Любов ли правим, или секс
Често се споделя, че " правенето на обич " е просто евфемизъм за " секс ". Разбира се, термините в доста случаи са взаимнозаменяеми. За страдание, общата приложимост (или злоупотреба) прикрива значимото разграничаване сред двете. И в действителност - доста хора, които вършат добър секс, го бъркат с правене на обич.
" Сексът облекчава напрежението ", споделя Уди Алън, " любовта го предизвиква ".
Разбира се, правенето на обич наложително включва секс. Но да правиш секс, даже и страховит секс, не значи, че правиш обич.
Тогава, обич ли вършим или просто секс? Получаваме ли това, което в действителност желаеме? И в случай че не, по какъв начин може да го получим?
На първия от тези три въпроса може да бъде отговорено единствено в случай че човек знае разликата сред правенето на секс и правенето на обич. Но това, от своя страна, изисква да се дефинират смислите на всяка една от двете действия.
Сексът - машинален акт
Според философа Алън Голдман половото предпочитание е желанието за контакт с тялото на друго лице и за удоволствието, което контактът основава. Сексуалната интензивност е активност, която има опцията да го извърши.
Според Голдман няма основна цел за секс, с изключение на осъществяването на нашето предпочитание за контакт с тялото на друго лице .
Mоже да приемем изказванието на Голдман за половата активност като работеща формулировка за насърчаване и опълчване на концепцията за обич. Доколкото сексът е предпочитание за физически контакт с непознато тяло, това е механична активност. Докосването, галенето, целуването, хапането и, несъмнено, самият акт на съприкосновение като осъществяване на желанието за физически контакт, в този смисъл са полови дейности. Тук основната дума е " машинален ", тъй като тези действия са всъщност способи за механично стимулиране .
Правене на обич
Сексът е елементарен физически акт, толкоз елементарен, че даже и животните го вършат, само че правенето на обич е комплициран израз на възприятията. Това е предпочитание да предадете любовта, която имате към другия човек, и то невербално.
За да разбираем по-добре разликата, може да ги разделим по два признака:
Сексът има височина Любов има дълбочина
Височината на секса нормално се концентрира върху стимулирането и реакцията на нервната система. Този вид секс се показва единствено с физически опит и се мери с интензивността и количеството на стимулацията .
Дълбочината на правенето на обич предизвиква и двамата сътрудници да употребяват мозъците, телата и душите си, с цел да доближат до сърцата .
При любовта разрешаваме на интуицията да управлява придвижванията, които стават по-креативни, без да се тормозим какво следва и по какъв начин се представяме по време на акта. При правенето на обич мислим повече за индивида насреща и неговото наслаждение.
Великите любовници прекарват цялостен живот в изследване и проучване на женската полова анатомия и имат инстинктивно знание за вътрешното действие на тялото, както и за чувствеността на колегата. Научават се по какъв начин да се синхронизират придвижванията с тези на индивида насреща.
Няма нищо неприятно нито в правенето на секс, нито в правенето на обич - просто зависи какво търсим и желаеме като полово прекарване.
" Сексът облекчава напрежението ", споделя Уди Алън, " любовта го предизвиква ".
Разбира се, правенето на обич наложително включва секс. Но да правиш секс, даже и страховит секс, не значи, че правиш обич.
Тогава, обич ли вършим или просто секс? Получаваме ли това, което в действителност желаеме? И в случай че не, по какъв начин може да го получим?
На първия от тези три въпроса може да бъде отговорено единствено в случай че човек знае разликата сред правенето на секс и правенето на обич. Но това, от своя страна, изисква да се дефинират смислите на всяка една от двете действия.
Сексът - машинален акт
Според философа Алън Голдман половото предпочитание е желанието за контакт с тялото на друго лице и за удоволствието, което контактът основава. Сексуалната интензивност е активност, която има опцията да го извърши.
Според Голдман няма основна цел за секс, с изключение на осъществяването на нашето предпочитание за контакт с тялото на друго лице .
Mоже да приемем изказванието на Голдман за половата активност като работеща формулировка за насърчаване и опълчване на концепцията за обич. Доколкото сексът е предпочитание за физически контакт с непознато тяло, това е механична активност. Докосването, галенето, целуването, хапането и, несъмнено, самият акт на съприкосновение като осъществяване на желанието за физически контакт, в този смисъл са полови дейности. Тук основната дума е " машинален ", тъй като тези действия са всъщност способи за механично стимулиране .
Правене на обич
Сексът е елементарен физически акт, толкоз елементарен, че даже и животните го вършат, само че правенето на обич е комплициран израз на възприятията. Това е предпочитание да предадете любовта, която имате към другия човек, и то невербално.
За да разбираем по-добре разликата, може да ги разделим по два признака:
Сексът има височина Любов има дълбочина
Височината на секса нормално се концентрира върху стимулирането и реакцията на нервната система. Този вид секс се показва единствено с физически опит и се мери с интензивността и количеството на стимулацията .
Дълбочината на правенето на обич предизвиква и двамата сътрудници да употребяват мозъците, телата и душите си, с цел да доближат до сърцата .
При любовта разрешаваме на интуицията да управлява придвижванията, които стават по-креативни, без да се тормозим какво следва и по какъв начин се представяме по време на акта. При правенето на обич мислим повече за индивида насреща и неговото наслаждение.
Великите любовници прекарват цялостен живот в изследване и проучване на женската полова анатомия и имат инстинктивно знание за вътрешното действие на тялото, както и за чувствеността на колегата. Научават се по какъв начин да се синхронизират придвижванията с тези на индивида насреща.
Няма нищо неприятно нито в правенето на секс, нито в правенето на обич - просто зависи какво търсим и желаеме като полово прекарване.
Източник: lifestyle.bg
КОМЕНТАРИ