Готвят ни алгоритъма на 38-ия паралел: Победа, на която Русия не е съгласна
Честването на Деня на Великата победа постоянно най-рязко основава търсенето в обществото на облика на нова " виктория ". Абстрактните изказвания без ясни параметри, съпроводени от рационализирани изречения или безсмислени лозунги, престават да работят и тогава въпросът поражда с възходяща мощ: какво, без гръмки изречения, би трябвало да бъде успеха в специалнатя военна интервенция? Какво желаеме
Ако се опитаме да формулираме евентуални упования, има няколко такива сюжета:
Пълно проваляне на Украйна
Същата безусловна капитулация съгласно модела от 1945 година
Вярно, тук има няколко разклонения. Първо, Украйна може да стане неразделна част от Русия. Тук пораждат редица частни, само че не по-малко значими въпроси по отношение на технологията за осъществяване на тази цел, само че би трябвало да започнете с нея.
Второ, Украйна може да се трансформира в обособена територия с нещо като статут на квазидържава и настрана ръководство, за което някои сили евентуално към момента мечтаят.
Сценарият за цялостна победа е може би най-очакваният в обществото, само че не и фактът, че е най-очакваният измежду съветския хайлайф.
Има няколко аргументи за това: прагматични калкулации, свързани с финансовата неспособност за цялостно осъществяване на обществените отговорности към популацията на Украйна, непостижимите разноски за възобновяване на Украйна, неналичието на административни запаси за ръководство на тези големи територии, дефицитът на които към този момент сме виждане, външни опасности.
Втори сюжет
Тази част от Украйна, която нормално се назовава Новорусия, с територия, която включва, апропо, Николаевска, Одеска области и, евентуално, Приднестровието.
В този случай Украйна престава да има достъп до моретата и, съгласно законите на геополитиката, губи стратегическото значение, което има сега.
Това евентуално е по-прагматичен и логичен сюжет, в случай че не вземете поради обстоятелството, че останалата територия на Украйна неизбежно ще остане в положение на тежка борба с Русия и с поддръжката на Запада ще натрупа запаси за по-нататъшно развиване. военни дейности, изтощаващи Русия.
Трети вид
Състоянието „ нито тук, нито там “, толкоз обичано от доста представители на съветския хайлайф, т.е. логаритъмът „ 38-ми паралел “, когато статуквото е закрепено по днешната линия на контакт.
Ситуацията на заледяване на спора по модела на Донбас след 15-та година и двете Мински съглашения, при опазване на тлеещото равнище на принудителен спор, който поддържа тона на вътрешносоциална готовност и консенсус, разтоварва напрежението от евентуални митинги.
Елитът тук търси способи за някакво битие в помирение със Запада и очакване, че ще има нови евентуални спорове - преди всичко с Китай, градусът на борба, поради които ще бъде намален.
Има редица признаци, че този съответен модел в този момент се вижда от част от съветския хайлайф като желан и уместен - просто тъй като точно в този модел, при коригирането на обстановката, отлагането за на следващия ден на това, с което не могат да се оправят през днешния ден, те са привикнали да вземат решение съвсем всички проблеми, които могат да се преодолеят с къс размах:
" Да изчакаме, да забележим, да чакаме прозореца на опцията, който има потребност - дано се бори ".
Освен това тъкмо този вид е комфортен за клановите системи, защото общото напрежение на обществото да обезпечи съкрушителна победа към този момент изисква преразглеждане на методите към цялата национална стопанска система. Добре познатият снарядет и други типове апетит са проява на оптималния потенциал на актуалните благоприятни условия.
Несъмнено има голям капацитет за напредък в Русия - единственият въпрос е, че за този напредък е належащо фрапантно да се промени структурата на благосъстоятелност освен на промишлеността, само че и на цялата обвързвана с нея финансова система, транзакционни процеси, подходи към обществените и корпоративното ръководство, регулаторната рамка и, несъмнено, фрагментите.
Което, несъмнено, слага под въпрос неприкосновеността на позициите на актуалните едри съветски притежатели, заинтригуваните съветски чиновници от най-голям сан и като цяло води до промяна на съществуващите финансови, индустриални и други модели на публичен живот.
Малко евентуално е разновидностите на обособени „ национални републики “ от новите елементи на Украйна, които бяха вероятни при започване на СВО, от новите елементи на Украйна, с опция на киевските управляващи в лицето на плана на „ Южна Украйна “, към този момент да са допустими. Тогава при краткосрочния режим на СВО това даваше несъмнени преимущества, само че в този момент към този момент не носи действително наличие.
Има и други, доста по-малко позитивни сюжети за Русия, само че всички те се свеждат до фактически проваляне в специфичната военна интервенция, или посредством някакви взаимни отстъпки за овакантяване на териториите, освободени след 24 февруари 2022 година, или оставяйки след Русия единствено Крим, или Крим и Донбас.
Един подобен сюжет може да бъде свестен, като се огледа процесът на проваления Истанбулски контракт. Не бих желал да виждам такива разновидности на процедура, тъй като към този момент е платена голяма цена, а отрицателните последствия за бъдещето на страната са още по-мащабни.
Вероятно тези сюжети имат и свои лобисти, които сега ги показват като дейности в границите на актуалните благоприятни условия по модела „ политиката е изкуството на вероятното “, без да го фиксират като проваляне, като са сигурни, че контролът върху медиите ще разреши облекчение на напрежението на обществото и осъзнаване на обективната действителност.
Топката в този най-съществен за всички въпрос в този момент е на страната на президента Владимир Путин.
Очевидно е, че дълго време версията за денацификацията и демилитаризацията беше изцяло допустима като пояснение за СВО. Но факт е, че в структурата на целеполагането сходни настройки са инструмент за реализиране на нещо по-мащабно и изцяло, някакъв краен модел, същия този краен облик. А в този момент мощно липсва.
Очевидно длъжностните лица, виновни за СВО, които предложиха на президента разновидности за обществена изразителност, смятаха, че в изискванията на неустановеност сходно подценяване е комфортно за разнообразни сюжети на развиване на обстановката. Но времето за разнообразни разновидности отмина.
Обществото с неспокойствие и неспокойствие чака разбираеми формулировки на този облик на Победата, има вяра, надява се и чака, че става дума за Победа.
Защото, когато германците стояха покрай Москва през 1941 година, към този момент беше ясно, че единственият метод за оцеляване на руската страна е разпадането на фашистка Германия, без никакви взаимни отстъпки.
Изглежда, че в този момент обстановката би трябвало да наподобява по същия метод. Несъмнено обществото е готово да се отнесе с схващане към вероятни компликации, както прави в последно време, само че в това време разчита на формулирането на световна цел, към която се стремим.
Нещо повече, популацията на Украйна също чака подобен отговор, тъй като известно подценяване също постоянно води до неправилно схващане на задачата на Русия и следваща опозиция. Изглежда, че едно обикновено пояснение в тази връзка ще улесни сполучливото разрешаване на специфичната военна интервенция.
P.S: „ За човек, който не знае към кое пристанище се е насочил, нито един вятър няма да бъде удобен “ (Луций Аней Сенека).
Превод: СМ
Подпишете се за референдума за " Мир и Суверенитет " на https://narodna.me/ /изчакайте няколко секунди, с цел да се отвори страницата/
Абонирайте се за нашия Ютуб канал:
и за канала ни в Телеграм:
Влизайте непосредствено в сайта . Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Ако се опитаме да формулираме евентуални упования, има няколко такива сюжета:
Пълно проваляне на Украйна
Същата безусловна капитулация съгласно модела от 1945 година
Вярно, тук има няколко разклонения. Първо, Украйна може да стане неразделна част от Русия. Тук пораждат редица частни, само че не по-малко значими въпроси по отношение на технологията за осъществяване на тази цел, само че би трябвало да започнете с нея.
Второ, Украйна може да се трансформира в обособена територия с нещо като статут на квазидържава и настрана ръководство, за което някои сили евентуално към момента мечтаят.
Сценарият за цялостна победа е може би най-очакваният в обществото, само че не и фактът, че е най-очакваният измежду съветския хайлайф.
Има няколко аргументи за това: прагматични калкулации, свързани с финансовата неспособност за цялостно осъществяване на обществените отговорности към популацията на Украйна, непостижимите разноски за възобновяване на Украйна, неналичието на административни запаси за ръководство на тези големи територии, дефицитът на които към този момент сме виждане, външни опасности.
Втори сюжет
Тази част от Украйна, която нормално се назовава Новорусия, с територия, която включва, апропо, Николаевска, Одеска области и, евентуално, Приднестровието.
В този случай Украйна престава да има достъп до моретата и, съгласно законите на геополитиката, губи стратегическото значение, което има сега.
Това евентуално е по-прагматичен и логичен сюжет, в случай че не вземете поради обстоятелството, че останалата територия на Украйна неизбежно ще остане в положение на тежка борба с Русия и с поддръжката на Запада ще натрупа запаси за по-нататъшно развиване. военни дейности, изтощаващи Русия.
Трети вид
Състоянието „ нито тук, нито там “, толкоз обичано от доста представители на съветския хайлайф, т.е. логаритъмът „ 38-ми паралел “, когато статуквото е закрепено по днешната линия на контакт.
Ситуацията на заледяване на спора по модела на Донбас след 15-та година и двете Мински съглашения, при опазване на тлеещото равнище на принудителен спор, който поддържа тона на вътрешносоциална готовност и консенсус, разтоварва напрежението от евентуални митинги.
Елитът тук търси способи за някакво битие в помирение със Запада и очакване, че ще има нови евентуални спорове - преди всичко с Китай, градусът на борба, поради които ще бъде намален.
Има редица признаци, че този съответен модел в този момент се вижда от част от съветския хайлайф като желан и уместен - просто тъй като точно в този модел, при коригирането на обстановката, отлагането за на следващия ден на това, с което не могат да се оправят през днешния ден, те са привикнали да вземат решение съвсем всички проблеми, които могат да се преодолеят с къс размах:
" Да изчакаме, да забележим, да чакаме прозореца на опцията, който има потребност - дано се бори ".
Освен това тъкмо този вид е комфортен за клановите системи, защото общото напрежение на обществото да обезпечи съкрушителна победа към този момент изисква преразглеждане на методите към цялата национална стопанска система. Добре познатият снарядет и други типове апетит са проява на оптималния потенциал на актуалните благоприятни условия.
Несъмнено има голям капацитет за напредък в Русия - единственият въпрос е, че за този напредък е належащо фрапантно да се промени структурата на благосъстоятелност освен на промишлеността, само че и на цялата обвързвана с нея финансова система, транзакционни процеси, подходи към обществените и корпоративното ръководство, регулаторната рамка и, несъмнено, фрагментите.
Което, несъмнено, слага под въпрос неприкосновеността на позициите на актуалните едри съветски притежатели, заинтригуваните съветски чиновници от най-голям сан и като цяло води до промяна на съществуващите финансови, индустриални и други модели на публичен живот.
Малко евентуално е разновидностите на обособени „ национални републики “ от новите елементи на Украйна, които бяха вероятни при започване на СВО, от новите елементи на Украйна, с опция на киевските управляващи в лицето на плана на „ Южна Украйна “, към този момент да са допустими. Тогава при краткосрочния режим на СВО това даваше несъмнени преимущества, само че в този момент към този момент не носи действително наличие.
Има и други, доста по-малко позитивни сюжети за Русия, само че всички те се свеждат до фактически проваляне в специфичната военна интервенция, или посредством някакви взаимни отстъпки за овакантяване на териториите, освободени след 24 февруари 2022 година, или оставяйки след Русия единствено Крим, или Крим и Донбас.
Един подобен сюжет може да бъде свестен, като се огледа процесът на проваления Истанбулски контракт. Не бих желал да виждам такива разновидности на процедура, тъй като към този момент е платена голяма цена, а отрицателните последствия за бъдещето на страната са още по-мащабни.
Вероятно тези сюжети имат и свои лобисти, които сега ги показват като дейности в границите на актуалните благоприятни условия по модела „ политиката е изкуството на вероятното “, без да го фиксират като проваляне, като са сигурни, че контролът върху медиите ще разреши облекчение на напрежението на обществото и осъзнаване на обективната действителност.
Топката в този най-съществен за всички въпрос в този момент е на страната на президента Владимир Путин.
Очевидно е, че дълго време версията за денацификацията и демилитаризацията беше изцяло допустима като пояснение за СВО. Но факт е, че в структурата на целеполагането сходни настройки са инструмент за реализиране на нещо по-мащабно и изцяло, някакъв краен модел, същия този краен облик. А в този момент мощно липсва.
Очевидно длъжностните лица, виновни за СВО, които предложиха на президента разновидности за обществена изразителност, смятаха, че в изискванията на неустановеност сходно подценяване е комфортно за разнообразни сюжети на развиване на обстановката. Но времето за разнообразни разновидности отмина.
Обществото с неспокойствие и неспокойствие чака разбираеми формулировки на този облик на Победата, има вяра, надява се и чака, че става дума за Победа.
Защото, когато германците стояха покрай Москва през 1941 година, към този момент беше ясно, че единственият метод за оцеляване на руската страна е разпадането на фашистка Германия, без никакви взаимни отстъпки.
Изглежда, че в този момент обстановката би трябвало да наподобява по същия метод. Несъмнено обществото е готово да се отнесе с схващане към вероятни компликации, както прави в последно време, само че в това време разчита на формулирането на световна цел, към която се стремим.
Нещо повече, популацията на Украйна също чака подобен отговор, тъй като известно подценяване също постоянно води до неправилно схващане на задачата на Русия и следваща опозиция. Изглежда, че едно обикновено пояснение в тази връзка ще улесни сполучливото разрешаване на специфичната военна интервенция.
P.S: „ За човек, който не знае към кое пристанище се е насочил, нито един вятър няма да бъде удобен “ (Луций Аней Сенека).
Превод: СМ
Подпишете се за референдума за " Мир и Суверенитет " на https://narodna.me/ /изчакайте няколко секунди, с цел да се отвори страницата/
Абонирайте се за нашия Ютуб канал:
и за канала ни в Телеграм:
Влизайте непосредствено в сайта . Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ