Честваме Националния празник на България – 3 март и 146

Честваме Националния празник на България – 3 март и 146 години от Освобождението на България. Годишнината ще бъде маркирана със събития в цялата страна.

По мотив празника от 11:30 часа президентът Румен Радев и висш главнокомандващ Въоръжените сили ще отдаде респект пред паметта на българските опълченци и воини, починали за свободата на България на връх Шипка , осведоми прессекретариатът на президента. Радев ще одобри почетния строй на представителните елементи на Българската войска, а в 11:50 часа ще произнесе слово. Тържествено слово пред Паметника на свободата ще произнесе и ръководителят на Народното събрание Росен Желязков, под чиито патронаж се организират честванията, осведоми пресцентърът на Народното събрание.

В София церемонията по издигане на Националното знаме на Република България ще стартира в 11:00 ч. пред паметника на Незнайния боец. В нея ще вземат участие представителни формирования на Националната гвардейска част и Гвардейският внушителен духов оркестър. По време на церемонията, при осъществяване на химна, ще бъде създаден салют от двадесет артилерийски залпа. От държавната осведомителна работа оповестиха, че министър председателят Николай Денков ще взе участие в церемонията. По мотив Националния празник в 12:00 ч. ще бъде осъществена тържествена промяна на почетния гвардейски часовой пред постройката на Администрацията на президента.

Тържествената инспекция (заря) ще стартира в 18:30 ч. на площад „ Народно заседание “. В нея ще вземат участие президентът Румен Радев, ръководителят на Народното събрание Росен Желязков, министър председателят акад. Николай Денков и вицепрезидентът Илияна Йотова. В тържествената инспекция ще се включат военнослужещи от Гвардейския внушителен духов оркестър и представителни блокове от състава на Националната гвардейска част, както и военнослужещи от Съвместното командване на силите. Командващ на тържествената инспекция (заря) ще бъде бригаден военачалник Димитър Хлебаров – пълководец на Командването за комуникационно-информационна поддръжка и киберотбрана (КИПКО), осведомят от Министерство на защитата.

В строя ще бъдат знамената-светини, знак на най-възвишените обичаи и добродетели на българското воинство, напомнящи за героичния героизъм на Българската войска: Самарско знаме, Знаме на 23-ти пехотен Шипченски полк, Знаме на 15-ти пехотен Ломски полк, Знаме на 13-ти пехотен Рилски полк, Знаме на 25-ти пехотен Драгомански полк, Знаме на 30-ти пехотен Шейновски полк, Знаме на Горнооряховските въстаници, Знаме на 24-ти пехотен Черноморски полк.

Историята

След края на Руско-турската освободителна война (1877-1878), на 19 февруари 1878 година (ст.ст). в съветската основна квартира в гр. Сан Стефано (дн. Йешилкьой) е подписан Санстефанският кротичък контракт от съветските представители граф Николай Игнатиев и Александър Нелидов, а от страна на Османската империя – от Сафет паша (министър на външните работи) и Садулах бей, напомня Българска телеграфна агенция. С контракта се поставя завършек на войната.

Условията на контракта се създават въз основа на Одринското помирение („ Основание на мира “), подписано на 31 януари 1878 година в Одрин. С него се урежда ситуацията на България, която се основава като самостоятелно васално княжество с национално християнско държавно управление и национална милиция. Границите обгръщат Северна България (без Северна Добруджа), Тракия (без Гюмюрджинско и Одринско) и Македония (без Солунска област и Халкидическия полуостров). Общата ѝ повърхност възлиза на към 172 000 кв. километра. Договорът планува отпред на страната да стои княз, избиран от популацията и одобряван от Високата врата, и със единодушието на Великите сили.

Въвеждането на новото ръководство и надзорът за неговото използване се поверява на съветски императорски комисар за период от две години. За същия период за обезпечаване на реда в страната се планува да останат съветски войски и се не разрешава пребиваването на османски войски в княжеството. Договорът урежда и въпросите за годишния налог, който България би трябвало да заплаща на Османската империя за недвижимите парцели на поданиците ѝ в България.

Англия и Австро-Унгария се афишират срещу Санстефанския контракт, тъй като, съгласно тях, той заплашва техните ползи. По тяхна самодейност е призован Берлинският конгрес (13 юни-13 юли 1878), на който е признат Берлинският контракт (13 юли 1878). С него се ревизира и заменя Санстефанският кротичък контракт.

За първи път Денят на Освобождението на България се е чествал на 19 февруари 1880 година От 31 декември 1887 година 19 февруари стартира да се отбелязва като Ден на Освобождението на България.

trud.bg