Често се чудим какво да предприемем, когато разумът и желанието

Често се чудим какво да предприемем, когато разсъдъкът и желанието са в искрено несъгласие. Съжаляваме за казани или неказани думи, за нещо сторено или несторено. В последна сметка, без значение от решенията, отговорността е наша. Точно поради това би трябвало да бъдем смели и да се доверяваме на интуицията.

От личен опит знам, че сърцето в никакъв случай не подлъгва. Ако то не се бунтува на избора, който съм направил, значи е добре да му се доверя.

По някакъв чудноват метод сме осенени да усещаме кое е по-доброто за нас. Съмнението постоянно извиква тревожни мисли, а тежестта в слънчевия сплит не ни дава покой.

Паник офанзивите в огромна степен могат да бъдат избегнати, щом сме в естетика с ритъма на сърцето. Когато изпитваме неустановеност, възприятието на тревога и боязън идва без предизвестие. Това се отразява както на работата ни, по този начин и на съня. Истината е, че в на процедура страхът и ужасът, които човек изпитва по време на паническа офанзива, не подхождат на действителността и доста рядко са свързани с това, което в реалност се случва към тях.

„ Не казвай „ хоп “ преди да скочиш “ от време на време е подвеждаща сентенция. В избрани значими обстановки е за предпочитане да се поддадем на ентусиазма, който припознава цялото ни създание. Ако тялото желае нещо – дайте му го, в случай че душата изпитва предпочитание – задоволете го. Мислете за себе си. Да се обичаме, не значи, че не почитаме другите. От изключителна значимост е да бъдем в отлична кондиция, с цел да даваме обич.

Терзаем ли се прекомерно доста за сбъднати или несбъднати моменти, животът става безрадостен.

Понякога е за предпочитане да се гмурнем в дълбокото, без да знаем на какво разстояние се намира дъното от повърхността. Страхът се лекува, като се надигнем с него лице в лице. Преодоляването на трудности е заложено в самото ни битие, по тази причина е значимо да гледаме напред – да бъдем съсредоточени в постигането на избрана цел, с цел да можем да се любуваме вечер на звездите.

За да поглеждаш нагоре, е значимо да се отървеш от подозренията.

Никой не ни има, с изключение на самия живот. Рискувайте да му се насладите, до момента в който не е станало прекомерно късно. Щастието не стои заключено при някого. То е на всички места, би трябвало единствено да срещнем погледа му, откакто сме сторили това, което сърцето ни е счело за належащо.

Защото, знам, сърцето в никакъв случай не лъже.

Поетът Добромир Банев особено за Lupa.bg