Quo vadis БСП*
Често я назовават „ Столетницата “, което ненапълно е подвеждащо, тъй като историята на социализма в България е накъсана от трагични исторически събития и разнопосочни политически развития. Но в това название има и една сложна за доказване увереност, че дълголетието е гаранция за безкрайност. Това, както е известно от историята (а и не само), не е правилно и няма никакви гаранции, че една дълголетна партия не може да изчезне от политическия небосвод заради най-различни аргументи. Това се случи на СП във Франция (от 24,1% през 2002 на 7,4% през 2017), на полската социалдемокрация (от 42% през 2002 на 12,6% през 2019), на унгарските социалисти (от 43,2% през 2006 на 11,9% през 2011 в съюз със зелените).
Как една първа политическа мощ стана четвърта?
В електоралната история на прехода след 1989 година Българска социалистическа партия е била както първа (1900, 1994, 2005), по този начин и втора политическа партия по брой на получените гласове 1991, 1997, 2013, 2014, 2017). Трета е била единствено през 2001 (но пък тогава завоюва президентските избори), както и на изборите през април и юли 2021. През ноември 2021 година остана четвърта по резултат, въпреки президентът, препоръчан и подсилен от нея през 2016 година да завоюва втори мандат.
За Българска социалистическа партия са дали своят вот над 2 млн. гласоподаватели през 1994, над 1 млн. гласоподаватели през 2005 година, само че по-късно в никакъв случай партията не е надхвърляла това число, въпреки на два пъти за се е доближавала до него (2013 и 2017). Но след 2017 година, въпреки и най-видима опозиционна партия в Народното събрание, Българска социалистическа партия понижава поредно своите гласоподаватели – на изборите 2021 година от 480146 през април, до 365695 през юли и на 267817 през ноември).
Динамиката на % подадени за Българска социалистическа партия бюлетини от всички дали своят вот (тяхното число също намалява), демонстрира като цяло същата отрицателна наклонност. През април 2021 година Българска социалистическа партия получава по-малко проценти даже и спрямо пагубните за нея избори през 2014 година след държавното управление на Пламен Орешарски.
% от гласувалите в интерес на листите на Българска социалистическа партия
Обяснението, че съществена причина е машинното гласоподаване и пандемията, не устоя инспекцията, изключително за динамичността сред април и юли (тогава случаите на инфектираните спадна значително) или за динамичността от юли до ноември (случаите набъбнаха, само че гласуването беше по същите правила – с машини).
Спад на политическото въздействие на Българска социалистическа партия се вижда и на локалните избори. Недостижимият резултат от 1995 година можем да го забравим (три четвърти от кметските места и 20 кмета от 26 регионални глада). След 2007 година от 80 общински кмета, Българска социалистическа партия завоюва през 2019 година 38 позиции с етикета „ Българска социалистическа партия “ (не регистрирам подкрепените от Българска социалистическа партия самостоятелни претенденти, тъй като и това демонстрира понижаване на мобилизационната дарба на партията в обособените общини).
Избрани кметове с етикета „ Българска социалистическа партия “
1995 1999 2003 2007 2011 2015 2019 Общини 190877580623838 % 75%33%29%30%23%14%14% Област ни градове 201139803
Няма подозрение, че е необходим сериозен диалог и разбор, за какво една първостепенна политическа партия в България към този момент е измежду дребните и може би „ залязващи “ политически сили. Едва ли обаче остарялото опрощение за „ врага с партиен билет “ ще помогне, с изключение на да ускори инерцията надолу.
Как една демократична партия стана лидерска?
Удивително е, доколко Българска социалистическа партия е успявала все пак да резервира механизмите на вътрешнопартийната си народна власт, позволяващи както разнообразни фракции (още незабавно след 1989 г.), по този начин и конгреси, на които се сблъскват разнообразни възгледи за политическата тактика, идеологията и водачеството в партията. Дори е учудващо, какъв брой доста остри вътрешни конфликти е претърпяла Българска социалистическа партия и към момента продължава да съществува на политическата сцена. Всъщност точно тази удивителна резистентност кара някои социалисти да имат вяра, че нищо не може да докара до политическата маргинализация на една толкоз остаряла и устойчива на вътрешни спорове партия.
Това на пръв взор наподобява тъкмо по този начин, тъй като при всички вътрешни рецесии и разцепления, нито една от отделилите се от Българска социалистическа партия партии не съумя до момента да я измести безапелационно от позицията й на хегемон на левицата. „ Евролевицата “ влезе в Народното събрание на сериозните за Българска социалистическа партия избори през 1997 година, само че след 2001 година остана отвън Народното събрание. АБВ влезе в Народното събрание през 2014 година (отново сериозни за Българска социалистическа партия избори), само че след 2017 е отвън Народното събрание. „ Движение 21 “ влезе ва Народното събрание в обединението „ Изправи се! Мутри вън! “ през април 2021 година, само че след ноември остана отвън Народното събрание. „ Нормална страна “ даже не съумя да влезе в Народното събрание.
Българска социалистическа партия изумително бързо или се разделя или остракира някогашните си водачи. Жан Виденов напусна партията и неотдавна опита присъединяване в изборите с няколко радикално-леви партии. Георги Първанов, откакто беше първият президент, спечелил втори мандат (2001 и 2006), също напусна, а съпартийците му го оповестиха за „ изменник “. Михаил Миков преди малко съобщи, че не се усеща част от Българска социалистическа партия. Сергей Станишев от 2011 година е президент на Партията на европейските социалисти, само че в Българска социалистическа партия е в действителност изолиран. Дали тази лидерска история в Българска социалистическа партия не предизвиква през днешния ден в Българска социалистическа партия председателката Корнелия Нинова да прави всичко допустимо, единствено и единствено да не остане „ някогашна председателка на Българска социалистическа партия “.
Изборът й отпред на Българска социалистическа партия през 2016 година (395 гласа на конгреса против 349 гласа за Михаил Миков) беше разчетен от мнозина в Българска социалистическа партия като начало на основна смяна в партията. Новата председателка стартира в управителните среди на Българска социалистическа партия млади социалисти (самата тя наподобява членува в Българска социалистическа партия от 2003 г.), съумя да в профил от партията фигури като Георги Гергов, считан за най-яркия представител на „ алените мобифони “ (по популярния израз на Стефан Продев, дълготраен основен редактор на в. „ Дума “ 1990-1999).
Но в същото време тези промени бяха придружени с кадрова и идеологическа политика, която накара доста видни социалисти да стана остри нейни критици. Особено през 2021 година и непредвидения първи огромен избирателен неуспех през април, когато Българска социалистическа партия получи по-малко гласове и спрямо „ електоралното дъно “ от 2014 година Платформата „ Социализъм 21 век “ сплоти сериозни към Корнелия Нинова видни социалисти, някои от които я бяха подкрепили през 2016 година
Тези събития се случиха на фона на изпитание в Българска социалистическа партия, някой да поеме отговорността за електоралните неуспехи след 2016 година (изборът на Румен Радев и Илияна Йотова за първия им мандат). Защото през 2017 година Българска социалистическа партия още веднъж излезе втора след ГЕРБ, макар упованията на новоизбраната й председателка. Същото се случи и на европейските избори през 2019 година, въпреки Българска социалистическа партия да завоюва един мандат допълнително. Тогава Корнелия Нинова подаде оставка с думите: „ При демократичните партии, в правовите страни, в модерното общество, отговорността постоянно се носи от ръководителя. Затова аз поемам цялата отговорност за тази загуба. Подавам си оставката като ръководител на Българска социалистическа партия “. Но на свикания скоро по-късно конгрес тя отдръпна оставката си, след апели от съществени организации на партията да остане на поста. След като още веднъж се кандидатира за ръководител по силата на новия правилник беше определена с 80% от гласувалите социалисти, при присъединяване от 70%. Тези директни избори за ръководител демонстрираха обаче и друго – членският състав на Българска социалистическа партия се е свил от към 150000 през 2012 година на 80000 през 2019.
Нова оставка Корнелия Нинова подаде след парламентарните избори през ноември 2021 година с думите: „ Изчаках окончателните резултати от изборите. Оценявам този резултат на Българска социалистическа партия като пагубен, изключително с това, че отстъпихме от трето на четвърто място. Поемам цялата отговорност, виновността е напълно моя. “
Свиканият конгрес през януари 2022 година отхвърли оставката на председателката Корнелия Нинова (415 „ срещу “, 164 „ за “, 20 са се въздържали). Тази поредна подадена и неприета оставка накара видни социалисти, критици на Нинова, да излязат с остри мнения, че Българска социалистическа партия е станала „ лидерска партия “. Велислава Дърева съобщи: „ Партията на Димитър Благоев е похитена от една креатура на Иван Костов. Тя се споделя Нинова “. Като добавя и назначението на Калоян Методиев за шеф на политическия кабинет на Корнелия Нинова в Министерството на стопанската система. Той е някогашен водач на младежкия Съюз на демократичните сили и изострен критик на президента Румен Радев, откакто напусна поста на началника на неговия кабинет.
Привърженици на Корнелия Нинова, назад, опазиха решението на конгреса да не одобри оставката й. Така Българска социалистическа партия е във евентуално най-острата вътрешнопартийна рецесия, откогато е основана.
Как една социалистическа партия стана консервативна?
Когато през 1990 година беше извършен вътрешнопартиен референдум в средите на тогавашната Българска комунистическа партия за приемане на ново име, в действителност въпросът не беше единствено до името. Защото по-късно Българска социалистическа партия трябваше да се пререгистрира в съда съгласно закона, което докара до нуждата от презаписване на членовете й. Това не стана автоматизирано и от 932055 членове на Българска комунистическа партия към 1986 година в Българска социалистическа партия се презаписаха към 350000, малко над една трета. По създание беше учредена нова партия, въпреки елитът й да беше част от елита на Българска комунистическа партия, а разказът за нейната генеалогия започваше без спиране от учредяването на БСДП през 1891 година
През 1990-те години Българска социалистическа партия беше партията с най-многобройни фракции: социалдемократически, социаллиберални, неокомунистически, проевропейски и националистически. Постепенно в програмните си документи партията възприе профила на европейската социалдемокрация (член на Социалистическия интернационал от 2003 година и на ПЕС от 2005). До 2016 година Българска социалистическа партия идеологически се сближава с водещите социалистически и социалдемократически партии в Европа като ГСДП, Португалската СП, френската СП. Партията приема участието на България в НАТО (от 2001 г.), работи и интензивно за присъединението към Европейски Съюз през 2007 година
Значителната идеологическа смяна в Българска социалистическа партия стартира по отношение на утвърждението на Истанбулската спогодба за битка с насилието против дами. За голямо удивление на доста социалисти, новата председателка Корнелия Нинова изрично се опълчи на ратификация, обратно на продължителната акция на женската организация на Българска социалистическа партия в интерес на бързата ратификация на конвенцията. Организацията изпрати през 2018 година и писмо до управлението, в което се споделя: „ Позицията на Българска социалистическа партия е изненадваща, имайки поради дългогодишните борби, които Българска социалистическа партия е водила в отбрана на правата на дамите, в това число и доста взаимни начинания с ПЕС и ПЕС Жени. “ Само ще припомня, че акцията против конвенцията стартира от фундаменталистки евангелистки среди в Съединени американски щати, придвижи се в България с помощта на Вътрешна македонска революционна организация и учудващо беше призната безрезервно от управлението на Българска социалистическа партия.
Удивителното е, че по отношение на договарянията за съдружно държавно управление след изборите през ноември 2021 година Корнелия Нинова дефинира като „ червени линии “ за Българска социалистическа партия даването на зелена светлина за участие на Северна Македония в Европейски Съюз и приемането на Истанбулската спогодба. От позиция на една социалистическа партия, това е неясно. По-очаквано би било такива линии да са прогресивното облагане или минималната заплата. За държавното съглашение тя съобщи: „ Конвенцията е противоконституционна. Полът е мъж и жена. Никъде не написа, че ще ратифицираме Истанбулската спогодба или че ще признаем трети пол отвън мъж и жена. “ Оставям настрани, че на никое място в конвенцията не става дума за „ трети пол “.
Все повече Българска социалистическа партия приказва с езика на крайно-десния шовинизъм. В студиото на „ Здравей, България” през 2017 година лидерката на Българска социалистическа партия декларира: „ Най-близки по платформа сме с Патриотичния фронт “. Такова заявление наред с другото би трябвало да разтревожи социалистите, тъй като Патриотичния фронт обединяваше Вътрешна македонска революционна организация и НФСБ, а до тогава и „ Атака “.
В „ Барикада “ Нишан Джингозян задава въпроса: „ Какви бяха аргументите една 130-годишна лява партия, член на политическото семейство на левите партии в Европа, да предприеме изострен завой надясно и да нагази във водите на десния популизъм? “ Отговорите в публикацията можем да обобщим по този начин:
Събуждане на тлееща носталгия към времената на Тодор Живков;Конфронтация и отказване на съществени политики на левите партии в Европа (отношенията с ПЕС);Антиимигрантска изразителност и втълпяване на непоносимост към полови малцинства;Прокарване на евроскептична политика;Директна поддръжка за десни политически партии (като тази на Орбан).
Българска социалистическа партия под управлението на Корнелия Нинова завива към „ закостенял социализъм “, едно мощно оспоримо разбиране. Велислава Дърева категорично го отхвърля: „ Голяма неточност е лансираната от нея концепция за закостенял социализъм и ляв консерватизъм. Що е то закостенял социализъм? Дървено желязо. “ И не инцидентно противоположно е мнението на Петър Кичашки (близък до Института за съвременна политика на Борислав Цеков): „ В основата си става дума за ролята на консервативния социализъм. И не, това не е „ дървено желязо “, както се пробват да го показват неолибералните левичари, които разясняват тематиката. Това е оня прочит на социалистическата концепция, който е стопански напредничав, само че обществено закостенял “.
Е, единствено ще изтъквам заглавието на сборника програмни и организационни документи на български авторитаристки националистически обединения под съставителството на Николай Поппетров, прочут историк на фашистките придвижвания: „ Социално наляво, национализмът – напред “. Не знам, дали е тъкмо фашизъм, само че не е надалеч. Социалистите по политическия си произход са интернационалисти, в смисъл че са солидарни със обществените битки оттатък националните граници. Ако изоставят това, престават да бъдат социалисти.
* Quo vadis Българска социалистическа партия - Къде отиваш БСП
Как една първа политическа мощ стана четвърта?
В електоралната история на прехода след 1989 година Българска социалистическа партия е била както първа (1900, 1994, 2005), по този начин и втора политическа партия по брой на получените гласове 1991, 1997, 2013, 2014, 2017). Трета е била единствено през 2001 (но пък тогава завоюва президентските избори), както и на изборите през април и юли 2021. През ноември 2021 година остана четвърта по резултат, въпреки президентът, препоръчан и подсилен от нея през 2016 година да завоюва втори мандат.
За Българска социалистическа партия са дали своят вот над 2 млн. гласоподаватели през 1994, над 1 млн. гласоподаватели през 2005 година, само че по-късно в никакъв случай партията не е надхвърляла това число, въпреки на два пъти за се е доближавала до него (2013 и 2017). Но след 2017 година, въпреки и най-видима опозиционна партия в Народното събрание, Българска социалистическа партия понижава поредно своите гласоподаватели – на изборите 2021 година от 480146 през април, до 365695 през юли и на 267817 през ноември).
Динамиката на % подадени за Българска социалистическа партия бюлетини от всички дали своят вот (тяхното число също намалява), демонстрира като цяло същата отрицателна наклонност. През април 2021 година Българска социалистическа партия получава по-малко проценти даже и спрямо пагубните за нея избори през 2014 година след държавното управление на Пламен Орешарски.
% от гласувалите в интерес на листите на Българска социалистическа партия
Обяснението, че съществена причина е машинното гласоподаване и пандемията, не устоя инспекцията, изключително за динамичността сред април и юли (тогава случаите на инфектираните спадна значително) или за динамичността от юли до ноември (случаите набъбнаха, само че гласуването беше по същите правила – с машини).
Спад на политическото въздействие на Българска социалистическа партия се вижда и на локалните избори. Недостижимият резултат от 1995 година можем да го забравим (три четвърти от кметските места и 20 кмета от 26 регионални глада). След 2007 година от 80 общински кмета, Българска социалистическа партия завоюва през 2019 година 38 позиции с етикета „ Българска социалистическа партия “ (не регистрирам подкрепените от Българска социалистическа партия самостоятелни претенденти, тъй като и това демонстрира понижаване на мобилизационната дарба на партията в обособените общини).
Избрани кметове с етикета „ Българска социалистическа партия “
1995 1999 2003 2007 2011 2015 2019 Общини 190877580623838 % 75%33%29%30%23%14%14% Област ни градове 201139803
Няма подозрение, че е необходим сериозен диалог и разбор, за какво една първостепенна политическа партия в България към този момент е измежду дребните и може би „ залязващи “ политически сили. Едва ли обаче остарялото опрощение за „ врага с партиен билет “ ще помогне, с изключение на да ускори инерцията надолу.
Как една демократична партия стана лидерска?
Удивително е, доколко Българска социалистическа партия е успявала все пак да резервира механизмите на вътрешнопартийната си народна власт, позволяващи както разнообразни фракции (още незабавно след 1989 г.), по този начин и конгреси, на които се сблъскват разнообразни възгледи за политическата тактика, идеологията и водачеството в партията. Дори е учудващо, какъв брой доста остри вътрешни конфликти е претърпяла Българска социалистическа партия и към момента продължава да съществува на политическата сцена. Всъщност точно тази удивителна резистентност кара някои социалисти да имат вяра, че нищо не може да докара до политическата маргинализация на една толкоз остаряла и устойчива на вътрешни спорове партия.
Това на пръв взор наподобява тъкмо по този начин, тъй като при всички вътрешни рецесии и разцепления, нито една от отделилите се от Българска социалистическа партия партии не съумя до момента да я измести безапелационно от позицията й на хегемон на левицата. „ Евролевицата “ влезе в Народното събрание на сериозните за Българска социалистическа партия избори през 1997 година, само че след 2001 година остана отвън Народното събрание. АБВ влезе в Народното събрание през 2014 година (отново сериозни за Българска социалистическа партия избори), само че след 2017 е отвън Народното събрание. „ Движение 21 “ влезе ва Народното събрание в обединението „ Изправи се! Мутри вън! “ през април 2021 година, само че след ноември остана отвън Народното събрание. „ Нормална страна “ даже не съумя да влезе в Народното събрание.
Българска социалистическа партия изумително бързо или се разделя или остракира някогашните си водачи. Жан Виденов напусна партията и неотдавна опита присъединяване в изборите с няколко радикално-леви партии. Георги Първанов, откакто беше първият президент, спечелил втори мандат (2001 и 2006), също напусна, а съпартийците му го оповестиха за „ изменник “. Михаил Миков преди малко съобщи, че не се усеща част от Българска социалистическа партия. Сергей Станишев от 2011 година е президент на Партията на европейските социалисти, само че в Българска социалистическа партия е в действителност изолиран. Дали тази лидерска история в Българска социалистическа партия не предизвиква през днешния ден в Българска социалистическа партия председателката Корнелия Нинова да прави всичко допустимо, единствено и единствено да не остане „ някогашна председателка на Българска социалистическа партия “.
Изборът й отпред на Българска социалистическа партия през 2016 година (395 гласа на конгреса против 349 гласа за Михаил Миков) беше разчетен от мнозина в Българска социалистическа партия като начало на основна смяна в партията. Новата председателка стартира в управителните среди на Българска социалистическа партия млади социалисти (самата тя наподобява членува в Българска социалистическа партия от 2003 г.), съумя да в профил от партията фигури като Георги Гергов, считан за най-яркия представител на „ алените мобифони “ (по популярния израз на Стефан Продев, дълготраен основен редактор на в. „ Дума “ 1990-1999).
Но в същото време тези промени бяха придружени с кадрова и идеологическа политика, която накара доста видни социалисти да стана остри нейни критици. Особено през 2021 година и непредвидения първи огромен избирателен неуспех през април, когато Българска социалистическа партия получи по-малко гласове и спрямо „ електоралното дъно “ от 2014 година Платформата „ Социализъм 21 век “ сплоти сериозни към Корнелия Нинова видни социалисти, някои от които я бяха подкрепили през 2016 година
Тези събития се случиха на фона на изпитание в Българска социалистическа партия, някой да поеме отговорността за електоралните неуспехи след 2016 година (изборът на Румен Радев и Илияна Йотова за първия им мандат). Защото през 2017 година Българска социалистическа партия още веднъж излезе втора след ГЕРБ, макар упованията на новоизбраната й председателка. Същото се случи и на европейските избори през 2019 година, въпреки Българска социалистическа партия да завоюва един мандат допълнително. Тогава Корнелия Нинова подаде оставка с думите: „ При демократичните партии, в правовите страни, в модерното общество, отговорността постоянно се носи от ръководителя. Затова аз поемам цялата отговорност за тази загуба. Подавам си оставката като ръководител на Българска социалистическа партия “. Но на свикания скоро по-късно конгрес тя отдръпна оставката си, след апели от съществени организации на партията да остане на поста. След като още веднъж се кандидатира за ръководител по силата на новия правилник беше определена с 80% от гласувалите социалисти, при присъединяване от 70%. Тези директни избори за ръководител демонстрираха обаче и друго – членският състав на Българска социалистическа партия се е свил от към 150000 през 2012 година на 80000 през 2019.
Нова оставка Корнелия Нинова подаде след парламентарните избори през ноември 2021 година с думите: „ Изчаках окончателните резултати от изборите. Оценявам този резултат на Българска социалистическа партия като пагубен, изключително с това, че отстъпихме от трето на четвърто място. Поемам цялата отговорност, виновността е напълно моя. “
Свиканият конгрес през януари 2022 година отхвърли оставката на председателката Корнелия Нинова (415 „ срещу “, 164 „ за “, 20 са се въздържали). Тази поредна подадена и неприета оставка накара видни социалисти, критици на Нинова, да излязат с остри мнения, че Българска социалистическа партия е станала „ лидерска партия “. Велислава Дърева съобщи: „ Партията на Димитър Благоев е похитена от една креатура на Иван Костов. Тя се споделя Нинова “. Като добавя и назначението на Калоян Методиев за шеф на политическия кабинет на Корнелия Нинова в Министерството на стопанската система. Той е някогашен водач на младежкия Съюз на демократичните сили и изострен критик на президента Румен Радев, откакто напусна поста на началника на неговия кабинет.
Привърженици на Корнелия Нинова, назад, опазиха решението на конгреса да не одобри оставката й. Така Българска социалистическа партия е във евентуално най-острата вътрешнопартийна рецесия, откогато е основана.
Как една социалистическа партия стана консервативна?
Когато през 1990 година беше извършен вътрешнопартиен референдум в средите на тогавашната Българска комунистическа партия за приемане на ново име, в действителност въпросът не беше единствено до името. Защото по-късно Българска социалистическа партия трябваше да се пререгистрира в съда съгласно закона, което докара до нуждата от презаписване на членовете й. Това не стана автоматизирано и от 932055 членове на Българска комунистическа партия към 1986 година в Българска социалистическа партия се презаписаха към 350000, малко над една трета. По създание беше учредена нова партия, въпреки елитът й да беше част от елита на Българска комунистическа партия, а разказът за нейната генеалогия започваше без спиране от учредяването на БСДП през 1891 година
През 1990-те години Българска социалистическа партия беше партията с най-многобройни фракции: социалдемократически, социаллиберални, неокомунистически, проевропейски и националистически. Постепенно в програмните си документи партията възприе профила на европейската социалдемокрация (член на Социалистическия интернационал от 2003 година и на ПЕС от 2005). До 2016 година Българска социалистическа партия идеологически се сближава с водещите социалистически и социалдемократически партии в Европа като ГСДП, Португалската СП, френската СП. Партията приема участието на България в НАТО (от 2001 г.), работи и интензивно за присъединението към Европейски Съюз през 2007 година
Значителната идеологическа смяна в Българска социалистическа партия стартира по отношение на утвърждението на Истанбулската спогодба за битка с насилието против дами. За голямо удивление на доста социалисти, новата председателка Корнелия Нинова изрично се опълчи на ратификация, обратно на продължителната акция на женската организация на Българска социалистическа партия в интерес на бързата ратификация на конвенцията. Организацията изпрати през 2018 година и писмо до управлението, в което се споделя: „ Позицията на Българска социалистическа партия е изненадваща, имайки поради дългогодишните борби, които Българска социалистическа партия е водила в отбрана на правата на дамите, в това число и доста взаимни начинания с ПЕС и ПЕС Жени. “ Само ще припомня, че акцията против конвенцията стартира от фундаменталистки евангелистки среди в Съединени американски щати, придвижи се в България с помощта на Вътрешна македонска революционна организация и учудващо беше призната безрезервно от управлението на Българска социалистическа партия.
Удивителното е, че по отношение на договарянията за съдружно държавно управление след изборите през ноември 2021 година Корнелия Нинова дефинира като „ червени линии “ за Българска социалистическа партия даването на зелена светлина за участие на Северна Македония в Европейски Съюз и приемането на Истанбулската спогодба. От позиция на една социалистическа партия, това е неясно. По-очаквано би било такива линии да са прогресивното облагане или минималната заплата. За държавното съглашение тя съобщи: „ Конвенцията е противоконституционна. Полът е мъж и жена. Никъде не написа, че ще ратифицираме Истанбулската спогодба или че ще признаем трети пол отвън мъж и жена. “ Оставям настрани, че на никое място в конвенцията не става дума за „ трети пол “.
Все повече Българска социалистическа партия приказва с езика на крайно-десния шовинизъм. В студиото на „ Здравей, България” през 2017 година лидерката на Българска социалистическа партия декларира: „ Най-близки по платформа сме с Патриотичния фронт “. Такова заявление наред с другото би трябвало да разтревожи социалистите, тъй като Патриотичния фронт обединяваше Вътрешна македонска революционна организация и НФСБ, а до тогава и „ Атака “.
В „ Барикада “ Нишан Джингозян задава въпроса: „ Какви бяха аргументите една 130-годишна лява партия, член на политическото семейство на левите партии в Европа, да предприеме изострен завой надясно и да нагази във водите на десния популизъм? “ Отговорите в публикацията можем да обобщим по този начин:
Събуждане на тлееща носталгия към времената на Тодор Живков;Конфронтация и отказване на съществени политики на левите партии в Европа (отношенията с ПЕС);Антиимигрантска изразителност и втълпяване на непоносимост към полови малцинства;Прокарване на евроскептична политика;Директна поддръжка за десни политически партии (като тази на Орбан).
Българска социалистическа партия под управлението на Корнелия Нинова завива към „ закостенял социализъм “, едно мощно оспоримо разбиране. Велислава Дърева категорично го отхвърля: „ Голяма неточност е лансираната от нея концепция за закостенял социализъм и ляв консерватизъм. Що е то закостенял социализъм? Дървено желязо. “ И не инцидентно противоположно е мнението на Петър Кичашки (близък до Института за съвременна политика на Борислав Цеков): „ В основата си става дума за ролята на консервативния социализъм. И не, това не е „ дървено желязо “, както се пробват да го показват неолибералните левичари, които разясняват тематиката. Това е оня прочит на социалистическата концепция, който е стопански напредничав, само че обществено закостенял “.
Е, единствено ще изтъквам заглавието на сборника програмни и организационни документи на български авторитаристки националистически обединения под съставителството на Николай Поппетров, прочут историк на фашистките придвижвания: „ Социално наляво, национализмът – напред “. Не знам, дали е тъкмо фашизъм, само че не е надалеч. Социалистите по политическия си произход са интернационалисти, в смисъл че са солидарни със обществените битки оттатък националните граници. Ако изоставят това, престават да бъдат социалисти.
* Quo vadis Българска социалистическа партия - Къде отиваш БСП
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ