Макрон и ислямизмът
Често съм се питал кое е по-страшно: да славиш Бог по преиначен метод или напълно да отричаш съществуването Му.
Въпросът е забавен и значим. Някой ще каже: по-добре да почиташ Бог, все едно по какъв начин, в сравнение с да Го отричаш. В този ред на мисли хората могат да се разделят на теисти и атеисти. Вижте масоните: едно от наложителните условия за банкет при тях е да вярваш в създател, все едно в какъв, затова да си теист е по-приемливо, в сравнение с да си безбожник. Друг обаче с цялостно съображение би могъл да съобщи: да хулиш Бог е по-страшно, в сравнение с да не кажеш нищо за него и по този метод атеистите имат по-малка виновност от еретиците. Тоест да кажеш, че Бог съществува, само че че Христос не е Бог, е невъобразимо по-тежко закононарушение от това въобще да не се изказваш по въпроса. Добре е да изясним личното си мнение, преди да разгледаме нашумялото през последните седмици напрежение сред исляма и Франция в лицето на Емануел Макрон.
Преди близо месец (и няколко дни преди обезглавяването на учителя с карикатурите) френският президент произнесе тирада, в която на процедура разгласи война на радикалния ислямизъм във Франция с обвиняване, че ислямизмът се пробва да сътвори " успореден публичен ред, с други полезности, и по този начин да се построи друга организация на обществото ". Да, тъкмо това прави ислямизмът и го прави от десетилетия, само че Франция търпи, тъй като желае да е родина-майка на някогашните си колонии, а в следствие и по други аргументи.
Заради заключението му, че ислямът е в рецесия, оня ден. Други мюсюлмански страни, наред с Турция, приканиха да се бойкотират френските артикули (и медикаментите ли?). Проблемът е, че мюсюлманите поставят шариата над светските закони и имат вяра, че на всички места по света имат право да се държат както си желаят, другите би трябвало да се преценяват с тях и се наскърбяват, когато това не се случи (за нас също Божият закон е над човешкия, само че не настояваме за параклиси в риядските учебни заведения на децата си, когато живеем и работим в Саудитска Арабия, помним, че не сме у дома). Заради агресивното и донейде безсрамно държание на мюсюлманите в непознатия дом Макрон във въпросната тирада сподели: " Франция би трябвало да стартира битка с ислямисткия фракционизъм, целящ да сътвори успореден ред в някои мюсюлмански общности в страната и да отхвърли полезностите на Републиката " и напомни, че мюсюлманите стопират децата си от учебно заведение, с цел да ги пращат в различни учебни заведения и джамии; развиват общностни културни и спортни практики; отхвърлят равенството сред мъжете и дамите. Затова Франция приключва споразуменията си с Алжир, Мароко и Турция за банкет на проповедници (аз едвам в този момент с озадачено повдигнати вежди узнавам, че е имало такива споразумения); не разрешава носенето на религиозни знаци (забрадки, фереджета, бурки, чалми и пр.) освен в учебните заведения и държавната администрация, само че и в частния сектор; ускорява контрола върху финансирането на религиозни обекти. На 9 декември президентът ще показа пред Министерския съвет законопроект за битка със сепаратизма, съгласно който страната ще може да подхваща доста повече съответни дейности, като да вземем за пример " ще има правото да се намесва в случаите, когато локалните управляващи вършат " неприемливи отстъпки на ислямистите ", да вземем за пример религиозни менюта в учебните столове или разделяне по полове при достъпа до басейни... ".
Нещо такова някой в Европа от дълго време трябваше да предприеме. Но десетилетия наред никой не искаше да изясни нещо обикновено: че човек се преценява с разпоредбите на дома, в който са го приели - както ние се съобразяваме, когато отидем в ислямска страна, по този начин и мюсюлманите да се преценяват, когато са в християнска... Стоп! Ето къде е същинската неволя: ние сме се отказали да преглеждаме своите страни като християнски . Кучето скача съгласно тоягата. Отправили сме към мюсюлманите явен сигнал: ей ни нà, ние сме просветени европейци, ние сме цивилизовани атеисти, не настояваме да обръщате внимание на средновековните остатъци в нашата мултикултура, не държим да почитате нашата набожност, тъй като нямаме такава. На което мюсюлманите дават отговор: ние пък държим вие да почитате нашата! И " просвещенний европейц " (Н. Бозвели) свива плещи като положителната ламя Спаска: ами, добре... Наистина, може би е редно да влезем в ситуацията на един угрижен баща-мохамеданин, който не желае детето му да посещава учебно заведение, в което го учат, че половете са трийсет и н " ам-колко-си и че то освен може, само че и би трябвало да избере за себе си някой " по-така " от тях. Да не търсим виновността другаде, преди да сме я потърсили у себе си.
За казуса на Франция с исляма ( " послушание " в превод) Мишел Уелбек писа още през 2015, а за книгата му и аз през 2017. Ако имате време, прочетете и едното, и другото и ще добиете по-ясна визия защо става дума. Рано или късно Франция - венерическата болест на Европа, както я назова Мартин Табаков преди години, - трябваше да се опълчи. Беше длъжна, тъй като първа се захвана да разрушава Църквата - оградата и твърдината на християнската цивилизация. Макрон като че ли се е заел да се оправи с ислямизма, само че от печално неправилни позиции.
" Богохулството не е закононарушение ", учебните заведения би трябвало да " основават жители, а не вярващи ", посочи Макрон. Тоест " жител " и " набожен " са несъвместими, антагонистични категории. Откога стана по този начин, кой го сподели, положителният доктор Жозеф-Игнаций Гилотен? Ето я самоубийствената покруса на модерния свят - няма с какво да противодейства на провокациите, посреща асасините (ал-дауа ал-джадида, " новата теория " ) с плюшени мечета. Не се прави по този начин! Срещу полумесеца издигаш Кръста. На една армия противопоставяш друга армия, а не отбор по синхронно плуване. На една религия противопоставяш друга религия, на едно лъжеучение противопоставяш истинно обучение. На джамията противопоставяш катедралата, на имама - свещеник, а не обединените карикатуристи от Шарли Ебдо, които демонстрират неприятния си усет и отсъствието на възприятие за комизъм освен във връзка с Мохамед, само че и на Христос.
Проблемът на Европа е безбожието. Когато имунната система се срине, всевъзможни вируси атакуват организма. И вирусите не са отговорни, такава е тяхната природа. Водата не е отговорна, че тече по русло, което се е отворило пред нея. Ислямът обаче не е просто вирус, той е камшик Божий, който Византия и България изпитаха на гърба си още през 14 и 15 век, дружно с паметните думи на великия дук Лукас Нотарас: " По-добре турска чалма в Константинопол, в сравнение с папска тиара ". Ислямът е позволено наказване за греховете ни. Фанатизмът е изкривеният облик на благочестието, от което непринудено се отказахме. Ислямът е кривото огледало, в което се оглежда личният ни паднал облик. Прочетете французина Уелбек, там всичко е казано. Освен това мисля, че Картаген би трябвало да бъде опустошен, както преди време се наложи да се случи със Содом и Гомор.
Въпросът е забавен и значим. Някой ще каже: по-добре да почиташ Бог, все едно по какъв начин, в сравнение с да Го отричаш. В този ред на мисли хората могат да се разделят на теисти и атеисти. Вижте масоните: едно от наложителните условия за банкет при тях е да вярваш в създател, все едно в какъв, затова да си теист е по-приемливо, в сравнение с да си безбожник. Друг обаче с цялостно съображение би могъл да съобщи: да хулиш Бог е по-страшно, в сравнение с да не кажеш нищо за него и по този метод атеистите имат по-малка виновност от еретиците. Тоест да кажеш, че Бог съществува, само че че Христос не е Бог, е невъобразимо по-тежко закононарушение от това въобще да не се изказваш по въпроса. Добре е да изясним личното си мнение, преди да разгледаме нашумялото през последните седмици напрежение сред исляма и Франция в лицето на Емануел Макрон.
Преди близо месец (и няколко дни преди обезглавяването на учителя с карикатурите) френският президент произнесе тирада, в която на процедура разгласи война на радикалния ислямизъм във Франция с обвиняване, че ислямизмът се пробва да сътвори " успореден публичен ред, с други полезности, и по този начин да се построи друга организация на обществото ". Да, тъкмо това прави ислямизмът и го прави от десетилетия, само че Франция търпи, тъй като желае да е родина-майка на някогашните си колонии, а в следствие и по други аргументи.
Заради заключението му, че ислямът е в рецесия, оня ден. Други мюсюлмански страни, наред с Турция, приканиха да се бойкотират френските артикули (и медикаментите ли?). Проблемът е, че мюсюлманите поставят шариата над светските закони и имат вяра, че на всички места по света имат право да се държат както си желаят, другите би трябвало да се преценяват с тях и се наскърбяват, когато това не се случи (за нас също Божият закон е над човешкия, само че не настояваме за параклиси в риядските учебни заведения на децата си, когато живеем и работим в Саудитска Арабия, помним, че не сме у дома). Заради агресивното и донейде безсрамно държание на мюсюлманите в непознатия дом Макрон във въпросната тирада сподели: " Франция би трябвало да стартира битка с ислямисткия фракционизъм, целящ да сътвори успореден ред в някои мюсюлмански общности в страната и да отхвърли полезностите на Републиката " и напомни, че мюсюлманите стопират децата си от учебно заведение, с цел да ги пращат в различни учебни заведения и джамии; развиват общностни културни и спортни практики; отхвърлят равенството сред мъжете и дамите. Затова Франция приключва споразуменията си с Алжир, Мароко и Турция за банкет на проповедници (аз едвам в този момент с озадачено повдигнати вежди узнавам, че е имало такива споразумения); не разрешава носенето на религиозни знаци (забрадки, фереджета, бурки, чалми и пр.) освен в учебните заведения и държавната администрация, само че и в частния сектор; ускорява контрола върху финансирането на религиозни обекти. На 9 декември президентът ще показа пред Министерския съвет законопроект за битка със сепаратизма, съгласно който страната ще може да подхваща доста повече съответни дейности, като да вземем за пример " ще има правото да се намесва в случаите, когато локалните управляващи вършат " неприемливи отстъпки на ислямистите ", да вземем за пример религиозни менюта в учебните столове или разделяне по полове при достъпа до басейни... ".
Нещо такова някой в Европа от дълго време трябваше да предприеме. Но десетилетия наред никой не искаше да изясни нещо обикновено: че човек се преценява с разпоредбите на дома, в който са го приели - както ние се съобразяваме, когато отидем в ислямска страна, по този начин и мюсюлманите да се преценяват, когато са в християнска... Стоп! Ето къде е същинската неволя: ние сме се отказали да преглеждаме своите страни като християнски . Кучето скача съгласно тоягата. Отправили сме към мюсюлманите явен сигнал: ей ни нà, ние сме просветени европейци, ние сме цивилизовани атеисти, не настояваме да обръщате внимание на средновековните остатъци в нашата мултикултура, не държим да почитате нашата набожност, тъй като нямаме такава. На което мюсюлманите дават отговор: ние пък държим вие да почитате нашата! И " просвещенний европейц " (Н. Бозвели) свива плещи като положителната ламя Спаска: ами, добре... Наистина, може би е редно да влезем в ситуацията на един угрижен баща-мохамеданин, който не желае детето му да посещава учебно заведение, в което го учат, че половете са трийсет и н " ам-колко-си и че то освен може, само че и би трябвало да избере за себе си някой " по-така " от тях. Да не търсим виновността другаде, преди да сме я потърсили у себе си.
За казуса на Франция с исляма ( " послушание " в превод) Мишел Уелбек писа още през 2015, а за книгата му и аз през 2017. Ако имате време, прочетете и едното, и другото и ще добиете по-ясна визия защо става дума. Рано или късно Франция - венерическата болест на Европа, както я назова Мартин Табаков преди години, - трябваше да се опълчи. Беше длъжна, тъй като първа се захвана да разрушава Църквата - оградата и твърдината на християнската цивилизация. Макрон като че ли се е заел да се оправи с ислямизма, само че от печално неправилни позиции.
" Богохулството не е закононарушение ", учебните заведения би трябвало да " основават жители, а не вярващи ", посочи Макрон. Тоест " жител " и " набожен " са несъвместими, антагонистични категории. Откога стана по този начин, кой го сподели, положителният доктор Жозеф-Игнаций Гилотен? Ето я самоубийствената покруса на модерния свят - няма с какво да противодейства на провокациите, посреща асасините (ал-дауа ал-джадида, " новата теория " ) с плюшени мечета. Не се прави по този начин! Срещу полумесеца издигаш Кръста. На една армия противопоставяш друга армия, а не отбор по синхронно плуване. На една религия противопоставяш друга религия, на едно лъжеучение противопоставяш истинно обучение. На джамията противопоставяш катедралата, на имама - свещеник, а не обединените карикатуристи от Шарли Ебдо, които демонстрират неприятния си усет и отсъствието на възприятие за комизъм освен във връзка с Мохамед, само че и на Христос.
Проблемът на Европа е безбожието. Когато имунната система се срине, всевъзможни вируси атакуват организма. И вирусите не са отговорни, такава е тяхната природа. Водата не е отговорна, че тече по русло, което се е отворило пред нея. Ислямът обаче не е просто вирус, той е камшик Божий, който Византия и България изпитаха на гърба си още през 14 и 15 век, дружно с паметните думи на великия дук Лукас Нотарас: " По-добре турска чалма в Константинопол, в сравнение с папска тиара ". Ислямът е позволено наказване за греховете ни. Фанатизмът е изкривеният облик на благочестието, от което непринудено се отказахме. Ислямът е кривото огледало, в което се оглежда личният ни паднал облик. Прочетете французина Уелбек, там всичко е казано. Освен това мисля, че Картаген би трябвало да бъде опустошен, както преди време се наложи да се случи със Содом и Гомор.
Източник: news.bg
КОМЕНТАРИ