Учени: Усещането за невидимо присъствие няма нищо общо с призраци и шесто чувство
Често се среща при заболели от паркинсон или неуравновесеност При разнообразни условия всеки човек може да има такова преживяване било поради тъга, безсилие, травма или проблеми със съня
Чувството, че някой е с нас, без да го виждаме или чуваме. Много хора са преживявали това необичайно чувство. То може да се появи, когато влизаме в празна стая, разхождаме се сами в нощта или се разсънваме от сън. Този феномен дълго време е озадачавал учени, в това число и Уилям Джеймс - американски психолог, който е създател на течението прагматизъм. В една от своите книги “Разновидностите на религиозния опит ” Джеймс написа за “усещане за обективно наличие или усещане за това, което можем да назовем “нещо там ”. То е по-дълбоко от познатите ни сетива. ”
Ако сте изпитвали такова възприятие и сте желали да го обясните на някого, може би сте получавали песимистичен взор. Историите постоянно звучат като приказка за духове, само че в този момент знаем, че това няма нищо общо с призраци или шесто възприятие. Открития в актуалната неврология потвърждават, че сходен жанр “срещи ” са в основата на нашето битие, тъй като са свързани с метода, по който телата и мозъците ни дават чувство за себе си.
Подобна история изпитва през 2015 година и авантюристът Люк Робъртсън, който потегля на следващото си премеждие самичък, за да прекоси Антарктида със ски. Две седмици след започването на 40-дневното пътешестване до Южния полюс той изоставал от планувания си график заради огромно безсилие.
С напредването на дните прекарванията му ставали все по-странни. По някаква необяснима причина в главата му
непрестанно звучала мелодията от филма “Семейство Флинтстоун ”,
а малко по-късно героите оживели пред погледа му на хоризонта. Чувал, че някой крещи името му, само че нямало никого зад него. Въпреки това Люк не можел да се отърси от чувството за друго наличие, което го съпътствало, до момента в който не стигнал до Южния полюс.
Когато седнал да си почине, чул различен глас - този път женски, който го подтикнал да стане и да продължи, тъй като застояването му може да се окаже съдбовно. Той усещал по какъв начин гласът го води напред, само че още веднъж към него нямало и диря от човешко наличие.
И други откриватели и авантюристи са съобщавали за сходни чувства, като да вземем за пример Ърнест Шакълтън, който имал възприятието, че “четвърти човек ” съпровожда тричленната му група на последния стадий от похода им през Южна Джорджия през 1916 година Алпинисти, изкачили Еверест, също са преживявали този феномен, който като че ли работи като ангел страж. Психиатрите го назовават “фактора на третия човек ”, а в логиката на психиката е прочут като “усещане за наличие ”.
Според професора по логика на психиката Бен Олдърсън-Дей тези прекарвания не се случват единствено на хора в рискови обстановки. Те са постоянно срещани след тежка загуба или при страдащи от неуравновесеност, както и при пациенти с паркинсон. Тези епизоди може да се проявят и като част от сънна парализа, при която се събуждате, само че не можете да се движите. Тогава хората имат мощно предусещане, че някой е в стаята и даже притиска гърдите им.
В търсене на пояснения Олдърсън-Дей изследва човешката душeвност и физика.
При алпинистите и авантюристите неналичието на О2 в мозъка може да провокира халюцинации, с което да свържем явлението. Но основна роля има и инстинктът за оцеляване. Учените считат, че мозъкът по някакъв метод основава чувството за непознато наличие, с цел да ни помогне да се оправим в миг на компликация.
Някои хора са по-склонни да го изпитат, в сравнение с други. В проучванията си Олдърсън открива, че
дамите и младите хора са по-склонни да преживеят “невидимо присъствие ”,
като го намират за притеснително. В Женева пък учени са създали робот, който посредством комплицирана система може да заблуди мозъка, че някой се намира зад индивида. Оказва се, че хората с заболяването на Паркинсон са най-податливи на този опит.
Открит и е необикновен модел на мозъчна интензивност в изследване на мозъка в области, свързани със сетивата и усещането, както и с чувството за това къде се намира личното ни тяло. Обхватът на обстановките, в които може да се появи чувство за наличие, кара Олдърсън-Дей да се опре на хипотезата, че повода е липса на възприятие за това къде са границите на нашето тяло.
Когато нещо не е наред заради рисково физическо натоварване на тялото, както е при Робъртсън, неуравновесеност или паркинсон, информацията, която получаваме от сетивата си, може да докара до особеното чувство, че някой е с нас, макар че не можем да го забележим, докоснем или чуем. Съществува и втора доктрина, обвързвана с така наречен предсказуема обработка - концепцията, че мозъкът запълва празнината с съмнение за това кое може да е там, когато се случва нещо нелогично.
Начинът, по който претърпяваме невидимото наличие, зависи от персоналните ни усеща и убеждения. То може да бъде успокояващо или плашещо, както и тълкувано като ангел страж, дух, клиент и други, изясняват учени.
Олдърсън-Дей има вяра, че е належащо да се изследват както тялото, по този начин и мозъкът, с цел да може този феномен да бъде свестен същински. При разнообразни условия всеки от нас би могъл да има такова прекарване - било то вследствие на тъга, безсилие, контузия или проблеми със съня. Поради тази причина възприятието, че сме следени, в последна сметка не би трябвало постоянно да се свързва с мистерията за някой незабележим човек по-скоро това е метод да научим повече за самите себе си.
Чувството, че някой е с нас, без да го виждаме или чуваме. Много хора са преживявали това необичайно чувство. То може да се появи, когато влизаме в празна стая, разхождаме се сами в нощта или се разсънваме от сън. Този феномен дълго време е озадачавал учени, в това число и Уилям Джеймс - американски психолог, който е създател на течението прагматизъм. В една от своите книги “Разновидностите на религиозния опит ” Джеймс написа за “усещане за обективно наличие или усещане за това, което можем да назовем “нещо там ”. То е по-дълбоко от познатите ни сетива. ”
Ако сте изпитвали такова възприятие и сте желали да го обясните на някого, може би сте получавали песимистичен взор. Историите постоянно звучат като приказка за духове, само че в този момент знаем, че това няма нищо общо с призраци или шесто възприятие. Открития в актуалната неврология потвърждават, че сходен жанр “срещи ” са в основата на нашето битие, тъй като са свързани с метода, по който телата и мозъците ни дават чувство за себе си.
Подобна история изпитва през 2015 година и авантюристът Люк Робъртсън, който потегля на следващото си премеждие самичък, за да прекоси Антарктида със ски. Две седмици след започването на 40-дневното пътешестване до Южния полюс той изоставал от планувания си график заради огромно безсилие.
С напредването на дните прекарванията му ставали все по-странни. По някаква необяснима причина в главата му
непрестанно звучала мелодията от филма “Семейство Флинтстоун ”,
а малко по-късно героите оживели пред погледа му на хоризонта. Чувал, че някой крещи името му, само че нямало никого зад него. Въпреки това Люк не можел да се отърси от чувството за друго наличие, което го съпътствало, до момента в който не стигнал до Южния полюс.
Когато седнал да си почине, чул различен глас - този път женски, който го подтикнал да стане и да продължи, тъй като застояването му може да се окаже съдбовно. Той усещал по какъв начин гласът го води напред, само че още веднъж към него нямало и диря от човешко наличие.
И други откриватели и авантюристи са съобщавали за сходни чувства, като да вземем за пример Ърнест Шакълтън, който имал възприятието, че “четвърти човек ” съпровожда тричленната му група на последния стадий от похода им през Южна Джорджия през 1916 година Алпинисти, изкачили Еверест, също са преживявали този феномен, който като че ли работи като ангел страж. Психиатрите го назовават “фактора на третия човек ”, а в логиката на психиката е прочут като “усещане за наличие ”.
Според професора по логика на психиката Бен Олдърсън-Дей тези прекарвания не се случват единствено на хора в рискови обстановки. Те са постоянно срещани след тежка загуба или при страдащи от неуравновесеност, както и при пациенти с паркинсон. Тези епизоди може да се проявят и като част от сънна парализа, при която се събуждате, само че не можете да се движите. Тогава хората имат мощно предусещане, че някой е в стаята и даже притиска гърдите им.
В търсене на пояснения Олдърсън-Дей изследва човешката душeвност и физика.
При алпинистите и авантюристите неналичието на О2 в мозъка може да провокира халюцинации, с което да свържем явлението. Но основна роля има и инстинктът за оцеляване. Учените считат, че мозъкът по някакъв метод основава чувството за непознато наличие, с цел да ни помогне да се оправим в миг на компликация.
Някои хора са по-склонни да го изпитат, в сравнение с други. В проучванията си Олдърсън открива, че
дамите и младите хора са по-склонни да преживеят “невидимо присъствие ”,
като го намират за притеснително. В Женева пък учени са създали робот, който посредством комплицирана система може да заблуди мозъка, че някой се намира зад индивида. Оказва се, че хората с заболяването на Паркинсон са най-податливи на този опит.
Открит и е необикновен модел на мозъчна интензивност в изследване на мозъка в области, свързани със сетивата и усещането, както и с чувството за това къде се намира личното ни тяло. Обхватът на обстановките, в които може да се появи чувство за наличие, кара Олдърсън-Дей да се опре на хипотезата, че повода е липса на възприятие за това къде са границите на нашето тяло.
Когато нещо не е наред заради рисково физическо натоварване на тялото, както е при Робъртсън, неуравновесеност или паркинсон, информацията, която получаваме от сетивата си, може да докара до особеното чувство, че някой е с нас, макар че не можем да го забележим, докоснем или чуем. Съществува и втора доктрина, обвързвана с така наречен предсказуема обработка - концепцията, че мозъкът запълва празнината с съмнение за това кое може да е там, когато се случва нещо нелогично.
Начинът, по който претърпяваме невидимото наличие, зависи от персоналните ни усеща и убеждения. То може да бъде успокояващо или плашещо, както и тълкувано като ангел страж, дух, клиент и други, изясняват учени.
Олдърсън-Дей има вяра, че е належащо да се изследват както тялото, по този начин и мозъкът, с цел да може този феномен да бъде свестен същински. При разнообразни условия всеки от нас би могъл да има такова прекарване - било то вследствие на тъга, безсилие, контузия или проблеми със съня. Поради тази причина възприятието, че сме следени, в последна сметка не би трябвало постоянно да се свързва с мистерията за някой незабележим човек по-скоро това е метод да научим повече за самите себе си.
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ