Честваме паметта на преподобния Ромил Бдински и на свещеномъченик Дамаскин Габровски
Честваме паметта на преподобния Ромил Бдински и на свещеномъченик Дамаскин Габровски .
Преподобният Ромил бил родом от град Видин. При кръщението бил наименуван Руско. Получил положително обучение и родителите му желали да го задомят, само че той жадувал за нравствен живот и избягал в столицата Търново. Там в манастира " Св. Богородица Пътеводителка " бил постриган за духовник с името Роман.
С огромно старание изпълнявал монашеските си отговорности, образовал се в допълнение и бил за образец на останалите монаси. А когато чул, че великият подвижник на безмълвието (исихазма) преподобният Григорий Синаит пристигнал да живее на българска земя в местността " Парория " (на границата сред България и Византия, евентуално в Странджа планина), Роман отишъл и станал негов възпитаник. Подвизавал се в непрекъсната молитва и усвоил исихастката нематериалност.
В Парория Роман приел велика монашеска схима с името Ромил. Но към този момент османските турци навлезли в Тракия и след борбата при Черномен (или Чирмен) в 1371 година ситуацията станало доста нестабилно. Монасите се разпилели да се избавят от нашествениците. Ромил отпътувал за Атон, само че скоро отишъл още по-далече - в град Авлона (близо до Драч, Албания), а оттова - в Раваница (Сърбия), в манастира " Св. Възнесение ". Там и умрял на 16 януари 1375 година
Свещеномъченикът Дамаскин , родом от Габрово, бил Хилендарски духовник и свещеник. По манастирски каузи той отишъл в Свищов в метоха на своя манастир. Но там някои турци, които имали парични отговорности към манастира, вместо да се издължат, наклеветили монаха, че имал връзки с някаква туркиня. Когато го завели в съда, кадията схванал, че монахът е почтено упрекнат. Но събралата се навалица поискала той да одобри исляма или да бъде обесен. Преподобният Дамаскин твърдо декларирал, че е християнин и в никакъв случай няма да се отхвърли от вярата си в Христос. Тогава му вързали ръцете откъм гърба, повели го и го обесили на 16 януари 1771 г.
Преподобният Ромил бил родом от град Видин. При кръщението бил наименуван Руско. Получил положително обучение и родителите му желали да го задомят, само че той жадувал за нравствен живот и избягал в столицата Търново. Там в манастира " Св. Богородица Пътеводителка " бил постриган за духовник с името Роман.
С огромно старание изпълнявал монашеските си отговорности, образовал се в допълнение и бил за образец на останалите монаси. А когато чул, че великият подвижник на безмълвието (исихазма) преподобният Григорий Синаит пристигнал да живее на българска земя в местността " Парория " (на границата сред България и Византия, евентуално в Странджа планина), Роман отишъл и станал негов възпитаник. Подвизавал се в непрекъсната молитва и усвоил исихастката нематериалност.
В Парория Роман приел велика монашеска схима с името Ромил. Но към този момент османските турци навлезли в Тракия и след борбата при Черномен (или Чирмен) в 1371 година ситуацията станало доста нестабилно. Монасите се разпилели да се избавят от нашествениците. Ромил отпътувал за Атон, само че скоро отишъл още по-далече - в град Авлона (близо до Драч, Албания), а оттова - в Раваница (Сърбия), в манастира " Св. Възнесение ". Там и умрял на 16 януари 1375 година
Свещеномъченикът Дамаскин , родом от Габрово, бил Хилендарски духовник и свещеник. По манастирски каузи той отишъл в Свищов в метоха на своя манастир. Но там някои турци, които имали парични отговорности към манастира, вместо да се издължат, наклеветили монаха, че имал връзки с някаква туркиня. Когато го завели в съда, кадията схванал, че монахът е почтено упрекнат. Но събралата се навалица поискала той да одобри исляма или да бъде обесен. Преподобният Дамаскин твърдо декларирал, че е християнин и в никакъв случай няма да се отхвърли от вярата си в Христос. Тогава му вързали ръцете откъм гърба, повели го и го обесили на 16 януари 1771 г.
Източник: bta.bg
КОМЕНТАРИ