Как да избегнем есенната депресия
Често в този интервал на годината хората ме питат какво да създадат, с цел да не изпаднат в меланхолия поради настъпващата есен. Това ме накара да се замисля. Попитах се какво може да ни натъжава, когато идва есента? С какво свързваме сезона? Какви упования имаме за дните, които предстоят? Какво считаме, че ще загубим? Какво си мислим, че няма да можем да вършим? С какво ни е мъчно да се разделим? Към какво не желаеме да преминем? В какво не желаеме да влезем? Какво е за нас да продължим напред?
Можем ли да приемем естествения ход на процесите в природата и живота?
Есента стартира с края на лятото. А него свързваме с почивка, отмора, дълги вечери с другари и разходки. Есента ни носи изменящо се атмосферно време и дружно с това тематиката за прехода и акомодацията. Природата минава от задух към мраз, а ние от отмора към работа, от занимания към отговорности, от покой към движение.
Но по какъв начин го вършим? Имаме ли равномерен преход, или правим внезапна смяна? Имаме ли тактика за “загряване ” и последователно нахлуване в работния темп, или се засипваме със задания и си осигуряваме стрес и напрежение. Какво е това, което ни кара да си го предизвикваме? “Влизането в матрицата още веднъж ” ни оказва помощ да намерим личния си отговор...
Ето по този начин есента ни кара да се замислим за това по какъв начин се приспособяваме, по какъв начин прекосяваме през преходи и какви са личните ни предели. Може този миг да се окаже скъп за нас с това, че този път ще ги забележим и осъзнаем. Може този път да съумеем да се съобразим със личните си граници и благоприятни условия, и да заживеем съгласно тях. Това, несъмнено, не значи да не вършим нищо ново, да правим единствено познати, рутинни и наложителни действия, а да навлизаме в дейностите последователно, да се съобразим с границите на личните си сили и да не бързаме, да не поемаме допълнително. Да се движим, без да бързаме. Мъдрото ни тяло ни демонстрира личния ни темп, този посредством който затвърждаваме достиженията и усвояваме новото.
Есента води и новата образователна година - идват още разноски, следва ранно ставане и водене на учебно заведение, и като че не стига това, ами и вечер следва писането на ненаписани домашни. Есента и новата образователна година може да ни карат да се замислим още веднъж за планирането и разпределението на времето. Правим ли го по този начин, че да можем да балансираме сред работа, отмора и развлечение? Заради какво не намираме салдото? Поемаме ли повече? Какво ни кара да го вършим?
Тук идва и тематиката за ученето и наученото
Не единствено това на децата ни, само че и нашето - учи ли ни се още, научихме ли уроците си, усвоихме ли уменията, с помощта на които ще сме знаещи, можещи, успяващи, задоволени, почиващи, имащи, справящи се? Трудно ли ни е да учим, да одобряваме и усвояваме новото, можем ли да се разделяме със остарялото, можем ли от него да си запазим скъпото и в това време да се отворим за идващото? Как прилагаме новото познание? То усъвършенства ли живота ни?
Есента напомня на душата ни за раздялата. Темата може да се е промъкнала в нас още в последните мигове на морския бряг или в края на планинската пътека. Краят на нещо всекидневно, като ваканцията или лятото, ни връщат към някоя наша разлъка. Коя болежка в действителност си спомня душата ни? От къде (или от кого) не сме желали да си тръгнем? От родния дом, от детството, от младостта, от обичан, непосредствен, от другар? Какво няма да се върне в живота ни като лятото, което си отива? Кое е това, което няма да се върне в никакъв случай такова, каквото е било? А какво е щяло да бъде, в случай че е траяло? А дали е щяло да ни направи щастливи? А какво ново е пристигнало след него? И то какво ни е дало? И в този момент щяхме ли да сме това, което сме, в случай че не беше си отишло това, което си отиде?...
Вятър, дъжд, мраз, мъгла... За мнозина неприятното време е ограничаващо. Какво ни припомнят рестриктивните мерки, които есенното време ни “налага ”? Кои забрани, идващи от въшния свят, ни вбесяват? А кои наши лични? Какво е това, което считаме, че няма към този момент да можем да вършим, когато си желаяме (понеже нещо си е отишло, или няма условия за него)?
Есента ни кара да се замислим и за това по какъв начин се приспособяваме
и прекосяваме през преходи. Това ни човешко умеене ни оказва помощ да преминем през новото и непознатото, да извлечем опит и да станем по-устойчиви. Когато прекосяваме от един стадий в живота си към различен, няма смисъл от бързо препускане. По-скоро е добре да дадем на себе си време, да се подкрепим и да преминем гладко през прехода.
Възможно е есента да ни предизвика да мислим за преходите в живота ни и за метода, по който прекосяваме през тях. Каква е настройката ни? Приемаме ли ги като естествена част от живота, или се бунтуваме и гневим, че ги има? Стоим ли в позицията на възрастни, които познават естествения ход на живота, или желаеме като деца да “отрежем ” нещо от нещо и да желаеме да го има единствено него (без другото).
Есента може да ни припомня и за това, което не сме съумели да посадим напролет, да отгледаме през лятото и да оберем плодовете му в този момент. Какво е то?
Есента може да ни пита взехме ли си от лятото задоволително топлота, с цел да устоим на зимния студ и ледени ветрове? Коя е топлината в живота ни? Достатъчно ли е? Можем ли да я дадем и да я получим? Има ли място в живота ни?
Настъпващата есен може да ни пита има ли нещо, което сме оставили да пусне корени в нас и от което не можем да се откъснем, с което не можем да се разделим и да продължим напред. Кое е това нещо в живота ни - връзка, обстановка, настройка, отношение, болежка? За какво го пазим? Какво ни дава? От какво ни пази? Какво можем да си вземем от него, тъй че да продължим?
Искаме ли да продължим напред?
Провокираща въпроси, есента надали желае да ни подтикне към меланхолия. Ако в действителност желаеме да се сдобием с такава, можем да се затворим у дома и да съжаляваме за пропуснатото време и благоприятни условия, да се упрекваме и да бъдем безпощадни към себе си (или към някой различен, който ни е “натикал ” в това състояние). Ако обаче желаеме да се любуваме на своя личен живот - нищо не може да ни попречи да излезем на разходка, да се радваме на слънчевите лъчи и есенните багри, и да намерим личните си отговори. И разкрили ги, да помечтаем за идния си коледен подарък. Защото освен през лятото има приятни изненади.
Борянка БОРИСОВА, психолог
Можем ли да приемем естествения ход на процесите в природата и живота?
Есента стартира с края на лятото. А него свързваме с почивка, отмора, дълги вечери с другари и разходки. Есента ни носи изменящо се атмосферно време и дружно с това тематиката за прехода и акомодацията. Природата минава от задух към мраз, а ние от отмора към работа, от занимания към отговорности, от покой към движение.
Но по какъв начин го вършим? Имаме ли равномерен преход, или правим внезапна смяна? Имаме ли тактика за “загряване ” и последователно нахлуване в работния темп, или се засипваме със задания и си осигуряваме стрес и напрежение. Какво е това, което ни кара да си го предизвикваме? “Влизането в матрицата още веднъж ” ни оказва помощ да намерим личния си отговор...
Ето по този начин есента ни кара да се замислим за това по какъв начин се приспособяваме, по какъв начин прекосяваме през преходи и какви са личните ни предели. Може този миг да се окаже скъп за нас с това, че този път ще ги забележим и осъзнаем. Може този път да съумеем да се съобразим със личните си граници и благоприятни условия, и да заживеем съгласно тях. Това, несъмнено, не значи да не вършим нищо ново, да правим единствено познати, рутинни и наложителни действия, а да навлизаме в дейностите последователно, да се съобразим с границите на личните си сили и да не бързаме, да не поемаме допълнително. Да се движим, без да бързаме. Мъдрото ни тяло ни демонстрира личния ни темп, този посредством който затвърждаваме достиженията и усвояваме новото.
Есента води и новата образователна година - идват още разноски, следва ранно ставане и водене на учебно заведение, и като че не стига това, ами и вечер следва писането на ненаписани домашни. Есента и новата образователна година може да ни карат да се замислим още веднъж за планирането и разпределението на времето. Правим ли го по този начин, че да можем да балансираме сред работа, отмора и развлечение? Заради какво не намираме салдото? Поемаме ли повече? Какво ни кара да го вършим?
Тук идва и тематиката за ученето и наученото
Не единствено това на децата ни, само че и нашето - учи ли ни се още, научихме ли уроците си, усвоихме ли уменията, с помощта на които ще сме знаещи, можещи, успяващи, задоволени, почиващи, имащи, справящи се? Трудно ли ни е да учим, да одобряваме и усвояваме новото, можем ли да се разделяме със остарялото, можем ли от него да си запазим скъпото и в това време да се отворим за идващото? Как прилагаме новото познание? То усъвършенства ли живота ни?
Есента напомня на душата ни за раздялата. Темата може да се е промъкнала в нас още в последните мигове на морския бряг или в края на планинската пътека. Краят на нещо всекидневно, като ваканцията или лятото, ни връщат към някоя наша разлъка. Коя болежка в действителност си спомня душата ни? От къде (или от кого) не сме желали да си тръгнем? От родния дом, от детството, от младостта, от обичан, непосредствен, от другар? Какво няма да се върне в живота ни като лятото, което си отива? Кое е това, което няма да се върне в никакъв случай такова, каквото е било? А какво е щяло да бъде, в случай че е траяло? А дали е щяло да ни направи щастливи? А какво ново е пристигнало след него? И то какво ни е дало? И в този момент щяхме ли да сме това, което сме, в случай че не беше си отишло това, което си отиде?...
Вятър, дъжд, мраз, мъгла... За мнозина неприятното време е ограничаващо. Какво ни припомнят рестриктивните мерки, които есенното време ни “налага ”? Кои забрани, идващи от въшния свят, ни вбесяват? А кои наши лични? Какво е това, което считаме, че няма към този момент да можем да вършим, когато си желаяме (понеже нещо си е отишло, или няма условия за него)?
Есента ни кара да се замислим и за това по какъв начин се приспособяваме
и прекосяваме през преходи. Това ни човешко умеене ни оказва помощ да преминем през новото и непознатото, да извлечем опит и да станем по-устойчиви. Когато прекосяваме от един стадий в живота си към различен, няма смисъл от бързо препускане. По-скоро е добре да дадем на себе си време, да се подкрепим и да преминем гладко през прехода.
Възможно е есента да ни предизвика да мислим за преходите в живота ни и за метода, по който прекосяваме през тях. Каква е настройката ни? Приемаме ли ги като естествена част от живота, или се бунтуваме и гневим, че ги има? Стоим ли в позицията на възрастни, които познават естествения ход на живота, или желаеме като деца да “отрежем ” нещо от нещо и да желаеме да го има единствено него (без другото).
Есента може да ни припомня и за това, което не сме съумели да посадим напролет, да отгледаме през лятото и да оберем плодовете му в този момент. Какво е то?
Есента може да ни пита взехме ли си от лятото задоволително топлота, с цел да устоим на зимния студ и ледени ветрове? Коя е топлината в живота ни? Достатъчно ли е? Можем ли да я дадем и да я получим? Има ли място в живота ни?
Настъпващата есен може да ни пита има ли нещо, което сме оставили да пусне корени в нас и от което не можем да се откъснем, с което не можем да се разделим и да продължим напред. Кое е това нещо в живота ни - връзка, обстановка, настройка, отношение, болежка? За какво го пазим? Какво ни дава? От какво ни пази? Какво можем да си вземем от него, тъй че да продължим?
Искаме ли да продължим напред?
Провокираща въпроси, есента надали желае да ни подтикне към меланхолия. Ако в действителност желаеме да се сдобием с такава, можем да се затворим у дома и да съжаляваме за пропуснатото време и благоприятни условия, да се упрекваме и да бъдем безпощадни към себе си (или към някой различен, който ни е “натикал ” в това състояние). Ако обаче желаеме да се любуваме на своя личен живот - нищо не може да ни попречи да излезем на разходка, да се радваме на слънчевите лъчи и есенните багри, и да намерим личните си отговори. И разкрили ги, да помечтаем за идния си коледен подарък. Защото освен през лятото има приятни изненади.
Борянка БОРИСОВА, психолог
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ