Честит 24 май! Попътен вятър, абитуриенти!
Честваме 24 май като ден на светите братя Кирил и Методий - първоучители на славяните и основатели на глаголицата още преди Моравската задача през 862-863 година Този ярък български празник е отдаден на просветата, културата и духовността, както и на всички учители, възпитаници и дейци на знанието. Днес го означаваме на 24 май, само че не всеки път е било по този начин.
История на празника
До 1916 година празникът се е чествал на 11 май. След въвеждането на Григорианския календар датата се измества на 24 май. Така 11 май остава църковният празник на светите братя, а 24 май се утвърждава като формален държавен и всемирски празник.
Първото светско отбелязване на деня на Кирил и Методий по българските земи е проведено през Възраждането - на 11 май 1851 година в Пловдив, в епархийското учебно заведение " Св. св. Кирил и Методий “, по самодейност на Найден Геров. Избраната дата сплотява почитането на двамата братя, които църквата отбелязва поотделно - св. Кирил на 14 февруари и св. Методий на 6 април.
През 1852 година Неофит Рилски загатва празника в " Христоматия на славянския език “, а през 1856 година в " Цариградски вестник “ Йоаким Груев предлага 11 май да стане ден на всички български възпитаници. Идеята бързо намира необятна поддръжка измежду българите. Още през 1857 година празникът е маркиран в българската черква " Св. Стефан “ в Цариград, а след 1860 година стартира постоянно да се празнува в разнообразни български градове - Лом, Шумен, Скопие, Варна и София.
Особено паметно остава честването в Калофер през 1867 година, когато едвам 19-годишният Христо Ботев произнася въодушевено слово за духовната независимост и националното избавление на българския народ.
След Освобождението празникът придобива още по-голямо значение. През 1892 година Стоян Михайловски основава текста на химна " Върви, народе възродени “, а през 1901 година Панайот Пипков композира музиката към него. Така се ражда една от най-обичаните български песни, трансформирала се в знак на 24 май.
И до през днешния ден празникът е израз на благодарност към знанието, науката, културата и българската нематериалност.
Абитуриентските балове
24 май последователно се утвърждава и като празник на зрелостниците през втората половина на XX век, най-много след 60-те и 70-те години. Причината е, че образователната година за зрелостниците обичайно завършва точно към 24 май и по този начин денят естествено се свързва с изпращането на дванадесетокласниците.
С времето към празничните шествия, тържества и празнувания на просветата се прибавят и абитуриентските балове, които се трансформират в знак на завършването и прехода към нов стадий от живота. Макар 24 май публично да е Ден на българската култура и просвета и на славянската книжовност, за доста генерации българи той е и ден на младостта, завършването и новото начало за зрелостниците.
ФОКУС напомня, че по отношение на баловете полицейският надзор в цялата страна ще бъде затегнат,
Честит Ден на българските култура и просвета и на славянската книжовност! Попътен вятър, зрелостници! Бъдете рационални!
История на празника
До 1916 година празникът се е чествал на 11 май. След въвеждането на Григорианския календар датата се измества на 24 май. Така 11 май остава църковният празник на светите братя, а 24 май се утвърждава като формален държавен и всемирски празник.
Първото светско отбелязване на деня на Кирил и Методий по българските земи е проведено през Възраждането - на 11 май 1851 година в Пловдив, в епархийското учебно заведение " Св. св. Кирил и Методий “, по самодейност на Найден Геров. Избраната дата сплотява почитането на двамата братя, които църквата отбелязва поотделно - св. Кирил на 14 февруари и св. Методий на 6 април.
През 1852 година Неофит Рилски загатва празника в " Христоматия на славянския език “, а през 1856 година в " Цариградски вестник “ Йоаким Груев предлага 11 май да стане ден на всички български възпитаници. Идеята бързо намира необятна поддръжка измежду българите. Още през 1857 година празникът е маркиран в българската черква " Св. Стефан “ в Цариград, а след 1860 година стартира постоянно да се празнува в разнообразни български градове - Лом, Шумен, Скопие, Варна и София.
Особено паметно остава честването в Калофер през 1867 година, когато едвам 19-годишният Христо Ботев произнася въодушевено слово за духовната независимост и националното избавление на българския народ.
След Освобождението празникът придобива още по-голямо значение. През 1892 година Стоян Михайловски основава текста на химна " Върви, народе възродени “, а през 1901 година Панайот Пипков композира музиката към него. Така се ражда една от най-обичаните български песни, трансформирала се в знак на 24 май.
И до през днешния ден празникът е израз на благодарност към знанието, науката, културата и българската нематериалност.
Абитуриентските балове
24 май последователно се утвърждава и като празник на зрелостниците през втората половина на XX век, най-много след 60-те и 70-те години. Причината е, че образователната година за зрелостниците обичайно завършва точно към 24 май и по този начин денят естествено се свързва с изпращането на дванадесетокласниците.
С времето към празничните шествия, тържества и празнувания на просветата се прибавят и абитуриентските балове, които се трансформират в знак на завършването и прехода към нов стадий от живота. Макар 24 май публично да е Ден на българската култура и просвета и на славянската книжовност, за доста генерации българи той е и ден на младостта, завършването и новото начало за зрелостниците.
ФОКУС напомня, че по отношение на баловете полицейският надзор в цялата страна ще бъде затегнат,
Честит Ден на българските култура и просвета и на славянската книжовност! Попътен вятър, зрелостници! Бъдете рационални!
Източник: focus-news.net
КОМЕНТАРИ