Вероучение и петиции
Често ще чуете: „ Хайде, стига, бе! Каква вяра, какъв Христос! В края на краищата, 2025 година сме! “. 2025 от какво бе, пичове красиви? От кое събитие ги броите тези 2025 години, през които религията, за разлика от теоретичната просвета, нито един път не промени възгледите си?
По повод петицията за въвеждане на вероучение (православен катехизис – не знам дали го назовават по този начин, само че тъкмо по този начин би трябвало да го наричат) се надигна гневен глас откъм лагера на безбожниците. И знаете ли кой беше най-забележителния мотив, на който се натъкнах? Че не трябвало децата да учат вероучение, тъй като вероучение били учили уредниците на националния съд. Честна дума! Някаква шумна вуйна с мнение по всички въпроси го сподели. И се запитвам: би ли трябвало да отпаднат от образователните стратегии всички предмети, които са учили уредниците на националния съд и изобщо всички, които не са ни симпатични? Например Путин е приключил право в Ленинградския университет. Какво вършим с тази компетентност, закриваме ли я? А пък Тръмп е приключил стопанска система в Университета на Пенсилвания. Какво вършим с стопанската система? Ето за това мисловно ниво става въпрос. То е рисков коктейл от незнание и настъпателност. И вероучението много би помогнало на такива хора, стига да не е към този момент късно за тях.
Други пък споделиха, че е заслужено да се учат всички религии, а някакъв човек даже попита: „ Ще има ли атеизъм? “. Забележителен въпрос. Всъщност проучването на отрицанието на нещо не е ли проучване на самото нещо? Или както някой изобретателно беше попитал: в случай че няма Бог, в какво не имат вяра атеистите? И няма ли да стане малко тегаво, в случай че използван този принцип на всички места, както е заслужено, толерантно, мултикултурно и политкоректно. За да се съблюдава мечтаният плурализъм, хайде дружно с християнството да се учи пастафарианство (култ към летящото спагетено чудовище), дружно с химията да се учи алхимия, с астрономията – астрология и така нататък Или в случай че даден предмет няма да е наложителен, а свободноизбираем, за какво и различен да не е, да вземем за пример четене и писане?
И тъкмо както преди време направиха „ различен синод “ (защото в България всичко би трябвало да е най-малко по две и двете да се мразят), по този начин и в този момент, когато излезе петицията в поддръжка на вероучението, незабавно се появи и против него. Неин основател е г-жа , която е експерт в региона на образованието и за която се , че е деятел на Българския хелзинкски комитет (БХК). Казвам го преднамерено, тъй като това е ослепителен щрих във всеки портрет.
От позицията на уверен безбожник госпожа Манушева се притеснява, че проучването на Закон Божи ще е загуба на време и ще попречи на проучването на други, по-важни неща. Естествено че в случай че приемем християнството за някакъв фолклор, за вълшебна приказка, то не е чак толкоз нужно да се учи. И това тъкмо желаят атеистите, които прочее се колебая дали са атеисти или са богоборци – богоборците имат вяра в Бог, просто Го ненавиждат. Ами в случай че се окаже, че точно християнството е учението, което споделя истината за живота, вселената и всичко останало? Нима ще се откажем от най-основното знание? Коя е Ирина Манушева, та да каже дали християнството е истина? Християнството, което над 20 века не трансформира възгледите си, за разлика от теоретичната просвета, в която постоянно дори самите гении отхвърлят и опровергават себе си след няколко години? Ако за тези хора не е обикновено да се учи Закон Божий, за мен пък не е обикновено да не се учи. Какво вършим освен това състояние?
Да забележим фундамента на антипетицията. Той може да се опише в няколко опорни точки.
България е секуларна страна. Не виждам с какво вероучението ще промени секуларността ѝ. Църквата и без друго е отстранена от действителната политическа власт, което е и концепцията на държавния секуларизъм.
Нарушават се правата на родителите, които трябвало сами да избират на какво да се образоват и по какъв начин да се възпитават децата им. Това е невероятна нелепост. Аз пък мога да се усещам афектиран от теорията за огромния гърмеж и евклидовата геометрия И като ме карат да уча биология и физика да накърнят правата ми, по този начин ли? Напротив, изучавал съм ги на драго сърце. Или пък мога да вземем за пример да се самоопределя като нацист и да желая децата ми да учат расова идеология, както в този момент учат джендър идеология. И двете са от един порядък. Какво вършим? Държавата е значим индивид и тя има задачата да извърши механически волята на обществото, добра или неприятна, във връзка с това по какъв начин ще се образуват идващите генерации. Това ми припомня по какъв начин преди време някакъв самозабравил се режисьор беше споделил, че страната няма право да се бърка в културата. Как да няма! Че тя е длъжна да се бърка!
По света няма практика за наложително религиозно обучение, доста страни държат на светското обучение. Първо, въвеждането на катехизис не трансформира профила на образованието и не го прави духовно, както преди време военното образование не правеше образованието военно и учениците не завършваха като офицери. Второ. Това че нещо е всеобщо (каквото в продължение на епохи е било робството, например), въобще не значи, че е вярно и потребно.
Превръщането на религията в наложителен предмет щяло да отблъсне децата от религията. Тоест те към този момент са отблъснати от всички наложителни предмети по силата на тяхната задължителност, по този начин ли? Отблъснати са от родния си език и литература и не трябва да са длъжни да ги учат? Ами да ги създадем тогава свободно избираеми. Историята също, тъй като и тя на моменти е отблъскваща.
Понеже образованието било изправено пред редица проблеми (описани в ), то „ вместо към наложително религиозно образование, настояваме вниманието да се насочи към устойчивата роля на учебното заведение във възпитаването на всемирен добродетели и модели на държание “. Че от кое място идват общочовешките добродетели? Какво значи „ добродетел “? Значи извършване на положително. А що е положително? И що е натурален духовен закон, от който знаем що е положително? И от кое място идват моделите на държание? От литературата ли? Преди време, от дълго време, някой си беше направил труда да пресметне, че в цялата международна литература има всичко на всичко десетина-двайсет сюжета и всички те се намират в Библията.
Това са им съображенията. Какво им пречи християнството? Ето това е единственият въпрос, който би трябвало да си задаваме. Пречи им, че прави индивида същински свободен и мислещ; прави го по-устойчив против агитация и изкуствени доктрини, против коварство и лъжа; прави го резистентен против операции и самостоятелен от страха, най-много към страха от гибелта. Поставя го над материалния свят, от което той става по-недостъпен за властта, изключително когато тя изиска да злоупотреби с живота и личността му. С това им пречи християнството или в случай че не на тях персонално, то на тези, които обезпечават прехраната им. Нека децата учат Закон Божий, пък в случай че в действителност е толкоз малоумен, нищо няма да запомнят от него, както ние не запомнихме от научния комунизъм, исмата и диамата. Няма да ги промени. Но да премълчаваш голямата част от човешката просвета, да се правиш, че не съществува – това е закононарушение, това е проведен атентат. Освен това мисля, че Картаген би трябвало да бъде опустошен.
* * *
Иван Стамболов е хоноруван сценарист и продуцент в Българска национална телевизия, БНР и „ Дарик “ до 1994, а по-късно се заема с консултантски бизнес, с който се занимава и до през днешния ден – най-вече в региона на медиите и политическото позициониране.
През последните години поддържа лични публицистични рубрики в печатни и интернет издания. Автор е на книгите „ Безобразна лирика “ (пародия); „ Додекамерон “ (12 новели), романите „ Янаки Богомил. Загадката на иконата и слънчевия диск “ и „ Янаки Богомил 2. Седем смъртни гряха “; сборниците журналистика „ Дзен и изкуството да си обършеш гъза “, „ Картаген би трябвало да бъде опустошен “ и „ Тънкият гласец на здравия разсъдък “; систематичното управление „ Технология и философия на креативното писне “.
Бил е колумнист във вестниците „ Пари “ и „ Сега “, сп. „ Економист “ и уеб страниците „ Уеб кафе “ и „ Топ вести “, а понастоящем – във в. „ Труд “ и „ Нюз БГ “. Автор е на един от най-популярните български блогове Sulla.bg, притежател на огромните награди на Българската WEB асоциация и Фондация „ БГ Сайт ”. Член на Обществения съвет на Българска национална телевизия и на Творческия съвет към Дирекция „ Култура ” на Столична община.
По повод петицията за въвеждане на вероучение (православен катехизис – не знам дали го назовават по този начин, само че тъкмо по този начин би трябвало да го наричат) се надигна гневен глас откъм лагера на безбожниците. И знаете ли кой беше най-забележителния мотив, на който се натъкнах? Че не трябвало децата да учат вероучение, тъй като вероучение били учили уредниците на националния съд. Честна дума! Някаква шумна вуйна с мнение по всички въпроси го сподели. И се запитвам: би ли трябвало да отпаднат от образователните стратегии всички предмети, които са учили уредниците на националния съд и изобщо всички, които не са ни симпатични? Например Путин е приключил право в Ленинградския университет. Какво вършим с тази компетентност, закриваме ли я? А пък Тръмп е приключил стопанска система в Университета на Пенсилвания. Какво вършим с стопанската система? Ето за това мисловно ниво става въпрос. То е рисков коктейл от незнание и настъпателност. И вероучението много би помогнало на такива хора, стига да не е към този момент късно за тях.
Други пък споделиха, че е заслужено да се учат всички религии, а някакъв човек даже попита: „ Ще има ли атеизъм? “. Забележителен въпрос. Всъщност проучването на отрицанието на нещо не е ли проучване на самото нещо? Или както някой изобретателно беше попитал: в случай че няма Бог, в какво не имат вяра атеистите? И няма ли да стане малко тегаво, в случай че използван този принцип на всички места, както е заслужено, толерантно, мултикултурно и политкоректно. За да се съблюдава мечтаният плурализъм, хайде дружно с християнството да се учи пастафарианство (култ към летящото спагетено чудовище), дружно с химията да се учи алхимия, с астрономията – астрология и така нататък Или в случай че даден предмет няма да е наложителен, а свободноизбираем, за какво и различен да не е, да вземем за пример четене и писане?
И тъкмо както преди време направиха „ различен синод “ (защото в България всичко би трябвало да е най-малко по две и двете да се мразят), по този начин и в този момент, когато излезе петицията в поддръжка на вероучението, незабавно се появи и против него. Неин основател е г-жа , която е експерт в региона на образованието и за която се , че е деятел на Българския хелзинкски комитет (БХК). Казвам го преднамерено, тъй като това е ослепителен щрих във всеки портрет.
От позицията на уверен безбожник госпожа Манушева се притеснява, че проучването на Закон Божи ще е загуба на време и ще попречи на проучването на други, по-важни неща. Естествено че в случай че приемем християнството за някакъв фолклор, за вълшебна приказка, то не е чак толкоз нужно да се учи. И това тъкмо желаят атеистите, които прочее се колебая дали са атеисти или са богоборци – богоборците имат вяра в Бог, просто Го ненавиждат. Ами в случай че се окаже, че точно християнството е учението, което споделя истината за живота, вселената и всичко останало? Нима ще се откажем от най-основното знание? Коя е Ирина Манушева, та да каже дали християнството е истина? Християнството, което над 20 века не трансформира възгледите си, за разлика от теоретичната просвета, в която постоянно дори самите гении отхвърлят и опровергават себе си след няколко години? Ако за тези хора не е обикновено да се учи Закон Божий, за мен пък не е обикновено да не се учи. Какво вършим освен това състояние?
Да забележим фундамента на антипетицията. Той може да се опише в няколко опорни точки.
България е секуларна страна. Не виждам с какво вероучението ще промени секуларността ѝ. Църквата и без друго е отстранена от действителната политическа власт, което е и концепцията на държавния секуларизъм.
Нарушават се правата на родителите, които трябвало сами да избират на какво да се образоват и по какъв начин да се възпитават децата им. Това е невероятна нелепост. Аз пък мога да се усещам афектиран от теорията за огромния гърмеж и евклидовата геометрия И като ме карат да уча биология и физика да накърнят правата ми, по този начин ли? Напротив, изучавал съм ги на драго сърце. Или пък мога да вземем за пример да се самоопределя като нацист и да желая децата ми да учат расова идеология, както в този момент учат джендър идеология. И двете са от един порядък. Какво вършим? Държавата е значим индивид и тя има задачата да извърши механически волята на обществото, добра или неприятна, във връзка с това по какъв начин ще се образуват идващите генерации. Това ми припомня по какъв начин преди време някакъв самозабравил се режисьор беше споделил, че страната няма право да се бърка в културата. Как да няма! Че тя е длъжна да се бърка!
По света няма практика за наложително религиозно обучение, доста страни държат на светското обучение. Първо, въвеждането на катехизис не трансформира профила на образованието и не го прави духовно, както преди време военното образование не правеше образованието военно и учениците не завършваха като офицери. Второ. Това че нещо е всеобщо (каквото в продължение на епохи е било робството, например), въобще не значи, че е вярно и потребно.
Превръщането на религията в наложителен предмет щяло да отблъсне децата от религията. Тоест те към този момент са отблъснати от всички наложителни предмети по силата на тяхната задължителност, по този начин ли? Отблъснати са от родния си език и литература и не трябва да са длъжни да ги учат? Ами да ги създадем тогава свободно избираеми. Историята също, тъй като и тя на моменти е отблъскваща.
Понеже образованието било изправено пред редица проблеми (описани в ), то „ вместо към наложително религиозно образование, настояваме вниманието да се насочи към устойчивата роля на учебното заведение във възпитаването на всемирен добродетели и модели на държание “. Че от кое място идват общочовешките добродетели? Какво значи „ добродетел “? Значи извършване на положително. А що е положително? И що е натурален духовен закон, от който знаем що е положително? И от кое място идват моделите на държание? От литературата ли? Преди време, от дълго време, някой си беше направил труда да пресметне, че в цялата международна литература има всичко на всичко десетина-двайсет сюжета и всички те се намират в Библията.
Това са им съображенията. Какво им пречи християнството? Ето това е единственият въпрос, който би трябвало да си задаваме. Пречи им, че прави индивида същински свободен и мислещ; прави го по-устойчив против агитация и изкуствени доктрини, против коварство и лъжа; прави го резистентен против операции и самостоятелен от страха, най-много към страха от гибелта. Поставя го над материалния свят, от което той става по-недостъпен за властта, изключително когато тя изиска да злоупотреби с живота и личността му. С това им пречи християнството или в случай че не на тях персонално, то на тези, които обезпечават прехраната им. Нека децата учат Закон Божий, пък в случай че в действителност е толкоз малоумен, нищо няма да запомнят от него, както ние не запомнихме от научния комунизъм, исмата и диамата. Няма да ги промени. Но да премълчаваш голямата част от човешката просвета, да се правиш, че не съществува – това е закононарушение, това е проведен атентат. Освен това мисля, че Картаген би трябвало да бъде опустошен.
* * *
Иван Стамболов е хоноруван сценарист и продуцент в Българска национална телевизия, БНР и „ Дарик “ до 1994, а по-късно се заема с консултантски бизнес, с който се занимава и до през днешния ден – най-вече в региона на медиите и политическото позициониране.
През последните години поддържа лични публицистични рубрики в печатни и интернет издания. Автор е на книгите „ Безобразна лирика “ (пародия); „ Додекамерон “ (12 новели), романите „ Янаки Богомил. Загадката на иконата и слънчевия диск “ и „ Янаки Богомил 2. Седем смъртни гряха “; сборниците журналистика „ Дзен и изкуството да си обършеш гъза “, „ Картаген би трябвало да бъде опустошен “ и „ Тънкият гласец на здравия разсъдък “; систематичното управление „ Технология и философия на креативното писне “.
Бил е колумнист във вестниците „ Пари “ и „ Сега “, сп. „ Економист “ и уеб страниците „ Уеб кафе “ и „ Топ вести “, а понастоящем – във в. „ Труд “ и „ Нюз БГ “. Автор е на един от най-популярните български блогове Sulla.bg, притежател на огромните награди на Българската WEB асоциация и Фондация „ БГ Сайт ”. Член на Обществения съвет на Българска национална телевизия и на Творческия съвет към Дирекция „ Култура ” на Столична община.
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ