Презвитерът Йоан – най-загадъчната личност на ХІІІ век
Често в хрониките, описващи действията на Чингиз хан, се загатва тайнственият презвитер Йоан, който бил популярен християнски цар, управлявал Индия, Централна Азия и Монголия през XII-ХІІІ в. Но информацията за него е извънредно спорна. Ето какво споделя пътешественикът Плано Карпини в своята „ История на монголите “ (1246 г.):
„ … войската [на сина на Чингиз] тръгнала на пердах против християните, които живеят в огромната Индия. Щом чул това, царят на онази страна, който наричали презвитер Йоан, излязъл против тях с обединена войска и, като направил медни изображения на хора, ги сложил върху коне, а зад тях хора с мехове. Вътре в тях запалили „ гръцки огън “, който изгарял татарите и конете им. Тогава стреляли със стрели по татарите и от тези стрели доста хора били ранени и убити. Така ги изгонили от своите земи и татарите повече не се върнали “.
В „ Пътешествие до източните страни “ от Гийом Рубрук (1253 г.) също има известия за тази забавна персона: „ … След това влязохме в равнината, на която се намираше дворът на Кен Хан. Тази земя по-рано принадлежала на найманите, които в действителност били жители на презвитер Йоан… “
Терминът „ презвитер “ и до през днешния ден няма тъкмо несъмнено значение. Сега той значи най-общо взето, християнски духовник – само че в избрани интервали от предишното по този начин наричали високопоставени духовни лица най-малко с епископски ранг. По времето на презвитер Йоан бил признат тъкмо този смисъл.
През 1275 година Марко Поло идва в Китай, ръководен от монголския хан Хубилай. Ето какво написа той за презвитера Йоан: „ Град Каракорон е необятен три благи. Там живеели татари, които плащали на един популярен цар, който назовават „ свещеникът Йоан “. Татарите му заплащат по едно животно на всеки 10 “. Марко Поло оповестява още, че когато татарите станали мощни, презвитерът Йоан решил да ги засели в разнообразни страни, само че те избягали на север и през 1187 година се обединили под властта на Чингиз хан. През 1200 година Чингиз изискал дъщерята на свещеника Йоан за жена, което му било отказано. В резултат Темуджин (Чингиз хан) победил армията на Йоан в равнината Тандук.
През ХІІІ-ХІV в. в съветския летопис „ Сказание за индийското царство “ бива разказано посланието на индийския цар и духовник Йоан към императора на Източната Римска империя (Византия) Мануил. Ето няколко реда от този летопис:
„ Аз съм Йоан, цар и духовник, цар на царете; под моята власт са три хиляди и триста царе. Аз съм поборник за вярата на Христос. Моето царство е такова: 10 месеца би трябвало да се върви в едната посока, а в другата е невероятно, тъй като там небето среща земята … “
Всеки странник от XIII век срещал огромен брой християнски църкви по пътя за Каракорум. Западните хора се чудели по какъв начин ранната християнска общественост би могла да навлезе в Централна Азия, Индия и Монголия. Решили, че я е основал деятел Тома (Неверни). Смята се, че той е пристигнал по тези места още през 52-ра година. Днес гробницата с мощите на деятел Тома се намира в катедралата в Ченай, Индия. Така се приело, че свещеникът или презвитерът Йоан евентуално е бил патриархът на индийската черква през XII век, който взел в свои ръце и светската власт.
След доста разногласия историческата просвета през днешния ден съвсем единомислещо отрича съществуването на царя презвитер Йоан. Главният мотив е, че многочислените търсения на папски пратеници не довели до триумф. Но други настояват, че изгубването на богато царство може да се дължи на завладяването му от Чингиз хан, който в малко време станал приказно богат.
Така или другояче презвитерът Йоан си остава най-загадъчната персона на своето време.
–
