Отбелязваме 11 май като Ден на Св.св. Кирил и Методий
Честваме 11 май като църковен празник на двамата братя Св.св. Кирил и Методий, а 24 май е празник на българската култура и на славянската просвета.
През 1851 година по самодейност на Найден Геров и Пловдивското епархийско класно учебно заведение, което по негова самодейност е наречено "Св. св. Кирил и Методий ", в Града под тепетата за първи път се провежда празник на светите братя Кирил и Методий - основатели на славянската книжовност. Найден Геров Хаджиберович е публицист, лингвист, фолклорист, държавник и основател на едно от първите класни учебни заведения в България. Автор е на "Речник на блъгарский язик с тлъкование речити на блъгарски и съветски " (1895-1904 г.). Найден Геров взима интензивно присъединяване в битката против фанариотското духовенство.
От 1857 година стартира постоянното отбелязване на празника на Св.св. Кирил и Методий в Пловдив, Цариград, Шумен и Лом.
Двамата братя теолози, родени Солун (тогава в границите на Византия), през IX век, развиват мисионерска активност като проповедници на християнството измежду разнообразни нации по това време.
За своята работа, която доста ще повлияе на културното развиване на славяните, са наречени апостоли на славяните. На тях изискуем основаването на глаголицата - първата писменост, върху която пък е основана кирилицата, се употребява и до през днешния ден от разнообразни славянски нации.
Солунските братя, както още са известни братята Кирил и Методий, са канонизирани за светци за превода и популяризирането на Библията на старобългарски език (придобил известност като староцърковнославянски език) и разпространението на християнството измежду ранносредновековните славянски нации. Титулувани са като равноапостоли и Славянски апостоли.
На 30 декември 1980 година с апостолическото обръщение Egregiae Virtutis (в превод от латински: За безпримерно достойнство) папа Йоан Павел II, първият папа от славянски генезис, ги афишира за съпокровители на Европа.
Покровители на Европа са християнски светци, които се почитат в традицията на Римо-католическата черква като небесни настойници и покровители пред Бога на цяла Европа.
За настойници на Европа са провъзгласени шестима светци:
Свети Бенедикт Нурсийски, провъзгласен за Покровител на Европа от папа Павел VI с апостолическото писмо Pacis Nuntius от 24 октомври 1964 година
Свети свети Кирил и Методий, провъзгласени за Съпокровители на Европа от папа Йоан Павел II, с апостолическо писмо Egregiae Virtutis от 30 декември 1980 година
Света Катерина Сиенска, провъзгласена за Съпокровител на Европа от папа Йоан Павел II, с писмо motu proprio Spes Aedificandi от 1 октомври 1999 година
Света Бригита, провъзгласена за Съпокровител на Европа от папа Йоан Павел II, с писмо motu proprio Spes Aedificandi от 1 октомври 1999 година
Света Тереза Бенедикта де ла Крус, провъзгласена за Съпокровител на Европа от папа Йоан Павел II, с писмо motu proprio Spes Aedificandi от 1 октомври 1999 година
Православната черква уважава Св.св. Кирил и Методий и като едни от Светите Седмочисленици дружно с техните възпитаници и почитатели Климент, Наум, Ангеларий, Горазд и Сава.
Не бива да пропущаме и папската була Industriae tude на папа Йоан VIII от 29 юни 880 година, с която се утвърждава в потреблението на славянски език в литургията и основаването на архиепископията на Моравия отпред с Методий. Тя също е резултат от напъните и красноречието на Св.св. Кирил и Методий, които отиват в Рим, с цел да се защитят от обвиняванията, че са нарушили триезичната доктрина, създавайки книги на славянски език. Константин Философ с ослепително сладкодумство пази правото на всеки народ да има собствен литературен език. Отношенията с Римската черква се усъвършенстват и през декември 867 година братята идват в Рим, тържествено признати от папа Адриан ІІ. Папата освещава славянските книги и е отслужена литургия на славянски език. След едногодишен престой в Рим Константин се разболява тежко, приема монашеското име Кирил и умира на 14 февруари 869 година. Погребан е в римската черква "Св. Климент ".
11 май е и патронен празник на Националната библиотека "Св. Св. Кирил и Методий " и професионален празник на библиотекарите. Националната библиотека "Св. св. Кирил и Методий " в София е най-старият културен институт на следосвобожденска България и най-голямата социална библиотека в страната.
Днес имен ден на 11 май честват всички, които носят техните имена - Кирил, Кирилка, Кирчо, Методи.
През 1851 година по самодейност на Найден Геров и Пловдивското епархийско класно учебно заведение, което по негова самодейност е наречено "Св. св. Кирил и Методий ", в Града под тепетата за първи път се провежда празник на светите братя Кирил и Методий - основатели на славянската книжовност. Найден Геров Хаджиберович е публицист, лингвист, фолклорист, държавник и основател на едно от първите класни учебни заведения в България. Автор е на "Речник на блъгарский язик с тлъкование речити на блъгарски и съветски " (1895-1904 г.). Найден Геров взима интензивно присъединяване в битката против фанариотското духовенство.
От 1857 година стартира постоянното отбелязване на празника на Св.св. Кирил и Методий в Пловдив, Цариград, Шумен и Лом.
Двамата братя теолози, родени Солун (тогава в границите на Византия), през IX век, развиват мисионерска активност като проповедници на християнството измежду разнообразни нации по това време.
За своята работа, която доста ще повлияе на културното развиване на славяните, са наречени апостоли на славяните. На тях изискуем основаването на глаголицата - първата писменост, върху която пък е основана кирилицата, се употребява и до през днешния ден от разнообразни славянски нации.
Солунските братя, както още са известни братята Кирил и Методий, са канонизирани за светци за превода и популяризирането на Библията на старобългарски език (придобил известност като староцърковнославянски език) и разпространението на християнството измежду ранносредновековните славянски нации. Титулувани са като равноапостоли и Славянски апостоли.
На 30 декември 1980 година с апостолическото обръщение Egregiae Virtutis (в превод от латински: За безпримерно достойнство) папа Йоан Павел II, първият папа от славянски генезис, ги афишира за съпокровители на Европа.
Покровители на Европа са християнски светци, които се почитат в традицията на Римо-католическата черква като небесни настойници и покровители пред Бога на цяла Европа.
За настойници на Европа са провъзгласени шестима светци:
Свети Бенедикт Нурсийски, провъзгласен за Покровител на Европа от папа Павел VI с апостолическото писмо Pacis Nuntius от 24 октомври 1964 година
Свети свети Кирил и Методий, провъзгласени за Съпокровители на Европа от папа Йоан Павел II, с апостолическо писмо Egregiae Virtutis от 30 декември 1980 година
Света Катерина Сиенска, провъзгласена за Съпокровител на Европа от папа Йоан Павел II, с писмо motu proprio Spes Aedificandi от 1 октомври 1999 година
Света Бригита, провъзгласена за Съпокровител на Европа от папа Йоан Павел II, с писмо motu proprio Spes Aedificandi от 1 октомври 1999 година
Света Тереза Бенедикта де ла Крус, провъзгласена за Съпокровител на Европа от папа Йоан Павел II, с писмо motu proprio Spes Aedificandi от 1 октомври 1999 година
Православната черква уважава Св.св. Кирил и Методий и като едни от Светите Седмочисленици дружно с техните възпитаници и почитатели Климент, Наум, Ангеларий, Горазд и Сава.
Не бива да пропущаме и папската була Industriae tude на папа Йоан VIII от 29 юни 880 година, с която се утвърждава в потреблението на славянски език в литургията и основаването на архиепископията на Моравия отпред с Методий. Тя също е резултат от напъните и красноречието на Св.св. Кирил и Методий, които отиват в Рим, с цел да се защитят от обвиняванията, че са нарушили триезичната доктрина, създавайки книги на славянски език. Константин Философ с ослепително сладкодумство пази правото на всеки народ да има собствен литературен език. Отношенията с Римската черква се усъвършенстват и през декември 867 година братята идват в Рим, тържествено признати от папа Адриан ІІ. Папата освещава славянските книги и е отслужена литургия на славянски език. След едногодишен престой в Рим Константин се разболява тежко, приема монашеското име Кирил и умира на 14 февруари 869 година. Погребан е в римската черква "Св. Климент ".
11 май е и патронен празник на Националната библиотека "Св. Св. Кирил и Методий " и професионален празник на библиотекарите. Националната библиотека "Св. св. Кирил и Методий " в София е най-старият културен институт на следосвобожденска България и най-голямата социална библиотека в страната.
Днес имен ден на 11 май честват всички, които носят техните имена - Кирил, Кирилка, Кирчо, Методи.
Източник: banker.bg
КОМЕНТАРИ