:
Понеделник – днеска не пристигнах на работа, че имах една среща с „ специалисти “ сред 14.00 и 14.30 ч., но по този начин – по средата на деня, целият ти отива на кино, нѝ да подхванеш работа, нѝ да подхванеш отмора – напряко си го писах задочен. След срещата обядвах – от 14.30 ч. до 18.00 ч. После отидох на вечеря с други специалисти, само че по персонален въпрос, нищо, че платих със служебните пари от фонд „ представителни “. Ядох омари, хранени със злато и масажирани със зехтин. Кво да ви кажа… междинна работа, мусаката на жена ми е по-хубава.
Вторник – днеска не отидох на работа, че се изморих от срещата в понеделник и трябваше да си умря.
Сряда – днеска с сътрудниците си гласувахме нови заплати. Много хубаво ни се получи, новите заплати са доста хубави. Шефът беше срещу, притежателите на компанията – и те, доста викаха, доста роптаха, вайкаха се, споделиха, че ще банкрутират, молиха се, плакаха, ние си гласувахме заплатите и отидохме да обядваме, че се изморихме от гласуването. Показах на сътрудниците в менюто омарите, хранени със злато и масажирани със зехтин. Казаха, че им харесват, писахме ги на служебната сметка. Шефовете минаха около нас, на път за баничарницата. Смяхме им се. Това постоянно ни разтоварва.
Четвъртък – шефът пристигна да пита ква я вършим; вика, че от месеци никой нищо не работи в тая компания и потегли да желае да ревизира резултатите и да търси къде са парите от фонд „ представителни “. Б*си наглостта! Казахме, че е загадка и извикахме защитата да го изгони. Той след това заплаши, че ще стачкува дружно със притежателите пред офиса, но изпратихме полиция и се разотидоха. Един го арестуваха, едвам го пореспектират малко, да си знаят за другия път.
Петък – днеска не отидох на работа, че трябваше да давам конференция, в която съответно обясних по какъв начин сътрудниците от другия отдел са предатели на компанията и по какъв начин поради тях ще банкрутираме, и по какъв начин са сътрудници на непозната компания, и още няколко неща, но ги забравих към този момент, пиарите ми ги бяха написали доста добре, не ми би трябвало да ги помня повече.
За другата седмица… мѝ, възнамерявам да си я пиша цялата в „ срещи “, че не се устоя към този момент това напрежение и претоварване; и аз съм човек, и аз заслужавам отмора. За пò другата седмица иска ми се наложи да дойда отново, че тогава ще гласуваме отпуските. Не знам по какъв начин ще се оправя с това напрежение… И напряко не знам за какво се претъпквам с толкоз работа. Само едната разтуха ми остана – че гласувах всички поръчки за писалищен материали да минават през компанията на жена ми, а тези за ремонтите – през компанията на сина ми.
___________
Този коментар показва персоналното мнение на създателя
и може да не съответствува с позициите на редакцията на Novini.bg.
Източник: novini.bg
КОМЕНТАРИ